Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 297 от 17.04.2026, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Административно наказателно дело 262/2026
Вид
Решение № 297
Подписан
17.04.2026
В сила
08.05.2026
Състав
ИВЕЛИНА ДИЯНОВА ЧАВДАРОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.174, ал.1, т.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 5, ал. 3, т.1 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 297 гр. Бургас, 17.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА Д. ЧАВДАРОВА при участието на секретаря К.А. ВЛАДИМИРОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Д. ЧАВДАРОВА

Административно наказателно дело № 20262120200262 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод жалба на А. Б. Ж., ЕГН **********, с адрес: ***************, против Наказателно постановление № 25-3292-000312/09.01.2026г., издадено от Началник сектор в ОДМВР-Бургас, 04 РУ - Бургас, с което за нарушение на чл. 5, ал. 3, т.1 от ЗДвП и на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП на жалбоподателката е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 511,29 евро, както и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12 месеца.

С жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление и се моли за неговата отмяна.

В открито съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, се явява лично, като поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена.

Административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание.

След преценка на материалите по делото съдът приема, че жалбата е подадена в законоустановения срок (предвид връчването на процесното наказателно постановление на жалбоподателката на 12.01.2026г., видно от разписката към същото и депозирането на жалбата на 22.01.2026г.), от активнолегитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване административен акт, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е и основателна, като след съобразяване на доводите в същата, събрания по делото доказателствен материал и относимите законови разпоредби, съдът намира за установено 1 следното от фактическа страна:

На 13.12.2025г., около 15:28 часа, в ***, в посока на движение от блок *** към блок ***, жалбоподателката А. Б. Ж. управлявала лек автомобил „***“ с peг. № ***, собственост на И.А.Р. с ЕГН **********. Автомобилът бил спрян за проверка от полицейски служители от 04 РУ – Бургас, след които свидетелят С. Х. Ч. (*** ***) и жалбоподателката като негов водач била изпробвана с техническо средство АЛКОТЕСТ с фабричен номер ARPM-0791, което в 15:19 часа отчело 0,96 промила алкохол в издишания от водача въздух.

На жалбоподателката бил издаден талон за изследване в медицинско заведение с номер *** и 7 (седем) броя холограмни стикери серия ***. Видно от протокол за извършена химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол в кръвта № *** по описа на Сектор „БНТЛ“ при ОДМВР – Бургас, в изследваната проба кръв от лицето А. Б. Ж., ЕГН **********, чрез газхроматографски метод, се е доказало съдържание на етилов алкохол в количество 0,84 промила. В т. 4 от констативно – съобразителната част на експертния протокол е вписано, че е извършено изследване за наличие на алкохол в 1 брой проба кръв със стикер № .2 *** ***, а в заключителната част е посочено, че е изследвана контролната проба със стикер № .3 *** *** от предоставените 2 броя проби кръв.

За констатираното при проверката свидетелят Ч. съставил срещу жалбоподателката АУАН № GA 3618052/13.12.2025г. за нарушение на чл. 5, ал.

3, т.1 от ЗДвП.

Актът бил предявен на жалбоподателката, която го подписала без възражения и получила препис от него. В законоустановения срок писмени възражения също не били депозирани.

Сезиран с преписката по акта и въз основа на същия, АНО издал и оспореното наказателно постановление, с което за нарушение на чл. 5, ал. 3, т.1 от ЗДвП и на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП, на жалбоподателката е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 511,29 евро, както и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12 месеца.

Горната фактическа обстановка се установява от приобщените по делото материали по административнонаказателната преписка, както и от гласните и писмените доказателства, събрани в хода на съдебното производство.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление, относно неговата законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание, предвид така установената фактическа обстановка, достига до следните правни изводи:

Обжалваното наказателно постановление е издадено от оправомощено за това лице – Началник сектор в ОДМВР-Бургас, 04 РУ - Бургас, като АУАН също е съставен от компетентен орган – С. Х. Ч. – *** ***, ОДМВР – Бургас, съгласно приложените по делото копия, съответно на Заповед № 8121з1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи и Заповед № 251з2 804/23.02.2022г. на Директора на ОДМВР – Бургас.

Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл.34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл.57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл.42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателката нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща да разбере в какво е обвинена и срещу какво да се защитава.

Съдът обаче намира за основателно възражението на жалбоподателката за допуснато в хода на административнонаказателното производство нарушение на правилата на чл. 22, ал. 2 от Наредба № 1/19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (Наредбата), по следните съображения:

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 22, ал. 2 от Наредбата, изследванията за установяване концентрацията на алкохол в кръвта се извършват двукратно, като резултатите в отчетената крайна концентрация (отчетена до втория знак след десетичната запетая включително) не трябва да се различават с повече от 0,10 на хиляда при резултати до 1 на хиляда, а при резултати над 1 на хиляда – с до 10 % от стойността. При по-голяма разлика изследването се повтаря.

Цитираната разпоредба визира единствено изследването на кръвната проба, дадена от водача, а не тестването му с техническо средство и изследването на кръвната проба.

Нормата на чл. 24, ал. 2 от Наредбата, от своя страна, регламентира, че резултатите от химическото или химико-токсикологичното лабораторно изследване по чл. 22, ал. 1 и чл. 23, ал. 2 се отразяват в протокол за химическо или химико-токсикологично изследване за определяне концентрацията на алкохол и/или употреба на наркотични вещества или техни аналози.

Протоколът задължително съдържа данни за: имената, длъжността и местоработата на извършилия изследването специалист; имената и ЕГН на изследваното лице; кога, как и какви проби са постъпили за изследване; състоянието на пробите при постъпване в лабораторията; номерата на стикерите, с които са запечатани пробите; кога е извършено изследването; използваните аналитични методи и получените резултати. Протоколът се подписва от лицето, което е извършило изследването.

От посоченото следва, че в протокола за химическо изследване следва да се впишат всички резултати от извършените, съобразно с предписанията на чл. 22, ал. 1 от Наредбата изследвания на пробите, т.е. в протокола от химическото изследване следва изрично да бъдат отразени получените резултати от двукратното изследване на пробите от кръв, а дори и това да не е сторено (да не са вписани отделните разултати, а да е изписана само средноаритметичната стойност на извършените замервания, т.е. окончателният резултат след извършеното двукратно изследване на пробите от кръв), е необходимо поне да се отрази, че е извършено такова двукратно изследване, като посоченият резултат представлява средноаритметична 3 стойност от извършваните измервания. В настоящия случай това не е сторено.

В процесния протокол за извършена химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол в кръвта № *** по описа на Сектор „БНТЛ“ при ОДМВР – Бургас, е дадено заключение, че в изследваната проба кръв от лицето А. Б. Ж., ЕГН **********, чрез газхроматографски метод, се е доказало съдържание на етилов алкохол в количество 0,84 промила, без отразяване, че е извършено двукратно изследване на пробата и както се посочи, дори и не да е отразено като резултат всяко от тези изследвания е следвало поне да бъде посочено дали даденият резултат представлява средноаритметична стойност на извършените двукратни замервания.

В случая, поради непоясняване в експертизата как е формиран резултатът от 0,84 промила и дали е формиран от еднократно или двукратно изследване на кръвната проба на водача, както и при липсата на яснота каква е била разликата в резултатите от такива изследвания, съдът на практика не може да прецени и дали е била налице необходимост от повтаряне на изследването, съобразно изискването на изр. 2 на чл. 22, ал. 2 от Наредбата, както и какво е наложило изследването и на контролната проба в случая, съобразно отразеното в заключителната част на експертния протокол.

Тази недостатъчна обоснованост на представеното химическо изследване по горепосочените причини, мотивира съда да не кредитира като годно доказателствено средство процесния протокол за извършена химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол в кръвта № *** по описа на Сектор „БНТЛ“ при ОДМВР – Бургас, поради което и твърдяното в наказателното постановление нарушение се явява недоказано.

Последното от своя страна обуславя извода за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление и е основание за неговата отмяна.

Предвид изхода на делото, право на разноски има единствено жалбоподателката, но доколкото същата не е направила искане в този смисъл, не е представила и доказателства за реално сторени разноски във връзка с настоящото производство, то такива не следва да се присъждат.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 25-3292-000312/09.01.2026г., издадено от Началник сектор в ОДМВР-Бургас, 04 РУ - Бургас, с което за нарушение на чл. 5, ал. 3, т.1 от ЗДвП и на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП, на А. Б. Ж. с ЕГН **********, е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 511,29 евро, както и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12 месеца.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.

4

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________ 5