Решение № 1359 от 23.08.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1359 гр. Пловдив , 23.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и втори юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Силвия Л. Алексиева при участието на секретаря Жулиета П. Колева като разгледа докладваното от Силвия Л. Алексиева Административно наказателно дело № 20215330203003 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление /НП/ № НП –ПБЗН- ПД4-16/29.01.2021 г. на ** на 04 РСПБЗН Пловдив, с което на Р.С.Д., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 265, ал. 1 от ЗМВР, е наложена глоба в размер на 200 лв. за нарушения на чл. 15, ал. 1, вр с чл. 5, т. 5 от Наредба 8121з-647/01.10.2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите“ вр. с чл. 140, т. 1 от ЗМВР.

Жалбоподателят в жалбата моли да се отмени НП като незаконосъобразно и тъй като на първо място неправилно било определено лицето, чиято административнонаказателна отговорност следва да се ангажира – не съществувало дружество Ес Ди Ай Брокер и Р.Д. не бил управител на такова или подобно дружество, не били и ръководител на обекта доколкото същият бил назначен за „**“, на следващо място се посочва, че следва да се приложи чл. 28 от от ЗАНН, тъй като в Мол Плаза имало монтирана спринклерна противопожарна система, а пожарогасителя бил предаден за технически преглед и презареждане.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от процесуален представител, който поддържа възраженията в жалбата и допълва, че актосъставителя и издателя на НП нямат компетентност да съставят актове и да издават наказателни постановления, както и представя писмени бележки с които доразвива доводите в жалбата.

Въззиваемата страна изпраща писмено становище по жалбата, в което моли атакуваното НП да се потвърди, не изпраща представител в съдебно заседание.

Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Жалбата изхожда от лицето, което е санкционирано, подадена е в законоустановения срок, срещу акт, подлежащ на обжалване. Поради горното тя се явява допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

От фактическа съдът намери за установено следното:

1

На 23.12.2020 г. била извършена проверка от страна на инспектор 5та степен в група *** в 04 РСПБЗН Пловдив. Същият при осъществяване на служебните си задължения, а именно извършване на тематична проверка в Мол Плаза гр. Пловдив и обектите на територията на тези търговски площи установил, че в обект на SDI Broker няма пожарогасител. В офиса имало служителка, която посочила кой е управителя на обекта при запитване от длъжностното лице и последното на момента съставил Покана за съставяне на акт за установено административно нарушение Р.Д., която била приета от служителката със задължение да я предаде. На указаната в поканата дата се явило посоченото в поканата лице и му бил съставен АУАН –ПБЗН-ПД4-4-9/30.12.2020 г., който лицето Р.С.Д. отказал да подпише. Отказът му бил оформен с подпис на свидетел.

На база издадения АУАН било издадено атакуваното наказателно постановление и нарушителя бил санкциониран за нарушение по чл. 15, ал. 1, вр с чл.

5, т. 5 от Наредба 8121з-647/01.10.2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите, във връзка с чл. 140 от ЗМВР, като му била наложена глоба в размер на 200 лв.

Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетеля А.К. - **, както и от приложените към административнонаказателната преписка и представени от жалбоподателя писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствения материал по делото, включително АУАН, покана, докладна записка, извадка от търговския регистър, допълнително споразумение към трудов договор № 15/13.10.2004 г., протоколи № 011 и 016, изявление на длъжностно лице от Мол Плаза по отношение на налични противопожарни инсталации и останалите писмени доказателства.

Разпитан в съдебно заседания свидетелят К. потвърждава авторството на АУАН и поддържа констатациите в него. В допълнение изяснява точния механизъм на установяване на нарушението с подробности, които разкриват ясни спомени и конкретика, което съдът намира за основание за кредитиране на показанията му.

Установява се, че същия е добил информация за управителя устно от служителката, която работила в офиса на SDI Broker в Мол Плаза. Показанията на свидетеля съдът намира за обективни, подробни, логични, непротиворечиви и в пълно съответствие с приетите по делото писмени доказателства, поради което им дава вяра.

На писмените доказателства съдът дава вяра, тъй като не намира основание да се съмнява в тяхната истинност и същите не се опровергават от други доказателства.

Относно приложението на процесуалните правила:

При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на процедурата по съставянето на АУАН и НП, който да са съществени, като опорочават административнонаказателното производство, самите актове и да нарушават правата на нарушителя.

Актът не е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като нарушението не е изчерпателно описано доколкото не са посочени категорията на обекта и в зависимост от това какви пожаротехнически средства лицето е имало задължение да осигури. Доколкото обаче в обекта не са открити никакви пожаротехнически средства, то това нарушение се явява несъществено, тъй като е посочено, че липсата на пожарогасител изпълва състава на нарушението, поради което съдът намира, че правото на защита на лицето не е нарушено.

Актът е съставен от компетентно лице при спазване на процедурата за съставянето му по чл. 40 и 43 от ЗАНН. Съдът не споделя възражението на въззиваемата страна за липса на компетентност на актосъставителя, тъй като същия не бил изрично упълномощен със заповед. Пълномощията му произтичат от 2 поднормативен акт , а именно чл. 23, ал. 1 от Наредба 8121з-882 от 25.11.2014 г. за реда за осъществяване на държавен противопожарен контрол, издадена от министъра на вътрешните работи. Безспорно актосъставителя се явява орган за пожарна безопасност и защита на населението, осъществяващ държавен противопожарен контрол видно от заеманата от него длъжност към момента на осъществяване на проверката установено по делото от неговите показания. Актът е съставен в присъствието на нарушителя, като последният е имал право да направи възражения, и го е направил. В акта е дадена правна квалификация на установеното нарушение.

Нормата е правилно посочена и отговаря напълно на правната квалификация, като фактите описани в АУАН и НП недвусмислено сочат за какво е ангажирана административно наказателната отговорност на лицето.

Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата компетентност, видно от чл. 24, ал. 2 предл последно на Наредба 8121з-882 от 25.11.2014 г. за реда за осъществяване на държавен противопожарен контрол, издадена от министъра на вътрешните работи, където изрично е възложена на началниците на регионални служби ПБЗН да издават наказателни поставоления и според настоящия съдебен състав упълномощаване със заповед е ирелевантно, тъй като компетентността на органа произтича от поднормативен акт.

Издадено е в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона.

Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В съдържанието му се съдържат задължителните реквизити и не се откриват пороци, водещи до накърняване на правото на защита на наказаното лице.

Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства, при които е извършено). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на защита на нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му – за неспазване на правилата и нормите за безопасност като не е осигурил в обекта пожарогасител като е имал задължение за това.

От правна страна съдът намери следното:

На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът е на становище, че правилно, както съставителят на акта, така и наказващият орган, са квалифицирали нарушението по на чл. 15, ал. 1, вр с чл. 5, т. 5 от Наредба 8121з647/01.10.2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите“ вр. с чл. 140, т. 1 от ЗМВР. Посочената норма гласи, че собствениците или ръководителите на обекти носят отговорност за осигуряване на изискващите се пожаротехнически средства по чл. 15, а именно видът и количеството на които се определят съгласно приложение № 2 към чл. 3, ал. 2 от Наредба № Iз-1971 от 2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар. В настоящия случай въпреки, че не е конкретизиран видът на обекта и необходимото пожаротехническо средство съгласно цитираното приложение, което управителя на обекта е трябвало да осигури, както вече се посочи съдът намира, че доколкото не е имало никакво такова средство, т.е. пожарогасител от никакъв вид не е бил осигурен, то нарушението е надлежно квалифицирано, макар и с недостатъчна степен на конкретизация.

Наказателното постановление обаче страда от един съществен порок водещ до неговата отмяна. Не се доказа по делото, а напротив проведе се успешно насрещно доказване от страна на жалбоподателя, че лицето, чиято отговорност е ангажирана не притежава специалното качество, изисквано от диспозицията на нормата на чл. 5, т. 5 от Наредба № 8121з-647/01.10.2014 г. , а именно ръководител на обект или управител 3 на такъв. Специалното качество на субекта на административнонаказателната отговорност по този член се изисква, за да бъде същата съставомерно ангажирана. В противен случай лицата не са годен субект на нарушението. От показанията на свидетеля става ясно, че същият е получил информацията за ръководителя на обекта от служителката, находяща се в офиса, която му е обяснила, че управителя не е там.

Други усилия за установяване на качеството на лицето не са били полагани.

Доказателствената тежест за всички съставомерни обстоятелства тежи върху административнонаказващия орган и респ. служебно върху съда. Тъй като дали едно лице не е ръководител/управител на обект е отрицателен факт, който се доказва от изключващи факти, а съдът е събрал гласни доказателства по какъв начин е установено качеството на нарушителя, то върху жалбоподателя е лежала доказателствена тежест за провеждане на обратно доказване, което не е нужно да е пълно, а е достатъчно единствено да разколебава приетия за установен факт. Жалбоподателя представя писмено доказателство Допълнително споразумение към трудов договор, в който е посочена длъжността, която заема Р.Д. и същия се установява, че заема длъжност „**“.

По никакъв начин не се установява че същият е ръководител на обект или управител на същия, доколкото дори от въззиваемата страна не са събрани такива доказателства при установяването на нарушението или на по-късен етап. Дори поканата за съставяне на АУАН не е отправена до управител/ръководител на обект, а са посочени имената на нарушителя в лично качество. В нито един момент от производството нарушителят, пряко или конклудентно, не е признал своето качество на ръководител или управител за да се тълкува от съда наличие на особения признак на субекта на отговорността, и тъй като единственото официално доказателство за заеманата от лицето позиция е неговият трудов договор заявен в ТД на НАП, то следва да се приеме, че по делото е опровергана констатацията направена в АУАН, че Р.Д. е ** на обект в Мол Плаза.

Неправилното определяне на субекта на административнонаказателната отговорност влече отмяна на наказателното постановление.

За пълнота на изложението съдът намира, че е нужно да отбележи, че правилно е определена санкцията на минимума на посочения в санкционната норма размер, тъй като не се откриват основания за налагане на по-висок размер на глобата, а и такива не са посочени в НП.