Акт от 02.10.2014, Окръжен съд - Ямбол

Р Е Ш

Е Н И E

№ 02. 10. 2014 година гр. Ямбол

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Ямболският окръжен съд, Гражданско отделение

На 23 септември 2014 година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНГЕЛИНА ДИМИТРОВА

Секретар

Д.С.

Като разгледа докладваното от съд. А. Димитрова

Гр. дело № 168 по описа за 2011 година

За да се произнесе взе предвид:

Делото е образувано по искова молба на „ Арис Импорт

Експорт” ООД със седалище гр.

Ямбол, подадена от пълномощника му адв. Г.Г. от ЯАК, против 8 ответници – гръцки граждани, с която в обективно и субективно съединяване са предявени искове както следва: 1/. иск за сумата 670 000 лв. главница, представляваща дадена по два договора в заем на наследодателя на ответниците парична сума, но невърната в договорения срок; 2/. иск за сумата 27917 лв., представляваща лихва по договорите за заем, въз основа на които се претендира сумата по главницата за период от предоставяне на заемната сума до датата, посочена като срок за връщане; 3/. иск за сумата 248 371 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 01.04.2008 год. до предявяването на исковата молба в съда; 4/. законната лихва върху главницата за периода от датата на предявяване на иска в съда до окончателното й изплащане. Субективното пасивно съединяване на исковете е осъществено посредством посочване размера на всеки един от обективно съединените искове, който се претендира от всеки от ответниците, съобразно квотата на наследяване в останалото от общия им наследодател наследство, както следва: 1/. от Г.П. се претендира сумата 55833.33 лв. главница, 2326.42 лв. договорена лихва по договорите за заем и 20697.60 лв. обезщетение за забава; 2/.от Е.П. се претендира главница в размер на 55833.33 лв.; договорена лихва в размер на 2326.42 лв. и мораторна лихва в размер на 20697.60 лв.; 3/.от Д, П. се претендира главница в размер на 111666. 67 лв., договорена лихва в размер на 4652.84 лв. и мораторна лихва в размер на 41395.20 лв.; 4/. от С.П. се претендира плащане на сумата 27 916.67 лв. главница, 1163.21 лв. договорена лихва и 10348.80 лв. мораторна лихва; 5/. от С. П. се претендира плащане на сумата

27 916.67 лв. главница, 1163.21 лв. договорена лихва и 10348.80 лв. мораторна лихва; 6/. от А.П. се претендира плащане на сумата 27 916.67 лв. главница, 1163.21 лв. договорена лихва и 10348.80 лв. мораторна лихва; 7/. От Е.П. се претендира плащане на сумата 27 916.67 лв. главница, 1163.21 лв. договорена лихва и 10348.80 лв. мораторна лихва; 8/. от М.П. се претендира плащане на сумата 334999.99 лв. главница, 13958.50 лв. договорена лихва и 124185.50 лв. лихва за забава. От всички ответници се претендира и законната лихва върху главницата за периода от подаване на исковата молба до окончателното й плащане.

Претендират се и направените по делото разноски въз основа на представен списък по чл. 80/ ГПК.

В хода на процеса е починала отв. Д, П., която в процесуалното правоотношение с ищеца е заместена от отв. С.П. предвид представеното по делото публично завещание № 40013/ 16.06.2010 год.( л. 540 – 541, том 2 от делото), което не е оспорено от страните, с което тя е определила и обявила като свой единствен наследник племенницата си С.П..

Исковите претенции се основават на сключени между ищеца и наследодателя на ответниците А. П. два договора за заем - на 30.10.2007 год. за сумата 300000 лв., и на 01.11. 2007 год.

– за сумата 370000 лв., които суми ищецът е предал на заемателя чрез банков превод и с разходен касов ордер, а последният се задължил да ги върне до 31.03.2008 год. Твърди се, че с тях е договорена годишна лихва в размер на 10%, която възлиза на исковата сума по втория от обективно съединените искове. Сочи се още, че заемателят починал на 09.08.2008 год. и е оставил за свои законни наследници ответниците по делото, квотите от наследството на които са опредЕ.с решения на гръцки съд. А. П. не е върнал в срок сумите по двата договора, поради което те се явяват пасив от наследството, оставено от него и задължени да ги върнат на ищеца са наследниците му по закон. До същите са отправени покани за плащане, но такова не е извършено поради което и предвид пълното неизпълнение на задълженията по договорите, е налице правен интерес от предявяване на иска.

Ответниците оспорват иска по основание и размер, с изключение на отв. Г.П., който изслушан по реда на чл. 176/ ГПК в с.з. на 13.05.2014 год. е заявил, че дължи връщане на претендираните от него суми на дружеството, което той представлява, т.к. последното е дало пари в заем на А. П. и желае да ги получи обратно.

Отв.С., А. и С.П., чрез пълномощника си адв. Й.Г. от

САК, оспорват исковата молба по съображения, че договорите за заем са фиктивни, не са подписани от наследодателя им и една от сумите не е постъпила в неговия патримониум.

Оспорена е истинността на договорите за заем, поради неподписването им от А. П..

Отв. Е. П., чрез назначения си особен представител адв. В. е оспорила исковете по съображенията изложени от другите ответници.

Отв. Е.П. не е посочила съдебен адресат в Р България при връчването на препис от исковата молба, което задължение изрично й е съобщено, поради което не се представлява. Същата не се явява в съдебно заседание и не е изразила становище по спора.

Отв. М.П., чрез пълномощника си адв. М.Р. от САК, оспорва исковете като неоснователни по две съображения: на първо място се сочи, че процесните договори за заем не са сключени от нейния наследодател, както и че не е доказано предаване на сумите по тях; на второ място се твърди, че те са нищожни на осн. чл. 26 ал.2 предл. 5/ ЗЗД, тъй като представляват привидни

(симулативни) сделки.

В с.з. исковете се поддържат изцяло от ищеца, по изложени в писмени бележки доводи и съображения, претендира се уважаването им и направените по делото разноски.

Ответниците оспорват исковете, поддържайки изразената позиция в хода на процеса по съображения изложени в писмени бележки. Претендира се отхвърлянето им, както и направените по делото разноски.

От доказателствата по делото съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното: по фактите

А. Г.П. е гръцки гражданин и акционер в търговско дружество „Папас олио” АД със седалище гр. Ямбол, Р България, в което до смъртта си притежава обикновени поименни безналични акции от капитала на същото дружество. Той е починал на *****год. и след смъртта си е оставил за свои законни наследници: съпруга М.; сестра Д.; брат А.; починал преди него и заместен от децата си Г. и Е.; брат Й., починал след него и заместен от преките си наследници – съпруга С. и деца: С., А. и Е.. Квотите, при които ответниците наследяват оставеното от починалия им наследодател наследство са опредЕ.с три решения на гръцкия районен съд в гр. А., както следва: съпругата му М. - 6/ 12 ид. части от цялото му движимо и недвижимо имущество; племенниците му Г. и Е. – по 1/ 12 част от същото; сестра му Диамантула - 2/ 12 ид. части; С., С., А. и Е.( всички наследници на починалия му брат Й.) наследяват неговите 2/ 12 ид. части ( л. 77-87, т.І от делото).

По делото са представени два договора за заем от 30.10.2007 год. и от

01.11.2007 год., в които е записано, че ищцовото дружество предоставя на наследодателя на ответниците претендираните като главници суми в размер на 670000 лв. ( 300000 лв. + 370000 лв.), а последният се задължил да ги върне в срок до 31.03.2008 год. Договорена е годишна лихва 10% + банковите разходи.

Договорите са с идентично съдържание с изключение размера на сумата и датата, на която са сключени.

Представени са две пл. нареждания от

30.10.2007 год. за сумата 300000 лв. и от 15.11.2007 год. за сумата 120000 лв. за извършени банкови преводи, както и разходен касов ордер от 01.11.2007 год. за сумата 250000 лв., издаден от ищцовото дружество и съдържащ нареждане сумата да се брои на А. П..

За установяване на исковата претенция по основание и размер, по искане на ищеца е назначена счетоводна експертиза, която е дала заключението си въз основа на данните по делото и направена справка в счетоводството на ищеца. От заключението на в. лице К. се установява, че по приложените към исковата молба два броя пл. нареждания от 30.10.2007 год. за сумата 300000 лв. и от 15.11.2007 год. за сумата 120000 лв. обслужващите банки на ищеца са извършили платежни операции както следва: на 30.10.2007 год. „Пиреус банк” АД е извършила превод на сумата 300000 лв. по сметка BG7103001600903 за А. Г., без да посочи основанието за плащане и на 15.11.2007 год. „Юробанк и еф джи България” АД е извършила плащане на сумата 120000 лв. по сметка BG28UNSR700001507732932 за А. П. на основание заем от м.11, 2007 год. Тези обстоятелства се установяват от приложените към заключението на в. лице извлечения по сметка ( л.472 и 473, т.ІІ от делото), които настоящия съдебен състав приема като информация предоставена на платеца на основание чл. 38/ Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС). Сумата 250000 лв. по представения по делото РКО е отразена в касовата книга, сумите по пл. нареждания не са отразени в аналитичния регистър, а са отразени в хронологичен регистър от 01.01.2007 год. до 31.12.2007 год. В. лице К. е дала заключение за размера на договорената лихва, която възлиза на сумата 27533.31 лв. и за размера на мораторната такава за периода, за който се претендира с исковата молба и тя е на стойност 248560.49 лв.

По делото е изслушана и втора счетоводна експертиза по искане на отв. М. П., която е изготвена от в. лице С.. От заключението й се установява счетоводното отразяване на търговските отношения на ищцовото дружество с „Хранителна търговия” ООД, „Хранагро” ООД и ф.л. С.Ф. за периода 2007 – 2008 год., които съдът намира за ирелевантни по отношение на спора между страните.

По повод оспорването на подписа на А.

П. върху процесните два договора за заем от ответниците, е открито производство по реда на чл. 193/ ГПК. За установяване на тяхната истинност и авторството на положените за заемател подписи, по искане на ищеца е назначена почеркова експертиза от която се установява следното:

Експертизата е изготвена от в. лице С., който е химик по образование и е експерт- криминалист. Заключението е изготвено въз основа подписи – образци от сравнителен материал, каквито съставляват документи, съдържащи подписа на А. П., съставени през периода 1994 - 1996 год. Въз основа на двете основни свойства на почерка - индивидуалност и устойчивост е разгледана и вариантността, която според в. лице е качество на вече установения писмено- двигателен навик, която отразява изборността на лицето при графичното изразяване на отделни елементи и конфигурации. Изхождайки от тези критерии и имайки предвид, че е налице съвпадение в общите и в частните графически признаци, а различията в частните графически признаци се съдържат само в завършващата част на парафа, в. лице е дало заключение, че подписите върху процесните два договора за заем са положени от едно и също лице, и то е А. П.. В с.з. на 13.05.2014 год. в.лице е допълнило заключението уточнявайки, че с оглед отдалечеността на времето, в което са съставени документите, ползвани като сравнителен материал, е възможно да възникнат някакви леки отклонения, но те са вариационни и не оказват съществено влияние на крайното заключение.

По делото са изслушани гласните показания на свид. М., която работи като главен счетоводител в ищцовото дружество. От показанията й се установява, че тя познава А. П. от 1994 год. и още тогава той четял български вестници и гледал българска телевизия. Свидетелката сочи, че той разбирал и говорел на български език.

От показанията на другия разпитан по делото свидетел С.Ф. се установява, че той познава отв. Г.П. от 19 - 20 години, който го е кръстил в църквата.

Свидетеля бил близък и с А. П., който често го молел за услуги. На 30.10.2007 год. той получил от него сумата 298000 лв., а на 15.11.2007 год. – сумата 120000 лв., които суми употребил за закупуване на валута, която предал на А. П.. Твърди, че имало и други случаи, в които А. П. му възлагал да закупи валута, че не си спомня механизма на предаване на българските пари, че имал документи, които удостоверяват финансовите им отношения, но след смъртта му ги унищожил, а за конкретния случай нямал документи, защото си имали доверие.