Решение № 17 от 13.01.2023, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 17 гр. Благоевград, 12.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Катя Сукалинска

Ангелина Бисеркова при участието на секретаря Катерина Пелтекова като разгледа докладваното от Ангелина Бисеркова Въззивно гражданско дело № 20221200500650 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК и е образувано въз основа на въззивна жалба, подадена от И. Х. З., ЕГН **********, гр.Благоевград, ул.***, вх.Б, ет.5, ап.10, действащ чрез договорен процесуален представител-адвокат Ц. Б. Х., БАК срещу решение № 187/19.04.2022г., постановено по гр.д. № 1331/2021 година по описа на Районен съд-гр.Благоевград, в частта, с която е уважен предявения от В. Й. Т. установителен иск за сумата от 248, 18 лева с ДДС – главница, представляваща такси и разноски по изпълнително дело № 348/2009г. по описа на ЧСИ В.Т., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението /25.02.2021г./ до окончателното изплащане, както и в частта, с която въззивникът е осъден да заплати съдебни разноски в заповедното и в исковото производства, съобразно уважената част от предявения иск.

Жалбоподателят релевира подробни доводи, с които обосновава становище за незаконосъобразност и неправилност на решението в атакуваната част. Твърди, че първоинстанционният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, което е довело до неизясняване на релевантните по делото факти. Конкретно сочи, че с протоколно определение от 09.03.2022г. районният съд без мотиви е оставил без уважение искането на страната /въззивника/ за назначаване на допълнителна експертиза, която да отговори на въпроса има ли издадени счетоводни документи/фактури за 1 съответните справки за дължими суми, осчетоводени ли са и внесено ли е дължимото ДДС. Въззивникът твърди, че ако за процесните сметки няма издадени фактури или ако има такива, но не са надлежно осчетоводен в дневниците за продажби, искът ще бъде неоснователен. Твърди, че вземането-предмет на установителния иск, в размер на 380.18 лева, включва 63.63 лева ДДС, поради което в случая от съществено значение е дали претендираното ДДС е начислено и внесено. Твърди, че ако ищецът/въззиваем не е платил съответното ДДС /63.63 лева/, той няма право да иска възстановяване на сумата. На следващо място навежда възражение, че районният съд не е обсъдил в решението сторено от страната с писмени бележки възражение за недължимост на процесното вземане поради изтекла погасителна давност по смисъла на чл.110 ЗЗД. Въззивникът счита за неправилен атакувания акт поради неправилни фактически и правни изводи досежно съществуването на вземането. В тази връзка сочи, че за процесното вземане не са издадени редовни счетоводни документи, от което следва, че липсва основание на претендираното вземане, както и че същото е погасено поради настъпила перемпция, и погасителна давност по чл.112 и чл.119 от ЗЗД. С изложеното въззивникът обосновава искане за отмяна на атакувания съдебен акт и постановяване на решение, с което предявения иск бъде отхвърлен като неоснователен. Прави доказателство искане- за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза, чрез която да се установи има ли издадени фактури въз основа на процесната сметка по чл.79, ал.1 от ЗЧСИ, кога са издадени, регистрирани ли са същите в дневника за продажби, за кой отчетен период и платено ли е дължимото ДДС към Държавата.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна, действаща чрез пълномощник адв.Б., с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна. С подробни доводи обосновава становище за несъстоятелност на релевираните от въззивника нарушения на съдопроизводствените правила при постановяване на обжалвания съдебен акт. Прави искане за потвърждаване на атакуваното решение като правилно и законосъобразно. Счита за неоснователно искането на въззивника за назначаване на допълнителна съдебно-счетоводна експертиза. В тази връзка сочи, че не са налице предпоставките на чл.266, ал.3 от ГПК, както и че същото е неотносимо към предмета на делото. Претендира съдебни разноски.

Не прави доказателствени искания.

С определение от закрито съдебно заседание въззивният съд е оставил без уважение като неоснователно доказателственото искане на жалбоподателя.

Пред въззивната инстанция за жалбоподателя се явява пълномощник, който поддържа жалбата, представя писмена защита. Въззиваемата страна не се явява и не се представлява. Депозира писмено становище, обективиращо воля за потвърждаване на атакуваното съдебно решение. Не са събрани нови доказателства.

Благоевградският окръжен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на 2 атакувания съдебен акт и становището на насрещната страна, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл.422, ал.1 вр. с чл.415, ал.1 от ГПК вр. с чл.79, ал.1 и ал.2 от ГПК вр. с чл.79 от ЗЧСИ, предявен от В. Й. Т. –частен съдебен изпълнител, рег. № 795 на КЧСИ с район на действие района на Окръжен съд-Благоевград, БУЛСТАТ **********, седалище и адрес на управление гр.Благоевград, ул.“***, т.3, офис 15-17 срещу И. Х. З., ЕГН **********, гр.Благоевград, ул.***, вх.Б, ет.5, ап.10 да се признае за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца сумата от 380,18 /триста и осемдесет лева и осемнадесет стотинки/ лева, главница представляваща дължими и неплатени такси и разноски, с вкл.ДДС, начислени по изпълнително дело № 348/2009г. по описа на ищеца, ведно със законната лихва за забава, считано от 25.02.2021г. / дата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК/ до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, по ч.гр.д. № 513/20221г. по описа на Районен съд-Благоевград.

Ищцата твърди, че на 12.10.2009г. по молба, подадена от „***“ АД, ведно със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист, издадени по чгрд № 2341/2009г. по описа на Районен съдБлагоевград, е образувано изпълнително дело № 348/2009г. с длъжника И. Х.

З., ЕГН **********, гр.Благоевград. На 10.11.2009г. на длъжника е била изпратена Покана за доброволно изпълнение с изх. № 7790/10.11.2009г., в която били посочени размера на задължението, дължимите по изпълнителното дело такси и разноски. На 13.12.2009г. поканата била надлежно връчена на длъжника. Тъй като в определения срок за доброволно погасяване на задължението длъжникът не предприел действия, съдебният изпълнител предприел действия по проучване на имущественото състояние на З. –изпращане на книжа и документи с оглед принудително събиране на вземането. Твърди, че вискателят не е заплащал авансово дължимите по изпълнителното дело такси и разноски. Ищецът сочи, че с уведомление вх. № 11033/09.10.2015г. длъжникът е уведомил, че е погасил изцяло вземането на взискателя, предмет на изпълнителното дело /№ 348/2009г. по описа Велина Й. Т. –частен съдебен изпълнител, рег. № 795 на КЧСИ с район на действие района на Окръжен съд-Благоевград, БУЛСТАТ **********, седалище и адрес на управление гр.Благоевград, ул.“***, т.3, офис 15-17/. В тази връзка сочи, че въз основа на платените на взискателя суми ЧСИ е начислила и такса по т.26 от ТТРЗЧСИ. Твърди, че тъй като взискателят не е внасял авансово дължимите по изпълнителното дело такси и разноски, а същите останали неплатени, съдебният изпълнител ги начислил за сметка на длъжника – изготвил на основание чл.79, ал.1 от ЗЧСИ Сметка № 35857/22.06.2020г., в която били посочени извършените действия по изпълнителното дело и начислените такси по: т.3 /справки за имуществено състояние на длъжника, 5 лева без ДДС/, т.4 /изпращане на документи по пощата, 10 лева без ДДС/, т.5 /изготвяне и връчване на книжа, 180 лева без ДДС/, т.12 /за изготвяне на сметка за размера на дълга, 30 лева без ДДС/ и т.26 /в размер на 91, 92 лева/ от ТТРЗЧСИ. Сочи ,че с начисляване на 20 % ДДС върху сумата общият 3 размер на задължението на длъжника за такси и разноски по делото възлиза на 380, 18 лева. Твърди, че на длъжника е връчено /на 03.07.2020г./ съобщение изх. № 15160/ 23.06.2020г., ведно с изготвената сметка, с което същият е уведомен за размера на дължимите по изпълнителното дело такси и разноски, срока за доброволно погасяване на задължението, както и че ако не погаси сумите в срока за доброволно плащане, съдебният изпълнител ще подаде заявление по чл.410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Твърди, че до момента на депозиране на исковата молба в съда Закитанов не е погасил вземанията към ЧСИ Т., за такси и разноски по изпълнителното дело /№ 348/2009г. С това обосновава правния си интерес от снабдяването си със заповед за изпълнение и изпълнителен лист по чл.410 от ГПК, за сумата от 380, 18 лева, съответно предявяване на установителния иск, предмет на делото.

В законоустановения срок ответникът Закитанов е депозирал писмен отговор, с който е оспорил претенцията. Счита същата за неоснователна и пледира за отхвърлянето й като такава. Твърди, че не дължи вземането по процесната заповед за изпълнение поради: изтекла погасителна давност десет години съгласно чл.112 и чл.119 от ЗЗД ; изпълнителното дело /№ 348/2009г. по описа Велина Й. Т. –частен съдебен изпълнител, рег. № 795 на КЧСИ, с район на действие района на Окръжен съд-Благоевград, БУЛСТАТ **********, е перемирано на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. В тази връзка твърди, че последното действия на съдебния изпълнител по процесното изпълнително дело е извършено на 27.04.2012г. Твърди, че е подал молба вх. № 10580/15.04.2021г. с искане до съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното дело поради перемпция, по която до момента на депозиране на отговора пред исковия съд няма произнасяне.

Ответникът релевира и възражение за неоснователност на иска, обосновано с твърдение, че претендираните от ищеца такси са начислени без основание и по неправилен начин. Сочи, че се претендират такси за действия, от които взискателят се е отказал. Конкретно твърди, че по искане на взискателя съдебният изпълнител е насрочил опис. В деня на описа до взискателя било изпратено съобщение, че съдебният изпълнител няма да пристъпи към описа докато взискателят не заплатил следващите се за това действие такси. Твърди, че опис не е извършен, въпреки това съдебният изпълнител е начислил такси за реализиран изпълнителен способ – опис на движими вещи. Ответникът/длъжник твърди, че преди пълното погасяване на задължението на взискателя, е извършил по изпълнителното дело няколко погасителни вноски, но същите не били отразени като постъпления по изпълнителното дело. Счита, че при правилно отразяване на тези погашения по изпълнителното дело не следва да има неплатен остатък. Ответникът твърди още, че вземането-предмет на изпълнителното дело е в размер на 1 000 лева, а събраните по изпълнителното дело суми са в общ размер 2 283, 67 лева. Счита, че в случая съдебният изпълнител е нарушил разпоредбата на 4 чл.73а, ал.1 от ЗЧСИ, поради което таксите над установения по ал.1 размер са за сметка на взискателя и не се дължат от ответника. С изложеното прави искане за отхвърляне на предявения иск като недоказан и неоснователен и за присъждане на съдебни разноски.

В хода на съдебното производство пред първа инстанция са събрани представените от страните писмени доказателства в това число копие на изпълнително дело № 348/2009г. по описа на ЧСИ В.Т., назначени са основна и допълнителна съдебно- счетоводни експертизи, вещото лице е изслушано в съдебно заседание, заключенията са приобщени към доказателствата по делото.

Въз основа на съвкупната преценка на доказателствения материал районната инстанция е постановила решение № 187/19.04.2022г., с което предявеният установителен иск е уважен за сумата от 248,18 лева с ДДС – главница, представляваща такси и разноски по изпълнително дело № 348/2009г. по описа на ЧСИ В.Т., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението /25.02.2021г./ до окончателното изплащане, а за разликата над уважения размер до претендирания от 380, 18 лева искът е отхвърлен като неоснователен, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 513/2021г. по описа на РСБлагоевград. С решението са присъдени и съдебни разноски /сторени в заповедното и исковото производства/ съразмерно на уважената, съответно отхвърлената част от претенцията. Съдът е приел за безспорно доказано, че на 09.10.2015г. процесното изпълнително дело е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.2 от ГПК, поради депозирана на същата дата от взискателя молба, с която уведомява органа по изпълнението за пълното погасяване на вземането, предмет на принудителното изпълнение. В тази връзка и по аргумент на чл.79, ал.1, т.1 от ГПК съдът е обосновал извод, че длъжникът З. дължи на частния съдебен изпълнител заплащане на всички действителни такси и разноски начислени до 09.10.2015г., а именно разноски по т.5 от Тарифата в размер на 80 лева /4 х 20,00лева/, такси по т.12 от Тарифата в размер на 30 лева, както и пропорционална такса в размер на 91, 82 лева по т.26 от Тарифата, или общо сумата от 206, 82 лева без ДДС или 248, 18 лева с ДДС, независимо от факта, че постановлението за прекратяване на изпълнителното дело е издадено едва на 27.04.2021г. В решението съдът е обсъдил възраженията на ответника за погасяване на вземането поради настъпила перемпция и давност на основание чл.112, ал.1 от ЗЗД и чл.119 ЗЗД, като е изложил задълбочени, подробни аргументи, обосноваващи извод за неоснователност на същите. В решението е даден мотивиран отговор и на възражението на ответника, че общият сбор на всички начислени такси по изпълнителното дело е в противоречие на чл.73а, ал.1 от ГПК.