Определение № 499 от 19.09.2024, Окръжен съд - Разград
- Съд
- Окръжен съд - Разград
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 356/2024
- Вид
- Определение № 499
- Подписан
- 19.09.2024
- В сила
- 18.09.2024
- Състав
- Анелия Маринова Йорданова, Атанас Дечков Христов, ЦВЕТАЛИНА МИХОВА ДОЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 274, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411, ал. 2, т.2 и т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411, ал. 2, т.2 и т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 84, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143-148 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143-148 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143-148 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143-148 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143-148 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143-148 · Закон за защита на потребителите
- чл. 10а, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 10а, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 24 · Закон за потребителския кредит
- §1, т. 1 · Закон за потребителския кредит
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 499 гр. Разград, 18.09.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Анелия М. Йорданова
Членове:
Атанас Д. Христов
ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА като разгледа докладваното от Анелия М. Йорданова Въззивно частно гражданско дело № 20243300500356 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от „Профи кредит България“ ЕООД чрез пълномощник против Разпореждане № 2421/ 19. 08. 2024 г. по ч. гр. д. № 1327/ 2024 г. по описа на Разградския районен съд, в частта, с която е оставено без уважение заявлението на „Профи кредит България“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу А. Т. Б. за сумата на: 347 лв. представляващи неплатена главница по Договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ № ********* от 23.12.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 11. 04. 2023 г. до 09. 05. 2024 г. в размер на 232, 78 лева, законна лихва за периода от 09. 05. 2024 г. до 29. 07. 2024 г. в размер на 74, 45 лева. Жалбоподателят твърди, че разпореждането е незаконосъобразно. Моли обжалваното от него разпореждане да бъде отменено.
Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и след проверка на обжалвания акт, констатира следното:
Жалбата е процесуално допустима.
Производството по делото е образувано пред РС Разград по депозирано заявление от „Профи кредит България“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу А. Т. Б. за заплащане на главница по договор за потребителски кредит № ********* от 23.12.2022 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението до изплащане на вземането, договорно възнаграждение, възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги Фаст и Флекси , неплатени такси по тарифата за извънсъдебно събиране на вземането, неплатени такси по тарифата за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 дни, лихва за забава, законна лихва от датата на предсрочната изискуемост и разноски по делото. След дадени от съда указания заявителят е посочил отделно 1 обезщетението за законна лихва по отношение на всяко от вземанията. Уточнил е, че длъжникът е заплатил три пълни вноски за погасяване на задълженията си общо в размер на 798,35 лв., от които 256,71 лева заплатени по главницата, 197,64 лева за договорна лихва и 344,00 лева по пакет от допълнителни услуги.
С обжалваното разпореждане, районният съд е оставил без уважение заявлението на „Профи кредит България“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу А. Т. Б. като неоснователно за заплащане в полза на заявителя на следните суми: главница в размер над 1 899,29 лв. до претендирания размер от 2 243,29 лв., лихва за забава за периода 11.04.2023 г. – 09.05.2024 г. в размера над 294,85 лв. до претендирания размер от 527,63 лв., законна лихва за периода 09.05.2024 г. – 29.07.2024 г. в размера над 94,30 лв. до претендирания от 168,75 лв., непогасено възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги, както следва: „Фаст“ в размер на 874,76 лева и „Флекси“ в размер на 1531,24 лв., непогасени такси в размер на 30 лева по Тарифата за извънсъдебно събиране на вземането, начислени на 25.04.2023 г. и в размер на 500 лева по Тарифата за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноската, начислени на 10.07.2023 г., както и обезщетение за забава върху тези суми, доколкото в тази част искането се основава на неравноправни клаузи в Договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ № ********* от 23.12.2022 г. или е налице обоснована вероятност за това.
Въз основа на тази фактическа обстановка, въззивната инстанция в настоящия състав приема следното: Частната жалба е неоснователна. Според изменението на ГПК /ДВ. бр.
100/2019 г. /- чл. 7, ал. 3, съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, какъвто безспорно е настоящият договор. Заявлението е подадено след изменението на чл. 410, ал. 3 от ГПК и в съответствие с него заявителят е приложил договора за потребителски кредит и приложенията му. При съобразяване на спецификите на едностранното и формално заповедно производство, редовното заявление следва да представя също и конкретно и ясно изложение на индивидуализиращите вземането елементи - основание, от какво произтича, фактическите обстоятелства по възникването, съществуването и изискуемостта му. Разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т.2 и т. 3 от ГПК задължава съда да откаже издаване на заповед за изпълнение, когато вземането произтича от договор с потребител, искането е в противоречие със закона или с добрите нрави и искането се основава на неравноправна клауза в договора или е налице обоснована вероятност за това.
Съдът споделя установената съдебната практика, че предвиденото в договора дължимо от кредитополучателя възнаграждение за закупени допълнителни услуги Фаст и Флекси не представлява такса или комисиона за допълнителни услуги по смисъла на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК. Посочените допълнителни услуги по естеството си са свързани с усвояване и управление на кредита, а според императивната разпоредба на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Клаузата противоречи на закона и на осн. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД е нищожна. В §1, т. 1 от ДР на ЗПК е предвидена възможност за заплащане на разходи по кредита за допълнителни услуги, свързани с кредита, но процесното уговорено 2 възнаграждение не е от тази категория. Допълнителни услуги според чл. 10а, ал. 1 ЗПК са такива услуги, които са свързани с договора за потребителски кредит, но нямат пряко отношение към насрещните престации на страните, например, издаването на различни референции, удостоверения и служебни бележки за отпуснатия кредит, за размера на текущото задължение и др. Дейностите, за които частният жалбоподател претендира, че се дължи възнаграждение за допълнителни услуги са във връзка с изпълнение на задълженията на страните по договора и за тях не се дължи заплащане от кредитополучателя на осн. чл.
10а, ал. 2 от ЗПК и водят до неоснователно обогатяване на кредитора, за сметка на кредитополучателя. Поради това, че за разпоредбите на потребителския кредит, съобразно чл. 24 от ЗПК се прилагат разпоредбите на чл. 143-148 от ЗЗП, то посочената клауза се явява на основание чл. 143, т. 19 от ЗЗП и неравноправна клауза. Явно е, че целта на договора за заплащане на възнаграждение за закупени допълнителни услуги Фаст и Флекси при уговорен лихвен процент 41 % и ГПР 49, 04 %, реално представлява прикрито допълнително възнаграждение за кредитора по кредита извън договорната лихва, което като се включи в ГПР, надхвърля петкратния размер на законната лихва. Неравнопоставеността на тази клауза води до недействителност на целия договор, тъй като чрез въвеждането й и с оглед конкретните параметри на договора като цяло, размерът на ГПР надхвърля установения законов максимум, т. е. договорът за потребителски кредит е сключен в противоречие на закона, обуславящо приложимостта на предвидената в разпоредбата на чл. 23 от ЗПК специална недействителност - в която заявителят има право само на вземане за връщане на неплатената главница, но не и на съпътстващите вземания за договорна лихва или за заплащане на пакет за допълнителни услуги. Освен това, посоченият в договора ГПР не съответства на действителния прилаган по договора, определен съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК и изразяващ общите разходи по кредита, предвид включените в погасителния план суми, относно възнаграждение за закупени допълнителни услуги Фаст и Флекси. След като действително прилаганият ГПР е различен от посочения в договора и неправилно е отразена общата дължима сума от потребителя, последният е бил въведен в заблуждение относно действителната финансова тежест по договора, което следва да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО, както и за нарушаването на изискването за добросъвестност. В аспекта на изложеното се налага извод за значително неравновесие между правата и задълженията на кредитора и потребителя, обосноваващо евентуалната неравноправност на договорните клаузи по смисъла на чл. 143, ал. 1 от Закона за защита на потребителите. Налице е нарушение на разпоредбата в чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК във вр. с чл. 19, ал. 1 и 3, т. 1 от ЗПК.
Задължението на длъжника за заплащане на възнаградителна лихва, претендирано от заявителя, е недължимо. В случая заявителят има вземане само за неплатена главница по правилата на неоснователното обогатяване, предвид констатираната недействителност на договора за потребителски кредит.
Обезщетението за забава е с извъндоговорен характер и длъжникът дължи такова обезщетение от деня на поканата от кредитора – чл. 84, ал. 2 от ЗЗД. Тъй като такава не е 3 отправена до длъжника, същият дължи обезщетение за забава от датата на подаване на заявлението.
По отношение на акцесорните вземания районният съд е следвало да остави без уважение искането изцяло, но е уважено частично, без да е отчетена недействителността на договора за кредит. Тъй като положението на жалбоподателя не може да бъде влошено, обжалваното от него разпореждане в тази част, в която е отхвърлено заявлението, следва да бъде потвърдено.
По отношение на претенцията на наличие на задължение за такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, въззивният съд не установява такава договорена клауза в подписания договор за потребителски кредит, поради което и в тази част заявлението е неоснователно и следва да се отхвърли.
Воден от изложеното, Разградският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 2421/ 19. 08. 2024 г. по ч. гр. д. № 1327/ 2024 г. по описа на Разградския районен съд, в частта, с която е оставено без уважение заявлението на „Профи кредит България“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу А. Т. Б. за сумата на: 347 лв. представляващи неплатена главница по Договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ № ********* от 23.12.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 11. 04. 2023 г. до 09. 05. 2024 г. в размер на 232, 78 лева, законна лихва за периода от 09. 05. 2024 г. до 29. 07. 2024 г. в размер на 74, 45 лева.
Определението не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4