Определение № 252 от 05.03.2025, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 252 гр. Габрово, 05.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в закрито заседание на пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова

Членове:

Галина Косева

Кремена Големанова като разгледа докладваното от Галина Косева Въззивно частно гражданско дело № 20254200500125 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 вр. чл.248 ГПК.

Образувано е въз основа на постъпила частна жалба от “БГ ИНВЕСТ ГРУП" ЕООД с ЕИК: ***********, чрез адв. Г. Н., срещу определение №182/02.12.2024г. по гр.д.№169/24г. на РС- Трявна, с което е отхвърлено искането на дружеството за изменение на Решение № 69/31.10.2024г. по гр.дело № 169/2024г. на РС - Трявна в частта на разноските и възлагане на направените в производството разноски на Община Трявна.

В частната жалба се излагат подробни възражения за неправилност и незаконосъобразност на определението. Сочи се, че представеното от ответника Община Трявна с отговора на исковата молба писмено доказателство- изходящо от същата писмо от дата 26.04.2024г., с което се уведомява ЧСИ Ц., че задължението по изпълнителното дело е частично погасено и в тази връзка задължението да бъде редуцирано, било невярно, антидатирано и създадено само за нуждите на съдопроизводството.

Изпълнителното дело било образувано в началото на м. април 2024г., на 19.06.2024г. е изпратена покана за доброволно изпълнение на длъжника с размера на предявения иск пред съда, получена лично срещу подпис от управителя и длъжника не можел да прави ежедневни справки дали някой не му е редуцирал задължението и едва тогава да търси съдебна защита.

Неправилно било прието, че писмото, с което е уведомен ищеца за извършеното редуциране, е надлежно връчено със залепяне на уведомление.

Същото било документ с невярно съдържание, тъй като връчителя на ЧСИ не е посещавал адреса на Т. М. Не било доказано уведомяване на длъжника от страна на взискателя за намаляване задължението. След като разглежданата по делото претенция е приета за основателна, в приложение правилото на чл. 78. ал. 1 от ГПК, ищеца имал право на всички сторени в производството 1 деловодни разноски.

Претендира се да бъде отменено обжалваното определение и да се присъдят разноските на ищеца.

Районен съд- Трявна е приел, че ответникът не е станал причина за завеждане на делото, поради което ищецът следва да понесе разноските.

Изложил е съображения, че: искът е предявен, след като задължението по изп.дело № 283/2024г. на ЧСИ В. Ц. е било редуцирано до размера, който не се оспорва от ищеца, преди завеждането на иска и провеждането на съдебно производство, а същият не е извършил справка за актуалното състояние по изпълнителното производство, преди да предяви претенцията си, продължил е да поддържа иска в първоначалния му размер; същевременно са налице данни, че ответникът своевременно е уведомил ЧСИ за редукцията на задължението по изпълнителното дело и съдебният изпълнител веднага е предприел действия за уведомяване на ищеца, който обаче не е намерен на адреса си, посочен в търговския регистър.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения:

По настоящото дело е установено, че с разпореждане от 26.06.2024г. на ЧСИ

В. Ц. по изп.д.№20247320400283, задължението на ищеца по изпълнителното дело е било намалено, въз основа на подадена молба от взискателя за това. На същата дата е изпратено съобщение с приложеното разпореждане от 26.06.2024г. до длъжника, в което, видно от приложената на л.76 разписка, връчителят е посочил, че не е установен никой на адреса и на 28.06.2024г. е залепено уведомление. Исковата молба е подадена след това- на 03.07.2024г. в РС- Трявна, с претенция за недължимост на цялата сума, без отчитане на намалението й, поддържано и в съдебното производство, което е завършило със съдебно решение постановено от първоинстанционният съд.

Недоказани са твърденията в частната жалба, че оформянето на съобщението до длъжника, с което се изпраща разпореждането на ЧСИ, е с невярно съдържание, а връчителя не е посещавал адреса на дружеството.

Въпросното съобщение е приложено по делото, надлежно оформено съгласно изискването на закона, с подпис и име на връчителя, като не са представени или посочени доказателства, които да го оборват. Въззивната инстанция счита също за неоснователни и недоказани възраженията, че не съществува искане от взискателя до ЧСИ за редуциране на дълга. В самото разпореждането на ЧСИ от 26.06.2024г. е посочено, че редуцирането на дължимата сума е направено въз основа на молба вх.№8434/26.06.2024г. от взискателя.

Въззивната инстанция не споделя и съображенията в частната жалба, че само със съдебен акт по съществото на спора и съобразно даденото от съда разрешение е възможно да се определи и отговорността за разноските в производството. Напротив, процесуалният закон урежда и хипотезите, в които разноските се възлагат върху страната, която със своето поведение е станала причина за извършването им, при добросъвестно упражняване на 2 процесуалните права от насрещната страна- чл.78 ал.2 и ал.4 ГПК, изхождайки от принципа за равнопоставеност в гражданския процес и от принципа за недопускане на неоснователното обогатяване.

При така установеното, въззивният съдебен състав също счита, че ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и обжалваното определение следва да бъде потвърдено, поради което ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №182/02.12.2024г. по гр.д.№169/24г. на РС- Трявна.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3