Определение № 2522 от 08.10.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2522 гр. София, 08.10.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Величка Борилова

Членове:

Зорница Гладилова

Мария Райкинска като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно частно гражданско дело № 20241000502614 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.1 ГПК и е образувано по частна жалба на М.

Д. Д. от гр.София насочена против Разпореждане № 19218/08.08.2024 г., постановено по гр.д. № 12656/2022 г. по описа на СГС, ГО, с което е върната частната жалба с вх.№ 65213/10.07.2023 г. на настоящия частен жалбоподател, подадена срещу Определение № 7509/19.06.2023 г., постановено същото дело.

В жалбата, инициирала настоящето производство, не са изложени конкретни оплаквания срещу обжалваното определение, вън от отправените в разрез с чл.100а, ал.1 ГПК обиди и обидни квалификации, насочени срещу съдията-докладчик по делото.

Единственото релевантно оплакване е, че жалбоподателят направил обвързващо съда изявление за намаляване на първоначално предявените искови претенции по размер /до от по 24 666 лв. срещу всеки ответник/, поради което и т.к. СГС не бил родово компетентен да разгледа тези искове, обжалавното определение се явявало неправилно.

По тези съображения се иска отмяна на обжалваното определение.

Софийският апелативен съд в решаващия състав, като съобрази доводите на частния жалбоподател и данните по първоинстанционното дело, намира следното:

Предявената частна жалба е процесуално допустима, като депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежно активно процесуално легитимирана страна – частният жалбоподател ищец по образуваното пред СГС исково производство и подател на друга частна жалба /с вх. № 65213/10.07.2023 г./ насочена срещу Определение № 7509/19.06.2023 г., с което то е прекратено. Жалбата е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на последващ съдебен контрол.

Разгледани по същество оплакванията за неправилност на обжалваното определение на СГС настоящата инстанция приема за несъстоятелни, по следните съображения:

Безсъмнено се установява от данните по първоинстанционното дело, че след депозиране от М. Д. на частната жалба с вх.№ 65213/10.07.2023 г./ насочена срещу Определение №7509/19.06.2023 г. първоинстанционният съд е извършил проверка на допустимостта и редовността й е след като установил, че към жалбата не е приложен документ за платена ДТ по производството по обжалване на прекратителното определение, указал на частния жалбоподател, че следва да я внесе по сметка на Апелативен съд София в 1 едноседмичен срок от получаване на съобщението за това. Указал е изрично какви са последиците от неизпълнение в срок на това задължение - връщане на частната жалба.

Противно на поддържаното в частната жалба, данните по делото установяват препис от разпореждането да е връчено редовно на жалбоподателя на 05.10.2023 г., както и че в установения от ГПК и предоставен от съда едноседмичен срок, вкл. до момента на постановяване на обжалваното разпореждане, указанията на съда не са били изпълнени.

Следва да се подчертае и че не се твърди от частния жалбоподател да е сторил това.

Така с обжалваното разпореждане като приел, че е налице хипотезата на чл.275, ал.2 във вр. с чл.262, ал.2 ГПК, СГС е върнал въззивната жалба на подателя й.

При гореустановеното фактически и правно обоснован се явява изводът на СГС, че подадената от М. Д. частна жалба не отговаря не изискванията на чл.261, т.4 ГПК, във вр. с чл.275, ал.2 ГПК, предвид че към същата не е приложен документ за внесена държавна такса по въззивното производство.

В стриктно съответствие с установените съдопроизводствени правила съдът, постановил обжалваното решение, е упражнил правомощията си по чл.262, ал.1 ГПК и като е констатирал посочената нередовност, е указал на жалбоподателя как и в какъв срок да я отстрани, вкл. какви са последиците от неизпълнение на това задължение.

С оглед неизпълнението му, първоинстанционният съд правилно е приложил и нормата на чл.262, ал.2, т.2 ГПК, предписваща връщане на жалбата, в случай на неотстраняване в срок на допуснатите нередовности.

Няма спор в теорията и съдебната практика, че заплащането на дължима се по производството държава такса е процесуално задължение на страната, която търси съдебна защита на нейно засегнато материално право. С изключение на случаите по чл.83, ал.1 ГПК тя е дължима винаги и се внася предварително по делото, в размерите, установени от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК когато по съдебното производството – арг. от чл.71, ал.1 ГПК.

В този смисъл и неизпълнението за заплащането й винаги е основание, изрично предвидено в процесуалния закон, за връщане на молбата, с която съдът е сезиран за съдействие – в случая – подадената въззивна жалба.

Затова и доводите на частния жалбоподател в обратната насока са правно несъстоятелни.

Що се отнася до доводите му, че СГС не е родово компетентен да се произнесе по подадената от него искова молба, с оглед цената на предявените искове за присъждане на обезщетение за причинени имуществени и неимуществени вреди след изменението им с молба от 05.01.2023 г. следва да се посочи, че същите са ирелевантни за предмета на настоящето производство, изчерпващ се с проверка правилността на съдебния акт, с който е върната частната жалба на М. Д. срещу прекратителното определение на съда.

Същото няма за предмет проверка правилността на самото прекратително определение, която би се извършила единствено при редовност на частната жалба срещу него, каквато явно тази с вх. № 65213/10.07.2023 г. не е, т.к. не е внесена дължимата се ДТ за разглеждането й, независимо от изричните указания на съда.

Решаващият състав споделя становището, застъпено и в т.2 от ТР № Тълкувателно решение № 6 от 14.03.2014 г. на ВКС по т. д. № 6/2013 г., ОСГТК, според което разпореждане като атакуваното може да се отмени само в случай, че частният жалбоподател докаже, че е изпълнил задължението си за своевременно отстраняване на констатираните нередовности на жалбата му, но доказателствата за последното неправилно не са били зачетени от компетентния съд.

Това е така, защото когато законът задължава страната да представи доказателства за настъпването на определен факт, последиците от недоказването му се понасят от тази страна, която не е изпълнила процесуалните си задължения.

Само за изчерпателност и поради доводите на жалбоподателя следва да се добави, че проверката на делото установява същото да е било образувано първоначално пред РС София, поради цената на предявените искове /всеки един под 25 000 лв./, която е била 2 увеличена в последствие от ищеца Д. и делото е било изпратено по подсъдност на СГС.

След извършване на поредица съдопроизводствени действия, касаещи отстраняване нередовностите на исковата молба, вкл. чрез заплащане на дължимата се по исковото производство ДТ, ищецът Д. отново е направил изявление за изменение на предявените искове по размер /молбата от 05.01.2023 г./, съобразно което родованата подсъдност на спора се е променила.

По това изменение СГС не се е произнесъл изрично, нито е препратил делото повторно по подсъдност на РС София. Тези му действия обаче не са в нарушение на съдопроизводствените правила, доколкото възражението за родова неподсъдност на делото може да се повдига служебно от съда във всеки момент от развитието на производството, от една страна. Отделно от това по арг. от чл.270, ал.4 ГПК разглеждането на спора от СГС, вместо от СРС, в отклонение на правилата за родова подсъдност, не е съществено процесуално нарушение водещо до недопустимост на производството, респ. - на постановения по него краен съдебен акт. По аргумент за по-силното основание горният извод следва да се отнесе и към определението за отстраняване нередовностите на исковата молба, респ. - за прекратяване на производството.

По изложените съображения и на посочените основания, Софийският апелативен съд, Търговска колегия, пети състав,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 19218/08.08.2024 г., постановено по гр.д. № 12656/2022 г. по описа на СГС, ГО.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС на РБългария в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3