Определение № 727 от 29.03.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 727 гр. София, 22.03.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Божилова

Членове:

Ивайло Младенов

Анна Ненова като разгледа докладваното от Ивайло Младенов Касационно търговско дело № 20238002901438 по описа за 2023 година и за да се произнесе, съдът взе предвид следното :

Производството е по чл. 83, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по молба на П. С. Х. от гр. Варна, чрез пълномощника му адв. Д. Т. за освобождаване на молителя от заплащане на държавна такса по делото.

С касационната жалба вх.№ 4540/20.06.2023 г., по която е образувано производството по настоящото дело молителят е обжалвал решение № 115 от 9.05.2023 г., пост. по въззивно т.д.№ 462/22 г. на Варненския апелативен съд.

Касаторът е направил инкорпорирано в жалбата искане за освобождаването му от внасяне на държавна такса по нея, с твърдението, че с оглед получаваните от него доходи и имущественото си състояние не разполага със средства за нейното заплащане. Установява се от декларацията, представена пред настоящата инстанция, че единственият доход на молителя е месечното му възнаграждение за работа при непълен работен ден от 200 лв. Същият притежава 1/2 ид. част от апартамент, находящ се в гр. Варна, в който живее и полага грижи за непълнолетен низходящ. От данните по декларацията е видно, че молителят притежава автомобил и мотоциклет, но тя не съдържа данни за тяхната година на производство и пробег, от които да се направи извод за пазарната им оценка. Освен това, от представените пред въззивния съд запорни съобщения се установява, че същите са запорирани по изп.д.№ 681/22 г. на ЧСИ с рег.№ 892, образувано по молба на взискател „Юробанк 1

България“АД, поради което не могат да послужат на молителя като източник на приходи, предвид лишаването му от разпоредителни правомощия по отношение на тях, съобразно чл. 451, ал. 1 от ГПК. Държавните такси по чл.

18, ал. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, възлизат съответно на 30 лв. за произнасяне по допускане на касационното обжалване и на 941.58 лв. при евентуалното допускане на обжалваното решение до касация, или общо на 971,58 лв., която сума съдът намира, че с оглед своето имуществено състояние и доходи, молителят не е в състояние да заплати. По горните съображения молбата му за освобождаване от внасянето на държавна такса е основателна и следва да бъде уважена.

Воден от изложените мотиви, Върховният касационен съд, Т. К., І търговско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСВОБОЖДАВА П. С. Х., с ЕГН ********** от гр. Варна, ул. „Братя Бъкстон“, бл. 15, вх. „А“, ет. 6, ап. 15 от внасяне на държавна такса по подадената от него касационна жалба с вх.№ 4540/20.06.2023 г., по която е образувано т.д.№ 1438/23г. по описа на Върховния касационен съд, Т. К., І т.о.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не може да се обжалва.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2