Решение № 10029 от 27.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10029 гр. ....., 27.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР В. СОТИРОВ при участието на секретаря АМИНА С. ДАВИДКОВА като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело № 20251110140904 по описа за 2025 година

РЕШИ:

РЕШЕНИЕ

№ ... / ...

27.05.2026 г., гр......

В

ИМЕТО

НА

НАРОДА

Софийски районен съд, 165 граждански състав, в открито заседание, проведено на двадесет и трети април две хиляди двадесет и шеста година, в следния състав:

Председател: Красимир Сотиров при секретаря: Амина Давидкова, като разгледа докладваното от съдия Красимир Сотиров гр.д. №40904 по описа за 2025г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.422 ГПК, вр. чл.79, ал.1, пр. I ЗЗД, вр. чл.150, вр.

1 чл.139 ЗЕ и по чл.86 ЗЗД.

Образувано е по искова молба, подадена от ....., ЕИК:...., със седалище и адрес на управление: гр......., представлявано от П. П. и М. Ц. – Изп. директори, срещу В. В. Х., във връзка с указания по реда на чл.415, ал.2, т.5 ГПК, в качеството му на собственик на топлоснабден имот в гр.С......., с абонатен №....., с която се моли ответникът да бъде осъден да заплати сума от 602,71 лв., представляваща задължение за доставена топлинна енергия, /ТЕ/, за отчетен период от 01.05.2021г. до 30.04.2023г., сума от 118,96 лв., представляваща обезщетение за забава, за периода от 15.09.2022г. до 27.09.2024г., сума от 29,27 лв., представляваща цена за дялово разпределение на ТЕ, за периода от 01.09.2021г. до 30.04.2023г. и сума от 7,49 лв., представляваща обезщетение за забава, за периода от 15.11.2021г. до 27.09.2024г. Претендира се присъждане на разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответникът подава отговор на исковата молба, чрез особен представител адв.С. М. от САК, с който оспорва предявените искове по основание и размер.

Релевира се възражение за изтекла погасителна давност. Счита за недоказани твърденията на ищеца, че ответникът е титуляр на правото на собственост на процесния недвижим имот, респ. – че същото е топлофицирано. Моли за отхвърляне на исковете.

Като трето лице помагач на страната по искане на ищеца е конституирана фирмата за дялово разпределение, /ФДР/, „.....“ .., което представя 2 бр.изравнителни сметки.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявените искове за неоснователни. Съображенията за това са следните:

Проведено е заповедно производство по ч.гр.д. №60880/2024г. по описа на СРС, 165 състав, като е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в полза на ищеца, обезсилена с Определение от 24.06.2025г., на осн. чл.411, ал.2, т.5 от ГПК, тъй като е установено от връчителя по данни на домоуправителя на входа, че жилището е необитаемо и цялото семейство са заминали за чужбина, където живеят.

Приложени към ИМ са преписи на Протокол от ОС на етажната собственост от 22.08.2002г., за избор на ФДР, към който е приложен списък, с вписан абонат като .... ответникът, с посочен 1 бр. радиатор, както и 2 бр. съобщения към фактури, издадени на името на ответника.

Между кориците на делото се намират преписи на Договор за покупка- продажба на жилище, сключено по реда на ЗОС от 28.10.1997г., с който отв.В. Х. е придобил правото на собственост върху проц. апартамент, както и на данъчна декларация за притежаваните недвижими имоти на територията на Р. България по чл.26 от ЗМДТ от 30.03.1998г., подадена от ответника, с която е деклариран проц. имот.

Прието е по делото заключение по СТЕ, съгласно което в имота е начислена ТЕ само за сградна инсталация на база пълен отопляем обем от 247 куб.м., съгласно указанията в т.6.1.1 и 6.1.3 от Методиката към Наредбата за топлоснабдяването. Вещото лице посочва, че не е начислявана ТЕ за отопление, тъй като радиаторите са демонтирани или не са били изобщо монтирани по данни на ФДР. Уточнява се, че не е начислявана и ТЕ за БГВ, тъй като топла вода в имота не е доставяна.

Прието по делото е заключение по ССч.Е, съгласно което не е установено плащане по партидата. Посочени са въвежданите в информационната система на ищеца изравнителни сметки и издадените съобщения към фактури. Посочен е и размерът на законната лихва върху главницата от 126,38 лв. Дадени са 2 варианта на стойностите на погасените по давност вземания.

Съдът достигна до следните правни изводи:

Ползването на ТЕ се изразява в отделянето на топлина в определено пространство и поради това ответната страна дължи заплащане само на ТЕ, използвана лично от нея. На 2 осн. чл.153, ал.1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сградаетажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ. В тълкувателната си практика ВКС приема, че изброяването в разпоредбата на чл.153, ал.1 от ЗЕ не е изчерпателно. С ТР №2/17.05.2018г. по т.д.

№2/2017г. на ОСГК на ВКС, т.1, е доразвито горното законово правило, като се приема, че собствениците или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот дължат цената на доставената ТЕ за битови нужди съгласно разпоредбите на ЗЕ, при липсата на договорно правоотношение между ищеца и трето лицеползвател. Приема се, че партидата посочва задълженото лице за съотв. имот, като при ненадлежно изпълнение на задължението на етажния собственик да посочи титуляр на партидата се прилагат правилата на ЗЕ за определянето на задължения за ТЕ потребител. От представените писмени доказателства, се установява основание за възникване на качеството „потребител на ТЕ“ на ответника по делото, който се явява задълженото лице на договорно основание по партидата за процесния имот. С оглед на горното отв. страна следва да се приеме за потребител на ТЕ за проц. имот.

От представените по делото доказателства се установява, че сградата, в която е процесният имот, е топлоснабдена, като е начислявана по партидата само ТЕ, отдадена от сградната инсталация. Съгласно разпоредбата на чл.139 от ЗЕ разпределението на ТЕ в сграда- етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение по реда на чл.139- 148 от ЗЕ и съгласно действащите за процесния период подзаконови нормативни актове, вкл. Методика за дялово разпределение на ТЕ в сгради- етажна собственост, приложение към чл.61 ал. 1 от Наредба № Е – РД – 04 – 1 от 12.03.2020г., като с разпоредба на § 3 й е придадено обратно действие по отношение на отоплителен сезон 2019/2020г. С Решение №7276/03.07.2023г. по адм.д. №746/2021г. на ВАС, I I отд., потвърдено с Решение №1037/10.02.2025г. по адм.д. №85/2024г. на ВАС, 5- членен състав, II колегия, е отменена т.

6.1.1 от Методиката, Приложение към чл.61 ал.1 от Наредба № Е – РД – 04 – 1 от 12.03.2020г. на Министъра на енергетиката, § 2 и § 3 от ПЗР на Наредба №Е – РД – 04 – 1 от 12.03.2020г. на Министъра на енергетиката, която урежда формулата за определяне на количеството ТЕ, отдадена от сградна инсталация и включените в нея компоненти. Прието е, че с разпоредба на т.6.1.1 от Приложение към чл. 61 ал. 1 от Наредба № Е – РД – 04 – 1 от 12.03.2020г. незаконосъобразно и в противоречие с разпоредбите на ЗЕ са въведени допълнителни критерии за отчитане на количеството ТЕ, отдадена от сградна инсталация. С Решение от 23.10.2025г. по дело №C-760/23г. на СЕС, 7 състав, е прието, че математическата формула, посочена в точка 6.1.1 от Методиката, въз основа на която се изчисляват разходите за потребление на ТЕ в сградите- етажна собственост, не дава възможност за прозрачност и точност на отчитането на индивидуалното потребление по смисъла на чл.9, параграф 3 от Директива 2012/27. Посочва се от СЕС, че формулата е неясна, като съдържаща редица двусмислия, което поставя под въпрос прозрачността на разпределението на разходите за потребление на ТЕ или на топла вода в съотв. сграда.

В случая са начислени само задължения за ТЕ за сградна инсталация. Видно от съдебната практика на ВАС и на СЕС е поставена под съмнение прозрачността на формулата, чрез която се урежда начинът за разпределение на ТЕ, отдадена от сградна инсталация. Видно от информацията, събрана от призовкаря, цялото семейство на ответника е заминало за чужбина, където живее за постоянно. Смисълът на централното топлоподаване е доставянето на отопление в топлоснабдените имоти, с което да се отопляват домакинствата. В случая няма установено домакинство на адреса, което да потребява доставяната ТЕ до имота. Не е налице предвидена законодателно възможност за спиране на топлоподаването до имота при постоянното отсъствие на членовете на домакинството, както и не е налице нормативно предвиден ред за изчисление на ТЕ в необитаеми имоти. С оглед на гореизложеното не се установява вида на доставяната от ищеца услуга/стока в имота, за която търси изпълнение, поради което исковете се явяват изцяло неоснователни. С оглед 3 изхода на спора не следва да се обсъжда възражението на отв. страна за изтекла в нейна полза погасителна давност.

Досежно задълженията за мораторна лихва в съдебната практика по приложението на чл.18 от ЗЗК ВАС, е имал възможност да се произнесе, че начисляването й при неизпълнение върху прогнозни стойности, които не отразяват точния размер на задължението за потребената ел. енергия, може да доведе до кредитиране на продавача. Посочва се, че в полза на потребителите не е предвидена възможност за пропорционално възстановяване на размера на заплатените лихви за забава за периодите, в които не се извършва отчитане, ако на края на отчетния период се окаже, че прогнозната сума е по- висока от реално дължимата.

В своята практика отделни състави на СГС също приемат, че начислението на мораторна лихва върху прогнозни изчисления на режийни разноски не е законосъобразно. Видно е, че на адреса не се установява домакинство, от което да е изисквано плащане за получена услуга/стока. С оглед на това следва да се приеме, че претендираните от ищеца мораторни лихви са недължими.

По отношение на иска за заплащане на услугата дялово разпределение следва да се посочи, че по делото не са налице доказателства за фактурирането на задължението и неговото изплащане от страна на топлинното предприятие към определената ФДР, поради което не може да се приеме за обоснован извода за настъпила суброгация в правата на третото лице- помагач по делото, извършвало топлинно счетоводство в процесния имот и съотв. възникването на право на регрес спрямо ответника. Не се установява цената за извършваната услуга, дължима/ заплатена от ищеца в полза на ФДР. Приложение №1 към представения от ищеца препис на договор за извършване на дялово разпределение, уреждащо цената на услугите на ФДР, не се представя по делото. Поради това искът за заплащане стойността на услугата по топлинно счетоводство е недоказан. Искът за мораторна лихва има акцесорен характер и поради това подлежи също на цялостно отхвърляне.

По разноските съдът се произнася с крайния за спора съдебен акт. Отговорността за разноски в гражданския процес се изразява в правото на страна, в чиято полза е решено делото да иска заплащане на направените от нея разноски, респ. в задължението на насрещната страна да й ги заплати. Предвид изхода на спора не следва да се присъждат разноски по делото.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявените от ....., ЕИК:...., със седалище и адрес на управление: гр......, ул.

„...“ №...., представлявано от П. П. и М. Ц. – Изп. директори, срещу В. В. Х., ЕГН:**********, осъдителни искове за заплащане на следните суми в равностойността им в евро по официалния обменен курс, както следва: с у м а от 602,71 лв., представляваща задължение за доставена топлинна енергия, за обект, в гр.С......., аб. №....., за отчетен период:

01.05.2021г.- 30.04.2023г., сума от 118,96 лв., представляваща обезщетение за забава, за периода: 15.09.2022г.- 27.09.2024г., сума от 29,27 лв., представляваща цена за дялово разпределение на топлинна енергия, за периода: 01.09.2021г.- 30.04.2023г. и сума от 7,49 лв., представляваща обезщетение за забава, за периода: 15.11.2021г.- 27.09.2024г., като неоснователни.