Решение № 1218 от 13.10.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1218 гр. София, 12.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Елизабет Петрова

Членове:

Катерина Рачева

Мария Райкинска като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело № 20221000501738 по описа за 2022 година при участието на секретаря Ирена Милкова, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение 260010 от 16.02.2022 г. по т.д. 48/2021 г. ОС София

ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, ЕИК 200299615 да заплати на А. И. Д. сумата от 50 000 /петдесет хиляди/ лева, представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, търпени в следствие на ПТП от 18.11.2020 г., ведно с лихвата за забава, считано от 15.03.2021 г. до окончателното изплащане на присъдената сума ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, ЕИК 200299615 да заплати на А. И. Д. сумата от 7349 лева за имуществени вреди – разходи за лечение във връзка с ПТП от 18.11.2020 г. ведно с лихвата за забава, считано от 15.03.2021 г. до окончателното изплащане на присъдената сума, като ОТХВЪРЛЯ иска за имуществени вреди в останалата част до пълния размер от 8949 лева.

ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД да заплати в полза на ОС София държавна такса и разноски в размер на 2493,96 лева.

ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД да заплати на адв. Я. Д. сумата от 2500 лева възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв.

ОСЪЖДА А. И. Д. да заплати на ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД разноски в размер на 15,74 лева.

Ответникът ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД обжалва решението в осъдителната част по иска за неимуществени вреди над 30 000 лева и за имуществени вреди над 5511,75 лева като неправилно и постановено в противоречие със събраните доказателства. Искането към въззивния съд е за отмяна на решението в тази част поради завишен размер на обезщетението, неправилно приета дължимост на разходи за избор на екип и престой в самостоятелна болнична стая и необосновано приета липса на принос на пострадалия в резултат на непоставяне на предпазен колан.

1

Подаден е отговор на въззивната жалба от страна на ищеца чрез адв. Я. Д., в който се поддържа неоснователност на въззивните доводи. Посочва се, че съдът правилно е кредитирал показанията на св. И. П., очевидец на инцидента относно поставянето на обезопасителен колан. Обезщетението е съобразено с дългия възстановителен период, невъзможността за пълно възстановяване и вероятността в бъдеще ставата да бъде сменена с изкуствена. Подчертава се, че ищецът е получил психологическа травма от инцидента, тъй като е загинал най-добрият му приятел.

Жалбата е подадена в срок и е допустима. Не са направени доказателствени искания от страните и въззивната инстанция не е събирала нови доказателства.

При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, съдът намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни.

Пред въззивната инстанция не е спорно, че към датата на ПТП ответникът е имал качеството на застраховател на гражданската отговорност на делинквента. Предвид частичното обжалване на решението въззивната инстанция е обвързана от приетото от ОС София, че е налице деликт: противоправно поведение на водача на л.а. „БМВ“ модел „5 ЕР Рейхе“, който е управлявал със скорост, която не му е позволявала да контролира постоянно МПС, настъпили за ищеца вреди и причинна връзка между двете. Презумпцията за вина не е оборена.

Спорно е какво е справедливото обезщетение за неимуществени вреди в обжалваната част, размерът на обезщетението за имуществени вреди в обжалваната част, както и допринесъл ли е ищецът за настъпване на вредите и в какъв обем.

По справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди съдът намира следното. От представените медицински документи и изготвената по делото КСМАТЕ в медицинската част от д-р В. Т. се установява, че в резултат на инцидента ищецът е получил раздробено счупване на главата на лявата бедрена кост, което е наложило оперативно лечение и причинило трайно затруднение на движението на левия долен крайник за около 12 месеца. В първите седмици след причиняване на травмата пострадалият изпитвал болки и страдания, които с времето са намалявали до изчезването им в рамките на възстановителния период от 12 месеца. При личния преглед вещото лице е установило наличие на постоперативен ръбец от 22 см вертикално по крака, както и ограничена флексия в ставата и при външна ротация. След приключване на възстановителните процеси ще е налице болезненост при физическо натоварване на крайника и при промяна на времето, които ще са доживот. Не следва да се очаква възстановяване на функциите на крайника в пълен обем предвид характера и тежестта на увреждането. Налице е увреждане и в нервите в тази зона на тазобедрената става, водещо до невъзможността на пострадалия да стои на пети. Белегът на ищеца в областта на оперативната интервенция с дължина 22 см също ще бъде пожизнен.

При определяне справедливия размер на обезщетение неимуществени вреди съдът взема предвид и свидетелските показания. Р. А. Д., майка на ищеца, видяла сина си непосредствено след ПТП, когато го отвеждали с автомобил към „Пирогов“. Не можел да се движи, изпитвал силни болки. Още същия ден бил подложен на операция с пълна упойка, за да наместят лявата става на крака му; операцията приключила към 5 ч. сутринта и докторът им казал, че ставата не влиза и се налага нова операция. След новата операция синът й престоял една седмица в болницата и се прибрал вкъщи. Три месеца не трябвало да стъпва на оперирания крак, бил първоначално с проходилка, а после – с патерици. За него полагали грижи майка му и приятелката му – за битови и хигиенни нужди, за придвижване. След известно време синът й направил ЯМР, оказало се, че е започнало леко захранване на ставата, но наблюдаващият го лекар го предупредил, че ако ставата не се захрани, ще се наложи нова операция и ще се сложи изкуствена става.

Според свидетелката и в момента синът й не е възстановен и изпитва болки, приема постоянно обезболяващи, има изтръпване на крака при повече движение, уморява се бързо, 2 не може да седи дълго. Ползва патерици, когато кракът му се преумори, а се преуморява, когато стои дълго време прав; когато ходи, куца. Преди работел, товарел дърва, а понастоящем е без работа, защото не бива да се преуморява. Психически произшествието му повлияло много зле, тъй като пред очите му починал най-добрият му приятел – В., водачът на автомобила, в който пътувал ищецът.

Съдът кредитира показанията на майката, доколкото са плод на лични възприятия, последователни и житейски логични.

На обезщетение подлежат установените травми, болничното лечение, възстановителния период от 12 месеца, нуждата от чужда помощ за 3-4 месеца, непълното възстановяване на обема и функциите на крайника, увреждането на нерва, водещо до невъзможност на пострадалия да стои на пети. От значение е фактът, че ищецът е в съвсем млада възраст – на 22 години към деня на инцидента. От значение са също и конкретните икономически условия, отразени в лимитите на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент – 18.11.2020 г., когато е настъпило произшествието.

При определяне на обезщетението следва да се вземе предвид и съдебната практика по сходни случаи, като размерът му се определи на 50 000 (петдесет хиляди) лева.

Неоснователни са доводите за завишен размер на обезщетението, като се отчете дългият възстановителен период от около 12 месеца, както и липсата на перспектива за възстановяване на функциите на крайника в пълен обем предвид характера и тежестта на увреждането на фона на младата възраст на пострадалия. Твърдението в жалбата, че ищецът не е провел рехабилитация и така сам е допринесъл за удължаване на възстановителния период, е неоснователно. Свидетелските показания установяват проведена рехабилитация, която според свидетелката не е помогнала много.

По повод обезщетението за имуществени вреди съдът намира, че въззивната жалба е неоснователна. Първоинстанционният съд е отхвърлил иска за обезщетение за имуществени вреди за 1600 лева по фактура № 0300622215/24.11.2020 год., ведно с фискален бон за заплатена сума в размер на 900 лева, удостоверяваща заплатен избор на екип за оперативната интервенция на ищеца в УМБАЛСМ „Пирогов“ ЕАД и по фактура № 0300622510/27.11.2020 год., ведно с фискален бон за заплатена сума в размер на 700 лева, удостоверяваща заплатен престой за 7 дни в самостоятелна стая за ищеца в Клиниката по ортопедия и травматология в болничното заведение. Ето защо доводите във въззивната жалба, че тези разходи не следва да се присъждат, са неотносими. Уважен е искът за 7 349 лева за платени медицински изделия, лекарствени продукти, санитарни материали, всички те във връзка с лечението.

Поддържаното и пред настоящата инстанция възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца поради непоставяне на предпазен колан съдът намира за недоказано и неоснователно. Свидетелят И. П., пътувал на предната седалка до шофьора, в автомобила с ищеца при ПТП, е категоричен, че А. е бил с колан. Същият носи наказателна отговорност за даване на неверни показания пред съд, а по делото липсват доказателства, които да опровергават показанията му. Фактът, че той претендира обезщетение от ответника за вреди от същото ПТП не го прави заинтересован от изхода на спора по настоящото дело и няма връзка с наличието или липсата на колан от ищеца по време на инцидента. На следващо място, според заключението на КСМАТЕ предвид деформациите на купето и установения механизъм на произшествието уврежданията биха се получили, независимо дали пострадалият е бил или не с поставен обезопасителен колан. В протокола от с.з., в което са изслушвани вещите лица, няма изявление, което да противоречи на категоричния извод от писменото заключение. Ето защо, ОС София правилно е преценил възражението за неоснователно.

По изложените съображения първоинстанционното решение следва да бъде изцяло потвърдено. С оглед оставяне на въззивната жалба без уважение на ответника по жалбата се дължат разноски за адвокатски хонорар в размер на 2200 лева.

Предвид горното, съдът

3

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №260010 от 16.02.2022 г. по т.д. 48/2021 г. на Окръжен съд София.

.ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, ЕИК 200299615 да заплати на А. И.

Д. ЕГН ********** основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски за въззивната инстанция в размер на 2200 лева.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС по реда на чл.280 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4