Решение № 131 от 27.03.2023, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 131 гр. Смолян, 24.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петър Маргаритов

Членове:

Тоничка Д. Кисьова

Мария Ан. Славчева при участието на секретаря Недялка М. Кокудева като разгледа докладваното от Петър Маргаритов Въззивно гражданско дело № 20235400500067 по описа за 2023 година

Настоящото производство се развива по реда на чл. 258 и следващи от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ –МВР срещу съдебно решение постановено по гр.д.

№ 880/2022г. по описа на РС-Смолян. Във въззиваната жалба се излагат доводи, че решението е постановено при неправилно тълкуване и прилагане на нормативната уредба, която урежда полагането, отчитането и заплащането на нощен труд от държавни служители, чиито служебни правоотношения са уредени от ЗМВР. Твърди се че неправилно съдът е присъдил допълнително възнаграждениее като извънреден труд след превръщане на положения нощен труд на ищеца в дневен с коефициент 1,143 . Посочено е че с изменението на ЗМВР обн. ДВ, бр.60/07.07.2020 г. законодателят ясно и точно е разписал спорните текстове в тази норма , като съдът не е съобразил законодателните изменения. Коментирано е Решение на СЕС от 24.02.2022 г. по преюдициално дело С - 262/2020г., имащо пряка връзка с предмета на образуваното дело. Изложени са подробни доводи , че е недопустимо преобразуването на нощния труд в дневен с прилагане на коефициент 1.143 в 1 извънреден и не може да се търси заплащането му . В тази връзка е поискана отмяна на обжалваното решение и и отхвърляне на предявените искове. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

В подадения отговор на ВЖ е посочено, че решението е правилно и законосъобразно, като съдът се е съобразил с посочена съдебна практика .

В съдебно заседание жалбоподателят не изпраща представител, като е депозирано писмен о становище в подкрепа на подадената въззивна жалба.

Въззиваеимият се представлява в съдебно заседание от адв.В.Р. като същата оспорва жалбата и претендира разноски.

След като се запозна с приобщените доказателства и становищата на страните съдът намира за установен от фактическа страна следното:

С обжалваното решение по гр.дело 880/2022г по описа на РС-Смолян съдът е осъдил ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО”- МВР гр.С., да заплати на ищеца А. Х. следните парични вземания:

- 2 188,05 лв., представляваща дължимото допълнително възнаграждение за положен и незаплатен нощен труд за периода 23.12.2019 г. –08.09.2022г, получени в резултат на преизчисляване на положените часове нощен труд с коефициент 1,143,

-сумата от 265,82лв., представляваща мораторна лихва за забава, считано от 1-во число на месеца, следващ тримесечния период, за който се дължи възнаграждението до датата на предявяване на иска-08.09.2022г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска/08.09.2022г./ до окончателното й изплащане.

С посоченото решение ответникът е осъден да заплати на ищеца разноските по водене на делото в размер на 450,00 лв. за адвокатско възнаграждение и дължимите се разноски в полза на съда.

За да постанови решението си първоинстанционният съд е приел за установено, че ищецът е работил при ответника по служебно правоотношение, като заемал длъжността старши спасител в група Оперативен център на сектор „Пожарогасителна и спасителна дейност“ към Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ - С. при Главна дирекция Пожарна безопасност и защита на населението - МВР С.. За периода от 23.12.2019 г. до 08.09.2022г., ищецът е отработил общо 185 2 нощни смени и съответно е положил общо 1480 часа нощен труд. Направен е правен извод, че положеният нощен труд следва да се преобразува в дневен , като общата сума на неначислените и неизплатените възнаграждения за положен нощен труд след преобразуване с коефицент 1,143 за процесния период е в размер на 2 188,05 лв. Съдът приел , че за положения нощен труд следва да намери приложение по аналогия нормата на чл. 9 ал.2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата , съгласно която при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време. В тази насока съдът уважил предявения главен и акцесорен иск за заплащане на законна лихва.

В хода на първоинстанционното и въззивно производство не е спорен факта, че за визирания период от 23.12.2019 г. до 08.09.2022г., ищецът е отработил по служебно правоотношение общо 185 нощни смени и е положил общо 1480 часа нощен труд. В тази насока е и изготвената експертиза от вещото лице Ч., приобщена надлежно в хода на производството пред РС-Смолян. Не е спорно, че ответникът не е преобразувал и обезщетил положения нощен труд от ищеца по реда на чл. 9 ал.2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата и същият не е заплатен като извънреден труд.

Правни изводи:

Решението е валидно и допустимо.

Подадената въззивна жалба е основателна по следните съображения:

Спорен по делото е въпросът, въведен и като предмет на въззивното обжалване, дали при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служителите на МВР са приложими разпоредбите на КТ и НСОРЗ и в частност нормата на чл. 9 ал.2 от НСОРЗ.

Съгласно постановеното Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2023 г. на ВКС по т. д. № 1/2020 г., ОСГК при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на Министерство на вътрешните работи не са приложими разпоредбите на Кодекса на труда и на чл. 9 ал.2 от НСОРЗ .В тези случаи следва да се прилагат разпоредбите на специалния ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове.

Постановеното Тълкувателно решение е задължително , като ищецът

3 няма основания да претендира заплащане на възнаграждение /включително и законна лихва/ за положен извънреден труд за процесния период от 23.12.2019г до 08.09.2022г ., получен като следствие от прилагане по аналогия на нормата на чл.9 ал.2 от НСОРЗ: след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен и отчитането му като извънреден.

С оглед на изложеното постановеното съдебно решение е неправилно и същото следва да бъде отменено в цялост .Предявените от Х. искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени, тъй като няма основания да претендира заплащане на посоченото в исковата молба обезщетение, позовавайки се на разпоредбата на чл. 9 ал.2 от НСРОЗ , с оглед задължителната сила на посоченото ТР № 1 от 15.03.2023 г. на ВКС по т. д. № 1/2020 г. При това положение е неоснователен и иска за заплащане на законна лихва , доколкото главният иск е отхвърлен като неоснователен.

С оглед изхода на делото ищецът следва да бъде осъден да заплати направените разноски на ответника, а именно юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции в общ размер на 200 лева /по дължимо се минимално възнаграждение от 100 лева за всяка инстанция/ и заплатена ДТ за подаване на ВЖ в размер на 68,76 лева .

Воден от изложеното и на основание чл. 271 ал.1 от ГПК съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ в цялост постановеното съдебно решение постановено по гр.д.№ 880/2022г. по описа на РС-Смолян като НЕПРАВИЛНО и вместо него ПОСТАНОВЯВА :

ОТХВЪРЛЯ предявените от А. З. Х. ЕГН ********** искове по чл. 178 ал.1 т.3 от ЗМВР и чл. 86 от ЗЗД срещу ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО”- МВР гр.С. за заплащане на сума в размер на 2 188,05 лв., представляваща дължимото допълнително възнаграждение за положен и незаплатен нощен труд за периода 23.12.2019г.

–08.09.2022г, получено в резултат на преизчисляване на положените часове нощен труд с коефициент 1,143, включително сума от 265,82 лв., представляваща мораторна лихва за забава, считано от 1-во число на месеца, следващ тримесечния период, за който се дължи възнаграждението до датата 4 на предявяване на иска/08.09.2022г./, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА А. З. Х. ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ

„ПОЖАРНА

БЕЗОПАСНОСТ

И

ЗАЩИТА

НА

НАСЕЛЕНИЕТО”- МВР гр.С., ул.”П.” №*** направените разноски за двете съдебни инстанции в общ размер на 268,76 лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5