Решение № 54 от 09.03.2022, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 54 гр. Монтана, 08.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Аделина Тушева

Елизабета Кралева при участието на секретаря Даниела Мл. Макавеева като разгледа докладваното от Аделина Тушева Въззивно гражданско дело № 20211600500397 по описа за 2021 година

Предмет на въззивен контрол по реда на чл. 258 от ГПК е решение от 11.06.2021г. , постановено от РС Лом по гр. дело № 1423/2020г. , с което ЗД Б.И.АД е осъдено да заплати на Е. А., малолетен, действащ чрез своята майка и законен представител К. А. сумата 25 000 лева обезщетение за неимуществени вреди , търпени от смъртта на брат му Д. А. , настъпила на 12.08.2017г. в резултат на ПТП , ведно със законна лихва от 18.06.2020г. , както и в частите , с които в тежест на Б. И. АД са възложени за плащане разноски и дължими към съда държавни такси .

С въззивна жалба ЗД Б.И. АД чрез пълномощник адвокат М.Г. твърди неправилност на решението с искане за отмяната му и постановяване на ново по същество на спора, с което предявеният иск се отхвърли като неоснователен , ведно със законните последици .

Твърди се неправилност на решението, поради липса на доказателства , установяващи особено близка връзка между ищеца и неговия брат, липса на предпоставките за заплащане на обезщетение , предвид постановките на ТР № 1 по т.д. № 1/2016г. на ОСГТК на ВКС с подробно изложени в тази насока съображения .

Въззиваемата страна , чрез пълномощник адвокат Я.С. с подаден в срок отговор оспорва жалбата като неоснователна .

Във въззивното производство не са събирани доказателства.

Окръжният съд, като провери атакуваният по реда на въззивното обжалване съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата и становищата на страните, предвид събраните по 1 делото доказателства и въз основа на закона , приема следното:

Въззивната жалба против първоинстанционното решение е подадена в срок от надлежна страна в процеса при наличен правен интерес и е допустима за разглеждане.

С решението си от 11.06.2021г. , постановено по гр. дело № 1423/2020г. по описа му РС Лом е осъдил ЗД Б.И. АД да заплати на малолетния Е.А., действаща чрез своята майка и законен представител К. А. сумата 25 000 лева , представляваща обезщетение за неимуществени вреди-психичеси болки и страдания, вследствие смъртта на брат му Д. А. , настъпила на 12.08.2017г. , в резултат на ПТП от 12.08.2017г., виновно причинена от водача И.А. при управление на лек автомобил с марка „*”, модел „*” с ДК № *, застрахован по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответника ЗД „Б.И.” АД със застрахователна полица № BG/02/*, валидна до 17.04.2018 г., на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.06.2020 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлен иска в частта му за присъждане на законната лихва за забава за периода от 13.11.2017 г. до 17.06.2020 г. вкл., като неоснователен. С решението е осъдено дружеството да заплати на адвокат Я.С. сумата 1280 лева адвокатско възнагарждение, както и по сметка на съда държавна такса 1000 лева и 195 лева разноски по делото .

Така постановеното решение е валидно и допустимо .

Ищецът Е.А. , роден на *г. , малолетен , действащ чрез своя законен представител майка К.А. е предявил срещу ЗД Б.И.АД иск за заплащане обезщетение в размер на 25 000 лева за неимуществени вреди , търпени от смъртта на брат му Д.А. , настъпила в резултат на ПТП на 12.08.2017г. , причинено от И.А. при управление на МПС, застраховано при ответника с валидна към 12.08.2017г. полица.

С подаден в срок отговор ответното дружество е оспорило изцяло предявения иск по основание и размер.

От фактическа страна по делото е безспорно установено, че ищецът е брат на Д.А. , който е починал на 12.08.2017г. в резултат на ПТП , настъпило на същата дата на път *, км.

*, с посока на движение с. *към с. *, обл. *, причинено виновно от И. А. при управление на МПС л.а. „*“, модел "*", с ДКН № *.

С присъда от 02.09.2020г., влязла в сила на 18.09.2020 г. , постановена по НОХД № 212/2019 г. по описа на ОС - Монтана И.А. е признат за виновен в това, че на 12.08.2017г. при управление на горепосоченото МПС нарушил правилата за движение и по непредпазливост причинил смъртта на Д.А. , ЕГН ********** .

Влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд съгласно чл. 300 от ГПК относно наличие на виновно и противоправно деяние , извършено от И. А., пряка и непосредствена последица от което е смъртта на Д.А. , съответно доказан е фактическият състав на чл. 45 от ЗЗД . Безспорно е по делото ,че управляваният от И.А. лек автомобил е притежавал задължителна застраховка „гражданска отговорност“ , сключена с ответното дружество , валидна към датата на произшествието .

За установяване особено близката връзка между ищеца и неговия брат , както и за 2 търпените от него болки и страдания от смъртта му , по делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Д. Б. и М.Т., които установяват, че К.А. има седем деца, като след смъртта на Д. са останали шест- двама братя и четири сестри. Заедно с К. живеят по-малките й деца Е., И. , а до смъртта си и Д., а останалите са пълнолетни и живеят на друго място. К. с децата се преместила в село *около 2012/2013г. , след като напуснала *, където живеела с бащата на децата А. . Всичките й деца били много добри, задружни, помагали си .

Свидетелката Б., първа братовчедка на майката на ищеца и негова леля , установява в показанията си , че Е. и брат му Д. живеели заедно с майка си в село *, били много задружни деца, помагали си, имали обща стая. След смъртта на Д. ищецът се затворил в себе си , вече не бил весело и енергично дете, започнал да избягва местата, които заедно посещавали с починалия му брат, защото му напомняли за него.

Свидетелят М.Т. живее на съпружески начала с майката на Е. от 2017г., след смъртта на Д., като с нея са заедно от 2013г. , познава добре и двамата й сина Е. и Д., децата били много задружни, помагали си, двамата братя постоянно били заедно . Е. тежко понесъл смъртта на брат си, станал затворен, не искал да излиза и да си играе с други деца.

Постоянно го споменавал - как това или онова са правили заедно с батко му, как заедно са ходили на риба, батко му имал същата въдица като неговата .

От приетото по делото заключение на вещото лице по назначена съдебнопсихологична експертиза се установява, че ищецът е преживял по болезнен и травмиращ начин смъртта на брат си. Това събитие е оказало значително влияние на оформянето му като личност в много важен и сензитивен период от човешкия живот, какъвто е именно детството. Вещото лице посочва, че Е. е бил силно привързан към брат си до степен , че вероятно го е считал за най –важния член от семейството за него. При споменаването на името на брат му Е. споделил , че ако са били заедно са щели да си купят къща , в която да са двамата в една стая , а сестра им в другата стая и само двамата щели да ходят някъде, да направят някоя беля. В съдебно заседание вещото лице е посочило, че чрез диагностичното интервю е установило привързаността на Е. към брат му , като след изследване личното му отношение към Д. е стигнало до извода, че е бил най -привързан към починалия си брат, него е чувствал най-близък измежду всичките си братя и сестри .

С молба от 18.06.2020г. ищецът е предявил пред застрахователя претенцията си за заплащане обезщетение за неимуществени вреди, болки и страдания , търпени от смъртта на брат му Д. А. , по която молба застрахователят не се е произнесъл .

При така установената фактическа обстановка , от правна страна съдът приема следното :

Предявеният иск е с правно основание чл. 432,ал.1 във връзка с чл. 493 КЗ и с чл. 45 от ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 493,ал.1 ,т. 1 от КЗ застрахователят по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите покрива отговорността на 3 застрахования за причинените на трети лица вреди вследствие на притежаването или използването на моторно превозно средство по време на движение или престой, между които и неимуществените и имуществените вреди вследствие на телесно увреждане или смърт.

С разпоредбата на чл. 432,ал. 1 от КЗ е уредено правото на пряк иск в полза на пострадалото лице срещу застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на прекия причинител, като отговорността на застрахователя е функционално обусловена и тъждествена по обем с отговорността на делинквента. За да се ангажира отговорността на застрахователя е необходимо да се установи, че към момента на увреждането съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", както и да са налице всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.

При смърт на увредено от ПТП лице възниква въпросът кои негови близки са материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди по реда на чл.

432,ал. 1 от КЗ.

С Постановление № 4/25. V. 1961 г. Пленумът на ВС се е произнесъл, че правилното прилагане на закона изисква за неимуществени вреди да бъдат обезщетявани само найблизките на пострадалия - неговите низходящи (деца), съпруг и възходящи (родители), и то след като се установи, че действително са претърпели вреди. По-късно, с Постановление № 5/24. ХI. 1969 г., Пленумът на ВС е признал право на обезщетение и на отглежданото, но неосиновено дете, съответно на отглеждащия го, както и на лицето, което е съжителствало на съпружески начала с починалия при непозволено увреждане, без да е бил сключен брак, ако това съжителство не съставлява престъпление и не противоречи на правилата на морала.

Поради противоречия в съдебната практика по въпроса дали изброяването на лицата с право на обезщетение е примерно или изчерпателно, е прието Постановление № 2/30. ХI. 1984 г. С него са дадени указания, че кръгът на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди в случай на смърт, е посочен изчерпателно в постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. и няма основания за разширението му, включително по отношение на други възходящи и низходящи на починалия и на неговите братя и сестри.

С оглед развитието на обществените отношения и изискванията към българската държава в качеството й на държава членка на Европейския съюз, Общото събрание на Наказателна, Гражданска и Търговска колегии на ВКС прие Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2016 г., с което изостави ограничителният подход при определяне кръга на лицата с право на обезщетение. След като и към настоящия момент националният закон не урежда изрично лицата, които могат да получат обезщетение за неимуществени вреди от смърт на близък, и не въвежда ясни критерии за тяхната материалноправна легитимация, както и съобразно задължителните постановки на посоченото тълкувателно решение , то материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в 4

Постановление № 4 от 25. V. 1961 г. и Постановление № 5 от 24. ХI. 1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени, но само при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му значителни по интензитет вреди.

По делото е установено по несъмнен начин настъпване на ПТП по вина на И. А. , вследствие на което е причинена смъртта на Д. А. , т.е установено е наличие на виновно и противоправно деяние, причинна връзка между деянието и настъпилата смърт, от която се твърди ищецът да търпи вреди .

По делото е установено и наличието на валидно застрахователно правоотношение към момента на ПТП по застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите“ относно автомобила, управляван от виновния водач .

Въпреки установените по делото обстоятелства за извършено виновно и противоправно деяния при управление на застрахованото МПС в причинна връзка с настъпилата смърт на Д. А., деликт по смисъла на чл. 45 от ЗЗД, то не се установи материалноправната легитимация на ищеца в производството на увредено лице по смисъла на чл. 432,ал. 1 от ГПК с право на обезщетение за неимуществени вреди от причинената смърт на неговия брат .

Разпечатката съдържа 42 от 70 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/568a30b9-af7f-4fe0-877e-de9df1d748ac