Определение № 683 от 10.07.2025, Окръжен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 683 гр. ХАСКОВО, 10.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседА.е на десети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА

Членове:

ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА

ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ като разгледа докладваното от МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20255600500568 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК вр. чл.248 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Вивус.БГ“АД-гр.*** срещу Определение № 1037/07.05.2025г., постановеното по гр. д. № 2527/2024г. на Районен съд-Хасково, с което съдът: Оставя без уважение молба вх. рег.№6909/14.04.2025г. на „Вивус.БГ“ЕООД за изменение на Решение №249/08.04.2025г., постановено по гр.д.№2527/2024г. на Районен съд-Хасково в частта за разноските.

Частният жалбоподател „Вивус.БГ“ЕООД-гр.***, намира определението, с което е оставена без уважение подадената от него молба с правно основА.е чл.248 от ГПК за неправилно, като счита,че адвокатското възнаграждение определено на пълномощника на ищеца по реда на чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата е следвало да бъде намалено и да бъде определено в справедлив и пропорционален размер. Счита,че в настоящият случай е налице злоупотреба с право, тъй като в районният съд били налице множество еднотипни дела от един и същ ищец против един и същ ответник /7бр./ с изключително малък материален интерес, в хода на които сторените разноски да са десетократно по-високи от исковите суми. Позовава се и на практиката на СЕС отнасяща се до определянето на размера на адвокатските възнаграждения. Претендира от въззивната инстанция да отмени обжалваното определение и вместо него да постанови ново, с което да намали размера на определеното адвокатско възнаграждение, като се определи справедлив и пропорционален размер за положените минимални юридически и практически усилия и предвид липсата и правна сложност на делото.

В срока по чл.276 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна А.

И. К., която чрез пълномощника си оспорва жалбата и излага доводи за нейната 1 неоснователност. Претендира въззивната инстанция за отхвърли подадената частна жалба.

Хасковският окръжен съд след преценка доводите на стрА.те и обсъждане на събрА.те по делото доказателства, поотделно и взети в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

Производството по гр. д. № 2527/2024г. по описа на РС-Хасково е образувано по искова молба на А. И. К., чрез пълномощникът й адв.Д.В.М.-АК-Пловдив, с която против "Вивус.БГ" ЕООД-гр.*** е предявен иск, с правно основА.е чл.55 ал.1 от ЗЗД за осъждане на „Вивус.БГ“ЕООД да заплати на А. И. К. сумата от 140лв., представляваща недължимо платена сума по недействителен Договор за кредит №***г., ведно със законната лихва от забава от датата на подаване на исковата молба до окончателното й заплащане. В условията на евентуалност е претендирано на основА.е чл.55 ал.1 от ЗЗД да се осъди „Вивус.БГ“ЕООД да заплати на А. И. К. сумата от 123,15лв., недължимо платена такса за разглеждане по същия договор, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

В първоинстанционното производство е представен договор за правна защита и съдействие от 05.08.2024г., с който е договорено на ищеца да бъде оказана безплатна адвокатска помощ за изготвяне на искова молба по чл.55 ал.1 от ЗЗД и процесуално представителство по делото, на основА.е чл.38 ал1. т.2 от Закон за адвокатурата. материално затруднено лице.

С постановеното по делото решение №249/08.04.2025г. предявеният главен иск е изцяло уважен. С решението са разпределени и разноските на стрА.те според изхода от спора, като в тази връзка на пълномощника на ищеца е определено възнаграждение в размер на 480лв. с ДДС за оказана безплатна адвокатска защита.

С молба по чл.248 ал.1 от ГПК, депозирана от пълномощника на ответника, е направено искане за изменение на решението в частта за разноските.

С обжалваното в настоящото производство определение № 1037/07.05.2025г., постановено по гр.д.№2527/2024г. по описа на РС-Хасково съдът е оставил без уважение молбата с правно основА.е чл.248 от ГПК, като е приел, че определеното възнаграждение по реда на чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата не следва да бъде коригирано.

Частната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от активно легитимирана страна, в законоустановения срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

За определяне размера на дължимото адвокатско възнаграждение съдът изхожда от принципните постановки на решение по дело С – 438/22 г. на СЕС, приложени при отчитане на конкретните особености на настоящия правен спор. Във връзка с тълкуването на член 14 от Директива 2004/48 по дело С – 57/15 на СЕС, размера на адвокатското възнаграждение е 2 определен от първоинстанционният съд като са взети предвид съображенията за справедливост, доколкото същите не са изключени от критериите за разумни и пропорционални съдебни разноски, както е посочено и в същото цитирано решение. При това, след отчитане на съображенията за справедливост, съдът се е съобразил и с разумния характер на разноските, което е посочено и в мотивите на обжалваното определение.

Изброените от частния жалбоподател фактори в тази насока (предмета на спора, неговата цена или труда, който трябва да се положи за защитата на съответното право) са в съответствие с крайния извод. Изрично първоинстанционният съд е посочил в мотивите си, че е взета предвид фактическата и правна сложност на делото. Цената на иска е измерима с паричния размер на договора, чиято недействителност се претендира, а тя е в размер на 140лв., т.е. сравнително ниска. По отношение на труда, който е положен за защита на съответното право, съдът взема под внимА.е прецизната подготовка на изготвените и подадени от процесуалния представител документи и книжа по делото, като се отчита и факта, че в исковото производство е подадена искова молба и молба със становище за разглеждане на делото в отсъствие на ищцата и нейния адвокат, като действително нито един от двамата не се е явил лично в насроченото открито съдебно заседА.е.

Що се отнася до критерия пропорционалност, както и СЕС посочва, право на възстановяване включва не само признака „значителна част“, но и кумулативно с това включва признака „подходяща част“ от разумните разноски. Следователно, първо следва да се приложи критерия за разумност, и след това да се определи и каква е подходящата част от тези разумни разноски. В тази насока са и съображенията на първоинстанционният съд, когато е определил адвокатското възнаграждение за производството пред него. Преценката относно определянето на размера на разноските се извършва на база обема от извършени процесуални действия и ако по един спор съдът е намерил за необходимо да намали възнаграждението, то по друг спор същото може да бъде присъдено в пълен размер. В тази връзка за неоснователни съдът намира доводите на частния жалбоподател, че на ищеца следва да се присъжди по-ниско адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.2 от ЗА за конкретното производство тъй като в случая независимо, че на съдът е служебно известно наличието на множество дела между същите стрА., със същия предмет, това само по себе си не означава, че защитата би била еднакво адекватна и ако исковете са били заведени в едно производство.

Като е направил изводи в посочения по-горе смисъл първоинстанционният съд е постановил правилно определение по реда на чл.248 от ГПК, което ще следва да бъде потвърдено.

Водим от горното,съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №1037/07.05.2025г., постановено по гр.д.

№2527/2024г. по описа на Районен съд-Хасково.

Определението не подлежи на обжалване.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4