Решение № 2401 от 17.04.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2401 гр. София, 17.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. Иванова

Диана Василева при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело № 20251100502703 по описа за 2025 година

Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №2703/2025 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД , ЕИК 131134023 от гр. София срещу решение №20422 от 12.11.2024 г по гр.д.

№17429/24 г на СРС , 40 състав , с което по иск на Б. Г. Б. ЕГН ********** от гр.София срещу въззивника е признато за установено на основание чл.124 ал.1 ГПК, че сключеният между страните договор за потребителски кредит № 7053180983/14.07.2021г. е нищожен на основание чл.26 ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК ; както и въззивникът е осъден да заплати на Б.

Г. Б. сумата от 420 лв разноски пред СРС и да заплати на основание чл.38 ал.2 ЗАдв. на Еднолично адвокатско дружество „Д.М.“, БУЛСТАТ: 177492004, представлявано от адв.

Д.М.М., сумата от 480 лв адвокатско възнаграждение пред СРС.

Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС. Наистина двете застрахователни премии са включени в главницата по кредита и са олихвявани заедно с отпуснатата и усвоена сума . Посоченият ГПР от 49,54 % е правилно посочен в договора за кредит . Застрахователните премии не трябва да се включват като разход във формулата в Приложение №1 към 19 ал.2 ЗПК , защото не са задължителни за потребителя .

Потребителят е получил екземпляр от пакета застрахователни документи и сам е изявил желание да се ползва от застраховката . Липсва нарушение на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК , а т.нар.

„допускания“ в случая са неприложими . Налице е яснота по отношение на дължимите суми от потребителя . СРС е смесил понятията „разходи по кредита“ и „изчисляване на ГПР“ .

1

Липсва законово основание да се описва от банката кои разходи се включват в ГПР , а застрахователната премия не трябва да се включва в ГПР . Със сключената застраховка потребителят е обезпечил вземането към кредитора в случай на неблагоприятно събитие , а застраховката е извън обхвата на §1 т.1 ДР на ЗПК , защото не е била задължителна . Спазен е чл.11 ал.1 т.19 ЗПК като в договора за кредит има информация за изискуемите застраховки , а и при липса на застраховки финансовите условия са същите . Застрахователните клаузи са инкорпорирани в договора за потребителски кредит , а застраховката е в полза на потребителя при настъпване на неблагоприятни обстоятелства . Застраховката не е наложена едностранно от потребителя и не противоречи на добрите нрави . Евентуално надвишаване на размера по чл.19 ал.4 ЗПК не води до недействителност на целия договор .

Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба и изразява съгласие с мотивите на СРС . Потребителят реално е получил само 3000 лева , а застрахователната премия е 788,39 лева , което е разход по делото . В договора за кредит липсва информация за формиране на ГПР , а е налице значително оскъпяване на кредита .

Размерът на застрахователната премия е бил предварително определен в договора за кредит и потребителят не е могъл да влияе на клаузите на договора . За да се сключи договора за застраховка потребителят е трябвало да има качеството на кредитополучател . Със застраховката се прикриват реалните разходи по кредита . При неправилно посочен ГПР договорът за кредит е недействителен .

Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 20.11.2024 г и е обжалвано в срок на 02.12.2024 г /по ел.поща/.

Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС .

След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :

В мотивите на СРС , към които настоящият съд препраща на основание чл.272 ГПК , подробно е възпроизведена фактическата обстановка по отношенията между страните . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост в обжалваната част , като такива основания в случая не се констатират .

Относно неправилност на решението е ограничен само до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

За да уважи иска за СРС е приел следното. Безспорно на 14.07.2021г. между страните е сключен договор за потребителски кредит № 7053180983, по силата на който ответникът се задължава да предостави на ищеца кредит в размер на 3000 лв.

Посочено е в чл. 7.1, че се дължи и застрахователна премия от 788,39 лв и общият размер на кредита става 3788,39лв. със срок за погасяване до 15.07.2024г.

В чл. 9.1. е предвидено, че лихвеният процент, изчислен на годишна база, възлиза на 41,09 %.

В чл.10 е уговорено, че годишният процент на разходите по кредита възлиза на 49,54 %, а 2 общата дължима сума от потребителя на 6648,47лв.

В чл.11.2 е инкорпориран погасителен план, включващ падеж и размер на вноската, сумите, които се погасяват, и дължимия остатък.

По делото е представена декларация от страна на ищеца за определяне на изискванията и потребностите и за присъединяване на застраховано лице към застрахователна програма „Защита на кредита“ за кредитополучателите на потребителски кредит, предоставени от „Ти би ай банк“ ЕАД, и допълнителна медицинска услуга „Второ медицинско мнение“, предоставена от Mediguide International.

Представен е сертификат № 170531809832021 за застраховане на ищеца по застрахователна програма „Защита на кредита“ и допълнителна медицинска услуга „Второ медицинско мнение“. В него е посочено, че срокът на застраховката е равен на срока на договора за потребителски кредит. Предвидено е, че общата еднократна дължима сума възлиза на 788,39лв. Отбелязано е, че застраховката е сключена със застрахователното посредничество на „Ти би ай банк“ ЕАД.

Както договорът за кредит, така и застраховката са подписани на 14.07.2021г., тоест едновременно, което показва тяхната свързаност и взаимна зависимост.

Според приетата пред СРС ССЕ при залагане като главница на сумата от 3788,39лв., която включва реално усвоената главница от 3000 лв. и застрахователната премия от 788,39лв., годишният процент на разходите би бил 49,79 %. При залагане като главница обаче само на реално усвоената сума от 3000лв., тогава ГПР възлиза на 82,57%. Цената на допълнителната услуга – застрахователна премия по сключената застраховка, не е включена като разход по кредита, а е определена като част от главницата. На вещотго лице са представени преводни нареждания от 18.08.2021г., с които ответникът нарежда в полза на „Кардиф – Общо застраховане“ и „Кардиф – Животозастраховане“ суми от по 168 352,71лв. и 292 212,98лв. с основание „премия и прекратени полици – 07.2021г.“. Съгласно счетоводно извлечение от партидата на ищеца по процесния договор за кредит е начислена премия от 788,39 лв. и е отбелязано, че е платена такава в този размер.

Според СРС процесният договор има характеристиките на договор за потребителски кредит съгласно дадената в чл.9 ал.1 от ЗПК легална дефиниция, а кредитополучателят има качеството потребител по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, поради което в отношенията между страните приложение намират императивните норми на ЗПК и ЗЗП. Според чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл.

12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Според СРС ищецът прави неоснователно възражение за нарушение на 10, ал.1 ЗПК, който предвижда, че договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра по един за всяка от страните по договора. В случая договорът е сключен в писмена форма и е написан по ясен и разбираем начин с еднакъв шрифт, който е достатъчно голям за 3 нормалното му разчитане. Същият е представен от двете страни по спора, което показва, че и двете разполагат с екземпляр от него.

Според СРС основателно е възражението на ищеца за противоречие на процесния договор с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, според който договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл.19, ал.1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно императивната норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Според § 1, т.1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.

Според СРС основно по делото се спори дали застрахователната премия следва да бъде включена в ГПР, респ. дали същата се явява задължително условие за сключване на договора и дали въобще тя представлява разход по него или е част от главницата. В случая ответникът е включил дължимата застрахователна премия като част от главницата и по този начин посочения ГПР в договора не надхвърля максимално допустимия размер според закона.

Съгласно чл. 7.2.2 от договор за потребителски кредит, премията е платима от кредитора директно по банкова сметка на съответния застраховател, респ. по банковата сметка на съответния застрахователен посредник, като е включена в общата сума, дължима от потребителя.

Според СРС включвайки вземането за застрахователната премия в размера на главницата, ответникът е заобиколил и нарушил императивните законови изисквания. Размерът на главницата по договора за кредит представлява отпуснатите парични средства, предоставени за ползване на кредитополучателя, възлизащи в случая на 3000 лв . Кредитополучателят реално разполага с възможността да ползва и да се разпорежда само с тази сума, тоест това са фактически получените от него заемни средства. Сумата от 788,39 лв. представлява застрахователна премия, а не главница, поради което има характер на разход по кредита.

4

Разходите за нейното заплащане са част от общите разходи по кредита и следва да се отчитат при изчисляването на ГПР. При добавяне на застрахователната премия като разход по кредита действителният процент на разходите по кредита възлиза на 82,57 % , което значително надвишава максимално допустимия такъв според чл.19 ал.4 ЗПК и се различава съществено от посочения в процесния договор за потребителски кредит ГПР от 49,54%.

Според СРС посочения в договора ГПР не е коректен , което показва, че е налице недобросъвестно изпълнение на задълженията от страна на кредитодателя относно точно, информирано и пълно запознаване на потребителя с параметрите на договора. За пълнота следва да се посочи, че липсва и допълнителна информация относно начина на формирането на посочения процент на разходите, както и какво е взето предвид при формирането му. Оставят неясни компонентите, които са взети при формирането на годишното оскъпяване на заема. СЕС в Решение от 20.09.2018г. по дело С-448/17г., че ситуацията, в която договор съдържа само математическа формула за изчисляването на ГПР, без обаче да предоставя необходимите за това изчисляване данни, следва да се приравни на непосочване на ГПР, тъй като не може да се счете, че потребителят е напълно запознат с условията по бъдещото изпълнение на подписания договор към момента на сключването му и следователно, че разполага с всички данни, които могат да имат отражение върху обхвата на задължението му.