Решение № 8790 от 31.07.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8790 гр. София, 31.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско дело № 20221110108691 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба с вх. № 31989/18.02.2022 г., подадена от името на „Т.“ ЕООД, чрез адвокат Н.С. срещу „Б.“ АД, с която е предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове, както следва: 1/ иск с правно основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ – за сумата от 2162,82 лева, представляваща незаплатена цена на стоки – 25,140 тона гориво Полимер Модифициран Битум 45/80-65 по договор за покупко-продажба, сключен между „Т.“ ЕООД, в качеството на продавач и „Б.“ АД, в качеството на купувач, за която е издадена фактура № 1000001532/26.06.2019 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 16.02.2022 г. до окончателното изплащане на сумата и 2/ иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 562,93 лева, представляваща лихва за забава за периода 26.07.2019 г. – 16.02.2022 г., върху претендираната сума за главница.

Ищецът твърди, че към 26.06.2019 г. е в бил търговски отношения с ответното дружество, по силата на които между страните в производството бил сключен договор за покупко-продажба на на стоки – 25,140 тона гориво Полимер Модифициран Битум 45/80-65 по договор за покупко-продажба, сключен между „Т.“ ЕООД, в качеството на продавач и „Б.“ АД, в качеството на купувач. Поддържа се, че уговорената между страните цена на стоките, предмет на сключения между тях договор за покупко-продажба била в размер 1 на 35809,42 лева с ДДС. Твърди се, че ищцовото дружество е изпълнило в срок задълженията си по сключения между страните договор, като доставил на ответното дружество уговореното количество гориво, а именно 25,140 тона гориво Полимер Модифициран Битум 45/80-65. За продажбата и транспортирането на горивото ответникът е следвало да заплати уговорената между страните цена, съгласно издадена фактура № 1000001532/26.06.2019 г., а именно 35 809, 42 лева. Сумата следвало да бъде заплатена до 26.07.2019 г., съгласно посочения във фактура № 1000001532/26.06.2019 г. падеж. Сочи се, че от ответникът била заплатена сума в общ размер от 33 646,60 лева, като неплатена останала част в размер на 2162,82 лева, която именно се претендира в настоящото производството. Претендира се и лихва за забава за периода 26.07.2019 г. – 16.02.2022 г., върху претендираната в производството главница.

Моли се, за уважаване на предявените искове и за осъждането на ответното дружество да заплати на ищеца суми, както следва: 1/ сумата от 2162,82 лева, представляваща незаплатена цена на стоки – 25,140 тона гориво Полимер Модифициран Битум 45/80-65 по договор за покупко-продажба, сключен между „Т.“ ЕООД, в качеството на продавач и „Б.“ АД, в качеството на купувач, за която е издадена фактура № 1000001532/26.06.2019 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 16.02.2022 г. до окончателното изплащане на сумата и 2/ сумата от 562,93 лева, представляваща лихва за забава за периода 26.07.2019 г. – 16.02.2022 г., върху претендираната сума за главница.

Претендират се разноски, както в настоящото исково производство, така и производството по допускане обезпечение на бъдещ иск, предявен за разглеждане в настоящото производство.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от страна на ответника в производството, с който се оспорват предявените искове. Оспорва се наличието на валидно възникнало правоотношение между страните в производството, с твърдения в исковата молба предмет. Поддържа се, че дори да се приеме, че такова валидно правоотношение е възникнало между страните, то ответното дружество не е получило твърдяното количество битумна смес, респективно, не е получило битумна смес, отговаряща на минималните стандарти за качество за смеси от 2 подобен тип. Оспорва се и акцесорната претенция за лихва за забава.

Моли се за отхвърляне на предявените искове. Претендират се разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове, както следва: 1/ иск с правно основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ – за сумата от 2162,82 лева, представляваща незаплатена цена на стоки – 25,140 тона гориво Полимер Модифициран Битум 45/80-65 по договор за покупко-продажба, сключен между „Т.“ ЕООД, в качеството на продавач и „Б.“ АД, в качеството на купувач, за която е издадена фактура № 1000001532/26.06.2019 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 16.02.2022 г. до окончателното изплащане на сумата и 2/ иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 562,93 лева, представляваща лихва за забава за периода 26.07.2019 г. – 16.02.2022 г., върху претендираната сума за главница.

По отношение на иска с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ, съдът намира следното:

На основание чл. 154 ГПК в тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ е да докаже наличието на правоотношение между страните по валиден договор за търговска продажба, по силата на който е изпълнил задължението си за предаване на стоката и в тежест на ответника е възникнало изискуемо задължение за плащане на цена в претендирания размер.

При доказване на посочените обстоятелства в тежест на ответника е да докаже погасяването на дълга.

Правното действие на твърдените в исковата молба договори за търговска продажба попадат под приложното поле на ТЗ, тъй като се твърди договорното правоотношение да е възникнало между търговци и за тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ТЗ - арг. чл. 318, ал. 1, ал. 1, във вр. с чл. 286, ал. 1 ТЗ. По това материално търговско правоотношение за ищеца са породени две основни облигаторни задължения - да прехвърли правото на собственост върху описаните в процесните фактури и кредитно известие стоки и да предаде тяхното владение на купувача, а за ответника - да 3 заплати уговорената продажна цена и да получи вещите, предмет на договора - арг. чл. 200, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 288 ТЗ.

Договорът за търговска продажба по смисъла на чл. 318 ТЗ е консенсуален и неформален, поради което сключването му предполага постигане на съгласие между продавача и купувача относно съществените елементи на продажбата - стока и цена, без да е необходимо обективиране на съгласието в писмена форма. Без значение е начинът на договаряне, същественото е съвпадането на насрещните воли на страните за продажба, за да се приеме, че между страните се учредява валидно облигационно правоотношение. Само наличието на последното не е достатъчно, за да се приеме, че е налице основание за плащане, тъй като основанието ще възникне при изпълнението на договора - с извършване на доставката за продавача ще възникне правото да иска престиране на цената от страна на купувача. В случаите, когато страните са оформили продажбата чрез съставена за целта фактура, фактурата съставлява доказателство за сключването на договора и за породените от него права и задължения, но не е условие за действителността му. Поради неформалния характер на продажбата преценката за сключване на договора не следва да бъде ограничавана само до съдържанието на фактурата, а следва да се прави с оглед на всички доказателства по делото, в т.ч. и на тези относно предприети от страните действия по изпълнение на договора /получаване на стоката или плащане на цената/, които при определени предпоставки могат да се разглеждат като признания за съществуването на облигационната връзка.

Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест, ищцовото дружество следва да установи, че спорното право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните по договор за продажба, изпълнение на задължението на ищеца за непаричната престация - да прехвърли собствеността на продадената вещ и да предаде /достави/ вещта, както и настъпване на изискуемостта на вземането.

От представените по делото и приобщени към доказателствения материал международна товарителница за превоз с превозвач Т. ЕООД от 24.06.2019 г., нареждане за експедиция на стоки № 2519/26.06.2019 г. с превозвач Т. ЕООД и получател Б. АД, фактура № 1000001532/26.06.2019 г. и 4 приемо-предавателен протокол № 161ПМБ от 26.06.2019 г., подписан към фактура № 1000001532/26.06.2019 г., се установява в производството, че страните по делото са били обвързани от валидно възникнало между тях договорно правоотношение, по силата на което ищцовото дружество се е задължило да продаде и достави на ответника 25,140 тона полимер модифициран битум срещу поето от ответното дружество задължение за заплащане на уговорената между страните цена в размер на 35 809,42 лева с включен ДДС.

Установените въз основа на горепосочените писмени доказателства обстоятелства се подкрепят и от останалия събран по делото доказателствен материал, а именно от заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена, приета и неоспорена от страните в производството съдебносчетоводна експертиза, което съдът намира, че следва да кредитира, доколкото вещото лице е отговорили ясно, обосновано и в пълнота на поставените задачи, като същевременно не възниква съмнение относно правилността на изводите, обективирани от вещото лице в заключението.

От заключението на вещото лице по приетата в производството съдебно-счетоводна експертиза се установява по делото, че фактура № 1000001532/26.06.2019 г. е осчетоводена от ищцовото дружество в м.06.2019 г., като данъчната основа е отчетена като приход в група 700, а ДДС е начислен като задължение към бюджета със счетоводна статия: ДТ сметка 411 „Вземания от клиенти“ на аналитично ниво „Б.“ АД и Кр сметка 702 „Приходи от продажба на стоки“, кр сметка 453 „Начислен данък за продажбите“. От заключението на вещото лице по приетата в производството съдебно-счетоводна експертиза се установява още, че в Дневник за продажби за м.06.2019 г., фактура № 1000001532/26.06.2019 г. е отчетена на ред № 43 и е включена в общата сума на данъчната основа, подлежаща на облагане с ДДС в Справка-декларация за ДДС. Установява се също, че след извършена проверка в счетоводството на ищеца и проверка на банкови извлечения от сметка на Т. ЕООД, е констатиране извършване на частични плащания от ответното дружество на суми по фактура № 1000001532/26.06.2019 г., както следва: 1/ авансово плащане на сума в размер на 31 606,55 лева, извършено на 26.06.2019 г. и 2/ плащане на сума в размер на 2040,05 лева, извършено на 09.01.2020 г. От приетото в производството заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза се установява и обстоятелството, 5 че след извършените частични плащания по процесната фактура № 1000001532/26.06.2019 г., незаплатения от ответното дружество остатък е в размер на 2162,82 лева.

От обсъдените по-горе събрани по делото доказателства, се доказва в производството, при условията на пълно и главно доказване, наличието на валидно съществувало между страните по делото договорно правоотношение, по силата на което ищцовото дружество се е задължило да продаде и достави на ответника 25,140 тона полимер модифициран битум срещу поето от ответното дружество задължение за заплащане на уговорената между страните цена в размер на 35809,42 лева с включен ДДС. Като допълнение в тази връзка, следва да се посочи и обстоятелството, че от страна на ответното дружество не е осигурено съдействие на вещото лице по допуснатата в производството съдебно-счетоводна експертиза, като на вещото лице е отказано съдействие и достъп до счетоводни документи на ответното дружество, поради което на основание чл. 161 ГПК /съгласно която разпоредба, съдът може да приеме за доказани фактите, относно които страната е създала пречки за събиране на допуснати доказателства/ и с оглед събрания по делото доказателствен материал, съдът следва да приеме за доказано в производството, че процесната фактура № 1000001532/26.06.2019 г. е получена от ответното дружество и е осчедоводена от последното.