Решение № 1504 от 14.03.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1504 гр. София, 14.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Йоана М. Генжова

Виктория Мингова при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски като разгледа докладваното от Йоана М. Генжова Въззивно гражданско дело № 20221100511093 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК .

С решение №9291/17.08.2022г., постановено по гр.д.

№26647/2021г. по описа на СРС, 169 състав, е отхвърлен предявеният от Е. Г.

С. срещу „Д.З.“ АД иск с правно основание чл.405, ал.1 от КЗ за присъждане на сумата от 22282,54 лева, представляваща частичен иск от иск в пълен размер от 27598,20 лева, представляващи остатъка от дължимото застрахователно обезщетение по щета №210633734/18.02.2020г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане. Осъдена е Е. Г. С. да заплати на „Д.З.“ АД на основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата от 300 лева разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Постъпила е въззивна жалба от ищцата Е. Г. С., чрез пълномощника адв. Л. Ц., като се излагат оплаквания, че решението е неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено при допуснати съществени процесуални нарушения. Показанията на двамата разпитани свидетели били точни, ясни и последователни и допълвали доказателствения материал по делото, като било установено, че застрахователното събитие е настъпило в срока на действие на застрахователния договор. Свидетелят заявил, че е видял 1 апартамента в здраво състояние непосредствено преди нанасянето на щетите, както и след настъпване на застрахователното събитие, като по този начин била установена и причинно-следствената връзка. Ответникът не оспорил настъпването на застрахователното събитие, което било констатирано и в протокол за оглед от застрахователя, а възраженията му били, че не е налице покрит риск, съгласно общите условия. Освен това съдът не взел предвид, че ответникът определил и доброволно заплатил застрахователно обезщетение в размер на 12601,80 лева, с което извънсъдебно признал настъпването на застрахователно събитие в срока на действие на застрахователния договор. От доказателствата по делото предявеният иск бил доказан по основание и размер. Поради това моли обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде уважен изцяло.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна „Д.З.“ АД, с който жалбата се оспорва изцяло и е направено искане за потвърждаване на обжалваното решение.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Постановеното решение е валидно и допустимо.

Първоинстанционният съд е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл.405, ал.1 от КЗ за присъждане на сумата от 22282,54 лева (съгласно допуснато увеличение на иска с определение, постановено в открито съдебно заседание, проведено на 14.03.2022г.) – частичен иск от общо претендирани 27598,20 лева, представляваща застрахователно 2 обезщетение по сключен между страните договор за имуществена застраховка за причинени вреди на собствения на ищцата недвижим имот – апартамент, намиращ се в гр. София, ж.к. „******* 1А“, бул. „*******, вследствие на настъпило 14.02.2020г. застрахователно събитие – вандализъм.

Установява се от събраните по делото доказателства, че между ищеца като застрахован и ответника като застраховател е сключен договор за имуществено застраховане по смисъла на чл. 399 от КЗ, застрахователна полица №081119016007465, валидна за периода от 06.04.2019г. до 05.04.2020г., по силата на който застрахователят се е задължил да покрие в рамките на посочената в договора застрахователна сума – 201000 лева, имуществените вреди, които би претърпял застрахованият в качеството му на собственик на недвижим имот – ап. 19, намиращ се в гр. София, ж.к. „******* 1А“, бул. „*******, *******, за периода на действие на договора. Така сключеният договор за застраховка е действителен – съгласието на страните е обективирано в предвидената от КЗ писмена форма за валидност (чл.344, ал.1 от КЗ). Не е спорно между страните, че покрит риск по застрахователния договор е настъпването на вреди вследствие на вандализъм, като за този риск е предвиден лимит до 20% от общата застрахователна сума за движимото и недвижимо имущество.

Видно от представения НА за продажба на недвижим имот №195, том I, рег. №9043, дело №175/2018г. по описа на нотариус В.А. с район на действие СРС, ищцата Е. Г. С. е собственик на застрахованото имущество - ап. 19, намиращ се в гр. София, ж.к. „******* 1А“, бул. „*******, *******.

Ищцата е подала до застрахователя искане за изплащане на застрахователно обезщетение поради настъпило на

14.02.2020г. застрахователно събитие – вандализъм.

Съставен е на 21.02.2020г. протокол за опис на повреденото или унищожено имущество по щета №210633734 от 18.02.2020г., като експерт на застрахователя е извършил оглед на имота и е описал констатираните щети.

Видно от представеното удостоверение №УРИ338200-3401/04.03.2020г., издадено от 07 РУ – СДВР, ищцата е заявила на 16.02.2020г. за установени щети по жилището , като по случая е заведена преписка №3382002482/2020г. по описа на 07 РУ – СДВР, и досъдебното производство е спряно с постановление на СРП от 13.01.2021г.

3

Не е спорно между страните и се установява от представените по делото писмени доказателства, че преди завеждане на делото ответникът е платил на ищцата застрахователно обезщетение в размер на 12601,80 лева по процесната щета.

С оглед поддържаните от страните становища в хода на производството пред двете съдебни инстанции, спорно между тях е дали е настъпило застрахователно събитие в срока на застрахователния договор, както и дали е налице изключен риск по застраховката, като застрахователят поддържа, че при сключване на застраховката не е правен оглед на имота, както и, че щетите са причинени от лица, които са допуснати в имота от застрахования, поради което е налице изключението по т.12.9 от общите условия към застрахователния договор.

От представения протокол за принудително отнемане на недвижим имот – въвод във владение от 05.02.2020г. по изп. дело №20198530400321 по описа на ЧСИ А.Д. с район на действие СГС, се установява, че ищцата е въведена във владение на процесния имот на посочената дата, като в имота са се намирали вещи на предишния собственик, за пазач на които вещи е назначен от съдебния изпълнител И.Д.И., и е определен срок за изнасянето им до 20.02.2020г.

От показанията на разпитания по делото свидетел А.Т.П. се установява, че през м. февруари 2020г. присъствал заедно с негов приятел Е. в процесното жилище, за да наблюдават предишния собственик, който изнасял багажа си с помощта на свои приятели. Свидетелят отишъл да поръча блиндирана врата, а Е. отишъл до близката бензиностанция, тъй като в апартамента били махнати казанчетата на тоалетните, и когато се върнали видели, че гипсокартонът е на дупки, стъклопакетът бил пробит с бормашина и PVC дограмата също. Плочките на стълбите били потрошени, целият апартамент бил потрошен. Свидетелят П., както и свидетелят Д.И.Ч. посочват в показанията си, че преди това апартаментът бил изряден и всичко било здраво.

При така събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност, въззивната инстанция приема за установено по делото, че по време на действие на застрахователния договор е настъпило застрахователно събитие – вандализъм, както и, че в срока по чл. 403, ал. 1 КЗ застрахованият 4

/ищецът/ е уведомил застрахователя за настъпването на застрахователно събитие. Неправилен е изводът на първоинстанционния съд, че не се установява да е настъпило застрахователно събитие в срока на действие на застрахователния договор, тъй като от показанията на разпитаните в първоинстанционното производство свидетели се установява както моментът на настъпване на щетите, така и обстоятелството, че преди това имотът е бил в изрядно състояние. В тази връзка следва да се има предвид и обстоятелството, че застрахователят е извършил оглед на имота и е описал констатираните щети, като в представения протокол не са отразени възражения, че вредите не са настъпили вследствие на декларираното застрахователно събитие, както и застрахователят е изплатил застрахователно обезщетение по заведената щета в размер на 12601,80 лева, което по същество представлява извънсъдебно признание за настъпило застрахователно събитие в срока на застрахователния договор, претърпените вреди, както и причинноследствената връзка между тях.

Неоснователни са възраженията на ответника, че е налице изключен риск по т.12.9 от общите условия към застрахователния договор. Съгласно т.12.9 от ОУ застраховката не покрива щети, настъпили в резултат на умишлени действия на застрахования, негов съпруг, роднини по права линия, лица, работещи под негов контрол, служители или съдружници, както и други лица, които живеят с него в едно домакинство, или лица, които са допуснати до застрахованото имущество със знанието или съгласието на първите. В случая щетите са настъпили в резултат на действия на лица, които са допуснати в имота не от неговия собственик и застраховано лице, а в рамките на изпълнително производство за въвод във владение, от назначения пазач на намиращите се в жилището движими вещи на предишния собственик с цел изнасянето им. Следва да се отбележи също така, че съобразно общите условия на застрахователя по клауза В1 – Вандализъм, е дадена дефиниция на покрития риск, както следва: възникване на щети, причинени пряко от вандализъм/злоумишлени действия на трети лица, включително палеж и злоумишлена експлозия, когато извършителят на деянието е разрушил или увредил застраховани имущества, като не се считат за трети лица застрахованият, негови работници и служители, членове на неговото семейство или домакинство, както и лица, които работят под негов контрол, какъвто не е настоящият случай. Поради това въззивната инстанция намира, 5 че не е налице изключен риск по застраховката.

Спорен между страните е и размерът на причинените вследствие процесното събитие вреди, които подлежат на обезщетяване. Съобразно установената съдебна практика /в този смисъл решения №209/30.01.2012г. по т.д. №1069/2010г. по описа на ВКС, ТК, ІІ ТО, №109/14.11.2011г. по т.д.

№870/2010г. по описа на ВКС, ТК, І ТО, №52/08.07.2010г. по т.д. №652/2009г.

ВКС, ТК, І ТО/ обезщетението не може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество /чл.203, ал.2 КЗ /отм./, респ. чл.400, ал.1 от КЗ/, съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка /чл.203, ал.3 КЗ /отм./, респ. чл.400, ал.2 от КЗ/.

Съгласно приетата по делото съдебно-оценителна експертиза по средни пазарни цени към датата на настъпване на застрахователното събитие щетите, нанесени по отношение на процесния имот, възлизат на сумата в размер на 34884,34 лева. От тази сума следва да бъде приспаднато доброволно платеното от застрахователя обезщетение в размер на 12601,80 лева, поради което предявеният иск се явява основателен и доказан в предявения частичен размер от 22 282,54 лева.