Решение № 674 от 25.05.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 674 гр. София, 25.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-4, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Никола Чомпалов при участието на секретаря Анелия Й. Груева като разгледа докладваното от Никола Чомпалов Търговско дело № 20221100902104 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 625 ТЗ. СГС е сезиран с молба с правно основание чл.625 ТЗ на длъжника „В. и П.Г.“ ЕООД, с която се иска откриване на производство по несъстоятелност поради състояние на неплатежоспособност, която е пречка за изпълнение на публични задължения. Сочи се от молителя, че има неизпълнени публични задължения към НАП в размер на 365 000 лв., но не разполага с активи, с които да ги изпълни.

Поддържа се, че записаната в баланса сума от 77 000 лв. не е налична. Иска се да се открие производство по несъстоятелност поради „неплатежоспособност“ и „свръхзадълженост“.

Представен е междинен баланс на молителя към 15.11.2022 г.

Представен е счетоводен баланс на молителя към 31.12.2019 г., счетоводен баланс към 31.12.2018 г., счетоводен баланс към 31.12.2017 г., счетоводен баланс към 31.12.2016 г., счетоводен баланс към 31.12.2015 г., както и отчети за приходи и разходи за тези години.

Представена е годишна данъчна декларация на молителя за 2018 г., както и за 2019 г.

Представено е постановление на НАП от 22.10.2022 г. за налагане на обезпечителни мерки за събиране на вземания към молителя в размер на 408 358,92 лв., както и постановление от 30.07.2020 г. за събиране на вземане от 198345,08 лв.; от 20.10.2020 г. за събиране на вземане от 12 330,63 лв. и от 25.07.2019 г. за събиране на вземане от 192 850,13 лв.; от 17.05.2019 г. за събиране на вземане от 189244,75 лв.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

1

Предмет на производството пред съда е искане на длъжника по чл.625 ТЗ.

От страна на молителя са направени фактически твърдения за непогасени парични публичноправни задължения към НАП, а по делото са представени постановление на НАП от 22.10.2022 г. за налагане на обезпечителни мерки за събиране на вземания към молителя в размер на 408 358,92 лв., постановление от 30.07.2020 г. за събиране на вземане от 198345,08 лв.; от 20.10.2020 г. за събиране на вземане от 12 330,63 лв., от 25.07.2019 г. за събиране на вземане от 192 850,13 лв.; от 17.05.2019 г. за събиране на вземане от 189244,75 лв. От изпратеното писмо на НАП се установява, че не са предприети мерки за принудителното събиране на вземанията, поради което съдът намира, че те не са погасени.

При наличие на съществуващи неизпълнени публичноправни задължения на молителя и липса на данни за друго, съдът приема, че тези задължения са свързани с търговската дейност на длъжника. Доколкото няма данни за погасяване на тези задължения, съдът намира за доказано, че молителят е в неизпълнение на изискуеми парични публичноправни задължения.

При тези факти съдът намира за доказано по несъмнен и категоричен начин наличието непогасени от молителя публичноправни задължения, свързани с извършваната от него търговска дейност.

От представения междинен баланс на молителя към 15.11.2022 г. се установява, че притежава краткотрайни активи на стойност 77 хил.лв., а задълженията му възлизат на 365 хил.лв. Това означава, че задълженията в пасива многократно превишават стойността на активите, а съотношението се равнява на 0,2109, на колкото следва да се определи коефицентът за обща ликвидност. Коефицентът за бърза ликвидност също се равнява на 0,2109. Тук следва да се спомене, че в актива са включени вземания над 1 година със стойност от 872 хил.лв., но те не следва да се отчитат за краткосрочен актив, доколкото към настоящия момент не са изискуеми, т.е не подлежат на събиране от длъжника, а това означава, че не могат да послужат за изпълнение на паричните му задължения.

Следва да се спомене, че задълженията в пасива са отнесени като задължения над 1 година, но данните по делото сочат, че това са изискуеми задължения, защото публичните задължения, за събирането на които са наложени обезпечителни мерки с постановления на НАП, се установи, че са с настъпил падеж.

Коефицентите за обща и бърза ликвидност са под единица - 0,2109, а коефицентът за обща ликвидност е основен индикатор и има водещо значение за способността на предприятието да посреща задълженията. Неговото ниско ниво /под единица/ към 15.11.2022 г., е основание за фактическия извод за недостиг на краткотрайни активи, който не позволява на длъжника да покрива краткосрочните си задълженията.

Коефициентът на обща ликвидност има водещо значение и се изразява в съотношението на всички краткосрочни активи към краткосрочните пасиви, а при другите коефициенти на ликвидност се включват само определена група или сбор от няколко от групите 2 краткотрайни активи, но не всичките групи. Нивото на този коефицент /под единица/ показва по категоричен и несъмнен начин, че е налице трайно и обективно състояние на невъзможност длъжникът да изпълнява с наличното бързо ликвидно имущество своите краткосрочни парични задължения.

При тези факти съдът приема за установено по несъмнен и категоричен начин, че длъжникът към подаване на молбата се намира в трайно състояние на обективна невъзможност да покрива краткосрочните си парични задължения със своите налични краткотрайни активи. Тази обективна невъзможност е в резултат на трайно и продължително състояние на недостиг на бързоликвидни имуществени блага, който е причината за неизпълнението на изискуемите парични задължения. Този доказателствен извод на съда се подкрепя от факта, че за 2020 г., за 2021 г. и за 2022 г. длъжникът не е обявил в ТР ГФО. Случаят попада в хипотезата на чл.608 ал.2 ТЗ, която предвижда презумпция, че търговецът не е в състояние да изпълни изискуемо задължение, ако преди подаване на молбата за откриване на производството по несъстоятелност не е заявил за обявяване в търговския регистър годишните си финансови отчети за последните три години.

За начална дата на неплатежоспособността следва да се определи 31.12.2020 г., защото 2020 г. е първата година, за която не е заявен за обявяване в ТР ГФО.

Доколкото няма данни за налично имущество, от което да се покрият началните разноски и не са привнесени такива от лицата по чл.625 ТЗ, производството следва да се спре на основание чл.632 ал.1 ТЗ.

С оглед на изложеното съдът намира, че длъжникът следва едновременно да се обяви в неплатежоспособност и в несъстоятелност и да се постанови прекратяване на дейността, а производството по несъстоятелност следва да се спре.

Мотивиран съдът

РЕШИ:

ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на "В. и П.Г." ЕООД, ЕИК ****, гр.

София, ж.к. ****.

ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА ДАТА на неплатежоспособността – 31.12.2020 г.

ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ по отношение на "В. и П.Г." ЕООД, ЕИК ****, гр. София, ж.к. ****.

ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността на предприятието на "В. и П.Г." ЕООД, ЕИК ****, гр. София, ж.к. ****.

ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ "В. и П.Г." ЕООД, ЕИК ****, гр. София, ж.к.

****.

СПИРА на основание чл.632 ал.1 ТЗ производството по несъстоятелност на длъжника "В. и П.Г." ЕООД, ЕИК ****, по т. дело № 2104/22 г. на СГС, VI-4 състав.

3

УКАЗВА на длъжника "В. и П.Г." ЕООД, ЕИК ****, и на неговите кредитори, че спряното производство по несъстоятелност може да бъде възобновено в срок от една година от вписването на решението, по молба на длъжника или на кредитор, ако удостоверят, че е налице достатъчно имущество или се предплатят началните разноски в размер на 5000 лв.

При непоискване да бъде възобновено спряното производство по несъстоятелност в едногодишния срок по чл. 632 ал. 2 ТЗ, производството ще бъде прекратено и ще бъде постановено заличаване на длъжника от търговския регистър.

ОСЪЖДА "В. и П.Г." ЕООД, ЕИК ****, гр. София, ж.к. ****, да заплати по сметка на СГС държавна такса от 250 лв.

Препис от решението да се изпрати до АВ за вписване в ТР; да се обяви в книгата по чл.634в ТЗ.

Решението може да се обжалва пред САС в 7-дневен срок от вписване в ТР.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

4