Решение № 282 от 18.12.2020, Окръжен съд - Смолян
- Съд
- Окръжен съд - Смолян
- Дело
- Въззивно гражданско дело 425/2020
- Вид
- Решение № 282
- Подписан
- 18.12.2020
- В сила
- 18.12.2020
- Състав
- Мария Анастасова Славчева, Петранка Райчева Прахова, Меденка Минчева Недкова
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.171 · Граждански процесуален кодекс
- чл.172 · Граждански процесуален кодекс
- чл.229,ал.1,т.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.259,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 260 ал. 1 т. 1, 2, 4 и 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 260 ал. 1 т. 1, 2, 4 и 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 260 ал. 1 т. 1, 2, 4 и 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 260 ал. 1 т. 1, 2, 4 и 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 127 · Семеен кодекс
- чл.127,ал.1 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 282 гр. Смолян , 18.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на двадесети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:
Членове:
Секретар:
Меденка М. Недкова
Мария А. Славчева
Петранка Р. Прахова
Софка М. Димитрова като разгледа докладваното от Мария А. Славчева Въззивно гражданско дело № 20205400500425 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Смолянският окръжен съд е сезиран с въззивна жалба № 810 от 04.06.2020година, депозирана от Д.Й.Т.депозирана чрез пълномощника й адв.Й.Б. против решение № 39 от 26.02.2020 година,постановено по гр.д.№ 272/2019 година по описа на Мадански районен съд.
Решението е връчено на жалбоподателя на 20.05.2020година, поради което въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259,ал.1 от ГПК и отговаря на изискванията на чл. 260 ал. 1 т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 от ГПК, а с оглед депозирането й от активно легитимирана страна по делото, същата е процесуално допустима.
С въззивната жалба се обжалва постановеното съдебно решение изцяло, като се излагат оплаквания за процесуална недопустимост и се иска да бъде обезсилено изцяло, с оплакване,че съдът се е произнесъл в противоречие на правилата, уреждащи международната компетентност на съдилищата при 1 спор за родителска отговорност съгласно Регламент 2201/2003 на Съвета от 27 ноември 2003 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност.
Поддържа оплакване с оглед изложените фактически твърдения в исковата молба,че в нарушение на всички уговорки и правила бащата неправомерно задържа в България децата и веднага подава искова молба с правно основание чл. 127 СК, въпреки че районният съд в гр. Мадан не е бил международно компетентен да разглежда иск с това правно основание и въпреки входираното от жалбоподателката на 28.11.2019 г. г-жа Т. заявление, с което оспорва компетентността на Районен съд Мадан с твърдения, че двете деца през последната една година живеят в Германия и са единствено в България след задържането им от страна на техния баща. Неправомерното задържане на децата в България е в нарушение на правилата и представлява международно отвличане на децата по смисъла на Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца от 1980 г. Без да се произнася по това оспорване, първоинстанционният съд решава да разгледа делото по същество и постановява недопустимо решение.
На следващо място се поддържа,че преценката на съда следва да бъде извършена към момента на стартиране на съдебното производство - август 2019 г., когато исковата молба е депозирана точно след като децата са били установени в Германия и са пребивавали цяла една година в Германия с тяхната майка. Твърди се също така,че съгласно трайната практика на Съда на ЕС обичайното пребиваване на децата е там, където е центърът на техните жизнени интереси, където е формиран техният социален кръг и са интегрирани в съответното общество и не се припокрива с тяхното местонахождение към определен времеви момент. Позовава се на чл. 17 от Регламент 2201/2003 ,съгласно който когато пред съд в държава-членка е заведено дело, по което той, по силата на настоящия регламент не е компетентен, а компетентността принадлежи на съда на друга държава-членка по силата на настоящия регламент, той служебно прогласява, че не е компетентен. Направено е и оплакване,че компетентността по дела с предмет родителска отговорност се определя съгласно чл. 8 във връзка с чл. 12 от Регламент 2201/2003 г. Съгласно чл. 12 (пророгация на компетентност), 2 параграф 3 от Регламента държава членка може да разгледа делото с предмет родителските права при 2 кумулативни предпоставки-) когато детето има основна връзка с тази държава членка, особено когато единият от носителите на родителската отговорност има обичайното си местопребиваване в тази държава-членка, или че детето е гражданин на тази държава-членка и когато компетентността на съда е била изрично или по друг недвусмислен начин приета от носителите на родителска отговорност, към момента на сезирането на съда и е във висш интерес на детето. Развито е оплакване, че компетентността на районния съд в Мадан не е приета нито изрично, нито конклудентно.
Позовава се на практика на съдилищата- Определение № 1043 от 12.05.2016 г. по гр. д. № 1049/2016 г. на Окръжен съд — Пловдив. Направено е оплакване,че международната компетентност на сезирания български съд не е приета от носителите на родителска отговорност по смисъла на чл. 12, ал. 3, б. „а" от Регламента и не е налице пророгогация на международна компетентност в полза на сезирания съд и не е спазено общото правило за определяне на международната компетентност съгласно чл. 2, т. 7 от Регламент 2201/2003 на съдилищата по обичайното местоживеене на децата се налага извод, че сезираният български съд не е международно компетентен ла разгледа исковете за родителска отговорност(Определение № 129 от 16.01.2018 г. по в. ч. гр. д. № 77 / 2018 г.на ОС Варна, на ОС - Велико Търново в решение № 85 от 06.03.2019 г. по гр. д. № 871/2018 г.). Твърди се,че пророгация на компетентност по смисъла на чл.12 пар.З от Регламента няма, тъй като не са налице условията по б “б“ - тя да е приета от страните недвусмислено към момента на сезиране на българския съд.
Позовава се на даденото тълкуване в решение от 21.10.2015г. подело № С-215/2015г. на Съда на ЕС, в което изрично е прието, че условието за недвусмислен характер на приемането на компетентността на сезирания съд от всички страни в производството трябва да се тълкува стриктно,което условие не е изпълнено, тъй като от данните по делото е видно, че веднага след узнаване на факта за образуване на производството пред българския съд ответникът е оспорил компетентността му и е подал идентична искова молба пред холандския съд.Претендира сторените разноски.
3
В писмения отговор се поддържа неоснователност на жалбата.Твърди се,че атакуваното решение не е недопустимо, и моли съдът да потвърди атакуваното решение, като се излагат пространни съображения в тази насока.
В съдебно заседание редовно и своевременно призована жалбоподателката не се явява и не изпраща процесуален представител. В писмена молба пълномощникът й адв.Б. излага твърдения,че е инициирана процедура по Хагската конвенция и следва да се приложи чл. от Хагската конвенция от 1980 година, която молба съдът счете за неоснователна по съображения,че не е налице основанието по чл.229,ал.1,т.4 ГПК за спиране производството по настоящето дело, тъй като нито се твърди, нито се представят доказателства, че в СГС е образувано дело по Хагската конвенция от 1980 година, за което има изискана информация в хода на разглеждане делото от Мадански районен съд и не е установено да е образувано дело в СГС по Хагската конвенция от 1980 година за международно отвличане на деца.
Въззиваемият В.С.лично и чрез пълномощника си адв.М. поддържа становище за процесуална допустимост и неоснователност на атакувания съдебен акт.
Заинтересованото лице ДСП гр.Мадан редовно и своевременно призована не изпраща представител.
Съдът в настоящия си състав при въззивния контрол за правилност на обжалваното решение в рамките, поставени от въззивната жалба, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, намира от фактическа и правна страна следното:
Няма спор по делото, че ищецът и ответницата са родители на малолетните деца Й. и
Ц. родени на ****.г. в гр.Смолян, за което са съставени актове за раждане № **на Община Смолян от 04.03.2014 г.
От представените по делото и приети като доказателство удостоверения от 07.08.2019 г. ( приложени на л.48 и 49 от делото) се установява, че понастоящем децата Й. и Ц.имат настоящ адрес в с.Б.
4 общ.Мадан, считано от 04.03.2014 г., а видно от представената служебна бележка от 08.08.2019 г. (л.47) издадена от детска градина „Д.“-с.Б. общ.Мадан, двете деца са посещавали редовно същата градина от 01.06.2016 г. до 15.06.2018 г. и към момента на издаване на бележката са записани там на задължителна предучилищна подготовка през учебната 2019/2020 г. , която посещават редовно(обстоятелство установено от служебна бележка от 23.10.2019 г. л.46).
Социалният доклад изготвен от служители на ДСП-Мадан, изяснява, че основни грижи за децата Й.и Ц. до заминаването на майката Д.Т.за Германия през м.ноември 2015 г. полагат и двамата родители,с помощта и подкрепата в грижата за децата от майката на В. - З.Я. От м.ноември 2015 г. до м. юни 2018 г. основни грижи за двете момичета полага бащата В.с помощта на неговата майка З. Я., От м. юни 2018 г. до м. юни 2019 г. в продължение на една година Й. и Ц. са отглеждани от майката Д. Т. в град Х., Г. От м. юни 2019 г. и към момента отново основни грижи за децата полага бащата В.С.. Й. и Ц.имат избран личен лекар в лицето на доктор И., практикуваща в град Смолян. Бащата осигурява здравните потребности на дъщерите си, като закупува необходимите им лекарства, води ги на преглед при личния лекар, а и при специалисти при нужда. Й.е дете, на което през м. юни 2017 година е поставена диагноза "Астма с преобладаващ алергичен компонент" от д-р Т. В тази връзка на детето има изписан инхалатор, който се използва при нужда.
От разговор проведен с Р.П. - директор и учител в ЦДГ "Д" с Б, социалните работници установяват, че Й и Ц С. на двегодишна възраст са записани в детската градина,която посещават редовно в продължение на две учебни години. През м. юни 2018 г. двете момичета са отписани и заминават при майка им в Германия, като към настоящия момента Й.и Ц.отново са записани в ЦДГ "Д."-с.Б. в група на предучилищна подготовка за петгодишни. Констатирано е също така,че през тези две години, през които децата посещават детската градина за тях основно се грижат бащата и неговата майка, те ги водят и вземат от детската градина.Констатирано е,че децата винаги са с добра лична хигиена, обличани с нови дрехи, с изрядни медицински и други документи. При съобщение от персонала на градината, че някое от детето се е разболяло, бащата винаги се отзовава.
5
В социалният доклад е посочено също така, че от разговори, проведени с други жители на с. Б. социалните работници се убеждават, че Д.Т. заминава за Германия, когато децата Ц.и Й.С.са само на една година и осем месеца, като за тях до м. юни 2018 г. основна грижа полагат бащата В.С.и неговата майка З.Я.. Те се грижат в продължение на една година и половина след заминаването на Д. и за нейната дъщеря от предишна връзка М.Д.Т.
Към настоящия момент бащата и неговата майка осигуряват основните потребности на близначките от храна, облекло и сигурен и спокоен дом.
Бабата З.Я. се грижи за приготвянето на храната на двете момичета и за хигиената в дома
Според констатациите в социалния доклад бащата В.С.и двете му дъщери Й. и Ц.С. живеят в наследствена къща на бащата в с.Б., общ. Мадан.
Къщата е триетажна, на два жилищните етажи. В. и дъщерите му обитават третия етаж от къщата, състоящ се от четири стаи, кухня, хол, баня и тоалетна, етажа е електрифициран,има и канализация,като санитарнобитовите условия са на добро ниво. За двете момичета има обособена стая, където са леглата им, гардероб, скрин, телевизор. Към момента в стаята на децата спи и бащата, като за целта е поставил леглото си там. В жилището има обособена и друга детска стая. Тази стая е била за М.Т. - дъщерята на Д.Т. от предишна нейна връзка. Ищецът за в бъдеще смята да ремонтира и друга стая за близначките, която е по -голяма от настоящата.
Й. и Ц.С.имат баба и дядо по бащина линия З.Я.и Ц.С. Бабата З.Я. помага в грижите за момичетата още от тяхното раждане. Тя заявява, че бащата на В. - Ц С., с когото се разделени, също помага в грижата за децата.
Той се отзовава винаги при нужда. Помага им и финансово. По майчина линия момичетата също имат баба и дядо, а също и четири лели. Бабата и дядото по майчина линия Й.и М.Т.живеят в град Смолян. Социалните работници нямат информация за взаимоотношенията на момичетата с техните баба и дядо по майчина линия. По информация от В.С.и З.Я. една от лелите на майката Д - М.А., живее с нея в Хамбург. Момичетата разказвали, че тази леля основно се грижела за тях, когато те са били при майка си. Тя им е готвила, водила и вземала от детската градина, която посещавали в Германия.