Определение № 124 от 22.02.2024, Районен съд - Бяла Слатина

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 124 гр. Б.С. 22.02.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – Б.С. II-РИ ГР. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЛЮБОМИР ХР. ВЪРБЕВ като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ХР. ВЪРБЕВ Гражданско дело № 20231410100180 по описа за 2023 година

Производството е образувано по предявян положителен установителен иск с правно основание чл.422 ГПК, вр.чл.415 ГПК вр.чл.124 от ГПК, вр.чл.232,ал.2 от ЗЗД от „А.З.ОЛИМПОС“ ЕООД, ЕИК 106626761, с адрес: с. П., обл.В., ***, представлявано от А.З. – едноличен собственик на капитала, чрез пълномощника адв.Цв. Й. от АК – В., с които се иска да се установи наличието на претендираните от ищеца вземания срещу ответника Б. Г. Г., ЕГН **********, с адрес: с.Б., обл.В., ***, за сумата в размер на 1 924,70 лева (хиляда деветстотин двадесет и четири лева и 70 стотинки), представляваща незаплатен наем за стопанската 2021/2022г. за поземлен имот №***, представляващ нива с площ 38,494 дка, земеделска земя трета категория, в местността „П.“, по плана за земереразделяне на с.П., общ. Б.С. обл.В., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 08.11.2022г. - до окончателното изплащане на сумата, както и направените разноски в заповедното производство, включително и адвокатско възнаграждение и направените разноските по исковото производство.

В срока, указан в разпоредбата на чл.131 от ГПК, ответникът Б. Г. Г. чрез процесуалния си представител адв. Д. К. – АК-Ш., е депозирал писмен отговор във връзка с предявената искова молба, с който оспорва исковата претенция на ищеца като неоснователна и недоказана. Оспорва процесуалната легитимация на ищеца предвид качеството на А.З. на едноличен собственик на капитала, а не на управител.

По делото са събрани писмени доказателства. Приложено е ч.гр.д.№ 1374/2022г. по описа на РС-Б. С..

Съдът като взе предвид доводите, изложени в исковата молба и отговора на исковата молба, след преценка на доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 1374/2022г. по описа на РС-Б. С. срещу ответника Б.

1

Г. Г. е издадена № 783/20.12.2022г, по силата на която последният е осъден да заплати на заявителя / ищец в настоящото производство / сумата в размер на сумата 1 924,70 лева (хиляда деветстотин двадесет и четири лева и 70 стотинки), представляваща главница за период от 31.12.2021г., ведно със законна лихва за период от 08.11.2022 г. до изплащане на вземането, както и държавна такса в размер на 38,50 лева (тридесет и осем лева и 50 стотинки) и адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лева (триста лева).

В срока по чл.414, ал.2 ГПК длъжникът Б. Г. Г. е депозирал писмено възражение срещу заповедта за изпълнение, като в предоставения му едномесечен срок заявителят е депозирал искова молба за установяване съществуването на вземането по процесния договор за наем на земеделска земя, сключен с ответника.

В исковата молба ищецът твърди, че с ответника имат сключен договор за наем на земеделска земя за стопанската 2021/2022г. за поземлен имот №***, представляващ нива с площ 38,494 дка, земеделска земя трета категория, в местността „П.“, по плана за земереразделяне на с.П., общ. Б.С. обл.В.. Поради неплащане от страна на ответника на уговорената наемна цена, ищецът предявил правата си пред съда, като подал заявление по чл.410 от ГПК, въз основа на което било образувано ч.гр.д.№ 1374/2022г. по описа на РС-Б.

С. и била издаден заповед за изпълнение на парично задължение за горепосочените суми.

Към депозираната искова молба са представени писмени доказателства: Договор за наем на земеделска земя от 12.07.2021г., извлечения от банкова сметка за периода м.01.2022г.м.01.2023г., нотариален акт за собственост на процесния недвижим имот, Копие от Заявление по чл. 70 от ППЗСППЗ с вх.№006П/12.07.2021г.

Ответникът в писмения отговор по чл.131 от ГПК оспорил исковата претенция, като посочил, че процесната сума не е била дължима към момента на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК. Възразил срещу процесуалната легитимация на едноличния собственик на ищцовото дружесетво предвид наличието на назначен управител на същото. Посочил, че неплащането на задължението по процесния договор се дължало на липса на съдействие от страна на ищеца.

Между страните по делото не се спори за наличието на облигационна връзка между тях, нито за липсата на плащане от страна на ответника на уговорената наемна цена.

Съдът в проведено на 23.01.2024г. открито съдебно заседание с протоколно определение на съда е дал ход по същество на делото, като е обявил на страните, че ще се произнесе с решение в законоустановения срок.

От гореизложената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

За наличието на положителните процесуални предпоставки за съществуване и за упражняване на правото на иск и за липса на отрицателните /процесуални пречки/ съдът следи служебно. Процесуалната легитимация /принадлежността на правото на иск/ е положителна процесуална предпоставка за съществуване на правото на иск, липсата на която обуславя недопустимост на предявения иск.

2

Предявената искова претенция е с правно основание чл.422 ГПК, вр.чл.415 ГПК вр.чл.124 от ГПК, вр.чл.232,ал.2 от ЗЗД за установяване съществуването на парично задължение в размер на 1 924,70 лева (хиляда деветстотин двадесет и четири лева и 70 стотинки), представляваща незаплатен наем за стопанската 2021/2022г. за поземлен имот №***, представляващ нива с площ 38,494 дка, земеделска земя трета категория, в местността „П.“, по плана за земереразделяне на с.П., общ. Б.С. обл.В., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 08.11.2022г. - до окончателното изплащане на сумата, както и направените разноски в заповедното производство, включително и адвокатско възнаграждение и направените разноските по исковото производство, за които суми има издадена заповед по чл.410 от ГПК № 783/20.12.2022г. по ч.гр.д.№ 1374/2022г. по описа на РС-Б. С..

Исковата молба е депозирана от „А.З. Олимпос“ ЕООД чрез едноличния собственик на капитала – Андреас Зантилис, упълномощил процесуален представител адв. Ц. Й..

В процесния случай съдът при извършената проверка за допустимост на предявения иск, намира възражението на ответника за процесуална недопустимост на иска поради липса на активна процесуална легитимация на ищеца за основателно.

От служебна справка в Търговския регистър е видно, че към момента на депозиране на исковата молба ищцотовото дружество има назначен управител – Х.Н.И., като именно същата е подписала процесния договор между страните. Съгласно чл. 147, ал. 1 от ТЗ едноличният собственик на капитала управлява и представлява дружеството лично или чрез определен от него управител, ерго несъмнено следва да е налице решение на волеобразуващия орган на ЮЛ, какъвто в случая е едноличният собственик на капитала по смисъла чл. 147,ал. 2 ТЗ, за определяне на лице, което ще упражнява функцията на управител. В случая едноличния собственик на капитала – А.З., е манифестирал волята си да определи друго лице, което да упражнява функцията на управител по смисъла чл. 147, ал.

1 от ТЗ, като правомощията на управителя са уредени в чл.8 и чл.9 от Учредителния акт на дружеството. Предвид изложеното активно легитимиран да упълномощи процесуален представител е именно управителят на дружеството - Х.И..

С оглед липсата на активна процесуална легитимация на едноличния собственик на капитала А.З. да представялва дружеството-ищец в отношенията му с трети лица и да управлява дружеството, искът е предявен от ненадлежна страна, същия се явява процесуално недопустим, поради което съдът следва да го остави без разглеждане, да отмени протоколно определение № 35 от 23.01.2024г., с което е даден ход на устните състезания и е обявено гр.д.№180/2023г. за решаване, като прекрати производството по делото.

В случая съдът не прилага разпоредбата на чл.130 от ГПК за връщане на исковата молба, доколкото е осъществил процедурата по чл.131, ал.1 от ГПК, а следва с определение да остави искът без разглеждане като процесуално недопустими и прекрати производството по делото.

3

Съгласно т.13 от ТР №4/2013г. по тълк.д.№4/2013 на ОСГТК на ВКС издадената заповед за изпълнение подлежи на обезсилване при прекратяване на производството по иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, с изключение на случая на прекратяване на производството по делото при сключена съдебна спогодба или ако исковият съд приеме, че заповедта за изпълнение е влязла в сила. С оглед даденото задължително разрешение следва да бъде обезсилена издадена заповед по чл.410 от ГПК № 783/20.12.2022г. по ч.гр.д.№ 1374/2022г. по описа на РС-Б. С..

При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК в полза на ответната страна следва да се присъдят направените пред настоящата инстанция разноски – заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ на основание чл. 253 от ГПК протоколно определение от 23.01.2024г. на РС-Б.С. с което е даден ход на устните състезания и е обявено гр.д.№ 180/2023г. за решаване.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения положителен установителен иск с правно основание чл.422 ГПК, вр.чл.415 ГПК вр.чл.124 от ГПК, вр.чл.232,ал.2 от ЗЗД от „А.З.ОЛИМПОС“ ЕООД, ЕИК 106626761, с адрес: с. П., обл.В., ***, представлявано от едноличния собственик на капитала - А.З., със съдебен адрес: гр. Б.С. ул.

„Д.Б.“ №83 чрез адв.Цв. Й. от АК – В., срещу Б. Г. Г., ЕГН **********, с адрес: с.Б., обл.В., ***, със съдебен адрес: гр. Ш., ***-13, чрез адв. Д. К. –

АК-Ш., с който е поискано да бъде признато по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца сумата в размер на 1 924,70 лева (хиляда деветстотин двадесет и четири лева и 70 стотинки), представляваща незаплатен наем за стопанската 2021/2022г. за поземлен имот №***, представляващ нива с площ 38,494 дка, земеделска земя трета категория, в местността „П.“, по плана за земереразделяне на с.П., общ. Б.С. обл.В., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 08.11.2022г. - до окончателното изплащане на сумата, за която сума е издадена Заповед № 783/20.12.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.№ 1374/2022г. по описа на РС-Б.С. като ПРОЦЕСУАЛНО НЕДОПУСТИМ.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№180/2023г. по описа на РС-Б. С..

ОБЕЗСИЛВА издадената по ч.гр.д.№ 1374/2022г. по описа на РС-Б. С. Заповед № 783/20.12.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК „А.З.ОЛИМПОС“ ЕООД, ЕИК 106626761, с адрес: с. П., обл.В., ***, представлявано от Х.Н.И., със съдебен адрес: гр. Б.С. *** чрез адв.Цв. Й. от АК – В., ДА ЗАПЛАТИ на Б. Г. Г., ЕГН **********, с адрес: с.Б., обл.В., ***, със съдебен адрес: гр. Ш., ул. „Добри Войников“№9-13, чрез адв. Д. К. – АК-Ш., направените деловодни разноски по исковото производство по гр.д.№ 180/2023г. по описа на РС-Б. С. в общ размер на 480,00 лв./четиристотин и осемдесет лева/.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ОС-В. в едноседмичен срок от връчването му от страните.

Препис от определението, след влизането му в сила, да се приложи по ч.гр.д.№ ч.гр.д.

№ 1374/2022г. по описа на РС-Б. С..

4

Съдия при Районен съд – Б. С.: _______________________

5