Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Присъда № 63 от 27.04.2026, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Наказателно дело от общ характер 806/2026
Вид
Присъда № 63
Подписан
27.04.2026
В сила
13.05.2026
Състав
ПЛАМЕНА НИКОЛОВА СЪБЕВА

Цитирани разпоредби

МОТИВИ към ПРИСЪДА № 63 от 27.04.2026 г. по НОХД № 806/2026 г. на РС- Бургас, XXIви наказателен състав Съдебното производство по делото е образувано по повод внесен в съда от Районна прокуратура - Бургас обвинителен акт, с който срещу подсъдимия А. И. М., ЕГН **********, роден на ******** г. в гр. *********************, е било повдигнато обвинение за това, че на ******** г. в гр. Бургас, в градинката на Д.О. - гр. Бургас, отнел чужди движими вещи - 1 бр. бежова на цвят дамска чанта на стойност 60 лв. (шестдесет лева), ведно с намиращите се в нея 1 бр. портмоне от естествена кожа, червено на цвят на стойност 30 лв. (тридесет лева), съдържащо сумата от 150 лв.; лична карта на името на С. Х.

И.; 1 бр. дебитна карта на банка „ОББ“ и 1 бр. дебитна карта на банка „ДСК“ на името на С.

И.; 1 бр. мобилен телефон марка „Iphone“, червен на цвят, на стойност 300 лв. (триста лева);

1 бр. диоптрични очила марка „SPECSAVERS“, ведно с черен калъф с надпис „APECSAVERS“ на стойност 80 лв. (осемдесет лева); 1 бр. преносима батерия марка „Тръст“ на стойност 20 лв. (двадесет лева); 5 бр. секретни ключа на стойност 6 лв., всеки или всички на обща стойност 30 лв. (тридесет лева); 1 бр. розов несесер за дамски принадлежности на стойност 20 лв. (двадесет лева); 1 бр. панорамна рентгенова снимка на зъби, или общо всички вещи с пазарна стойност и парични суми в общ размер на 690 лв. (шестстотин и деветдесет лева) от владението на С. Х. И., без нейно съгласие и с намерението противозаконно да ги присвои - престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл.

28, ал. 1 НК.

Настоящото производство се разви по реда на глава двадесет и седма, чл. 371 и сл. от НПК, доколкото в съдебно заседание съдът след извършено предварително изслушване на страните допусна разглеждането на делото да протече при условията на съкратеното съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 2 от НПК.

В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура - Бургас поддържа обвинението, като го счита за доказано по безспорен начин. Намира като отегчаващо вината обстоятелство множеството други осъждания за престъпления против собствеността. Като смекчаващи вината обстоятелства счита, че следва да се вземе предвид това, че по-голямата част от вредите са възстановени, както и пълното съдействие в началото на ДП от страна на подсъдимия. Предлага на подсъдимия да бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер на три години, което следва да бъде намалено с 1/3.

Защитникът на подсъдимия адв. З. посочва, че подзащитният му съжалява за извършеното, изцяло е съдействал на разследването още при първоначалните процесуалноследствени действия, като си е признал вината. Моли да му бъде наложено минимално по размер наказание, което да бъде редуцирано с 1/3.

Подсъдимият на основание чл. 371, т. 2 НПК признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и депозира съгласие да не се събират други доказателства, като производството се разгледа по реда на съкратеното съдебно следствие. В последната си дума признава вината си и изразява съжаление за извършеното.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:

От фактическа страна:

На ******** година подсъдимият А. М. се намирал в района на градинката пред Д.О.- гр.Бургас, като в съзнанието му се формирала категорична решимост да отнеме движими вещи, които впоследствие да продаде или парични суми, които да изхарчи за лични нужди.

В това време обвиняемият забелязал, че на пейка в градинката била седнала свид. С.

1

Х. И., която оставила дамската си чанта в близост до нея. Подсъдимият М. решил да вземе дамската чанта на свид. И., ведно с вещите в нея, като за целта минал зад пейката, на която седяла свидетелката, взел дамската й чанта, след което побягнал с нея по ул. “Ф.“, в посока бул. “М.Л.“.

Неустановен в хода на досъдебното производство мъж, който седял на съседна пейка, казал на свид. И., че преди секунди един мъж й е откраднал дамската чанта, след което е побягнал към ул. “Ф.“. На същия ден - ********г. свид. И. сигнализирала органите на 01 РУБургас по повод случилото се.

При извършени оперативно-издирвателни мероприятия, в хода на предварителната проверка, полицейският служител на 01 РУ-Бургас - свид. Ж.М. разпознал на разгледани видеозаписи от общински камери, в района на местоизвършване на деянието, подсъдимия А. М., поради което същият бил извикан в 01 РУ-Бургас за снемане на сведения. При пристигането си в 01 РУ-Бургас за снемане на сведения, подсъдимият М. признал за извършената от него кражба и предал с протокол за доброволно предаване отнетите от свид.

С. И. движими вещи, а именно - 1 бр. бежова на цвят дамска чанта, ведно с намиращите се в нея 1 бр. портмоне от естествена кожа, червено на цвят, лична карта на името на С. Х. И., 1 бр. дебитна карта на банка “ОББ" и 1 бр. дебитна карта на банка „ДСК" на името на С. И., 1 бр. мобилен телефон марка „Iphone", червен на цвят, 1 бр. диоптрични очила мярка „SPECSAVERS" ведно с черен калъф с надпис „APECSAVERS“, 1 бр. преносима батерия марка „Тръст", 5 бр. секретни ключа, 1 бр. розов несесер за дамски принадлежности, 1 бр. панорамна рентгенова снимка на зъби, които отнел от владението на свид. С. И. с деянието си от ********г., като единственото което не е възстановил била сумата от 150 лева, която се намирала в отнетото от него червено портмоне на свидетелката, тъй като изхарчил паричната сума за лични нужди. Гореописаните движими вещи са били върнати на свид. С.

И. преди образуване на досъдебното производство.

За определяне на пазарните стойности на вещите в хода на досъдебното производство била назначена и изготвена съдебно-оценъчна експертиза.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от направеното от подсъдимия самопризнание, което се подкрепя от събраните по досъдебното производство доказателства, а именно:

От гласните доказателства: показанията на свидетелите С. Х. И. и Ж.П.М..

От писмените доказателства: протокол за доброволно предаване, протокол за оглед на веществени доказателствени средства, справка за съдимост, както и други писмени доказателства приложени в ДП.

От извършената съдебно-оценъчна експертиза.

Самопризнанието на подсъдимия относно авторството на деянието напълно кореспондира на събраните на досъдебно производство доказателства относно този факт.

С оглед разпоредбата на чл. 373, ал. 3 във вр. чл. 372, ал. 4 във вр. чл. 371, т. 2 от НПК настоящият състав счита, че гореизложената фактическа обстановка, изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт, се установява от направеното от подсъдимия самопризнание, подкрепящо се от събраните на досъдебно производство доказателства, а именно показанията на свидетелите, ангажирани със случая. Показанията на свидетелите са обективни, последователни, безпротиворечиви, логични и допринасят за изясняване на фактите по делото.

Фактическата обстановка се подкрепя и от събраните и приобщени писмени доказателства. Писмените доказателства, в съвкупност с гласните такива допринасят за категорично установяване на гореописаната фактическа обстановка. Изготвена е и оценъчна експертиза, която допълва доказателствения материал, от който категорично се установяват 2 описаните по-горе в изложението фактически положения. По делото не се събраха доказателства, които да поставят под съмнение така установените факти.

От правна страна:

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 195, ал. 1, т.

7, вр. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 НК.

От обективна страна безспорно по делото се установи, че предмет на престъплението са чужди движими вещи, като подсъдимият е отнел вещите от владението на собственика без неговото съгласие. Чрез извършване на изпълнителното деяние - отнемане на предмета на престъплението, подсъдимият е преустановил упражняваната дотогава фактическата власт от пострадалата относно вещите и е установил своя. Подсъдимият е минал зад пейката, на която е седяла пострадалата и е взел дамската чанта с вещите, намиращи се в нея, след което е побягнал с нея.

На следващо място от обективна страна се установява, че М. е извършил деянието в условията на повторност, съгласно чл. 28, ал. 1 НК, тъй като видно от справка за съдимост, той е осъждан с Определение по НОХД № ***/2023 г., с което Районен съд - Н. е одобрил Споразумение, влязло в сила на ********г. за престъпление по чл. 197, т. 3, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, с което е определено наказание „Обществено порицание“ на М.. Следователно преди да извърши престъплението М. е осъждан с влязла в сила присъда за друго такова престъпление и не са изминали 5 години от изтърпяване на наказанието по предходното осъждане. Извършеното от подсъдимия деяние не може да се квалифицира като маловажен случай предвид размера на вредите - 690 лева.

От субективна страна подсъдимият е действал с пряк умисъл, като е имал намерение противозаконно да присвои чуждите движими вещи, т.е. имал е намерение да си служи с вещите като техен собственик, като се разпорежда с тях фактически или юридически в свой или чужд интерес. Подсъдимият е съзнавал, че отнема чужди движими вещи, които не му се следват по закон, без съгласието на лицето, упражняващо фактическа власт върху тях. При осъществяване на деянието подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното и общественоопасните му последици, като е целял тяхното настъпване.

По вида и размера на наказанието:

Съдът взе предвид, че за извършеното от подсъдимия престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 НК се предвижда наказание от една до десет години „лишаване от свобода“.

В случаите на проведено съкратено съдебно следствие на основание чл. 372, ал. 4, вр. чл. 371, т. 2 от НПК съдът следва съгласно чл. 373, ал. 2 от НПК да определи наказанието при условията на чл. 58а от НК. Съгласно чл. 58а, ал. 1 от НК при постановяване на осъдителна присъда в случаите по чл. 373, ал. 2 от НПК съдът определя наказанието лишаване от свобода, като се ръководи от разпоредбите на Общата част на този кодекс и намалява така определеното наказание с една трета. В чл. 58а, ал. 4 от НК е предвидено, че в случаите, когато едновременно са налице условията по ал. 1 - 3 и условията на чл. 55, съдът прилага само чл. 55, ако е по-благоприятен за дееца. Настоящият състав счита, че в случая не са налице изключителни или многобройни смекчаващи вината обстоятелства относно подсъдимия, които да оправдаят приложението на чл. 55 НК, поради което размерът на наказанието „Лишаване от свобода” е определен съобразно чл. 58а НК. Направеното от подсъдимия самопризнание в съдебно заседание се отразява в задължителното намаляване на определеното наказание с оглед проведената диференцирана процедура по глава двадесет и седма, поради което не може да бъде взето предвид повторно като смекчаващо обстоятелство. От справка за съдимост на подсъдимия се установява, че същият е 3 неколкократно осъждан, в това число осъждания, които не попадат в обхвата на квалифициращия признак - повторност на деянието, който се отразява в размера на наказанието, предвидено в осъществения от подсъдимия престъпен състав - чл. 195, ал. 1, т.

7 НК. Тези предходни осъждания съдът отчете като отегчаващо вината обстоятелство. Като смекчаващи обстоятелства съдът прие направеното от подсъдимия самопризнание на досъдебно производство и оказаното от него съдействие на разследващите органи при извършване на разследването, както и обстоятелството, че по-голямата част от вредите са възстановени от подсъдимия.

С оглед изложеното, настоящият състав, като взе предвид, че преобладават смекчаващите обстоятелства, определи на подсъдимия наказание в близък до предвидения в разпоредбата на чл. 195, ал. 1 НК минимум, а именно „лишаване от свобода” за срок от две години, като на основание чл. 58а, ал. 1 НК намали наказанието с 1/3 на една година и четири месеца „лишаване от свобода”. Съдът счете така наложеното наказание за справедливо и намира, че с него ще бъдат постигнати целите, предвидени в чл. 36 НК. По отношение на изпълнение на наказанието, в случая на основание чл. 66, ал. 1 НК, съдът отложи изпълнението за срок от три години. Към датата на извършване на процесното деяние подсъдимият не е бил осъждан на лишаване от свобода, наложеното наказание лишаване от свобода е в размер под три години, както и съдът намери, че за постигане целите, предвидени в чл. 36 НК, не е наложително подсъдимият да изтърпи наказанието.