Решение № 345 от 27.01.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 345 гр. Пловдив, 27.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Марина М. Кънева като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20255330102636 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от К. А. Т., ЕГН: ********** против „Макроадванс“ АД, ЕИК: 201127485, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 932, 44 лева /размерът на иска увеличен в о.с.з. на 14.01.2026г./, представляваща заплатена на **г. при начална липса на основание сума по недействителна клауза за неустойка за непредставяне на обезпечение по сключения между страните Договор за потребителски кредит № *****г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от депозиране на исковата молба в съда – 10.02.2025г. до окончателното й изплащане.

Ищецът твърди, че на ** г. сключил с ответното дружество процесния договор за кредит, по силата на който му била предоставена в заем сумата от 2800 лева, при фиксиран лихвен процент по заема 24,81% и годишен процент на разходите - 49,65%. Съгласно чл.20 от договора за заем, същият следвало да бъде обезпечен в 3- дневен срок от сключването му с поръчителство на едно физическо лице, което да отговаря на заложените в ОУ към договора изисквания.

Посочва, че в случай на неизпълнение от страна на кредитополучателя на условията, визирани в договора, същият съгласно чл. 10 от договора 1 дължал неустойка в размер на 19,32 лева плюс 0,230% от усвоения размер на кредита за първия ден на забава и 0,230% от усвоения размер на кредита за всеки следващ ден, за който кредитът не е обезпечен. Усвоил изцяло кредита, но не дължал плащане на сумата за неустойка, доколкото клаузата била недействителна. Това е така, доколкото предвидената неустойка била в размер почти равен на заетата сума и е загубила присъщите за неустойката обезщетителна функция. Предвидено било да се кумулира към погасителните вноски като по този начин довела до скрито оскъпяване на кредита и създавала единствено предпоставки за неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на потребителят, което е в противоречие с добрите нрави.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от страна на ответника, с който същият признава иска за основателен.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът счита за установено от фактическа страна следното:

От приобщените по делото доказателствени материали се установява, че м е ж д у ответника „Макроадванс” АД и ищеца К. Т. е възникнало облигационно правоотношение по повод на сключен между тях Договор за потребителски кредит № *****г., по силата на който на ищеца е предоставена сума в размер от 2800 лева /л. 5-12 от делото/. Отразеният в договора фиксиран годишен лихвен процент е 41,00 %, а годишният процент на разходите е 49,65 %.

Съобразно договора, в тридневен срок считано от сключването му, длъжникът следва да обезпечи кредита с поръчителство на едно физическо лице, одобрено от кредитора, което да отговаря на изискванията на чл. 20, ал.3 от договора, а именно: дееспособно физическо лице с брутен осигурителен доход над 1400 лева, работещ по трудов договор с най-малко 6 месеца трудов стаж при последния работодател, да няма активни експозиции в ЦКР с прострочие над 30 дни и да не е страна по договор за кредит с „Макроадванс“ АД.

В случай на неизпълнение от страна на кредитополучателя на условията , визирани в договора, същият съгласно чл. 10 от договора дължал неустойка в размер на 19,32 лева плюс 0,230% от усвоения размер на кредита за първия ден на забава и 0,230% от усвоения размер на кредита за всеки следващ ден, за който кредитът не е обезпечен

Съобразно изложеното от фактическа страна, то не е налице съмнение, че между "Макроадванс" АД, като заемодател, и ищцата - като заемател, е възникнало валидно облигационно правоотношение по повод предоставянето на паричен заем в размер от 2800 лева. Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор 2 съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК.

Клаузата за неустойка възлага в тежест на заемателя да обезпечи кредита с поръчителство на едно физическо лице, одобрено от кредитора, което да отговаря на изискванията на чл. 20, ал.3 от договора, а именно: дееспособно физическо лице с брутен осигурителен доход на 1400 лева, работещ по трудов договор с най-малко 6 месеца трудов стаж при последния работодател, да няма активни експозиции в ЦКР с прострочие над 30 дни и да не е страна по договор за кредит с „Макроадванс“ АД.

Прочитът на съдържанието на клаузата за неустойка от договора и съпоставянето им с естеството на сключения договор за паричен заем, налага разбирането, че по своето същество „неустойката“ представлява скрито възнаграждение за кредитора. Изискванията, които клаузата възвежда за потребителя са на практика неосъществими за него, особено в светлината на обстоятелството, че той търси бързо кредитно финансиране. Не само правно, но и житейски необосновано е да се счита, че потребителят ще разполага със съответна възможност да осигури физически лица- поръчители, които да отговарят на многобройните, кумулативно поставени изисквания към тях ( така, както са отразени във фактическата част от настоящото изложение ).

Тоест, поставяйки изначално изисквания, за които е ясно, че са неизпълними от длъжника, то кредиторът цели да се обогати. Клаузата е недействителна поради противоречие с добрите нрави. Това е признато и от самия ответник в отговора на исковата молба и платената от ищеца по тази клауза сума е недължимо платена и подлежи на връщане.

Видно от приложения на л. 32 от делото разписка за прием на паричен превод, на 27.05.2025г. в хода на процеса, ответникът е заплатил на ищеца търсената сума от 932, 44 лева, поради което искът следва да бъде отхвърлен поради плащане в хода на процеса на осн. чл. 235, ал. 3 ГПК.

При този изход на правния спор и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените от последния разноски, в размер на сумата от 25, 56 евро /50 лева/ - ДТ доколкото плащането е извършено в хода на процеса и ответникът е дал повод за завеждане на делото.

В производството по делото ищецът е бил защитаван на основание чл.

38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., поради което на адв. Р.Р. от ** се следва възнаграждение за оказаната правна помощ.

По отношение на размера на хонорара, който следва да се определи в полза на адв. Радев, съдът съобрази изричните разяснения, дадени в Решение на СЕС от 23.11.2017г. по съединени дела C‑427/16 и C‑428/16 (постановено по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд), липсата на фактическа и правна сложност на делото, огромния брой подобни казуси в съдилищата в Република България, по които е формирана обилна практика, както и обстоятелството, че по делото е провеждано само едно съдебно заседание, в което пълномощникът не е взел участие, намери, че на основание 3 чл. 38, ал. 2 Закон за адвокатурата, в полза адв. Р.Р. следва да се определи възнаграждение в размер от 245, 42 евро с ДДС /480 лева с ДДС/, което да бъде заплатено от ответника.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от К. А. Т., ЕГН: ********** против „Макроадванс“ АД, ЕИК: 201127485 осъдителен иск с правно основание чл.

55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 932, 44 лева, представляваща заплатена на **г. при начална липса на основание сума по недействителна клауза за неустойка за непредставяне на обезпечение по сключения между страните Договор за потребителски кредит № *****г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от депозиране на исковата молба в съда – 10.02.2025г. до окончателното й изплащане, като погасен чрез плащане в хода на процеса.

ОСЪЖДА „Макроадванс“ АД, ЕИК: 201127485 да заплати на К. А. Т., ЕГН: ********** сумата от 25, 56 евро /50 лева/ - разноски за заплатена държавна такса в настоящото производство.

ОСЪЖДА „Макроадванс“ АД, ЕИК: 201127485 да заплати на адв. Р.Р. от **, с персонален № **, с адрес на упражняване на дейността: ************ сумата от 245, 42 евро с ДДС /480 лева с ДДС/,представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено на ищеца К. А. Т., ЕГН: ********** безплатно процесуално представителство по делото, определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4