Решение № 13258 от 27.07.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13258 гр. София, 27.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА

МИТЕВА при участието на секретаря ГЕРГАНА ИВ. ДАНАИЛОВА като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА

Гражданско дело № 20221110169060 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Предявени са осъдителни искове от К. С. К. срещу „..........................“ ЕАД с правна квалификация чл. 200 КТ за заплащане на обезщетения за претърпени вследствие на трудова злополука неимуществени вреди – болки и страдания, в размер на 25 000 лв., и за претърпените имуществени вреди, съизмерими с разликата между полученото от ищеца обезщетение за временна неработоспособност и трудовото възнаграждение, което същият е получавал преди инцидента, в размер на 1 лв. (съгласно изменението с намаление на цената на иска, допуснато с протоколно определение в проведеното на 04.07.2023г. открито съдебно заседание по делото), ведно със законната лихва върху двете суми от датата на трудовата злополука (23.06.2022 г.) до окончателното плащане.

Ищецът твърди, че по силата на трудов договор №770/27.03.2020г. изпълнявал длъжността „рентгенов лаборант“ по трудово правоотношение с ответника. На 23.06.2022г. в 16,30 часа се придвижвал по коридора на отделението за образна дагностика, при което се подхлъзнал и паднал върху лявото си коляно. Непосредствено след инцидента бил откаран по спешност в УМБАЛСМ „Н.И.П.“ с оплаквания за силна болка, деформация и отток в областта на лявото коляно и с невъзможност за извършване на движения в долния ляв крайни. След направена рентфенография било диагностицирано счупване на пателата на лявото коляно. Поставили му гипсова имобилизация на левия долен крайник и му назначили медикаментозно лечение. Инцидентът бил признат за трудова злополука с разпореждане на НОИ от 29.06.2022г. За периода от 24.06.2022г. до 05.09.2022г. бил в отпуск поради временна неработоспособност. Твърди, че вследствие на инцидента изпитал интензивни и негативни изживявания, свързани с емоционално и физиологическо смущение.

1

Интензитетът на болката налагал прием на обезболяващи с временен ефект. Особеностите на травмата, ръстът и телосложението на ищеца препятствали задоволяването на някои ежедневни битово-хигиенни потребности и налагали необходимост от чужда помощ.

Твърди, че наложителната липса на физическа активност в съчетание с нарушения в съня се отразили върху цялостния му жизнен тонус и кондиция. При интензивно физическо натоварване и с напредването на въсрастта спорадично можело да се прояви болков синдром в засегнатата област. След инцидента у ищеца се проявили напрегнатост и раздразнителнност, като развил и депресия. При така изложените фактически твърдения иска от съда да му присъди от ответника обезщетение за неимуществени вреди в размер на 25 000 лева и обезщетение за имуществени вреди в размер на 1 лев, ведно със законната лихва от датата на трудовата злополука до окончателното плащане.

Ответникът оспорва иска за имуществени вреди като неоснователен, а за неимуществени вреди– само по размер. Признава, че между страните е било налице твърдяното трудово правоотношение, както и че инцидентът е настъпил при посочените от ищеца обстоятелства, има характеристиките на трудова злополука и е признат за такава с влязло в сила разпореждане на НОИ. Оспорва иска за обезщетение за имуществени вреди с довода, че доколкото върху обезщетението за временна неработоспособност не са дължими удръжки и същото е в размер на 90 на сто от среднодневното брутно трудово възнаграждение, не бил налице твърденият негативен ефект върху имуществената сфера на ищеца. Релевира възражение, че инцидентът е настъпил поради проявена груба небрежност от страна на К. К., като в тази връзка излага, че въпреки двугодишния му стаж в период на пандемия същият самонадеяно не съобразил работната обстановка и харктеризиращите я допълнителни, чести и изключителни мерки по дезинфекция на кабинените и коридорите в лечебното заведение, в т.ч. и на стени и тавани. В тази връзка изтъква, че единственият регистриран инцидент на територията на лечебното заведение, в т.ч. с пациенти и придружители, била трудовата злополука с ищеца. Счита, че медицинските характеристики на увреждането и на последствията му върху здравето на ищеца в исковата молба са преувеличени. Иска от съда да отхвърли иска за имуществени вреди да присъди обезщетение за претърпените неимуществени вреди от ищеца в минимален размер.

Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при съобразяване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:

Фактическият състав, обуславящ ангажиране на обективната, гаранционнообезпечителна имуществена отговорност на работодателя за обезщетяване на претърпените от ищеца имуществени и неимуществени вреди- така, както са заявени в исковата молба, включва следните материалноправни предпоставки: 1/ осъществяване на злополука, която по надлежния административен ред да е призната за трудова по смисъла на чл. 55 КСО; 2/ настъпване на неимуществени вреди- неблагоприятно засягане на нематериални, но правно защитими блага на работника или служителя; 3./ настъпване на имуществени вреди2 неблагоприятно засягане на имуществената сфера на работника или служителя; 4/ причинно- следствена връзка между злополуката и вредоносните последици, т. е. последните да съставляват закономерна, естествена последица от настъпилия инцидент.

Не са спорни между страните, а и се установяват еднопосочно от надлежно приобщените по делото писмени доказателства- Трудов договор №770/27.03.2020г., Разпореждане № 31778/29.06.2021г. и декларация за трудова злополука № 1 от 27.06.2022г., правнорелевантните обстоятелства, а именно: че към относимия за правния спор момент страните са били обвързани от трудово правоотношение, по силата на което ищецът заемал при ответника длъжността „рентгенов лаборант“. Установява се, че на 23.06.2022г. през време и по повод на извършваната работа, придвижвайки се по коридора на отделението за образна диагностика К. С. К. се подхлъзнал и паднал, вследствие на което получил счупване на пателата на лявото коляно. Не е спорно между страните, че разпореждането, с което инцидентът се квалифициран по реда на чл. 60 КСО като трудова злополука е влязло в сила.

По иска за обезщетение за претърпените неимуществени вреди

Спорът по делото касае единствено обстоятелствата дали с поведението си ищецът е допринесъл за настъпването на инцидента и какъв е справедливият размер на обезвредата.

Съгласно заключението на съдебно- медицинската експертиза с вх. № 171623/16.06.2023г., което, преценено по реда на чл. 202 ГПК, съдът намира за добросъвестно и компетентно изготвено, даващо пълни, ясни и обосновани отговори на поставените въпроси, вследствие на процесната трудова злополука ищецът е получил счупване на капачката на лявата колянна става и разкъсноконтузна рана в областта на капачката. Медикобиолигичния характер на счупването на капачката е трайно затруднение на движенията на ляв долен ктайник със срок повече от 30 дни. Разкъсноконтузната рана е причинила на ищеца временно разстройсто на здравето, неопасно за живота. Вещото лице изяснява, че вследствие на полученото увреждане ищецът е изпитвал интензивни болки първите две седмици след инцидента и първите две седмици след сваляне на гипсовата имобилизация. Според експертизата полученото увреждане се характеризира с болки в областта на лявата колянна става, излив в ставата, оток и затруднени движения. При преглед ищецът съобщил, че е носил гипсова имобилизация за период от 45 дни, като едва след 25тия ден се разрешавало стъпване на крайника. Вещото лице сочи, че макар при прегледа ищецът да съобщава за болки в областта на коляннанта става при натоварване и смяна на времето не е установило функционален дефицит. При излушването му разяснява, че обемът на движнието на ставата не е нарушен, а продължаващите болки са по анамнестични дании, не подлежат на обективно изследване, поради което е от медцинска гледна точка не могат да бъдат потвърдени и прогнозирани. Вещото лице е категорично, че при нормално протичане на лечебния процес без усложнения периодът на възстановяване при такъв тип увреда е около 3,5 месеца, което кореспондира и с процесния случай. В заключението е посочено, че не се налага ограничаване на физическата активност вследствие на получената увреда и не се очаква настъпването на усложнения за в бъдеще. От експертизата се установява, че 3 стандартното лечение на неразместени счупвания е 45 дни гипсова имобилизация или ортеза, след което физиотерапия и рехабилитация, каквато е проведена и от ищеца.

Разяснява, че в зависимост от вида на счупването е възможно след сваляне на имобилизацията да се направи контролна рентгенова снимка и при липса на достатъчно добро срастване на фрагментите да се продължи имобилизацията за още две седмици или общо за 60 дни.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите О. Р. Б. и И.

К.ов К. – син на пострадалия, които след внимателната им преценка и аназил съдът кредитира почти изцяло. Не са налице основания съдът да не даде вяра на показанията на свидетелите досежно възприетите непосредствено от тях лични впечателния за изпитваните силни болки от К. К., обстоятелството, че за цяла седмица същият не е ставал от леглото и че се е нуждаел от чужда помощ за период от около два месеца. Съдът възприема също така еднопосочно възпроизведеното от двамата свидетели обстоятелство, че вследствие на силните болки от травмата ищецът е страдал от безсъние, приемал е болкоуспокояващи, станал е чувствителен и неуврен и е изпитвал притеснения както от невъзможността да се обслужва сам, така и за бъдещето си и за обгрижването на двете му деца. Свидетелят Б. потвърждава, че ищецът продължава да се оплаква от болки в областта на травмираното коляно. В така очертаната кредитирана част показанията на свидетелите се отличават с последователност на изложението и яснота, кореспондират с приетите писмени доказателства и заключението на вещото лице по СМЕ. В трайната си практика ВКС приема, че самият факт на родствена, семейна или друга връзка със страната не е предпоставка, достатъчна, за да дискредитира свидетелските показания и да послужи за основание същите да не бъдат ползвани от съда при изграждане на изводите за фактите поради евентуалната заинтересованост на свидетеля от изхода на делото. Така напр. с Решение № 118 от 11.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 665/2020 г., II г. о., ГК, се приема, че всяко лице, извън посочените в чл. 166 ГПК, дори и да е заинтересовано от изхода на делото, може да бъде свидетел. В такава хипотеза съдът не може да игнорира допустимите и относими към факти от спорното право показания на свидетеля само поради неговата заинтересованост, а е задължен да прецени достоверността им, чрез цялостна съпоставка на всички доказателства по делото. Следователно, с доказателствена стойност се ползват и показанията на лицата по чл. 172 ГПК и само близката родствена връзка със страната, посочила ги като свидетел, не е основание за отричане достоверността на изнесеното от тези лица.

Налице е противоречие между събраните гласни доказателства относно обстоятелството, че ищецът загубил апетит, като свидетелят Б. с категоричност заявява пред съда, че К. К. е загубил 12 кг. от теглото си, а свидетелят К. споделя, че не е забелязал такава промяна. Ето защо съдът не кредитира показанията на св. Б. в тази им част.

Съкупният анализ на така събраните доказателства налага безспорен извод, че като резултат от процесната трудова злополука ищецът е претърпял неимуществени вредифизически и емоционални болки и страдания. Тъй като неимуществените вреди 4 представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, те не биха могли да бъдат възстановени, а следва да бъдат обезщетени посредством заместваща имуществена облага, чийто размер съдът определя съобразно критерия, заложен в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД- по справедливост. Съгласно ППВС № 4/1968г. понятието „справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. В трайно установената практика на ВКС принципът за справедливост изисква в най- пълна степен компенсиране на вредите на увреденото лице, като предполага индивидуална преценка на моралните вреди, причинени на ищеца, като се имат предвид множество обстоятелства и взаимовръзки.