Решение № 1202 от 10.11.2023, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 1202 гр. П., 10.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ангел Ташев при участието на секретаря Наталия Димитрова като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №

20235220102295 по описа за 2023 година

Производството е образувано по повод искова молба от „Ф. И.“ ЕАД, ЕИК ****, представлявано от Л. Д. и С. П., седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Х. И." № 15, ет.6, чрез юрисконсулт В. Ц., против С. С. Й., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „П.“ № 95, ет.4, ап.10, като моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищцовото дружество сумата от 2 539,04 лева — главница, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване па заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението и сумата в размер на 401,11 лева, лихва за забава за периода от 14.07.2020 г. до 17.02.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 609/2023 г. по описа на РС П..

В исковата молба се излагат обстоятелства, че на 03.10.2019 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България" ЕИК 204915054 и С. С. Й., е сключен договор за потребителски паричен кредит с номер CREX-17357231, въз основа на който между страните възникнала облигационноправна връзка, по силата на която кредитодателят предоставя на кредитополучателя кредит в общ размер на 2700 лева с цел финансиране покупка на стоки. Съгласно чл.1 от договора кредитополучателят се съгласил предоставеният му потребителски кредит да бъде изплатен пряко па упълномощените търговски партньори. В процесния случай „Техностил“ ООД. Ответникът изрично удостоверил, с полагане па подписа си, че е получил опосредствен чрез финансираната стока/услуга кредит. Това обстоятелство се установявало от извлечение от счетоводната система на „БНП Парпба Пърсьнъл Фапнеис С.А., клон България“ относно паричен превод 2 700,00 лева във връзка с фактура № 94400000818. Предвид това, кредиторът бил изпълнил 1 изцяло задължението си. Ответникът се задължил да върне предоставения кредит, ведно с дължимите лихви на 24 броя месечни погасителни вноски, чийто размер и срок са посочени в погасителния план, инкорпориран в сами договор за кредит. Договореният фиксиран лихвен процент бил в размер на 24,86%, а размерът на ГПР 22,40%.

Твърди, че ответникът не е изпълнил изцяло задължението си към кредиторът.

Падежът па първата просрочена месечна погасителна вноска настъпил на 20.01.2020 г..

Считано от следващия ден длъжникът е изпаднах в забава.

Крайният срок за изпълнение на договора за кредит настъпил на 20.09.2021 г., с което станал изискуем целият неизплатен остатък от главното задължение - главницата, която била дължима ведно със законната лихва за забава (съгласно чл. 86 ЗЗД) от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на задължението. Дължало се и лихва за забава за периода преди подаване на заявлението.

Посочва, че на 22.04.2020г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България" ЕИК 204915054 в качеството му на цедент и ищцовото дружество в качеството му на цесионер бил сключен Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания, съгласно който цедента прехвърля на цесионера на всеки три месеца за срока на договора портфолио от вземания, индивидуализирани в Приложение № 1. На 18.06.2020 г. било подписано Приложение № 1, в което подробно били индивидуализирани и описани цедираните със същото вземания. Сочи, че по силата на договора и на основание чл.99, ал.2 ЗЗД титуляр на вземанията по договора за кредит, включително вземанията, претендирани в настоящото производство, ставал ищеца. По реда на чл.99, ал.3 ЗЗД цедентът „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ упълномощил цесионера – настоящ ищец да уведоми длъжника за прехвърлянето на вземанията спрямо нея. Сочи, че изпратил чрез „Български пощи“ ЕАД препоръчана пратка, съдържаща уведомление за цесия до длъжника.

Писмото се е върнало в цялост, тъй като получателят се намирал в чужбина. Направено е искане приложеното уведомление за извършената цесия да бъде връчено на ответника, ведно с препис от исковата молба и доказателствата към нея.

Придобивайки правата върху цедираните вземания и като кредитор на същите, ведно с всички произтичащи от това привилегии, обезпечения и принадлежности, ищцовото дружество предприело постъпки и по реда на чл.410 ГПК се снабдило със Заповед за изпълнение на парично задължение за същите вземания по ч.гр.д. № 609/2023 г. по описа на РС П.. Тъй като заповедта била връчена при условията на чл.47, ал.5 ГПК и по указание на съда, ищецът депозирал в срок настоящата искова молба с искане за установяване на вземанията си.

Претендира за присъждане на направените разноски по заповедното производство, както и по настоящото исково производство.

В проведеното съдебно заседание, при редовност на призоваването не се явява законов или процесуален представител за ищцовото дружество. Депозирало е молба, с която моли съда да уважи исковата претенция.

В срока по чл.131 ГПК, ответникът не депозира отговор на исковата молба.

2

В проведеното съдебно заседания, при редовност на призоваването, ответникът не се явява и не изпраща процесуален представител.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

От приетия по делото като писмено доказателство договор за потребителски кредит CREX-17357231 от 03.10.2019 г., сключен между БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А., клон България в качеството си кредитор и С. С. Й. в качеството на кредитополучател, кредиторът се е задължил да предостави на кредитополучателя кредит в размер на 2700 лева за финансиране на следните стоки и услуги: климатик „Toshiba 13 Shorai“, на стойност 1650 лева и климатик “Gree12Fairy” на стойност 1050 лева, а кредитополучателят се е задължил да го върне в срок от 24 месеца, на 24 броя погасителни вноски, всяка от които в размер на 139,49 лева, дължими на падежни дати съгласно погасителния план, при ГПР в размер на 24,86 % и ГЛП в размер на 22,40 %. Общата стойност на плащанията по договора е 3347,76 лева. В договора е инкорпориран и погасителен план, от който се установява, че първата вноска е дължима на 20.10.2019 г., а последната на 20.09.2021 г.. Приложен е и СЕФ, в който са посочени параметрите на кредита.

За закупуване на финансираната с договора за кредит стока е издадена фактура № 4400000818 от 03.10.2019 г, на стойност 2700 лева, касаеща закупуването на два броя климатици. Издател на фактурата е „Техностил“ ООД, а получател – С. С. Й..

От приложения Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 22.04.2020 г., сключен между ищеца и „БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А., клон България“ се установява, че са прехвърлени вземания от първоначалния кредитор в ползва на ищеца, като процесното вземане е част тях, като в приложението № 1а от 18.06.2020 г. под № 851 е посочен номера на процесния кредит, имената на ответника, ЕГН и размер на задълженията.

Извършеното прехвърляне е потвърдено от кредитора по смисъла на чл.99, ал.3, с нарочен документ. По делото е приложено уведомление за извършено прехвърляне на вземания от 21.06.2023 г. от ищеца, в качеството му на пълномощник на първоначалния кредитор.

Уведомлението не е получено от ответницата, като в известието за доставяне е посочено, че лицето е в „чужбина“. За уведомяването от ищеца за извършената цесия, последният е изрично упълномощен /л.24 от делото/.

От приетото и неоспорено от страните заключение на приетата по делото СИЕ, която съдът кредитира като компетентно изготвена, обоснована и даваща отговор на поставените въпроси се установява, че „БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А., клон България“ е предоставила на ответника потребителски кредит в размер на 2700 лева, за закупуване на два броя климатици, като сумата е изплатена на продавача на 08.10.201 г.. Вещото лице посочва, че платените суми по процесния кредит са в размер на 2240,92 лева. Посочва, че дължимата сума за главница е в размер на 2013,86 лева, като с извършените плащания са приспаднати дължимите лихви. /уточнено в съдебното заседание, като съобрази и последващите плащания след изготвянето на заключениеот/

3

В проведеното съдебно заседание вещото лице поддържа заключението и допълва същото.

Безспорно по делото е установено, че въз основа на заявление по чл.410 от ГПК, е издадена заповед за изпълнение № 319/23.02.2023 г. по ч.гр.д. № 609/2023 г. по описа на Районен съд П., срещу ответника, да заплати на кредитора – настоящ ищец сумата в размер на 2539,04 лева, представляваща главница, ведно със законна лихва за период от 21.02.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 401,11 лева, представляваща лихва за забава за период от 14.07.2020 г. до 17.02.2023 г., както и държавна такса в размер на 58,80 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева. Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което в указания от съда едномесечен срок, са предявени настоящите положителни установителни искове.

Предвид така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

Настоящият съдебен състав е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни искове предявени по реда на чл.422 от ГПК, с правно основание чл.430, ал.1 ТЗ и чл.86 ЗЗД – предявени искове за установяване на парично вземане, произтичащото от договорно правоотношение с ответника и цедирано в полза на ищеца.

Предявеният иск е допустим, тъй като е налице правен интерес от воденето на настоящето производство, като интересът от предявяването му произтича от наличие на издадена заповед за изпълнение; подадено възражение срещу издадената заповед, респективно връчването й на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК и спазване на срока по чл.415, ал.1 ГПК за предявяване на установителен иск за съществуване на вземането.

Предмет на исковете предявени по реда на чл.422, ал.1 ГПК установяване на съществуване на вземането по издадената заповед и успешното му провеждане предполага установяване дължимостта на сумите по същата на посоченото основание. Или, в контекста на основанието, на което е издадена заповедта, респ. се претендира вземането, в тежест на ищеца е по пътя на главното и пълно доказване да установи твърденията си, че между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България" ЕИК 204915054 и С. С. Й., е сключен договор за потребителски паричен кредит с номер CREX-17357231; че заемодателят е предоставил на ответника необходимата преддоговорна информация; изпълнение на поетите от кредитора задължения по договора, в т.ч., че процесната сума е преведена към „Техностил“ ООД; размерът на вземанията по пера и изискуемостта на задълженията по договора поради настъпил краен срок, че вземането му е прехвърлено, от неговия титуляр.

Изпадането в забава на ответника и изискуемост на вземанията. Успешното провеждане на този иск има за последица влизане в сила на заповедта за изпълнение и осигуряване на възможност за принудително удовлетворяване на отразеното в нея вземане /чл. 416 ГПК/.

Предвид изложеното, е налице съществуването на правен интерес за заявителя от предявения иск.

Безспорно от събраните по делото доказателства се установи, че на 03.10.2019 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България" ЕИК 204915054 в качеството му на цедент и ищцовото дружество в качеството му на цесионер бил сключен Рамков 4 договор за продажба и прехвърляне на вземания, съгласно който цедента прехвърля на цесионера на всеки три месеца за срока на договора портфолио от вземания, индивидуализирани в Приложение № 1. На 18.06.2020 г. било подписано Приложение № 1, от което се установява, че процесното вземане е прехвърлено на настоящия ищец. Безспорно уведомлението за цесия е получено от ответника с връчването на препис от исковата молба и приложенията към нея.

От събраните по делото доказателства, безспорно се установи, че е възникнало облигационно правоотношение между С. Й. и „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“. В тази насока са всички събрани по делото доказателства, вкл. приложените по делото договор за потребителски паричен кредит с номер CREX-17357231 и общи условия към него. От приетите по делото доказателства се установява по несъмнен начин гореописаната фактическа обстановка, от която е видно, че кредиторът е превел уговорената заемна сума в полза на трето лице „Техностил“ ООД за закупуването на конкретно посочени в самия договор стоки. В подкрепа на този извод е й извършването на плащания по процесния кредит от ответника, както и заключението на вещото лице по приетата ССчЕ.