Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1201 от 12.08.2026, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Въззивно частно наказателно дело 1186/2025
Вид
Определение № 1201
Подписан
12.08.2026
В сила
12.08.2026
Състав
Даниел Нанев Марков, Цвета Живкова Попова, Димитър Георгиев Христов

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1201 гр. Бургас, 12.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на пети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниел Н. Марков

Членове:

Цвета Ж. Попова

Димитър Г. Христов като разгледа докладваното от Цвета Ж. Попова Въззивно частно наказателно дело № 20252100601186 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 243, ал. 8 НПК.

С определение № 194 от 04.08.2025 г., постановено по ЧНД № 288/2025 г., Царевският районен съд е потвърдил постановление от 07.07.2025 г. на прокурор при Районна прокуратура - гр. Бургас за прекратяване на наказателното производство по ДП № 248/2023 г. по описа на РУ на МВР Приморско, пр.пр. № 19742/2023 г. по описа на Районна прокуратура - гр.

Бургас, образувано за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“ вр. чл. 342, ал. 1 НК.

Срещу това определение е подадена жалба от Д. Р. Б., ЕГН **********, чрез адв. Димитър Вълчев от Адвокатска колегия - Бургас. С жалбата се претендира отмяна на съдебния акт като неправилен и незаконосъобразен и връщане на делото на прокурора със задължителни указания относно прилагането на закона.

Съдебният състав, след като се запозна с подадената жалба и с материалите по делото и като съобрази закона, намира следното:

Досъдебно производство № 4635 ЗМ-248/2023 г. по описа на РУ на МВР - Приморско е образувано за това, че на 02.12.2023 г. около 10:40 ч. на кръстовището на третокласен път 992, км 31,060 и отбивката за магазин „Мастерхаус“, гр. Приморско, обл. Бургас, при управление на лек автомобил 1

„Ситроен“, модел „Ксара Пикасо“ с рег.№ ***, допуснал пътнотранспортно произшествие с мотоциклет „Хонда Форца“ с рег. № ***, като по непредпазливост причинил средна телесна повреда на Д. Р. Б., ЕГН ********** – престъпление по чл. 343, ал. 1, б.“б“ вр. чл. 342, ал. 1 НК.

В хода на досъдебното производство са разпитани свидетели, проведени са оглед на местопроизшествие и освидетелстване /оглед на лице/, извършени са съдебномедицинска експертиза, допълнителна съдебномедицинска експертиза, повторна съдебномедицинска експертиза, заключението по която е изготвено от съдебен лекар и пластичен хирург, събрани са писмени доказателства. Няма привлечено лице като обвиняем.

С постановление от 07.07.2025 г. прокурор при БРП е изразил окончателното си становище за делото на тази процесуална фаза. Приел е, че свидетелят Т. М., управлявал лекия автомобил „Ситроен“ с рег.№ ***, е нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 50, ал. 1 от ЗДвП. Като водач без предимство, той не дал правилна оценка на динамичната пътна обстановка и без да съобрази внимателно и пълноценно поведението си спрямо приближаващия кръстовището мотоциклетист Д. Б., предприел преминаване по пътя с предимство. Въпреки неправомерното поведение на свидетеля М., прокурорът е посочил, че той не е осъществил състава на престъплението, за което е било образувано и водено наказателното производство, нито друго престъпление от Особената част на НК.

Аргументира извода си с липсата на един от обективните признаци на състава на престъплението, а именно престъпния резултат – тежка или средна телесна повреда по смисъла на чл. 128, ал. 2, респ. чл. 129, ал. 1 НК. Позовавайки се на практиката на ВС и ВКС, прокурорът е приел, че белегът вследствие на разкъсно-контузната рана в областта на лицето на Д. Б. не е довел до изменение в естетически аспект, позволяващо да се заключи, че между предишния вид на пострадалия и вида му към момента се наблюдава негативно повлияване, правещо го грозен, респ. обезобразен човек.

Отбелязано е, че белегът е без ръбци, на нивото на кожата и преимуществено попада в окосмената част на главата, без да засяга и деформира околната тъкан и макар да е видим, той не е отчетливо пигментиран. По този начин обосновава тезата за незначително отрицателно повлияване на симетрията на облика на Д. Б., което в светлината на семантиката на думата „обезобразен“ 2 води до извод, че средна телесна повреда по чл. 129 НК не е била причинена в резултат от възникналото пътнотранспортно произшествие.

Срещу това постановление била подадена жалба в Районен съд - Царево от Д. Р. Б., чрез адв. Димитър Вълчев от Адвокатска колегия - Бургас, въз основа на която било образувано ЧНД № 288/2025 г. по описа на съда.

Районният съд изцяло е възприел изводите на прокурора и с определение № 194 от 04.08.2025 г. по посоченото дело е потвърдил постановлението за прекратяване на наказателното производство. Това определение е предмет на въззивната проверка.

В жалбата се оспорва извода, че не е налице обезобразяване по смисъла на чл. 129 НК. Акцентирано е върху заключението на съдебно-медицинска експертиза № 33/2025 г., според което оздравителният процес е завършил с оформяне на белег с дъговидна форма и значителни размери, който е ясно видим, създава асиметрия в нормалния човешки облик и в този смисъл определя обезобразяване, като белегът ще остане завинаги. Посочено е, че правният анализ на съда и на прокурора преповтаря аргументите, изложени в Решение № 179/24.04.2013 г. на ВКС, ІІІ н.о. и в ППВС № 3/79 г., т. 12, а в цитираното Постановление случаите, в които се приема, че е налице обезобразяване, не са изброени изчерпателно. От значение е измененията да имат траен или постоянен характер, каквото в случая е налице. Пресъздава се част от съдържанието на Постановлението, съгласно което „обезобразяването не се обуславя единствено от характера и степента на увреждането. То е в определена зависимост както от възрастта, така и от предишния физически вид на увредения.“.

Настоящият съдебен състав намира жалбата за неоснователна.

По делото е установено, че на 02.12.2023 г. около 10:40 ч. на кръстовище на третокласен път 992 км 31,060 и отбивка за магазин „Мастерхаус“, гр.

Приморско настъпило пътнотранспортно произшествие между лек автомобил „Ситроен“ с рег.№ ***, управляван от свидетеля Т. Х. М., и мотоциклет „Хонда Форца 250“ с рег.№ ***, управляван от свидетеля Д. Р. Б.. Асфалтовата настилка била суха, пътният участък бил прав и хоризонтален, а кръстовището било регулирано с пътни знаци. При наближаване на кръстовището свидетелят М. спрял пред пътен знак Б2 „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!“. Той забелязал движещия се по пътя с 3 предимство мотоциклет, но направил грешна преценка, че същият е далече.

Автомобилът навлязъл в кръстовището, отнемайки предимството на мотоциклета, вследствие на което настъпил удар между двете моторни превозни средства. Свидетелят Б. изгубил равновесие и контрол върху движението на мотоциклета, последвало падане на мотоциклета и на мотоциклетиста на платното за движение и след като се просуркали през кръстовището, мотоциклетът се ударил в лявата мантинела след кръстовището в посока гр. Приморско.

От заключението на автотехническата експертиза е установено, че скоростта на движение на мотоциклета преди произшествието и в момента на удара в автомобила е била около 58 км/час, при която опасната зона за спиране била 35,23 м. Свидетелят Б. е имал техническа възможност да забележи потеглящия автомобил в момент, в който се е намирал на разстояние 33 метра от мястото на удара. Това разстояние е по-малко от опасната зона за спиране на мотоциклета, от което следва, че мотоциклетистът не е имал обективна възможност да спре преди мястото на удара. Според вещото лице причината за възникване на пътнотранспортното произшествие от техническа гледна точка е поведението на водача на автомобила, който не е пропуснал движещия се по пътя с предимство мотоциклет.

На местопроизшествието пристигнала линейка, с която свидетелят Б. бил отведен в УМБАЛ-Бургас. В здравното заведение било установено, че пострадалият е получил локално-контузно-разкъсна рана – скалп фронтопариетално. Било проведено оперативно лечение, при което били отстранени чуждите тела от раната, извършени били промивка и хемостаза на съдове в образувания джоб, под оптично увеличение били възстановени структурите. Бил поставен тръбен дрен и послоен шев на тъканите (вж.

Епикриза към ИЗ № 23435, издадена от Неврохирургично отделение при УМБАЛ-Бургас на името на Д. Б., в която била посочена като окончателна диагноза: Открита рана по окосмената част на главата).

Съгласно заключението на извършената съдебномедицинска експертиза № 3/24 г. /по писмени данни/, пострадалият Б. е получил оперативен белег от разкъсно-контузна рана на главата, на нивото на околната тъкан, болки в областта на шийния отдел на гръбначния стълб, които увреждания било възможно да са получени по време и начин, както се съобщава от удар в 4 твърди тъпи и ръбести предмети, възможно било каската на главата и/или при падането след отхвръкване на каската. Вещото лице д-р Г. Милева посочва, че не е имало медико-биологични данни мозъчното сътресение да е от степен да съставлява разстройство на здравето, временно опасно за живота. Всички травми се квалифицирали като временно разстройство на здравето, неопасно за живота. В заключението изрично е отбелязана необходимост от проследяване зарастването на раната на главата.

Прокурорът изцяло се съобразил с предписаната необходимост от вещото лице, като по негово указание било извършено на 18.06.2024 г. освидетелстване на пострадалия и направени фотоснимки на Б.. В резултат на освидетелстването било установено следното: „От центъра на челото нагоре се вижда белег, който е с дължина 4 см до окосмената част на главата и същият продължава в окосмената част на главата под формата на дъга с дължина 10 см, като белегът е с ширина 2 мм.“. Последвало назначаване на допълнителна съдебномедицинска експертиза, която отново била извършена по писмени данни и по предоставените снимки при освидетелстването, въпреки указанията на прокурора да бъде осигурено явяването на пострадалия при съдебния лекар за преглед. Вещото лице д-р Милева повторила дословно първоначалното заключение, като добавила, че определяла белега от разкъсно-контузната рана за обезобразяване на лицето и други части от тялото, като тези изменения имали траен и постоянен характер. И това експертно заключение не било категорично, тъй като вещото лице изрично посочило, че за екзактност е желателен личен преглед на пострадалото лице.

По искане на повереника на пострадалия Б. била назначена повторна съдебномедицинска експертиза, която била извършена от д-р Д. Иванов Ганчев - съдебен лекар, и д-р Мерлин Хасан Башева - специалист пластичен хирург. На 21.01.2025 г. в отделение „Съдебна медицина“ при „МБАЛ Св.Анна-Варна“АД вещите лица извършили клиничен преглед на Д. Б., при който установили следното: „В дясната половина на челото, в областта на границата с окосмената част на главата, окосмената част на главата, към централната част на челото и лявата половина на челото, се установява белег с дъговидна форма, дъга отворена надолу, с приблизителна дължина около 15 см, с белезникав цвят, палпаторно неболезнен, на нивото на кожата, недеформирани околните тъкани, добре очертани контури, със следи от хирургическа обработка в миналото.“. В експертното заключение е посочено, 5 че в своята съвкупност разкъсно-контузната рана челнотеменно и мозъчното сътресение, което не било съпроводено с безсъзнателно състояние, са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Посочено е още, че оздравителният процес на разкъсно-контузната рана е завършил с оформяне на белег с дъговидна форма, значителни размери, който е ясно видим, създава асиметрия в нормалния човешки облик и в този смисъл определя обезобразяване. В този си вид описаният белег щял да остане завинаги.

При така установените фактически положения настоящият съдебен състав споделя изцяло извода на прокурора и на първия съд, че в резултат на настъпилото на 02.12.2023 г. пътнотранспортно произшествие пострадалият Д. Б. не е получил средна телесна повреда по чл. 129 НК, изразяваща се в обезобразяване на лицето или на другите части от тялото. Вярно е, че според заключенията на допълнителната съдебно-медицинска експертиза и повторната съдебномедицинска експертиза вещите лица са определили оформения белег от разкъсно-контузната рана като обезобразяване.