Определение № 1705 от 10.06.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1705 гр. София, 10.06.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирина Петрова

Членове:

Десислава Добрева

Мария Бойчева като разгледа докладваното от Десислава Добрева Касационно търговско дело № 20258002901671 по описа за 2025 година

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба М. и Г. А.и срещу въззивно решение № 89/30.01.2025 г. по в. гр. д. № 2938/2023 г. на Апелативен съд София, поправено с решение № 634/16.05.2025 г., с което частично е отменено решение № 111/10.08.2023 г. по т. д. № 44/2022 г. на Окръжен съд Благоевград и отхвърлени исковете на двамата касатори за осъждане на ЗД „Бул Инс“ АД да заплати всеки от тях сума в размер над 90 000 лв. до 126 000 лв.обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на техния син Кирил А., настъпила вследствие ПТП на 18.04.2021 г.

Касаторите, чрез упълномощения от тях процесуален представител, оспорват въззивното решение с твърдения за неправилност поради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, задължаващи съда да обсъди задълбочено, пълно и всестранно събраните по делото доказателства и установените чрез тях релевантни факти. Заявяват оплакване, че съдът е неглижирал установения по делото факт, че водачът не е подал светлинен сигнал за предприетата маневра „завой наляво“. Този извод на съда се явява в противоречиe с влязлата в сила присъда, в която е прието, че маневрата от страна на автомобила е започнала в процеса на предприетото от пострадалия изпреварване, което е било на фаза приключване. Поддържат че, при тези факти необоснован се явява изводът на съда пострадалият да е допринесъл в равна степен за причинените нему вреди. Наред с това се заявява оплакване, че съдът неправилно е приложил чл. 51, ал. 2 ЗЗД, тъй като от ответника няма въведено възражение за съпричиняване поради движение с превишена скорост, каквото съдът е приел, а поради движение с несъобразена скорост.

В изложението на основания за допускане на касационно обжалване 1 касаторите поддържа приложното поле на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК и чл.

280, ал. 1, т. 1 ГПК. Формулират въпроси относно предпоставките за приложението на чл. 51, ал. 2 ГПК при липса на конкретно възражение за съпричиняване с посочено конкретно поведение на пострадалия, или нарушение на правна норма и разрешаването на този въпрос при наличие на вероятност или предположение. Отделно от това, поставят процесуално правни въпроси: относно необходимостта главното доказване да бъде винаги пълно, както и относно задължението на съда да обсъди всички доказателства по делото, доводи и възражения на страните, както и всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. Двамата жалбоподатели претендират постановяване на решение, с което да бъде отменено въззивното такова в обжалваната част и присъдено обезщетение в размера, определен от първоинстанционния съд. Заявяват и претенция за заплащане на разноски.

Ответникът по касация ЗД „Бул Инс“ АД оспорва съвместната касационната жалба с доводи за нейната неоснователност и липсата на предпоставки тя да бъде селектирана с цел извършване на касационен контрол на въззивното решение. Формулира искане за присъждане на разноски.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното :

Касационната жалба е подадена от легитимирани да обжалват страни в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима.

Исковото производство е образувано по предявени от М. и Г. А.и претенции с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на суми от по 180 000 лв. /частично заявени размери от по 200 000 лв./ - обезщетение за причинени на ищците неимуществени вреди вследствие смъртта на техния син Кирил А., настъпила вследствие ПТП на 18.04.2021 г.

Между страните е формирана сила на пресъдено нещо относно наличието на основания за заплащане на обезщетение за описаните в исковата молба вреди в размер на по 180 000 лв. Спорът пред настоящата инстанция е пренесен относно размера на съпричиняването от страна на пострадалия С атакуваното в настоящото производство решение въззивният съд е счел за безспорно установен между страните механизмът на ПТП, изяснен както чрез присъдата, така и с помощта на комплексната съдебноавтотехническа експертиза, приета в първоинстанционното производство.

Съставът е базирал своите изводи и на свидетелските показания на разпитания в първоинстанционното производство делинквент М. П., съобразявайки разпоредбата на чл. 172 ГПК и обстоятелството, че свидетелят установява с показанията си неизгодни за себе си факти и обстоятелства. В мотивите на решението си апелативният съд е посочил, че ударът за мотоциклетиста е бил предотвратим при движение с разрешената за участъка скорост и при въздържане от маневрата изпреварване на лекия автомобил със около 100 км./ч. Съдът не е приел за доказан факта, че водачът не лекия автомобил е 2 пропуснал да подаде светлинен сигнал за предприетата маневра “завой наляво“, доколкото това обстоятелство е било изяснено при постановяване на присъдата в наказателното производство. В евентуалност е посочил, че дори това нарушение да бъде вменено в негова отговорност, то не дерогира отговорността на мотоциклетиста, който се е движел с превишена и несъобразена с пътната обстановка скорост от около 100 км./ч. Позовал се е на практика на касационната инстанция и е заключил, че мотоциклетистът е осъществил противоправно поведение като не е спазил правилата за движение по пътищата, уредени със ЗДвП и ППЗДвП, което го е поставило в завишен риск, а, предвид заключението на авто-техническата експертиза, е имал възможност при адекватно поведение да избегне фаталния удар.

Несъобразявайки се с това правило, пострадалият е допринесъл в равна степен за настъпване на вредоносния резултат.

Не се явява удовлетворена сочената предпоставка за директен контрол на въззивното решение по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност. В практиката на ВКС е разяснено, че това е квалифицирана форма на неправилност, която следва да е установима само след запознаване с мотивите на решението без присъщата на касационното производство проверка за правилно приложение на материална или процесуална правна норма, както и обоснованост на решаващите мотиви. В задължение на касатора, а не на съда е да заяви конкретно проявленията на този порок. В случая това не е сторено, а касаторите са се задоволили да посочат основанието на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК само декларативно В корелация с оплакванията за допуснати от съда нарушения на съдопроизводствените правила и оттам постановяване на необосновано въззивно решение е въпросът :“Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доводи и възражения на страните, както и всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право?“ Удовлетворена се явява и сочената допълнителна предпоставка по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради тази причина съдът счита, че следва да бъде допуснато касационно обжалване по този въпрос за проверка дали въззивният съд е процедирал в съгласие с разрешението, дадено в решение № 60136/24.11.2021 г. по т. д. № 1897/2020 г., II т.о. ТК. По приложението на материалния закон, а именно разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, и предпоставките за редуциране на обезщетението поради наличие на съпричиняване от страна на пострадалия съдът ще се произнесе с крайния си акт.

Касаторите са освободени от заплащане на държавна такса.

С тези мотиви и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 89/30.01.2025 г. по в. гр. д. № 2938/2023 г. на Апелативен съд София, поправено с решение № 634/16.05.2025 г.

3

Да се изпрати препис от определението на касаторите М. и Г. А.и.

Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4