Решение № 4 от 24.03.2021, Районен съд - Чирпан

РЕШЕНИЕ

№4 гр. гр. Ч. , 24.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧИРПАН, СЪСТАВ I в публично заседание на шестнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Атанас Т. Динков при участието на секретаря Милена В. Ташева като разгледа докладваното от Атанас Т. Динков Гражданско дело №

20205540100543 по описа за 2020 година

Предявен иск с правно основание чл. 79 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

В исковата молба (ИМ), предявена от „Кредитреформ България“ ЕООД, ЕИК 831030580, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Шандор Петьофи“ № 10, управител Радослав Велчев, съдебен адрес: гр. София, ул. „Шандор Петьофи“ № 10, чрез юрисконсулт П.Т. срещу М.

Ж. Т., с адрес: гр. Ч., ж.к. „М.“, бл. 5, вх. Б, ет. 1, ап. 20, се твърди, че на 17.06.2016 г. между „4финанс“ ЕООД, опериращо на пазара на финансови услуги под търговската си марка „Вивус“ и М. Ж. Т. бил сключен Договор за кредит № 9934568007 по реда на чл. 6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР). Съгласно същия член, договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние бил всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използвали изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Сключеният договор бил оформен съгласно разпоредбите на чл. 3, във вр. с чл. 2 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ). Процедурата по сключването на договора за кредит била подробно описана в Общите условия на „4финанс“ ЕООД и била в съответствие с ЗПФУР и приложимото законодателство. Кредитополучателят подавал заявка за отпускане на кредит, след регистрация в системата на „Вивус“ на интернет страницата на кредитодателя. На посочената страница „Вивус“ предоставял Общите си условия, които кредитополучателят трябвало да приеме, както и Стандартен европейски формуляр с цялата преддоговорна информация, с която трябвало да бъде запознат, спазвайки изискванията на чл. 8 от ЗПФУР. След подаване на заявката, проект за договора за кредит се предоставял на кредитополучателя на 1 интернет страницата на „Вивус“. Кредитополучателят трябвало да подпише договора, ако го приеме, като това се извършвало чрез натискане на бутона „Подпиши“. С натискането на бутона „Подпиши“ от кредитополучателя се считало, че се подписват всяка страница от договора и приложимите Общи условия, доколкото те са предоставени на кредитополучателя на подсигурен РDF формат. С подписването на договора за кредит, кредитополучателят потвърждавал, че е прочел и приема условията на Договора за кредит и бланката на Стандартния европейски формуляр, че желае да сключи договора за кредит с кредитодателя и се съгласявал последният да преведе сумата по кредита по описаната във формуляра за заявка банкова сметката или по избран алтернативен начин. Твърди се също така, че съгласно точка 2.2 от Общите условия, кредитодателят давал право на кредитополучателя да поиска допълнителна, незадължителна услуга за експресно разглеждане на заявката за отпускане на кредит, като същата гарантирала получаването на отговор до 15 (петнадесет) минути от изпращането й. За използването на услугата за експресно разглеждане на заявката се начислявала такса за експресно разглеждане, която се определяла спрямо сумата и периода на погасяване на договора за кредит. Твърди, че в процесния случай, на 17.06.2016 г. страните сключили договор за кредит, фигуриращ в системата на „Вивус“ под № 9934568007 и явяващ се седми по ред договор за кредит между тях. В искането си М. Ж. Т. заявявала желание да й бъде отпусната сума в размер 50.00 (петдесет лева), като заявявала и използването на допълнителната, незадължителна услуга за експресно разглеждане на заявката.

Съгласно заявката и условията по договора, кредитът бил отпуснат по банковата сметка на кредитополучателя в „Банка ДСК“ ЕАД в деня на сключване на договора за период от 30 (тридесет) дни, с падежна дата - 17.07.2016 г. На 01.07.2016 г. М. Ж. Т. подала заявка за отпускане на допълнителен кредит в размер на 50.00 (петдесет лева), ведно с услугата за експресно разглеждане. Съгласно Общите условия кредитополучателят имал право да кандидатства допълнително, преди да е върнал първоначално отпуснатия кредит. При отпускане на допълнителен кредит, съществуващият договор за кредит се изменял чрез подписване на нов договор за кредит, като всички условия по съществуващия договор, с изключение на размера на дължимите суми, оставали непроменени и се прилагали съответно и за допълнителния кредит.

Договорът бил изменен на същата дата - 01.07.2016 г., а исканата допълнителна сума в размер на 50.00 (петдесет лева) била отпусната на кредитополучателя в същия ден отново по банковата му сметка в „Банка ДСК“ ЕАД. На 03.07.2016 г. М.Т. подала нова заявка за отпускане на допълнителен кредит в размер на 50.00 (петдесет лева), ведно с нова услуга за експресно разглеждане. На 04.07.2016 г. сумата била отпусната на кредитополучателя отново по банковата му сметка в „Банка ДСК“ ЕАД. На 05.07.2016 г. М.Т. подала нова заявка за отпускане на допълнителен кредит в размер на нови 50.00 (петдесет лева), ведно с нова услуга за експресно разглеждане. На същия ден - 05.07.2016 г. сумата била отпусната на кредитополучателя отново по банковата му сметка в „Банка ДСК“ ЕАД. На същия ден - 05.07.2016 г. М.Т. подала нова заявка за отпускане на допълнителен кредит в размер на нови 100.00 (сто лева), ведно с нова услуга за експресно разглеждане. Сумата била отпусната на кредитополучателя отново по банковата му сметка в „Банка ДСК“ ЕАД на същия ден. На 12.07.2016 г. М.Т. подала нова заявка за отпускане на допълнителен кредит в размер на нови 100.00 (сто лева), ведно с нова услуга за експресно разглеждане. На същия ден - 12.07.2016 г., сумата била отпусната на кредитополучателя отново по банковата му сметка в „Банка ДСК“ ЕАД. На 15.07.2016 г. М.Т. подала нова заявка за отпускане на допълнителен кредит в размер на 50.00 (петдесет лева), ведно с нова услуга за експресно разглеждане. На същия ден - 15.07.2016 г. сумата била отпусната на кредитополучателя отново по банковата му сметка в „Банка ДСК“ ЕАД. С настъпване на падежа на договора (17.07.2016 г.), 2 кредитополучателят се възползвал от правото да удължи срока за връщане на кредита, съгласно т.

11.1 от Общите условия, приложими към Договор за кредит № 9934568007, като в крайна сметка срокът за връщане на сумата бил удължен до нова падежна дата - 11. 09.2016 г. На 17.07.2016 г.

М.Т. подала нова (последна) заявка за отпускане на допълнителен кредит в размер на 50.00 (петдесет лева), ведно с нова услуга за експресно разглеждане. На същия ден - 17.07.2016 г. сумата била отпусната на кредитополучателя отново по банковата му сметка в „Банка ДСК“ ЕАД. Твърди се, че с последното изменение на договора, кредитополучателят се задължавал да върне на „4финанс“ ЕООД сума в общ размер 618.80 (шестстотин и осемнадесет лева и осемдесет стотинки), от които: 500.00 (петстотин лева) – главница, 112.73 (сто и дванадесет лева и седемдесет и три стотинки) - такса за експресно разглеждане и 6.07 (шест лева и седем стотинки) договорна лихва за периода на отпускане на кредита. С настъпване на новата дата на плащане, кредитополучателят не погасил дължимите суми и изпаднал в забава. Съгласно клаузите на договора, касаещи неизпълнението, от 12.09.2016 г. (денят, следващ падежната дата), „4финанс“ ЕООД (Вивус) започвали да начислява наказателна лихва върху непогасената главница, като съгласно условията на т. 13.2. (а), същата се формирала от сбора на договорния лихвен процент, определен в специалните условия по кредита, с добавяне към него на наказателен лихвен процент за просрочие (10,00 % към датата на сключване на договора). След като изпаднал в забава, до ответника са били изпратени три броя напомнителни писма на адреса му, посочен в договора за кредит. В тях се съдържала детайлна информация за просрочения кредит - актуален размер на задължението, дни просрочие, начислена наказателна лихва. Писмата, съгласно т. 13.4. от Общите условия към Договор за кредит № 9934568007, се таксували по 10.00 (десет лева) за всяко и били за сметка на изпадналия в просрочие кредитополучател, като начисленото се добавяло към общата дължима сума. Въпреки отправените покани, ответникът не погасил своето задължение. На 23.11.2018 г. „4финанс“ ЕООД, в качеството му на цедент, сключил с „Кредитреформ България“ ЕООД, в качеството му на цесионер, Договор за прехвърляне на вземания № ВGF-2018033/23.11.2018 г., по силата на който цедентът прехвърлил на цесионера вземанията си по Договор № 9934568007 в общ размер на 1 229.10 (хиляда двеста двадесет и девет лева и десет стотинки), от които: главница – 500.00 (петстотин лева), договорна лихва – 6.07 (шест лева и седем стотинки), неустойка (наказателна лихва) – 580.30 (петстотин и осемдесет лева и тридесет стотинки), за периода 12.09.2016 г. (денят, следващ падежната дата) до 22.11.2018 г. (датата, предхождаща цесията), такса за експресно разглеждане – 112.73 (сто и дванадесет лева и седемдесет и три стотинки) и отписани разноски за събиране (3 бр. изпратени писма) – 30.00 (тридесет лева).

Посочените вземания били подробно описани в Приложение № 1, което било неразделна част от договора за прехвърляне на вземания. В изпълнение на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД и договора за прехвърляне на вземания, „4финанс“ ЕООД предоставили на „Кредитреформ България“ ЕООД, потвърждение за прехвърляне на вземания, представляващо Приложение № 5. Твърди се, че по силата на сключения договор за цесия и по-специално в чл. 26 и приложенията към него, цесионерът бил изрично упълномощен да уведомява длъжника от името на цедента за прехвърлянето на задълженията му. Съгласно предоставеното пълномощно и в изпълнение на условията на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, „Кредитреформ България“ ЕООД изпратил уведомление за цесията, чрез препоръчана писмена пратка посредством „Български пощи“ ЕАД, до адреса, посочен от ответника при сключването на договора за кредит. Същата била върната с отметка „непотърсена“. Поради този факт, към настоящата искова молба прилагат копие на уведомлението за цесия, което да бъде връчено на ответника, ведно с останалите приложения към исковата молба.

3

От сключване на договора за цесия до настоящия момент ответникът продължавал да не заплаща задължението си по Договор за кредит № 9934568007, поради което за „Кредитреформ България“ ЕООД възникнал правен интерес от предявяване на настоящия осъдителен иск. Ищецът претендирал единствено сума в размер на 500.00 (петстотин лева), представляваща неизплатена главница по договора за кредит, не и цедираната договорна лихва, наказателна лихва, таксата за експресно разглеждане и отписаните такси за събиране.

Моли съда, да постанови решение, с което да осъди М. Ж. Т., с адрес: гр. Ч., ж.к. „М.“, бл.

5, вх. Б, ет. 1, ап. 20, да заплати на „Кредитреформ България“ ЕООД, сумата: 500.00 ( петстотин лева) - неизплатена главница по Договор за кредит № 9934568007, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на настоящата искова молба до окончателното изплащане на вземането.

В условията на евентуалност на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, моли съда да осъди М. Ж.

Т., с адрес: гр. Ч., п.к. 6200. ж.к. „М.“, бл. 5, вх. Б, ет. 1, ап. 20, да заплати на „Кредитреформ България“ ЕООД, сумата в общ размер 500.00 (петстотин лева), като получена без правно основание, както и законна лихва върху главницата, от подаване на исковата молба до окончателно изплащане на вземането, както и да заплати на „Кредитреформ България“ ЕООД, направените съдебни разноски по настоящото производство, както и юрисконсултско възнаграждение в размер 150.00 (сто и петдесет лева).

В о.с.з ищецът редовно призован, не изпраща представител, но пълномощникът му представя становище, с което поддържа ИМ и моли за неприсъствено решение по смисъла на чл.

238 от ГПК.

В срока за отговор по чл. 131 от ГПК не е постъпил такъв от ответника, който редовно призован, не изпраща представител в о.с.з и не депозира становище по ИМ.