Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2642 от 21.11.2022, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Гражданско дело 6195/2021
Вид
Решение № 2642
Подписан
21.11.2022
В сила
13.12.2022
Състав
АЛЕКСАНДЪР ДИМИТРОВ МУРТЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл.10а, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.162 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.274, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38, ал.1 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.26, ал.1, пр.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.10а, ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл.10а, ал.2 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11, ал.1, т.10 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11, т.7 - т.12 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11, т.7 - т.12 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11, т.7 - т.12 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11, т.7 - т.12 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11, ал.1, т.9 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11, ал.2 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19, ал.3 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
  • чл.22 · Закон за потребителския кредит
  • чл.33 · Закон за потребителския кредит
  • чл.37 · Закон за правната помощ
  • чл.26 · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 2642 гр. Бургас, 21.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIX СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Александър Д. Муртев при участието на секретаря ИРИНА Т. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от Александър Д. Муртев Гражданско дело № 20212120106195 по описа за 2021 година

Производството по делото е по реда на чл.422 от ГПК и е образувано по повод искова молба от “Профикредит България” EАД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление гр. С***, бул.***, чрез юрк. Р. И., против С. А. Х., ЕГН **********, с адрес гр. С**, ул. ** и Д. Г. Г., ЕГН : **********, с адрес гр. С**, ул. ***, за приемане на установено по отношение на двамата ответници, че същите дължат на ищцовото дружество сумата от 2148 лева, представляваща главница, дължима по договор за потребителски кредит от 11.02.2019г., сумата от 842, 50 лв. представляваща договорно възнаграждение дължимо за периода от 15.07.2019г. до 11.08.2020г., сумата от 530, 25 лева – лихва за забава за периода от 16.07.2019г. – датата на изпадане на длъжника в забава до 27.05.2021г., ведно със законната лихва считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 28.05.2021г. до окончателното плащане, както и за солидарното осъждане на ответниците да платят на ищеца сумата от 1427, 40 лв., представляваща неизплатено възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги, ведно със законната лихва , както и за присъждане на разноски.

Ищецът излага, че между представляваното от него дружество от една страна като кредитор и ответниците от друга като солидарни длъжници /С. А. Х. като кредитополучател и Д. Г. Г. като съдлъжник/, на 11.02.2019г. е сключен договор със следния предмет : сума на кредита 2300 лева, срок на кредита 36 месеца, размер на вноската по кредита – 109, 10 лева, годишен процент на разходите /ГПР/ - 46, 31 %, годишен лихвен процент 39, 10 %, лихвен процент на ден 0,11 %. Общото задължение по кредита е в размер на 3927, 80 лева. В исковата молба е посочено още, че по избран закупен пакет допълнителни услуги е уговорено възнаграждение в размер на 1611, 00 лв. с размер на вноската по закупен пакет допълнителни услуги – 44, 75 лева. В исковата молба е изложено още че, общото задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги е 5538, 80 лева с общ размер на вноската 153, 85 лева. На следващо място се посочва, че ищецът изпълнява точно и в срок задълженията си по договора, като на 11.02.2019г. превежда парична сума в размер на 2300 1 лв. по посочена от С. А. Х. банкова сметка. Ищецът твърди още, че длъжниците не са изпълнявали поетите договорни задължения като са направили само четири пълни погасителни вноски и една непълна, последната от дата 14.06.2019г. Предвид настъпилата забава в плащанията и съгласно уговореното и прието от страните в чл.12.3 от Общите условия към ДПК кредитът е бил обявен за предсрочно изискуем на дата 11.08.2020г.

Предвид обявената предсрочна 1 изискуемост на задължението на ответниците са изпратени уведомителни писма с обратни разписки от страна на дружеството, с което е бил направен опит те да бъдат уведомени, но не са били открити на посочените адреси. Ищецът твърди, че към датата на подаване на исковата молба размерът на непогасеното задължение е в размер от 670, 00 лв., с които се сочи, че ответниците са погасили част от задълженията по договора, от които номинал в размер на 620, 00 лв. и със сумата от 20, 00 лв. са погасили лихви за забава. Поради изложеното ищецът предявява исковете си.

В преклузивния едномесечен срок от получаване на препис от исковата молба ответниците са депозирали отговори на исковата молба, чрез адв. М. М., с адрес гр. П***, бул. ***, с която същата се оспорва по основание. Релевират подробни възражения за липса на надлежно обявена предсрочна изискуемост преди подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение, поради което оспорват и дължимостта на претендираните суми.

Прави се позоваване на ТР № 4/2013г. на ОСГТК и се цитира съдебна практика на ВКС.

Обосновава се извод, че щом предсрочната изискуемост на кредита не е настъпила към датата на депозиране на заповедта за изпълнение, съдът не би могъл да се произнесе по отношение на месечните вноски с настъпил падеж към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение като обратното би означавало да бъде изменено основанието на предявения установителен иск, което от своя страна би било недопустимо.

Релевират се правоизключващи възражения за нищожност на сключения между ответниците и ищеца договор за кредит на специалните основания по чл.22 от ЗПК. Твърди се, че същият е недействителен на основание чл.22, вр. чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК, тъй като липсват условия за прилагане на посочените годишен лихвен процент и процент на ден. Твърди се, че нарушението е съществено, тъй като нито в договора, нито в погасителния план се съдържа отбелязване какъв е общия размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихваи отношението й с главницата по кредита, за да може да бъде направена проверка, дали посоченият лихвен процент отговаря на действително прилагания от заемодателя. На следващо място се навеждат доводи, че договорът е недействителен на основание чл.22, вр. чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като в същия липсва уточнение какви точно разходи са включени в посоченият ГПР от 46, 31 %. Неяснота се пораждала и поради невъзможността да се установи как посочения лихвен процент на ден и годишен лихвен процент се включвали във въпросното ГПР. Отделно от това било предвидено и възнаграждение за пакет от допълнителни услуги, което също препятствало възможността ответниците да преценят какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания финансов продукт. С оглед горното и поставянето на кредитополучателя в невъзможност да разбере действителния размер на ГПР се застъпва становище за нарушаване изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.

Релевира се възражение и че договорът е недействителен на основание чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК, тъй като приложения към договора погасителен план не отговаря на изискванията на закона, тъй като в него липсва задължителната информация по ЗПК. Това от своя страна водело до невъзможност за ответниците да разберат какви компоненти включват заплащаните от тях вноски, как са изчислени и на каква база, което се явяват още едно основание за нищожност. Навеждат се доводи и за заобикаляне разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, тъй като заплащането на допълнителен пакет от услуги се явява елемент от общия разход по кредита. Заплащането било пряко свързано с договора за кредит, известно било на кредитора и се заплащало от потребителя, а освен това дейностите посочени в допълнителния пакет били пряко свързани с дейността на ищеца. По изложените съображения се застъпва становище за нарушаване изискването ГПР да не бъде по-висок от 2 пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в лева и във валута.

Застъпва се становище, че договорът е нищожен и на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД – поради накърняване на добрите нрави, тъй като договорената лихва е в размер на 39, 10 % годишно, а чрез добавяне на скритата лихва под формата на заплащане на пакет от допълнителни услуги същата би надхвърлила пет пъти законната. Уговорената възнаградителна лихва също се оспорва като нищожна, поради противоречие с добрите нрави като надхвърляща трикратния размер на законната лихва. Оспорват се като нищожни, поради противоречие с добрите нрави и претендираните обезщетения за забава в размер на 175,51 лева и 354, 74 лева.

Оспорват като неоснователен и осъдителния иск за заплащане на сумата от 1427, 00 лв., като се твърди, че уговорката за заплащане на пакет от допълнителни услуги в размер на 1611, 00 лева при отпуснат кредит в размер на 2300 лв. се явява в противоречие с добрите нрави, а и води до заобикаляне на разпоредбата на чл.10а, ал.2 от ЗПК. Прави се възражение за прекомерност на претендираните от ищеца разноски. Отправя се искане предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Видно е от присъединеното ч. гр. д. № 3720 по описа за 2021 г. на РС Бургас, че в полза на ищеца срещу ответниците е издадена заповед за изпълнение 1079 от 01.06.2021г. по реда на чл.410 ГПК за сумите, предмет на установителните искове, срещу която са подадени възражения в срока по чл.414, ал.2 от ГПК, и исковете са предявени в срока по чл.415 от ГПК. Заявлението за главницата – предмет на осъдителния иск от 1427, 40 лева е отхвърлено с Разпореждане № 593/01.06.2021 г. по същото дело, с което е обоснована допустимостта на осъдителния иск по чл.415, ал.3 ГПК. Тази сума представлява неплатеният остатък от възнаграждението от 1611 лева, тъй като ищецът признава неизгодния за себе си факт, че контрахентът му е платил част в размер от 183, 60 лева.

От ищеца по делото са ангажирани като писмени доказателства Договор за потребителски кредит №***** от ***** г., сключен между ищеца и С. А. Х. и Д.Г.Г., съответно като кредитополучателка и съдлъжник, със следните параметри: сума по кредита 2300 лева; срок на кредита от 36 месеца; размер на вноската по кредита 109, 10 лева; ГПР от 46. 31 % и ГЛП 39.10 %; дължима сума по кредита от 3927, 80 лева; възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги 1611 лева; размер на вноската по закупен пакет от допълнителни услуги 44, 75 лева; общо задължение по кредита от 5538.80 и общ размер на вноската от 153.85 лева; дата на погасяване – 15 ден от месеца. Договорът е придружен от споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, както и от носещи подписа на кредитополучателя и съдлъжника Общи условия на Профи кредит България ЕООД към договор за потребителски кредит, искане за отпускане на потребителски кредит, както и декларации от 11.02.2019г., с което ответниците са декларирали, че са получили екземпляр от ДПК, ОУ, погасителния план и Споразумението за допълнителни услуги.Като част от досието по кредита, са приети по делото и подписан от клиента погасителен план от 11.02.2019г., стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити и преддоговорна информация към него.

Представено и прието по делото е платежно нареждане от ***** г. за извършен превод от "Профи кредит България" ЕООД в полза на С. А. Х. на сумата от 2300 лева, с основание за плащане: "*******".

Приобщени са уведомителни писма от ищеца до ответниците, с които е отправено изявление, че поради неизпълнение на задълженията по гореописания договор, същият е обявен за предсрочно изискуем, като общият размер на задълженията е 5427, 54 лева. Няма данни уведомленията да са получени от ответниците.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

3

По исковете с правно основание чл.415, ал.1, т.1 вр. чл.422 от ГПК, вр. чл.79 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Не се спори по делото, че в полза на ищеца срещу ответниците е издадена по реда на чл.410 от ГПК заповед за изпълнение за претендираните по установителните искове суми, срещу която са подадени възражения и в изпълнение на указанията на съда заявителят в законоустановения преклузивен срок е предявил иск за установяване на вземанията, което поражда правния интерес за ищеца от водене на настоящото производство и неговата допустимост в частта по предявените установителни искове.

За успешното провеждане на предявените искове, ищецът следва да установи в процеса в условията на пълно и главно доказване възникването в негова полза на изискуеми вземания, за които е издадена заповедта за изпълнение, т. е. да докаже, че между страните е налице валидна облигационна връзка по посочения в исковата молба договор за потребителски кредит, включващ твърдяните клаузи за дължимост на главници и лихви, както и предсрочна изискуемост, по силата на който сумата по заема е усвоена от кредитополучателя и за ответниците е възникнало задължение, да заплатят сумите, предмет на исковете, в претендираните размери.