Решение № 142 от 14.03.2025, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 142 гр. Велико Търново, 14.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДИАНА РАДЕВА при участието на секретаря Мария Й. Ранкова като разгледа докладваното от ДИАНА РАДЕВА Гражданско дело № 20244100100748 по описа за 2024 година

Иск с правно основание чл. 2б, ал.1 от ЗОДОВ.

Ищецът Д. Х. Г. твърди, че е предявила искова молба пред Районен съд Елена и е образувано гр.д.№ 242/2023 г. на 21.07.2023 г. , което е висящо пред Окръжен съд Велико Търново по в.гр.д.№ 430/2024 г. Излага, че делото не е разгледано в разумен срок и че не е спазена гаранцията за безпристрастен съд.

Твърди, че в резултат на неразумна продължителност на производството е претърпяла и продължава да търпи душевни болки и страдания, загубила е доверие в правосъдието. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да и заплати сумата от 33000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, последица от нарушаване правото на разглеждане и решаване на гр.дело №242/2023 г. по описа на РС Елена в разумен срок съобразно чл.6§1 от ЕКЗПЧОС, ведно със законната лихва. В съдебно заседание не се явява и не изпраща представител. С писмено становище поддържа исковата претенция.

Ответникът Районен съд Елена представляван от Адм.ръководителпредседател е депозирал в срок отговор на исковата молба, в който заявява допустимост, но неоснователност на исковата претенция. Излага, че не е допуснал нарушения, които да са забавили производството по делото, поради 1 което не са налице вреди, които да подлежат на обезщетяване. Моли съда да отхвърли иска. В съдебно заседание не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура Велико Търново заявява становище за неоснователност на иска.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност приема за установено от фактическа страна следното:

От приетите по делото писмени доказателства е видно, че по искова молба на Д. Х. Г. срещу « Е..» АД, гр.В.. заведена с вх.№ 2179/21.07.2023 г. при РС Елена в същия ден е образувано гр.д.№ 242/2023 г. по описа на РС Елена. След самоотвод на определения съдия –докладчик делото е разпределено на друг съдия –докладчик, който също се е отвел от разглеждането му и на същия ден21.07.2023 г. образуваното пред ЕРС производство е прекратено и е изпратено на ВТОС за определяне на друг равен по степен съд. На 26.07.2023 г. е образувано ВЧГД № 577/23 г. по описа на ВТОС и на 31.07.2023 г. е постановено определение, с което исковата молба е изпратена на Районен съд Велико Търново на основание чл.23,ал.3 от ГПК. На 3.08.2023 г. е образувано гр.д.№ 2252/2023 г. по описа на ВТРС. На 4.08.2023 г. определеният съдиядокладчик е оставил исковата молба без движение, като нередовна. На 8.08.2024 г. препис от исковата молба и разпореждане по чл.131 от ГПК са изпратени на ответника. По доказателствено искане на ищеца от 25.09.2023 г. съдът се е произнесъл на 26.09.2024 г. На 2.10.2023 г. е постъпил отговор на исковата молба от ответника. На същия ден делото е насрочено в открито съдебно заседание с определение по чл.140 от ГПК, за 26.10.2023 г. На 24.10.2023 г. съдът се е произнесъл по направено искане за отвод от ищеца, като същото е оставено без уважение. На 26.10.2023 г. ход на делото не е даден поради искане на ищеца с посочени причини – заболяване на пълномощника адв.К. Т.. Делото е отложено за 16.11.2023 г. , на която дата ход отново не е даден по молба на адв.К. Т., поради заболяване на ищцата.

Междувременно образуваното на 9.10.2023 г. гр.д.№ 2935/2023 г. по описа на ВТРС е присъединено към гр.д.№ 2252/23 г. на ВТРС на основание чл. 213 от ГПК. По доказателствено искане на ищеца съдията се е произнесъл на 24.11.2023 г. На 5.12.2023 г. съдията е оставил без уважение второто искане на ищцата за отвод. На 7.12.2023 г. , въпреки поредната молба на ищеца, ход на 2 делото е даден и с оглед допуснато изменение на иска и след присъединяването на гр.д. № 2935/23 г. на ВТРС, исковата молба е оставена без движение, като са дадени указания за отстраняване на нередовностите. На същата дата е постъпила поредната молба за отвод от ищеца и с определение от 11.12.2023 г. съдията се е отвел от разглеждането на делото. На 12.12.2023 г. е определен нов съдия-докладчик, който на следващия ден е насрочил делото за разглеждане на 30.01.2024 г. На 18.12.2023 г. съдът е оставил без уважение искането на ищеца за отвод. На 19.12.2023 г. е указано на ищеца да посочи дали поддържа искането си за определяне на срок за произнасяне по молбата за отвод. На същия ден молбата по чл.255 от ГПК е изпратена на ВТОС. На 5.01.2024 г. по искане на ищеца от същата дата съдът е отказал да се отведе от разглеждане на делото. На 30.01.2024 г. е проведено открито съдебно заседание, отложено за 18.03.2024 г. за събиране на доказателства, поискани от ищеца. На 6.02.2024 г. съдът се е произнесъл по конкретизираните доказателствени искания на ищеца, като е допуснал свидетели и е определил депозит за призоваване. В заседанието на 18.03.2024 г. съдът е оставил без уважение исканията на ищеца за отвод, както и да не се дава ход на делото, приключил е съдебното дирене и е дал ход на устните състезания. На 20.03.2024 г. съдът се е произнесъл по молба на ищеца по чл.255 от ГПК. На 17.04.2024 г. съдът е постановил решение, с което е отхвърлил иска, като неоснователен. На 19.04.2024 г. е депозирана въззивна жалба, препис от която е изпратен на насрещната страна на същия ден. На 10.05.2024 г. делото е изпратено на ВТОС. На 13.05.2024 г. преписката по въззивната жалба е върната на ВТРС за администриране. На 16.05.2024 г. са изпратени указания до жалбоподателя. На 20.05.2024 г. делото е изпратено на ВТОС по компетентност. На същия ден е образувано ВГД № 430/24 г. по описа на ВТОС. На 5.06.2024 г. въззивният състав е насрочил делото за 1.07.2024 г. На 1.07.2024 г. съдебното дирене е приключено и е даден ход на устните състезания. На 15.07.2024 г. е постановено решение, потвърждаващо решението на първоинстанционния съд. Постъпили са касационна жалба от 26.07.2024 г., допълнена на 29.07.2024 г., които са администрирани и след постъпил отговор от насрещната страна делото е изпратено на ВКС с разпореждане от 5.11.2024 г. На 7.11.2024 г. е постъпило във ВКС и е образувано ГД № 4332/24 г. по описа на ВКС, по което е насрочено открито съдебно заседание на 2.04.2025 г.

3

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Иска е процесуално допустим, депозиран от процесуално легитимирана страна, като административната процедура по чл. 60а от ЗСВ не е предпоставка за допустимостта му, доколкото делото , за което се търси обезщетение по чл.2б,ал.1 от ЗОДОВ, все още е висящо.

Ищецът претендира заплащане на обезщетение за причинени му неимуществени вреди в резултат на нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съобразно чл. 6 § 1 от ЕКЗПЧОС.

Съобразно разпределената от съда доказателствена тежест в процеса, ищецът следва пълно и главно да установи елементите от фактическия състав на отговорността по чл. 2б от ЗОДОВ, конкретно поведение на ответника, довело до продължителност на производството извън рамките на обичайно нужното време за приключването му в нарушение правилото на чл.6,§1 от ЕКЗПЧОС, причиняването на неимуществени вреди, характерът и естеството им и причинна връзка между вредите и поведението на ответника. За да направи преценката си решаващият съд следва да установи общата продължителност на производството, неговият предмет, фактическата и правна сложност , поведението на страните и на техните процесуални представители, както и на останалите участници в процеса, поведението на компетентните органи и др.

С оглед характера на отговорността / обективна, безвиновна / по чл. 2б,ал.1 от ЗОДОВ не е необходимо да се установява виновно поведение на компетентните органи. Достатъчно е да се установи обективно забавяне при разглеждане на производството, което не се дължи на причини свързани с поведението на ищцовата страна. За определяне общата продължителност на производството се взема предвид периодът от подаване на исковата молба до предявяване на иска по чл.2б,ал.1 от ЗОДОВ, като се съобразяват и наведените факти, настъпили след това, ако се докажат от страната и ако са от значение за спорното право. Следва да се има предвид още, че в производството се обсъжда дейността на съдебните органи, пред които делото е разглеждано, без значение дали като ответник е посочен само един от тях / ако са повече/ и в кой от тях се твърди забавянето. Съобразно изложеното в конкретния случай релевантният период за преценка продължителността на производството, което се твърди да е забавено е от 21.07.2023 г.- подаване на исковата молба пред ЕРС до 12.08.2024 г.- подаване на настоящата молба.

4

От анализа на приобщените писмени доказателства е видно, че през този период не е допуснато забавяне в нито един момент от разглеждането му, което да е по причина на компетентните органи. Още в деня на подаване на исковата молба пред ЕРС -21.07.2023 г. делото е образувано и след отвод на двамата съдии от състава на съда на същия ден е изпратено на горестоящия съд за определяне на друг, равен по степен съд. В рамките на девет дни ВТОС е получил, образувал и се е произнесъл със съдебен акт, съгласно който исковата молба е изпратена на ВТРС. Пред Районен съд Велико Търново образуваното гр.д.№ 2252/23 г. е с обща продължителност от 3.08.2023 г. до 17.04.2024 г., когато е приключило с решение по съществото на спора. За този период от осем месеца и половина , част от който попада и в съдебната ваканция, исковата молба е оставяна без движение, осъществена е размяната на книжа по чл. 131 от ГПК, делото е насрочено с определение по чл.140 от ГПК в деня на постъпване на отговора при това в рамките на същия месец.

Две от откритите съдебни заседания са отлагани без да е даван ход по искане на ищеца, поради заболяване на процесуалния представител и на самия ищец.

Междувременно съдът се е произнасял по многобройните искания на ищеца, включително по трите искания за отвод; към делото е било присъединено друго по-късно образувано дело на основание чл. 213 от ГПК; след определяне на друг съдия-докладчик исканията за отвод са продължили; подавани са молби по чл.255 от ГПК, други молби с различни искания.

Проведени са две съдебни заседания, като второто от тях е насрочено заради доказателствени искания на ищеца. След приключване на съдебното дирене на 18.03.2024 г. съдът е постановил решението си в едномесечния инструктивен срок по ГПК. Цялото производство се е движило ритмично, съдът се е произнасял, ако не на същия ден, в рамките на няколко дни, по всички искания на ищеца, като следва да се отчете, че делото е отлагано единствено по причина поведението, или действията на ищеца или процесуалния му представител.

Образуваното пред ВТОС въззивно производство по въззиваната жалба на ищеца е протекло в рамките на помалко от два месеца, в който срок е проведено едно открито съдебно заседание и решението е постановено две седмици след обявяване на съдебното дирене за приключено –на 15.07.2024 г. До депозиране на настоящата искова молба – 12.08.2024 г. са подадени две касационни жалби, които след съответното администриране са изпратени за отговор на насрещната страна. Следва да се 5 изтъкне, че разглеждайки хронологията на производството, общата му продължителност за релевантния период, поведението на страните и действията на компетентните органи съдът не намира и най-малко основание да се счита, че е налице забавяне при разглеждането му. То се е движило срочно, без необосновано забавяне, съдебните състави са се произнасяли изключително бързо, едва ли не приоритетно по молбите на ищеца.

Единствената причина за продължителността на делото в този период е поведението на ищеца, който е подавал нередовни искови молби, правил е искания за отлагане на делото поради настъпили заболявания- негови, или на пълномощника му, правил е доказателствени искания в молби извън откритите съдебни заседания, които са били неконкретизирани. Тъй като не се установи твърдяната фактическа забава при разглеждане на делото, липсва един от задължителните елементи, обуславящи обективната отговорност на държавата по чл.2б от ЗОДОВ. Отделно от това следва да се има предвид, че ищецът не ангажира каквито и да било доказателства за настъпили неимуществени вреди Не се установи през периода на разглеждане на делото ищцата да е влошила качеството си на живот, да са и причинени лични или професионални неудобства, да е влошила здравословното си състояние и въобще да е понесла каквито и да е негативни преживяния, смутили душевния и мир.