Определение № 465 от 05.02.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 465 гр. София, 02.02.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мария Иванова

Членове:

Даниела Стоянова

Таня Орешарова като разгледа докладваното от Таня Орешарова Касационно гражданско дело № 20238002101834 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С. Б. М., чрез адв. П. М., срещу решение № 1451 от 30.11.2022 г. по в.гр.д. № 1877/2022 г. на Апелативен съд – София, с което е потвърдено решение № 260668 от 23.02.2022 г., постановено по гр. д. № 1594/2021 г. на Софийски градски съд, с която по иск на М. Л. М. е поставена под пълно запрещение С. Б. М..

Касаторът счита, че решението е недопустимо, неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон и е необосновано.

В изложението към касационната жалба, във връзка с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.3 ГПК, касаторът поставя следните въпроси, обобщени от настоящия състав: 1.В какво се изразява близостта, в понятието „близък роднина“ по чл.336 ГПК-във вида и степента на родство или фактическите отношения между страните ? По този въпрос сочи, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с определение №691/02.12.2010 г. по ч. пр.д.№669/2010 г. на ВКС. 2.Подлежат ли на доказване близостта между ищеца и ответника или е достатъчно да се установят родствени отношения? и 3.Подлежат ли на доказване фактическите отношения между ищеца и ответника по иск с правно основание чл.336 ГПК, вр. с чл.5 ЗЛС ?. Сочи, че по тези въпроси, въззивното решение е постановено в противоречие с Постановление №5/79 г. на ППВС и решение №667/14.03.1970 г. по гр.дело №329/70 г., но и са от значение за точното прилагане на закона, така и за развитие на правото. Поставени са и следваща група въпроси: 4.За да се приеме, че е налице юридическият критерий за поставяне на едно лице под запрещение, а именно неспособност да се грижи за работите си, следва ли да бъде установено наличието на „работи“, за които лицето трябва да се грижи и да се установи, че поставянето под запрещение е в интерес на 1 лицето, което се поставя под запрещение?, 5.Подлежи ли на доказване при условията на пълно главно доказване интересът на ответника-необходимостта от поставянето му под запрещение?, 6.За поставянето на едно лице под запрещение, длъжен ли е съдът да установи, че поставянето му е в интерес на самото лице, респективно, че е налице необходимост от поставянето му, и за охраняване на интереси. Сочи, че по тези въпроси въззивното решение е постановено в противоречие с ППВС №5/79 г. и решение №155 от 16.11.1987 г. по гр.дело №48/87 г. на ВС на РБ. Поставени са и процесуални въпроси:

7.Когато в адвокатското пълномощно изрично е предвидено, че представителната власт на процесуалния представител е учредена за една инстанция, необходимо ли е пълномощното да бъде изрично оттеглено или се счита за изчерпано с приключване на делото в съответната инстанция? 8.Възможно ли е да се учреди представителна власт на адвокат за конкретна инстанция или адвокатското пълномощно има действие за всички инстанции Сочи, че по тези въпроси въззивното решение е постановено в противоречие с решение №151/15.11.2018 г. по гр.дело №3987/2017 г. на ВКС, решение №44 от 18.06.2020г. по т.дело №962/2019 г. на ВКС, 2 –ро т.о. и решение №251/21.12.2020 г. по гр.дело №2133/2020 г. на ВКС, 4-то г.о., 9. Единствено внезапните препятствия ли са основание за отлагане на съдебното заседание и какво се разбира под внезапно заболяване, както и насрочване на секцио поради медицински показания, непосредствено преди термин за раждане не е ли такова внезапно заболяване?, 10. В какъв срок преди съдебното заседание страната следва да организира защитата си, така, че да се приеме, че невъзможността за ангажиране на процесуален представител не е пречка за даване на ход на делото? По тези въпроси се сочи противоречие с решение №60216 от 24.11.2021 г. по гр.дело №1467/2021 г на ВКС, 3-то г.о. и решение №60084 от 14.07.2021 г. по гр.дело №51/2021 г. на ВКС, 1-во г. о., 11. Задължен ли е въззивният съд, в случай, че първоинстанционният съд е допуснал събиране на доказателства, но е създал пречки за събирането им, при направено искане за отстраняване на процесуалното нарушение във въззивната жалба да събира допуснатите доказателства? и 12. След като първоинстанционният съд е допуснал до разпит свидетели, но не ги е разпитал и обстоятелствата, за които са допуснати не са установени и страната е поискала във въззивната жалба да бъдат разпитани следва ли въззивният съд да стори това, като извърши и нова преценка? По последните два въпроса се сочи противоречие с решение №60114 от 08.10.2021 г., по гр.дело №4077/2020 г. на ВКС, 1-ви г.о., решение №35 от 14.03.2017 г. по гр.дело №60126/2016 г. на ВКС, 3-то г.о., решение №32 от 08.02.2016 г. по гр.дело №4591/2015 г. на ВКС.

Ответникът по касационната жалба М. Л. М. взема становище за неоснователност на касационната жалба.

Не е постъпило становище по касационната жалба от Софийска апелативна прокуратура.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.

Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК намира следното:

По въззивна жалба на С. Б. М., подадена чрез адв.М., с приложено пълномощно към 2 исковата молба за всички инстанции, срещу решението на СГС, с което е уважен предявеният от М. Л. М. иск с правно основание чл.5 ЗЛС и е поставена под пълно запрещение С. М. е образувано въззивно производство и делото е насрочено за 06.10.2022 г. за която дата са призовани страните.

С молба от 05.10.2022 г. адв. М. е поискала да не се дава ход на делото и то да се отложи за друга дата като е приложила болничен лист, за това, че след раждане на 19.09.2022 г. чрез цезарово сечение е в болнични до 30.10.2022 г. Посочила е, че поради здравословни причини раждане чрез цезарово сечение и грижи които следва да полага за новородено дете е била в невъзможност да се яви по делото и да ангажира друг адвокат, който да се запознае с делото и да представлява ответницата по въззивното производство. Изтъква, че самата ответница по исковата молба С. М. е в напреднала възраст, с влошено здравословно състояние, трудно подвижна, което възпрепятства последната да се яви лично в съдебно заседание. Посочено е, че следва да се съобрази и спецификата на производството и последиците за личността при постановяване на съдебен акт, с който молбата за поставяне под запрещение се уважава, съответно особената необходимост от правна помощ с оглед на гарантиране правата и законните интереси на ответника. С определение от 06.10. 2022 г. обективирано в протокола от съдебно заседание въззивният съд е приел, че молбата е неоснователна, тъй като причината поради която се иска отлагане на делото не касаела внезапно препятствие, тъй като страната е могла да организира защитата си по подходящ начин. Приел е, че въззивницата ответник по делото е имала и друг адвокат адв.М., който да я представлява по делото и за който в делото на първа инстанция има приложено пълномощно и няма данни да е оттегляно. С нова молба от 13.10.2010 г. адв.М. е поискала съдът да отмени определението си за даване ход на делото като е изтъкнала, че секциото при раждане не е планирано, а е взето решение в последния момент по медицински предпоставки и това е усложнило възстановителния период, но също така е заявила, че адв.

М. е била упълномощена да представлява ответницата само за първа инстанция-СГС, което е посочено изрично в приложеното пълномощно. С определение от 25.11.2022 г. въззивният съд е оставил без уважение искането за отмяна на хода по същество. На 30.11. 2022 г. е постановено въззивното решение, с което е потвърдено решението на СГС, с което в производство по чл.5 ЗЛС и по иск, предявен от М. Л. М., син на ответницата е поставена под пълно запрещение ответницата С. М.. За да потвърди първоинстанционното решение въззивният съд е приел, че производството е допустимо, тъй като е инициирано от близък родственик на лицето, чието запрещение се иска. Приел е, че от изслушване на ответницата от първоинстанционният съд, същата е дезориентирана за собствената си личност, място и време и е налице пълна липса на мисловен процес. От съдебнопсихиатричната експертиза се установява, че ответницата страда от съдова деменция, глобарен тип, тежък дементен синдром и което състояние се приравнява на слабоумие. Констатирано е, че лицето не е в състояние да се грижи за себе си, не е в състояние да разбира свойството и значението на действията и да ръководи постъпките си, поради което предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.

При тези мотиви на въззивния съд, настоящият състав счита, че следва да бъде допуснато 3 касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, по поставените въпроси в изложението, свеждащи се обобщено до приложението на чл.142, ал.2 ГПК, в това число и в случаите, в които за втория пълномощник по делото на страната е отразено упълномощаване за една инстанция, за проверка дали въззивното решение съответства на възприетото в посочените в изложението решения на ВКС. Останалите въпроси касаят съществото на правния спор и по тях отговор следва да бъде даден в крайния съдебен акт по делото.

На касаторката следва да се укаже да внесе държавна такса за касационно обжалван в размер на 40лв. по сметка на ВКС.

Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на III г.о.

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1451/30.11.2022 г. по в.гр.д. № 1877/2022 г. на Апелативен съд – София.

УКАЗВА на касатора С. Б. М. в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на жалбата в размер на 40лв., както и в същия срок да представи вносния документ по делото, като в противен случай при неизпълнение на указанията в срок жалбата ще бъде върната, а производството прекратено.

След представяне на доказателство за внесена държавна такса делото да се докладва на Председателя на ІІІ г.о. за насрочването му в открито съдебно заседание с призоваване на страните. В случай на неизпълнение на указанията-делото да се докладва на докладчика.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4