Решение № 522 от 31.10.2025, Районен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 522 гр. Търговище, 31.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ИВ. СЯРОВА при участието на секретаря Светослава Ст. Петкова като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ИВ. СЯРОВА Гражданско дело № 20243530101646 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.234, ал.1 от ЗМВР и чл.86 от ЗЗД.

Постъпила е искова молба от Т. С. Т. с ЕГН-**********, със съдебен адрес, гр.П., ул.******, против Министерство на вътрешните работи, представлявано от министър Д. М. с предявен иск за заплащане на сумата от 17085лв. на осн. чл.234, ал.4 от ЗМВР, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба, до окончателното изплащане на задължението.

Ищецът е изложил твърдения, че със Заповед №8121К2052/23.02.2024г. на Директора на ОД на МВР Търговище, е прекратено служебното му правоотношение на длъжност -Началник сектор „РазследванеРУ-Попово“, поради придобиване право на пенсия на осн. чл.226,ал.1, т.4 от ЗМВР, считано от 01.03.2024год.. Със същата заповед е разпоредено, да му бъде изплатено парично обезщетение по чл.234,ал.1 от ЗМВР в размер на 10 брутни месечни възнаграждения в размер на 34170.00 лева /изчислен на база, начисленото му БТВ за месец 02.2024год./. Причината обусловила, правният му интерес от предявяване на настоящия иск, е че реално дължимото му се обезщетение не му е изплатено в пълен размер по следните съображения:

През периода от 01.08.1989год. до 31.12.1994год., е работил в системата на МВР, както следва: - от 01.08.1989г.-милиционер в отделение за обществения ред в ОбУ на МВР-Търговище, -от 01.05.1990г.- .-милиционер в отделение за обществения ред в ОбУ на МВР- Попово,-от 01.07.1992г.-полицай-дежурен при РПУ-Попово,-от 10.12.1992г.-дознател в ОСС-Търговище,-от 01.07.1993г.помощвник-следовател в ОСС-Търговище, който трудов стаж е продължил до 31.12.1994год., положен в системата на МВР.

1

През периода от 01.01.1995год. до 31.12.1999год., работил на длъжност помощник-следовател към Окръжна следствена служба-Търговище /което е структура към Министерство на правосъдието, а не към Министерство на вътрешните работи/, като считано от 01.01.2000год, трудовият му договор е прекратен, поради съкращаване на щата. От същата дата 01.01.2000год., е назначен на длъжност- Командир на отделение в полицейски участък-Опака /към системата на МВР/, като трудовият му стаж в същата система на МВР продължил до 29.02.2024год.-без прекъсвания.

При прекратяване на трудовите му договори, са изплащани, следните обезщетения, както следва: -на 21.02.1995 год.-2 заплати, по силата на чл.68 от ЗМВР, -на 21.11.2000 год.- 8 заплати, по силата на ЗСВ от 1994г., §4,ал.2 от ПЗР, като обезщетенията са му изплатени от Окръжна следствена служба-град Търговище. Така изплатените му обезщетения, посочения по-горе са му изплатени, както за работата му в системата на МВР, а така също и към Министерство на правосъдието /ОСС/, които на практика са две различни министерства и структури.

Излага доводи, че от полагащото му се обезщетение в размер на 20 БМВ, не следва да се прихванат платени му като обезщетение, при прекратяване на предходни му трудови правоотношения за длъжността „Помощник следовател" към Министерство на правосъдието, суми от 5 работни заплати по реда на ЗСВ.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди Министерство на вътрешните работи гр.София ДА му ЗАПЛАТИ сумата от 17 085.00 лева /седемнадесет хиляди осемдесет и пет лева/, представляваща парично обезщетение в размер на 5 брутни месечни възнаграждения, при прекратяване на служебното му правоотношение, поради придобиване право на пенсия, ведно със законната лихва върху главницата от предявяването на иска, до окончателното й изплащане. Претендира разноски. В съдебно заседание процесуалният представител поддържа иска.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от Министерство на вътрешните работи – гр.София, с който оспорват иска по основание и размер.

Излагат съображения, че Т. Т. е бил служител на МВР в периода 01.08.1989г. 31.12.1994 г., като за това време е изпълняват различни длъжности.

Последната заемана от него длъжност е била „помощник следовател“ в Окръжна следствена служба -Търговище, считано от 01.07.1993 г. по силата на Указ № 1138 за създаване на единен следствен апарат при МВР. Вследствие приемането на Закона за съдебната власт от 1994 г. (отм.) и отделянето на Национална следствена служба и структурите й в страната от МВР и прекратяване правоотношенията му с МВР са му заплатени 2 (две) брутни заплати, съгласно тогава действащото законодателство. ( Видно от Приложение № 6 към чл. 7 към Наредба № 8121 з- 920 от 13 юли 2017 г. за условията и реда за изплащане на обезщетенията по Глава Единадесета от Закона за Министерството на вътрешните работи).

През периода от 01.01.1995г. до 31.12.1999г. ищецът е работил на длъжност „помощник-следовател“ към Окръжна следствена служба — 2

Търговище, като в този период посочената структура е била към Национална следствена служба. Функциите на длъжността помощник-следовател“ за този период на практика припокриват дейностите на дознателите, независимо, че работят на трудов договор. Дознателите са извадени от системата на МВР с приемането на Закона за съдебната власт от 1994 г. (ЗСВ от 1994 г.(отм.), като със Закона за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс (ЗИДНПК), обн. - ДВ, бр. 70 от 1999 г. и проведената мащабна реформа по досъдебното производство те отново са върнати в МВР - § 250 от ПРЗ на ЗИДНПК (обн. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) „Помощник-следователи се назначават като дознатели в Министерството на вътрешните работи в зависимост от нуждите на полицейското разследване.“

Релевират доводи, че на практика ищецът Т. Т. от назначаването му като дознател през 1992г. е работил на една и съща длъжност, като поради извършваните съдебни реформи е сменян работодателят му, а той самият няма и един ден, в който да е останал без работа, а единствено е преназначаван от структура в структура. Независимо от факта, че е работил по трудов договор за периода от 01.01.1995 г. до 31.12.1999 г. ищецът по силата на §4, ал. 2 от ПРЗ на ЗСВ от 1994 г. (отм.) е запазил досегашните си права относно категорията на труд, паричните добавки за прослужени години и звания, добиване право на пенсия, както и размера и реда за получаване на обезщетенията при прекратяване на трудовия договор. Тези обстоятелства са видни от приложените по делото доказателства от ищеца - декларация от 21.02.1995 г., удостоверение № 15/24.09.2015 г. от Окръжна прокуратура гр.

Търговище, в което е посочено, че стажът като помощник-следовател се зачита като такъв по чл. 69, ал. 2 от КСО (т.е. третиращ служителите, изпълняващи първа категория труд).

От 01.01.2000г. ищецът е назначен на работа отново в системата на МВР като е заел длъжност „Командир на отделение“ в Районно управление „Опака“ при РДВР Търговище. Със заповед per. № 8121 к-7437/28.06.2018 г. на министъра на вътрешните работи е назначен на длъжност „Началник на сектор „Разследване — РУ-Попово” (главен разследващ полицай) към отдел „Разследване” при ОДМВР — Търговище. Посочената длъжност ищеца заема до 01.03.2024г.„ когато му е връчена заповед № 8121 к-2052/23.02.2024г. на министъра на вътрешните работи и на основание чл.226, ал. 1, т. 4 /по собствено желание, във връзка с подадено заявление) във вр. с чл. 227 от ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение.

С посочената заповед per. № 8121 к-2052/23.02.2024 г. на министъра на вътрешните работи е разпоредено на ищеца да бъдат изплатени полагащите му се обезщетения по ЗМВР при прекратяване на правоотношението.

Изплатено му е еднократно парично обезщетение на основание чл. 234, ал. 1 от ЗМВР в размер на 34170 лв. Заплатената сума е равностойността на 10 брутни месечни възнаграждения, като от полагащите му се 20 брутни месечни възнаграждения (ищецът има 29 прослужени пълни години в МВР) са приспаднати 10, тъй като толкова са вече получени от ищеца при предишни прекратявания на служебното правоотношение, като е съобразена нормата на чл. 235 от ЗМВР и Наредба № 8121 з-920 от 13 юли 2017 г.

3

При определяне размера на дължимото обезщетение поради прекратяване на служебното правоотношение на Т., ОДМВР Търговище е взела под внимание направените вписвания в служебната книжка на Т., че са му изплатени на два пъти общо 10 брутни запрати от Окръжна следствена служба гр. Търговище: На 21.02.1995 г. - 2 заплати по силата на тогавашния чл. 68, ал. 1 от ЗМВР от 1991 г. и На 21.11.2000 г. - 8 заплати по силата на §4, ал. 2 от ПРЗ на ЗСв от 1994 г. (отм.)

Видно от ведомост от 21.11.2000г., изплатена с РКО № 254/21.11.2000 г. на ОСлО Търговище ищеца е получил 8 заплати, като съгласно служебна бележка изх. № 17/19.04.2024 г. на Окръжна прокуратура гр. Търговище същия е получил 8 заплати по силата на ЗСВ от 1994 г., §4, ал. 2, като за 5 години стаж в ОСлС са му изплатени 8 /осем/ заплати, а не 5 /пет/. Това е така, защото са съобразени направени междувременно законодателни изменение в ЗМВР от 1997 г., отм. и му е преизчислено и изплатен размера на обезщетенията за изслужено време, считано от 1989 г. Този факт отново подкрепя тезата за непрекъсваемост на заеманата длъжност от Т., независимо дали в структури на МВР или на следствието.

Именно по тази причина на ищеца са изплатени от МВР като обезщетение при прекратяване на служебното правоотношение 10 (десет) брутни трудови възнаграждения. Документите, издадени от Окръжна следствена служба гр. Търговище, а в последствие от правоприемника Окръжна прокуратура гр. Търговище са официални документи, издадени от длъжностно лице и МВР не би могло да не се съобрази с тяхното съдържание.По изложените основни съображения и допълнителни такива посочени в отговора, считат че предявеният иск срещу Министерство на вътрешните работи е неоснователен. Претендират разноски.

Третото лица помагач – Прокуратура на Република България, счита, че няма основания да се конституира като такова в процеса. Излага фактите и обстоятелствата описани в исковата молба на ищеца и отговора на ответника.

По силата на § 4, ал.2 от ПЗР на закона за съдебната власт (обн. ДВ бр. 59 от 22.07.1994 г., обн. ДВ бр. 38 от 09.05.2000 г.) следователите и другите служители в Националната следствена служба запазват досегашните си права относно категорията на труд, паричните добавки за прослужени години и звания, добиване право на пенсия, както и размера и реда за получаване на обезщетенията при прекратяване на трудовия договор.

Предвид горното с ведомост от 21.11.2000 г., издадена от Окръжна следствена служба - Търговище и видно от разходен касов ордер № 254/21.11.2000 г. на ищеца е изплатено обезщетение равняващо се на 8 брутни трудови възнаграждения, поради съкращаване в щата.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна: Между страните няма спор и това е установява от приложените писмени доказателства, че периода от 01.08.1989год. до 31.12.1994год., ищецът е работил в системата на МВР, като от 01.08.1989г. е заемал длъжност милиционер в отделение за обществения ред в ОбУ на МВР-Търговище, от 01.05.1990г. е заемал длъжност милиционер 4 в отделение за обществения ред в ОбУ на МВР- Попово, от 01.07.1992г. е бил полицай-дежурен при РПУ-Попово, от 10.12.1992г.-дознател в ОССТърговище и от 01.07.1993г.-помощвник-следовател в ОСС-Търговище, който трудов стаж е продължил до 31.12.1994год., положен в системата на МВР.

През периода от 01.01.1995год. до 31.12.1999год., е работил на длъжност помощник-следовател към Окръжна следствена служба-Търговище, като считано от 01.01.2000год, трудовият му договор е прекратен, поради съкращаване на щата. От същата дата 01.01.2000год., е назначен на длъжностКомандир на отделение в полицейски участък-Опака като трудовият му стаж в същата система на МВР е продължил до 29.02.2024год.

При прекратяване на трудовите му договори, са му изплатени, следните обезщетения: на 21.02.1995 год., 2 заплати, по силата на чл.68 от ЗМВР; на 21.11.2000 год.- 8 заплати, по силата на ЗСВ от 1994г., §4,ал.2 от ПЗР, като обезщетенията са му изплатени от Окръжна следствена служба-град Търговище. Общият брой изплатени на ищеца обезщетения в размер на 20 месечни възнаграждения.