Решение № 62 от 25.04.2024, Районен съд - Кубрат

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 62 гр. Кубрат, 25.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ, I - ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Д. Великова при участието на секретаря Вера Люб. Димова като разгледа докладваното от Албена Д. Великова Гражданско дело № 20233320100611 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 537, ал.

2 от ГПК.

Ищцата Б. Й., ЕГН ********** от *** чрез адв. Ж. Ч. от АК – Разград твърди, че е наследник на баща си И. И. А., ЕГН ********** (И. И. А.), починал на 13.03.1998 г. При откриване на наследството той е оставил трима законни наследници: преживялата съпруга З. С. А., поч. на 13.10.2019 г., и две деца – Б. Й. и С. И. И.. С Решение № л1027/21.03.1994 г. на ПК Кубрат, постановено по преписка № л1027/24.02.1992 г., и с Решение № л0150/21.03.1994 г. на ПК Кубрат, за възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи съгласно плана за земеразделяне в землището на с. Точилари, на общия им наследодател И. И. А. (И. И. А.) са възстановени следните земеделски земи: 1/Поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-431/19.06.2019 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в землището на село Точилари, община Кубрат, област Разград, местността „Аша екинлик“, с площ 11.158 дка, трета категория, с трайно 1 предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, при съседи: имоти с идентификатори:

***, ***,

***,***, ***, ***, *** и

*** и 2/Поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД18-431/19.06.2019 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в землището на село Точилари, община Кубрат, област Разград, местността „Дюз джал“, с площ от 2.999 дка, трета категория, с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, при съседи: имоти с идентификатори: ***, ***, ***,

***, ***, ***, *** и ***.

Посочва, че съгласно законовото наследствено приемство правата им върху описаните имоти са равни – по 1/2 ид. ч. за Б. Й. и С. И..

Въпреки това обаче, с Нотариален акт за собственост на недвижим имот № 101, том VI, рег. № 5806, дело № 803/2015 г. по описа на Нотариус Ив.

Башева-Йорданова рег. № 573 на НК, вх. рег. № 4535 от 20.11.2015 г., Акт № 108, том 10, дело № 3268/2015 г. по описа на Служба по вписванията – Кубрат братът на ищцата бил признат за собственик на процесните наследствени имоти, придобити на основание наследство и давностно владение. Твърди се, че ответникът С. И. никога не е установявал самостоятелна фактическа власт върху имотите, те са били отдавани под аренда, а ищцата винаги търсила правата си на наследник, но получавала грубо и арогантно отношение от брат си.

С НА за прехвърляне на недвижими имоти срещу задължение за издръжка и гледане № 28, том I, рег. № 442,дело № 20/2020 г. по описа на Нотариус Ив. Башева-Йорданова рег. № 573 на НК, вх. рег. № 185/30.01.2020 г., Акт № 98, том 1, дело № 92/2020 г. по описа на Служба по вписванията – Кубрат, С. И. прехвърлил на ответницата В. И. 2/3 ид. части от недвижимите имоти. Посочва, че този нотариален акт е действителен, но няма вещно правно действие по отношение на 1/3 ид. част, тъй като тя не е била собственост на прехвърлителя, а никой не може да прехвърли вещни права, които не притежава. Поради изложеното, моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответниците В. А. И. и С. И.

И., правото й на собственост върху 1/2 идеална част от следните недвижими 2 имоти: 1/Поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18431/19.06.2019 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в землището на село Точилари, община Кубрат, област Разград, местността „Аша екинлик“, с площ 11.158 дка, трета категория, с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, при съседи: имоти с идентификатори:

***,

***,

***,***, ***, ***, *** и

***; и 2/Поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД18-431/19.06.2019 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в землището на село Точилари, община Кубрат, област Разград, местността „Дюз джал“, с площ от 2.999 дка, трета категория, с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, при съседи: имоти с идентификатори: ***, ***, ***,

***, ***, ***, *** и *** , както и да отмени Нотариален акт за собственост на недвижим имот № 101, том VI, рег. № 5806, дело № 803/2015 г. по описа на Нотариус Ив. Башева-Йорданова рег. № 573 на НК, вх. рег. № 4535 от 20.11.2015 г., Акт № 108, том 10, дело № 3268/2015 г. по описа на Служба по вписванията – Кубрат , за 1/2 идеална част като незаконосъобразен. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

Ответниците В. А. И., ЕГН ********** и С. И. И., ЕГН **********, и двамата от *** чрез пълномощник адв. М. Х. от АК – Разград заявяват становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове.

Твърдят, че след смъртта на И. И. А., поч. на 13.03.1998 г., С. И. е започнал да оработва и владее имотите, като заявява, че ги придобил в резултат на изтекла в негова полза придобивна давност в резултат на владение упражнявано от него за периода от 1998 г. до 2015 г., когато се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост. След като С. И. прехвърлил на съпругата си 2/3 ид. части от процесните имоти, последните започнали да се владеят и от нея, а към настоящия момент – и от двамата ответници. Оспорват твърдението, че С. И. и В. И. не са обработвали имотите. Като правят възражение за изтекла погасителна давност, молят съда да постанови решение, с което да отхвърли така предявените искове като неоснователни и 3 недоказани.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, обсъдени по реда на чл.235 от ГПК във връзка с доводите и становищата на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

С Решение № л0127 от 21.03.1994 г. на ПК – Кубрат (л.9 от делото) на основание чл. 27 от ППЗСПЗЗ на И. И. А. е възстановено правото на собственост върху нива, находяща се в землището на село Точилари, с площ 11.151 дка, трета категория, местност „Аша екенлик“, съставляваща имот № 101016 по плана за земеразделяне, а съгласно Скица № 15-1453667/15.12.2022 г. – поземлен имот с идентификатор ***, съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18431/19.06.2019 г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в землището на село Точилари в местност „Аша екинлик“, с площ 11158 кв. метра, с предназначение на територията – земеделска, с начин на трайно ползване

– нива, трета категория, при съседи: ***,

***,***,

***,

***,***,

***, ***.

С Решение № л0150/21.03.1994 г. на ПК – Кубрат, издадено на основание чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, е възстановено правото на собственост на наследниците на И. И. А. в съществуващи стари реални граници на следния имот: Нива от 2.998 дка, трета категория, в землището на с.

Точилари, местност „Дюз джал“, съставляваща имот № 200002 по картата на землището, а съгласно Скица № 15-1453737/15.12.2022 г. – поземлен имот с идентификатор ***, съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-431/19.06.2019 г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в землището на село Точилари в местност „Дюз джал“, с площ 2999 кв. метра, с предназначение на територията – земеделска, с начин на трайно ползване – нива, трета категория, при съседи:

***,

***,

***,

***,

***,***, ***, ***.

От приложената по нотариалната преписка, на л. 58 от делото декларация, неоспорена от страните в настоящото производство, се установява, че имената И. И. А. и И. И. А. са на едно и също лице.

От съдържанието на Удостоверение за наследници № 312/22.03.2021 г.

4 изд. от Община Кубрат, се установява, че И. И. А., ЕГН **********, б. ж. на с. Точилари е починал на 13.03.1998 г., за което е бил съставен Акт за смърт № 0079/12.08.1999 г. от длъжностно лице при Община Кубрат, като след смъртта си е оставил свои законни наследници З. С. А. – преживяла съпруга, починала на 13.10.2019 г., С. И. И. – син и Б. Й. – дъщеря.

Не е спорно между страните, че ответниците С. И. И. и В. А. И. са съпрузи.

В съдебно заседание ответникът С. И. И. представя пълномощно рег. № 32/24.12.1993 г. на Кметство с. Точилари л.60 от делото) изходящо от И. И.

А., с което същият е упълномощил сина си С. да го представлява относно земеделските му земи в землището на с. Точилари, да получава полагащите му се за тях рента, да подготвя всички документи, необходими за издаването на нотариален акт за тях, да се разпорежда с тях и с лек автомобил.

С Нотариален акт за собственост на недвижим имот № 101, том VI, рег.

№ 5806, дело № 803/2015 г. по описа на Нотариус Ив. Башева-Йорданова рег.

№ 573 на НК, вх. рег. № 4535 от 20.11.2015 г., Акт № 108, том 10, дело № 3268/2015 г. по описа на Служба по вписванията – Кубрат С. И. И. е признат за собственик на процесните наследствени имоти, описани по-горе, придобити на основание наследство и давностно владение.

С Нотариален акт за прехвърляне на недвижими имоти срещу задължение за издръжка и гледане № 28, том I, рег. № 442,дело № 20/2020 г. по описа на Нотариус Ив. Башева-Йорданова рег. № 573 на НК, вх. рег. № 185/30.01.2020 г., Акт № 98, том 1, дело № 92/2020 г. по описа на Служба по вписванията – Кубрат, С. И. И. прехвърлил на съпругата си В. И.а И. 2/3 ид. части от процесните имоти.

Изслушан в съдебно заседание първият ответник заявява, че през 1992 г. или 1993 г. предоставил на ищцата пари, за да купи дворно място в Република Турция за себе си и за дъщеря му. Построили къща, но впоследствие сестра му продала нейното дворно място и не му върнала парите. Твърди, че обработва лично нивите, не ги е давал никога под наем. Със сестра си са се виждали и чували през годините, той ходил много пъти при нея в Турция.

Посочва, че тя не го е питала за нивите.

По инициатива на ищцата са събрани гласни доказателства. В показанията си св. Т. С., братовчед на страните, сочи, че Б. всяка година 5 идвала в България. Заявява, че тя се е интересувала от наследствените ниви, не ги е преотстъпвала на брат си. Посочва, че ищцата и ответникът са във влошени отношения заради нивите.

Съдът кредитира изцяло показанията на св. Т. С., който е в родствени отношения и с двете страни, и възпроизвежда факти, които е възприел лично.

Въз основа на така изложеното от фактическа страна, от правна съдът приема за установено следното:

По допустимостта на предявения иск:

Съдът е сезиран с положителен установителен иск за собственост, с който ищцата претендира да бъде признато за установено, че е собственик на основание наследствено правоприемство, при равни права, на 1/2 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор *** в с. Точилари, местност „Аша екинлик“, с площ 11158 кв. метра и от поземлен имот с идентификатор *** в с. Точилари, местност „Дюз джал“, с площ 2999 кв. метра.

Изложените в исковата молба твърдения са, че след възстановяване на наследствения имот на бащата на ищцата и първият ответник, последният се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост за същите имоти, а ответникът твърди, че го е придобил въз основа на наследствено правоприемство и придобивна давност.

Задължителна процесуална предпоставка за допустимост на предявения положителен установителен иск за собственост, за която съдът следи във всеки момент от развитието на производството, е наличието на правен интерес. При положителния установителен иск за собственост правен интерес е налице, когато ищецът твърди, че ответникът претендира право, което изключва това на ищеца. Предвид изложените по-горе твърдения и заявените от всяка от страните оспорвания, съдът намира, че ищцата има правен интерес да предявява и поддържа иск за собственост по отношение на процесния имот на основание наследствено правоприемство.

По съществото на правния спор: