Решение № 12439 от 25.06.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12439 гр. София, 25.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА

ПЕТКОВА при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско дело № 20231110167655 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 235 ГПК.

Делото е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София“ ЕАД срещу подадена от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Ж. А. В., с която са предявени обективно съединени установителни искове за признаване на установено в отношенията между страните, че ответната страна дължи на ищеца следните сумите: 1 555,61 лева представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот с аб. No ****** за период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 17.01.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 288,88 лева представляваща мораторна лихва върху вземането за топлинна енергия за период от 15.09.2020 г. до 15.12.2022 г., сумата 19,22 лева - представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.12.2019 г. до 28.02.2021 г., ведно със законна лихва за период от 17.01.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 4,43 лева представляваща мораторна лихва върху вземането за дялово разпределение за период от 31.01.2020 г. до 15.12.2022 г. /включваща и лихва върху платена главница за дялово разпределение за периода м.03.2020 г. - м.06.2020 г./, за които е издадена заповед за изпълнение от 21.01.2023 г. по ч.гр.д. № 2413/2023 г. по описа на Софииски раионен съд, 88 с-в.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника по отношение на топлоснабден имот в

************************************************************, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са 1 обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Твърди, че ответницата е собственик на топлоснабдения имот, поради което е клиент на топлинна енергия за процесния период. Сочи, че в случая деистващи между страните са Общите условия, одобрени с Решение на ДКЕВР от 2016 г. Поддържа, че съгласно тези Общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена, ормирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно чл.

33, ал. 1 и ал. 2 ОУ потребителите дължат плащане в 45-дневен срок след изтичане на периода, за които се издава фактура, а при неизпълнение в срок на задълженията по изравнителната сметка, клиентите дължат обезщетение за забава. Сочи, че въз основа на чл.

139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда-етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. С решение на общото събрание на етажната собственост на сградата е взето решение дяловото разпределение да се извършва от „Нелбо“ АД, което дружество е изготвило изравнителни сметки на база реален отчет на уредите на дялово разпределение. Ищецът е посочил още, че претендира изплащане на цена на услугата дялово разпределение на съгласно чл. 22, ал. 2 ОУ, видно от която разпоредба клиентите на топлинна енергия заплащат на продавача на топлинна енергия цената на услугата дялово разпределение и мораторна лихва.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна Ж. А. В. чрез назначения и от съда особен представител адв. К. Б., в които се възразява срещу редовността на искова молба, исковете се оспорват по основание и по размер. Счита, че от съдържанието на исковата молба не ставало ясно на какво основание ищецът претендира исковите суми от ответницата, както и защо претендира „Нелбо“ АД да бъде привлечено като трето лице помагач при положение, че представя документи за сключване на договор за дялово разпределение с друго лице. Оспорва материалноправната легитимация на ответника, като твърди, че същият няма качеството потребител на топлинна енергия за процесния имот.

Счита, че претенциите на ищеца са недоказани, а приложените към исковата молба писмени документи не се отнасят до процесния топлоснабден имот. Прави възражения за изтекла погасителна давност. Моли за отхвърляне на исковете.

С определение от 11.04.2025 г. като трето лице - помагач на ищеца по делото е конституирано „Нелбо“ АД. Мотивирано е, че с решение на ОС-Велико Търново през 2007 г. било вписано преообразуване на ТАЕС „Нелбо Инженеринг“ ООД чрез отделяне учредяване на „Нелбо“ АД, като дейността дялово разпределение се поема от новоучреденото дружество.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.

2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявените субективно съединени искове намират правната си квалификация в чл. чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ вр. чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, 2 ал. 1 ЗЗД.

По допустимостта:

Видно от приложеното ч. гр. д. № 2413/2023 г. по описа на СРС, 88 с-в вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение от 21.01.2023 г.

Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което са дадени указания по чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК. Исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Налице е пълна идентичност между страните и предмета на образуваното заповедно производство и настоящото дело, като предявените искове са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

По основателността:

Основателността на исковете за цена на потребена топлинна енергия и цена на услуга за дялово разпределение предполага установяване от ищеца наличието на облигационно правоотношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за него е възникнало насрещно задължение за заплащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през исковия период в сградата, в която се намира процесният имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът има сключен договор, при което е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение за предоставената услуга в претендирания размер.

Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г., а с това и в рамките на процесния период) потребител, респ. клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице – ползвател или собственик на имот, които ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно тази законова уредба сочи за купувач (страна) по договора за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване, като законодателят е обвързал това качество с реалното ползване на съответния вид енергия. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни отношения с ищцовото дружество.

В случая, при съвкупна преценка на писмените доказателства по делото се установява, че именно ответницата е потребител на топлинна енергия по отношение на процесния топлоснабден имот за периода от м. 05.2019 г. до м. 04.2021 г. Видно от приетия като доказателство Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот 3 149, том XXVI, дело № 5147 от 1995 г. М. Д. С. продава на дъщеря си ответницата Ж. А. С. процесния недвижим имот, представляващ апартамент

№

20 в

*********************************************************. Праводателката, която си е запазила пожизнено вещното право на ползване е починала на 31.12.2017 г., видно от приложения по делото акт за смърт. На 17.02.2022 г. ответницата Ж. А. В. /с посочено 3 идентично ЕГН, като в предходния нотариален акт, но с различна фамилия/ е отчуждила притежавания от нея недвижим имот, като го е продала на Л. Д. Г. и Г. Ц. Ц. по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт № 47, том I, рег. № 593, дело № 42 от 2022 г. на 17.02.2022 г. Ето защо и съдът намира, че по делото по безспорен начин се установява, че ответницата е била собственик на процесния имот за процесния период, респективно била е потребител на топлинна енергия. С оглед на изложеното Ж. А. В. се явява страна по облигационното правоотношение с топлофикационното дружество във връзка с доставката на топлинна енергия, чието основно задължение е да заплаща цената на същата, както и цената на извършената в тази връзка услуга за дялово разпределение, като сключването на изричен писмен договор с ищеца не е било необходимо.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ облигационните отношения между страните се регламентират от публични известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Тези общи условия се публикуват наи-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите. Следователно, приемането на общите условия от абоната става по силата на закона, след изтичане на срока за възражения и/или отправено искане към ищеца за уговаряне на индивидуални такива.

Прието като доказателство по делото е извлечение от вестник „Монитор“, видно от което Общите условия са публикувани на 11.07.2016 г. По делото нито се твърди, нито се доказва ответницата да е възразила срещу прилаганите от ищеца общи условия или да е предложил сключването на индивидуално споразумение, поради което и с оглед изложените по-горе съображения, че в рамките на исковия период същата е бил собственик на процесния недвижим имот, съдът прави извод, че между нея и ищеца е възникнало договорно правоотношение по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда-етажна собственост (СЕС) се извършва по система за дялово разпределение. Начинът на извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ и в Наредба № 16- 334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Топлинната енергия за отопление на СЕС се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в СЕС, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. По делото са представени и приети като доказателства Протокол от 28.08.2002 г. от проведено Общо събрание на етажните собственици в жилищната кооперация, където се намира процесният имот, на което е взето решение за сключване на договор за доставка и монтаж на уреди за дялово разпределение и за извършване на услугата дялово разпределение с „Нелбо инженеринг“ ООД. Приети като писмено доказателства са още Договор от 24.09.2002 г., сключен между „Нелбо инженеринг“ 4

ООД и Етажната собственост на адрес в ************************************** и В въз основа на взетото решение на Общото събрание, както и договор при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия по чл. 139в от Закона за енергетиката, сключен между ищеца „Топлофикация София“ ЕАД и „Нелбо“ АД от 03.06.2020 г. От приетите писмени доказателства съдът прави извод, че сградата в режим на ЕС, намираща се на процесния адрес е била топлоснабдена през целия исков период, което обстоятелство не се оспорва от ответника.

Страните не спорят относно факта на предоставяне на топлинна енергия, нито относно количеството предоставена топлинна енергия. Деистващата през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 ЗЕ, предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни – след изменението на ЗЕ от ДВ, бр. 74/2006г.; 2) на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация. Следователно, при определяне стоиността на деиствително потребената през процесния период топлинна енергия, следва да бъдат взети предвид резултатите от изравнителните сметки в края на отчетния период, които показват дали фактурираните през този период суми са били завишени или занижени, като отразяват реално доставеното количество енергия след проверка на място на показанията на индивидуалните уреди за измерване. Въз основа на изравнителните сметки топлофикационното дружество издава обща фактура за отоплителния сезон относно дължимите вземания. По делото е приета като доказателство Обща фактура от 31.07.2020 г. за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. за сумата от 919, 74 лв., издадена на М. Д. С.. Във фактурата е отразено, че по издадени в периода помесечни фактури е платена сумата от 62, 12 лв., сумата от 17, 36 лв. е за възстановяване чрез прихващане от бъдещи сметки във връзка с промяна на цената на топлинната енергия, т.е. общо дължимата сума е 840, 26 лв. с ДДС, с краен срок на плащане 14.09.2020 г. Приета като доказателство е и Обща фактура от 30.06.2021 г. за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г. за сумата от 806, 11 лв., издадена на М. Д. С.. Във фактурата е отразено, че по издадени в периода помесечни фактури е платена сумата от 73, 48 лв., т.е. общо дължимата сума е 732, 63 лв. с ДДС., с краен срок за плащане 13.07.2021 г.