Решение № 547 от 22.11.2021, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 547 гр. Бургас, 22.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Пламена К. Георгиева Върбанова

Кристиян Ант. Попов при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Пламена К. Георгиева Върбанова Въззивно гражданско дело № 20212100501299 по описа за 2021 година Производството по делото пред настоящата съдебна инстанция е с правно основание чл. 258 ГПК и сл. и е образувано по въззивна жалба на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД ,предявена чрез адвокат Виолета Петкова Герова от

САК със съдебен адрес: гр.София,бул.“България“,

№81,вх.В,ет.8,ап.22, против Решение №260918/29.06.2021г., постановено по гр.д. № 8098/2020г., по описа на PC- Бургас, с което е отхвърлен предявеният о т „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД иск за дължима договорна неустойка в размер на 191.53лв.,като атакуваното Решение се намира за неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон по следните съображения:На първо място се сочи, че БРС достигнал до извода за недължимост на неустойката, като е счел, че процесният договор не е прекратен надлежно, или изобщо не е прекратен, а по-скоро е преминал в безсрочен. Изводът се основавал на това, че е приел, че едностранното прекратяване е тъждествено с развалянето по смисъла на чл. 87, ал.1 ЗЗД, както и това, че договорът не е развален с предизвестие в подходяща форма. В случая обаче не ставало въпрос за разваляне на писмен договор, а за прекратяването на същия, съгласно условията, при които страните са договорили сключеният договор да бъде прекратен. Сключения абонамент е прекратен едностранно от Оператора съгласно договорката-отговорност на абоната по т.11 от договора, при условията чл.75, във вр.с чл. 196 в) от Общите Условия, а именно по вина на абоната да не заплати дължими месечни плащания. Доколкото цената за абонаментната услуга била уговорена като ежемесечно предплащане, явно било, че с пропускане на падежа абонатът нарушава задължението си за 1 авансиране, което съответно пораждало правото на насрещната страна да се освободи незабавно от своето задължение, чието изпълнение би останало икономически неоправдано. Затова и предоставянето с клаузата от Общите условия на правото на кредитора да прекрати договора, без да предупреждава длъжника за предстоящото отпадане на възможността да ползва услугата, не създавало значително неравновесие в правата и задълженията на страните.

Клаузите от общите условия не предвиждали особена форма, в която изявлението на кредитора да бъде отправено към длъжника, поради което следвало да се приеме, че волеизявлението може ла бъде и конклудентно - с предприети от доставчика действия по ограничаване на ползваните услуги.Освен изложеното се сочи, че Операторът неколкократно е изпращал СМС-известия, с които е давал шанс на абонатът да заплати задълженията си и да запази договорните отношения. След първия напомнителен смс за незаплатени задължения /след изтичане срока за плащане на първата месечна фактура/, Операторът спрял изходящите обаждания на абоната, след втория смс /след изтичане срока за плащане на втората месечна фактура/,били спрени и входящите, като и с двете изявление е посочена причината за действията на мобилния доставчик - незаплатени задължения, като е посочен размерът. За следващия отчетен месечен период било издадено Кредитно известие, с което са приспаднати авансово заплатени такси от абоната при сключване на договора за услуги. Даден бил пореден шанс за заплащане на дължимите суми за услуги до посочения в кредитното известие краен срок за плащане и преди да бъде издадена крайна фактура с начислена неустойка за предсрочно прекратяване на абонамента.По тези съображения се моли обжалваното Решение №260918/29.06.2021г.; постановено по гр.д. № 8098/2020г., по описа на PC-Бургас, с което е отхвърлен предявеният от Теленор иск за договорна неустойка в размер на 191.53лв., да бъде отменено като незаконосъобразно, неправилно и необосновано и да бъде постановено друго такова, с което се уважи претенциите на мобилния оператор Теленор;претендира присъждане на сторените разноски пред двете инстанции.В условията на евентуалност, в случай че предявената въззивна жалба бъде отхвърлена изцяло или частично и въззиваемата страна направи искане за присъждане на разноски по настоящото въззивно производство,моли същите да бъдат съобразени и намалени до предвидените в разпоредбите на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, с оглед правната и фактическа сложност на воденото от страните производство и с оглед на извършените процесуални действия от страните. В съдебно заседание въззивникът е депозирал молба- становище, с която поддържа правните и фактически доводи, изложени в жалбата, както и исканията за отмяна на решението в обжалваната част и е оспорил възраженията в отговора на въззиваемата, като е развил подробни съображения по всяко от тях.

Постъпил е писмен отговор Г.В. М., е ЕГН **********,с адрес: гр.

*** ул. *** № ** вх.* чрез: адвокат Стефан Маринов Стефанов, личен № 1300091380;съдебен адрес: гр. Бургас, ул. "'Трайко Китанчев" № 57; тел.0885005909, с който се заявява становище за неоснователност на въззивната жалба. Заявява, че договорът между страните, включително Общите условия, не съдържали ред за прекратяване на договора при виновно неизпълнение на задълженията на потребителя. Затова за едностранното 2 прекратяване на договорна връзка поради виновно неизпълнение на едната от страните следвало да намери приложение разпоредбата на чл.87, ал.1 ЗЗДдвустранният договор следва да бъде развален /т.е. прекратен/ с едностранно волеизявление на изправната страна /кредитора/, като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с предупрежде ние, в писмена форма /тъй като процесния договор бил сключен в писмена форма/, че след изтичането на срока ще смята договора за развален. По делото липсвали данни, липсвали и твърдения за такова предупреждение или волеизявление от страна на кредитора.Ищецът не упражнил надлежно правото си да прекрати договора, поради което не е възникнало и правото му да получи уговорената неустойка.

Изложени са съображения относно записването в допълнителното споразумение за мобилни услуги, което давало повод за съмнение : дали страница трета не е подменена или тя да е напечатана на гърба на друга страница, с текст с представеното съдържание.Налице било искане от страна на ответника на основание чл. 183 от ГПК, като съдът задължил ищеца да представи оригиналите на цитираните в исковата му молба договори, но не бил представен договор за мобилни услуги, а единствено допълнително споразумение.На основание чл.З, ал.З от Закона за потребителските кредите, нормите на последния се прилагали и по отношение на договорите за лизинг, при които се предвижда възможност за закупуване на стоката - предмет на договора, какъвто е и процесния случай относно предоставеното устройство на лизинг. В ЗПК било предвидено, че преддоговорната и договорна информация, както и общите условия се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт-не по-малък от 12. Договорът за лизинг бил недействителен на основание чл. 22 във вр. с чл. 10, ал. 1 ЗПК. Поради факта, че всички елементи на договора за лизинг очевидно били изготвени на шрифт, който е по-малък от 12, договорът се явявал недействителен на основание чл. 22, във връзка с чл. 10, ал. 1 от ЗПК. От друга страна било видно от чл. 11, ал. 1, т. 8 от ЗПК в договора, че следвало да е посочена стоката или услугата и нейната цена в брой когато кредитът е под формата на разсрочено плащане за стока или услуга. В конкретния случай обаче договорът за лизинг съдържал единствено "обща лизингова цена", но не и цената на стоката. Известен бил факта, че всяка стока взета на лизинг, включвала в лизинговата цена своята "чиста стойност" и лихвите за периода на разсрочено плащане, които образували заедно "лизинговата цена", която била разделена винаги на равни месечни вноски. С оглед на гореизложеното се твърди, че договорът за лизинг за недействителен и на това основание. Съгласно чл.11, ал.2 от ЗПК „Общите условия са неразделна част от договора з потребителски кредит и всяка страница се подписва от страните по договора." - това законово изискване към договора за лизинг също не било спазено, като общите условия към него не били подписани на всяка страница. Изложени са съображения и относно твърдението на въззивника, че при сключването на договор за мобилни услуги на потребителя е предоставена ценова листа, в която била посочена цената на мобилното устройство без абонамент и преференциалните условия, предлагани от оператора за закупуване на същото при сключване на договор със съответен абонаментен план. Подобна ценова листа, в която да е посочена цената на устройството не била представена като доказателство по делото.

Представено било копие на договора за лизинг, но и от неговото съдържание не може да бъде направен извод, че към момента на сключване на договора на 3 потребителя е била известна пазарната цена на устройството, а оттам и стойността на разликата между етандартната и преференциалната цена, която евентуално би дължал при предсрочно прекратяване на договора. В договора за лизинг била посочена единствено цена от 1968,57 лева с включен ДДС, а в чл. 6 от същия договор било посочено, че неразделна част от същия са Общите условия на договора за лизинг на устройство, както и Запис на заповед "на стойност 100 % от лизинговата цена по чл. 1", като допълнително било конкретизирано, че записът на заповед е на стойност 1968,57 лева. По делото имало предоставена ценова листа, но същата не касаела стойността на предоставеното устройство, а е относно абонаментните планове по предоставените мобилни услуги.Моли оставяне без уважение на подадената въззивна жалба срещу Решение № 260918/29.06.2021 г. постановено по гражданско дело № 8098/2020 г. по описа на Бургаски районен съд и потвърждаване на оспорваното решение като правилно и законосъобразно.Моли на основание чл. 25, във връзка с чл. 21, т. 3 от Закона за правната помощ и на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК да му бъде определено и присъдено възнаграждение съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба Ме 1 от 9 юли

2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.Особеният представител на въззиваемата- адв. С. поддържа отговора на въззивната жалба и моли решението да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно. Моли да му бъде определено и изплатено възнаграждение за процесуално представителство като особен представител на въззиваемата.

По допустимостта на въззивното производство Бургаският окръжен съд намира следното:

Въззивната жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, в законоустановения срок, от надлежно упълномощен представител на страна, която има правен интерес да обжалва решението в атакуваната част. Жалбата отговаря на изискванията на чл. 260 и 261 ГПК и е допустима.

Във въззивната инстанция страните не са ангажирали доказателства.

От фактическа и правна страна се установява следното:

Пред въззивната инстанция предмет на делото са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.

92 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД - за неустойки и обезщетение за забавеното им плащане по сключени между страните договори за мобилни услуги.

Ищецът- сега въззивник, твърди, че поради неизпълнение в срок на задълженията на ответницата по процесните договори, за които задължения са издадени четири фактури, договорът за мобилни услуги е прекратен предсрочно по вина на ответницата /поради изпадането й в забава/, поради което на основание чл. 11 от договора същата дължи неустойка на ищеца в размер на общо 191,53 лева. Моли да бъде установено това задължение на ответницата към дружеството- ищец, ведно с обезщетението за забавено плащане, считано от подаването на заявлението.

Ответницата- сега въззиваема, действаща чрез особения си представител, оспорва исковете. В писмения отговор противопоставя