Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2904 от 18.07.2018, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 12336/2016
Вид
Решение № 2904
Подписан
18.07.2018
Състав
ВЛАДИМИР РУМЕНОВ РУМЕНОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 200 ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 150 · Закон за енергетиката
  • чл. 111 буква В · Закон за задълженията и договорите

Р Е Ш Е Н И Е № 2904

18.07.2018 г., гр.

Пловдив

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ

РАЙОНЕН СЪД, XII-ти гр. състав, в открито съдебно заседание на тридесети април две хиляди и осемнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ при секретаря Катя Грудева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 12336/2016 г. по описа на същия съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 235 от ГПК – решение по съществото на исков спор.

Делото е образувано по искова молба на "ЕВН България

Топлофикация" ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. Христо Г. Данов № 37, ЕИК *********, против С.И.П., ЕГН **********, с адрес *** с правно основание в чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79 и 86 от Закона за задълженията и договорите.

Ищецът твърди, че е единственото енергийно предприятие, което разполага с лицензия по смисъла по смисъла на чл. 126 и 129 от Закона за енергетиката да доставя топлинна енергия на крайни битови потребители на територията на Пловдив. От своя страна, ответникът П. била собственик на топлоснабден имот, находящ се в П, ул.П.**.

Затова и по силата на договор при общи условия между страните , ищцовото дружество доставило на ответника за периода от

01.02.2013г до 30.09.2015г. топлинна енергия на стойност 497.96 лева - главница, която обаче останала незаплатена в уговорените за това срокове в общите условия между страните. Затова ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по частното дело № 8521 по описа на ПРС за 2016г. В заповедта , освен главницата , била заповядана и лихва като обезщетение за забавата в плащането за периода от 01.04.2013г. до 22.06.2016г, и законната лихва върху главницата от датата на подаването на заявлението – 23.06.2016г до окончателното изплащане на вземането. Против заповедта постъпило възражение в срока по чл. 414 от ГПК, затова се иска вземанията на ищцовото дружество да бъдат установени по реда на чл. 422 от ГПК, като общата стойност на исковете е 592.68 лева. Иска се и присъждане на разноските, сторени по двете производства .

Ответникът оспорва исковете. Между страните нямало валидно облигационно правоотношение - липсвал писмен договор, а многократно били подавани заявления за отказ от предоставяне на топлоенергия. Отсъствали годни доказателства за реалното потребление на топлоенергия ( ТЕ) от страна на ответника , тъй като приложните такива съставлявали изходящи от ищеца частни документи. Възразено е, че за вземанията на ищцовото дружество е изтекла погасителна давност, като в тази връзка ответникът се позовава на кратката тригодишна такава , с мотива , че се касае за периодични плащания по смисъла на чл. 111 буква В от Закона за задълженията и договорите и Тълкувателно решение №3/ 18.05.2012г.

Искът се оспорва и с оглед размера си.

Топломера в абонатната станция не бил изправен, не бил преминал първоначална и последваща проверка в качеството си на средство за търговско измерване, респ., не отговарял на изискванията на Закона за измерванията, а и приспаданите от общото количество на доставената до етажната собственост топлоенергия технологични разходи били неправилно изчислени по размер, умишлено и във вреда на потребителите. Нямало сертификати за извършени проверки на топломера, при проверките на същия, представител на етажната собственост не бил канен , а датчика, отчитащ външната температура, бил отсъединен от отоплителната инсталация. Методиката за дялово разпределение не била спазена , тъй като фирмата за дялово разпределение ползвала неточни – неверни – изходни стойности на включените в нея променливи величини, както и неверни стойности на присъединената мощност на отоплителната инсталация. Моли исковете да се отхвърлят и да се присъдят в нейна полза разноските по делото.

По делото са събрани заключенията на две топлотехнически експертизи.

Според заключението на първоначалната такава , за целия процесен период обекта на ответника е бил топлоснабден от работеща абонатна станция. Няма данни за промяна и / или увреждане нито на инсталацията за битова гореща вода, нито на сградната инсталация спрямо пректните им параметри. В абонатната станция функционира за целия процесен период един общо топломер и един общ водомер за битова гореща вода.

Отоплителната инсталация е еднозонова, тип „Тихелман” , с долно подаване и събиране (на топлоносителя – гореща вода). В имота на ответника няма консумирана битова гореща вода; топлоенергия за отопление се разпределя дялово да три броя отоплителни тела ( радиатори , ( три други са отсъединени от инсталацията. ) Отделената от сградната инсталация топлоенергия за отопление е начислявана служебно за имота, при отопляем обем от 196 куб. метра. Отчетът на уредите за дялово разпределение е правен от фирмата за дялово разпределение е съответства на обичайната практика, като няма установени несъответствия между представените отчети и сметките на дялово разпределение от фирмата за дялово разпределение. Неправилно са изчислени обаче технологичните разходи за дейността на абонатната станция , а оттам ( понеже същите са елемент на формулата за дялово разпределение ) - и останалите компоненти на размера на иска .

Проведена е и на основанието по чл. 200 ал.

3 от ГПК тройна съдебно – топлотехническа експертиза със същите задачи. Според заключението , сградата ,в която се намира топлоснабдения имот, е с непрекъснато топлоснабдяване през периода от февруари 2013г до септември 2015г включително, и ежемесечно са извършвани отчети на данните от общия топломер за потребената топлоенергия, включително, редовно е приспадана топлинна енергия за технологични разходи (загуби в АС), съгласно нормативните изисквания. Отопляемия обем на имота е 160 м3 , при отопляем обем на цялата сграда от 1146 м3 .В процесния апартамент има монтирани пет броя отоплителни тела , от които 3 броя са пломбирани, а 2 броя са с монтирани индивидуални разпределители на разходи за отопление, с дистанционен отчет .Дяловото разпределение е в съответствие с методиката и нормативната уредба, а топломера на абонатната станция е редовно проверяван за метрологичната си годност, със заключение за съответствие. Няма данни за неосигурен достъп за отчет. Водомерите за битова гореща вода са пломбирани, битова гореща вода е ползвана, като количествата за топлоенергия (ТЕ), представляващи технологични разходи на абонатната станция, са изчислени правилно съгласно т.5.2 към приложението към чл. 61 ал. 1 от Наредба № 16-334 за топлоснабдяването. Вещите лица са извършили собствена проверка на дяловото разпределение, остойностили са получения резултат съобразно действащите към момента на доставката цени на КЕВР и дават заключение ,че общата стойност на консумираната за процесния период от ищеца ТЕ е общо 550. 58 лева , от които 164.69 лева-отопление , 195.59 лева – сградна инсталация и 16.69 лева – битова гореща вода , 99.83 лева – дялово разпределение и 91.78 лева – ДДС; лихви за забава вещите лица не са изчислявали.

Проведена е и съдебно – счетоводна експертиза , според която, стойността на количеството топлинна енергия , консумирана от ответника , абонатен номер 1958765,за периода от 01.02.2013г до 30.09.2015 г, е формирана както следва:

399.06 лева – топлоенергия за отопление , битова гореща вода и сградна инсталация , 99.83 лева – равностойност на дяловото разпределение и ДДС в размер от 99.80 лева , лихвата за забава, изчислена върху всяко месечно плащане е в размер от 94.72 лева. Задълженията на ответната страна , за които е изтекла тригодишна погасителна давност, са в размер на 134.22 лева от главницата и 33.76 лева от лихвите.

Установителни искове с правно основание в чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79 от Закона за задълженията и договорите, и чл. 86 от същия закон.

Исковете са допустими като установителни, като се има предвид , че за вземането си ищцовото дружество разполага със заповед за изпълнение на парично задължение , против която ответникът е възразил в срока по чл. 414 от ГПК , и е спазен и срока , предвиден в чл. 422 от същия кодекс .

По същество, съдът съобрази следното :

Според нормата на чл. 150 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносно предприятие на потребители се осъществява при публично известни общи условия, като в ал. 2 е предвидено, че тези общи условия влизат в сила след публикуването им, без да е необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. Следователно, за възникване на правоотношението по покупко- продажба на топлоенергия, не е необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на услугата , след като се касае за обект в сграда при етажна собственост; според заключението на вещото лице по тройната експертиза , има и два изрични писмени договора между ищеца и етажната собственост на ул. ул.П.**за доставка на

ТЕ за отопление и битова гореща вода. Имота е топлоснабден и към момента на приключване на устните състезания по настоящото производство, абонатната станция работи за целия период , затова и съдът не кредитира довода на ответника , че между страните отсъства каквото и да било облигационно отношение като основание да се платят процесните суми . Договор има , по силата на Закона за енергетиката, и собствениците на самостоятелни обекти в топлоснабдена сграда в етажна собственост остават потребители на топлоенергията ,отдавана от сградната инсталация, дори когато са отсъединени всички отоплителни тела в жилището им и не се ползва битова гореща вода . Затова е без значение дали са подавани от ответника заявленията за отказ от предоставяне на топлоенергия. Съдът не може да игнорира представения препис – извлечение от сметки ( л. 4 и 5 от делото ) само защото е изходящ от ищеца частен документ, след като закрепеното в него съответства на обективните данни – описаните там фактури са издадени , на посочените дати , и са на такава стойност, каквато е посочена в преписа; той не удостоверява по никакъв начин количеството на доставеното, а само вид, дата и стойност на издадените в тежест на ответника фактури и това , че се касае за задължение за консумирана топлинна енергия. Доколкото закрепеното в него кореспондира със заключението на тройната техническа експертиза, преписът – извлечение ще бъде кредитиран като годно доказателство, с едно изключение – стойността на фактурата под номер ***.

Изключението ще бъде коментирано по – долу.

Топломерът фабричен номер ***, за който не се спори , че е монтиран в абонатната станция, захранваща с ТЕ имота на ответника , е технически годен като средство за търговско измерване за периода от 07.09.2015 до 07.09.2017г.; представен е в тази насока протокол на л. 34 от делото. същият топломер е бил монтиран в абонатната станция на дата 04.11.2013г, преди началото на процесния период на доставка , и към този момент също е бил годен да служи за СТИ по Закона за измерванията. В това отношение заключение дава и тройната съдебно техническа експертиза, в табличен вид, като при всички четири периодични метрологични проверки е дадено заключение на проверяващите за съответствие на топломера с изискванията за Закона за измерванията и подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Дори да е имало забава на периодичните проверки и те да са извършени извън задължителния за целта период , това не може само по себе си да обоснове извод за негодност на средството за търговско измерване , или да постави под съмнение данните от отчета му, след като последващите проверки са категорични , че СТЕ е годно за обичайната си употреба. Несъответствие на топломера с изискванията на чл. 49 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването („Наредбата” , за краткост).

Няма как , предвид заключението на тройната експертиза , да се сподели твърдението за неправилно определен размер на технологичните разходи в абонатната станция. Нещо повече , тези си твърдения ответникът извежда от доказателства, несъбрани в настоящото производство, каквото е заключението на експертизата, проведена по дело 9294/2015г., на което обаче съдът не може да се позове. Дори само твърдения и доказан от ответника факт, че в имота му има отсъединени отоплителни тела, вече означава , че инсталираната мощност е по ниска от проектната, в тази връзка , не може да се каже колко е действителната инсталирана мощност на отоплителния кръг, тъй като липсват данни за брой , вид и топлотехнически характеристики на отделните отоплителни тела, от които ще зависи отделената за отопление мощност. Затова и оригиналния топлотехнически проект на сградата на ул.П.**, който изначално е съобразен с един от типизираните видове отоплителни тела в периода на първоначалната инсталация, търпи множество корекционни бележки и съгласувания. На следващо място , по силата на чл. 52 ал. 1 от Наредбата „За дялово разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради – етажна собственост, се използват средства, монтирани след средството за измерване за търговско плащане, както следва: 1. индивидуални разпределители на топлинната енергия, инсталирани върху всички отоплителни тела и/или индивидуални топломери за имотите, съответстващи на действащите в страната стандарти и нормативни актове”; тоест, твърденията на ответника за неточно определени технологични разходи за дейността на абонатната станция биха могли да бъдат верни и изследвани само ако има монтирани върху всички действащи отоплителни тела в сградата такива разпределители. Не се доказа твърдението на ответната страна, че технически е невъзможно да се достави ТЕ за отопление при отсъединени отоплителни тела, тъй като топлоснабдения апартамент се намирал на последният, осми, етаж на сградата – според заключението на ВЛ Б. на л. 37 от делото , апартамента се води да се намира на етаж 7, видно от проекта на л. 84 от делото, трасето на входящият в отоплителните тела топлоагент е общо за всички тела в този вертикал, продължава над жилищната част с цел автоматично обезвъздушаване на системата (затворен тип), а самите тела са изпълнени с отклонения от това трасе (с равни проектни разстояния, което прави системата тип „Тихелман”) Остана недоказано твърдението на ответната страна , че датчика, отчитащ външната температура, е бил отсъединен от отоплителната инсталация, така щото да са ползвани от фирмата за дялово разпределение неверни стойности на външната температура ; предвид заключението на тройната експертиза, съдът не кредитира и довода на ответника , че е различна измерената на дълбочина 125 см температура на почвата.