Решение № 166 от 03.06.2024, Районен съд - Разлог
- Съд
- Районен съд - Разлог
- Дело
- Гражданско дело 249/2024
- Вид
- Решение № 166
- Подписан
- 03.06.2024
- В сила
- 03.06.2024
- Състав
- КРИСТИЯН ВЕЛКОВ СТОИЛОВ
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.238 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.238, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.239, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.239, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.239, ал.2, изр.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.242, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.220, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.222, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.224 · Кодекс на труда
- чл.224, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.328, ал.1, т.2 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 166 гр. Разлог, 03.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, ІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: КРИСТИЯН В. СТОИЛОВ при участието на секретаря Е. Г. Ч., разгледа докладваното от КРИСТИЯН СТОИЛОВ, Гр. дело №
20241240100249 по описа за 2024 година
Делото е образувано въз основа на ИМ, депозирана от Х.Н.М., с ЕГН* и адрес: г.., о.Р., о.Б., у.„Г.С.Р.“№16, ч. от АК-Б., срещу „Н.БГ“ЕООД, ЕИК*, представлявано от Е.Т., с адрес в г.Р., у.„Г.Д.“№59.
В ИМ се сочи, че на 01.03.2016 г. въз основа на трудов договор №38/01.03.2016 г. ищецът започнал работа във фирма „Н.БГ”ЕООД, ЕИК*, с адрес в г.Р., у.„Г.Д.”№59, представлявано от Е.К.Т., като е назначен на длъжността „Пазач - невъоръжена охрана“, на 8-часов работен ден, с определено месечно трудово възнаграждение от 420,00 лева и с допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит от 0,60% за всяка година трудов стаж при настоящия работодател.
С договора бил определен платен годишен отпуск от 20 работни дни за всяка година прослужено време. Ищецът твърди, че не е получавал препис от договора.
С допълнителни споразумения към трудовия договор, трудовото възнаграждение на ищеца е променяно, променял се е и трудовия стаж във фирмата, както следва:
- На 01.01.2017 г. основното трудово възнаграждение е било 460,00 лева, трудов стаж по специалността - 00 години, 10 месеца и 00 дни.
- На 02.01.2018 г. основното трудово възнаграждение е 510,00 лева, трудов стаж 01 година, 11 месеца и 00 дни и възнаграждение за прослужено време и стаж - 3,06 лева.
- На 01.01.2019 г. основното трудово възнаграждение е 560,00 лева, трудов стаж 02 години, 10 месеца и 00 дни и възнаграждение за прослужено време и стаж - 6,72 лева.
- На 02.01.2020 г. основното трудово възнаграждение е 610,00 лева, трудов стаж 03 години, 10 месеца и 01 дни и възнаграждение за прослужено време и клас 0,60% за всяка прослужена година.
- На 04.01.2021 г. основно трудово възнаграждение е 650,00 лева, трудов стаж 04 години, 10 месеца и 03 дни и възнаграждение за прослужено време и клас 0,60% за всяка прослужена година.
- На 01.04.2022 г. основно трудово възнаграждение е 710,00 лева, трудов стаж 06 години, 01 месец и 00 дни и възнаграждение за прослужено време и клас 0,60% за всяка прослужена година.
- На 03.01.2023 г. основно трудово възнаграждение е 780,00 лева, трудов стаж 06 години, 10 месеца и 02 дни и възнаграждение за прослужено време и клас 0,60% за всяка прослужена 1 година.
На 20.09.2023 г. на ищеца е връчено предизвестие за прекратяване на трудовото му правоотношение с ответника на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ, поради закриване на част от предприятието или съкращаване на щата, считано от 21.10.2023 г. и ми е връчена Заповед №094/21.10.2023 г. В заповедта ответникът е определил на ищеца да бъдат изплатени следните обезщетения:
1. На основание чл.220, ал.1 от КТ - 0,00 лева,
2. На основание чл.224, ал.1 от КТ - 648,43 лева,
3. Обезщетение при оставане без работа по чл.222, ал.1 от КТ.
По твърдения на ищеца, към 05.03.2024 г. имал да получава брутни трудови възнаграждения от м.03.2023 г. до м.10.2023 г., общо на 6`269,82 лева, посочени по месеци в ИМ. Ищецът претендира върху неплатените трудови възнаграждения и законна лихва върху всяка една от сумите, считано от 1-во число на месеца, следващ този за който е начислено, до датата на депозиране на ИМ пред съда, както следва: За периода 01.04.2023 г. до 05.03.2024 г. върху сумата от 812,76 лева - лихва 98,20 лева; За периода 01.05.2023 г. до 05.03.2024 г. върху сумата от 812,76 лева - лихва 90,47 лева; За периода 01.06.2023 г. до 05.03.2024 г. върху сумата от 812,76 лева - лихва 82,47 лева; За периода 01.07.2023 г. до 05.03.2024 г. върху сумата от 812,76 лева - лихва 74,74 лева; За периода 01.08.2023 г. до 05.03.2024 г. върху сумата от 812,76 лева - лихва 65,56 лева; За периода 01.09.2023 г. до 05.03.2024 г. върху сумата от 812,76 лева - лихва 56,38 лева; За периода 01.10.2023 г. до 05.03.2024 г. върху сумата от 812,76 лева - лихва 47,49 лева; За периода 01.11.2023 г. до 05.03.2024 г. върху сумата от 580,50 лева - лихва 27,36 лева.
Общо дължимата лихва за забава била 542,67 лева. Ответникът дължал и обезщетение по чл.222, ал.1 от КТ, което се изплащало при прекратяване на трудовото правоотношение по чл.328, ал.1, т.2 от КТ в размер на брутното трудово възнаграждение, изчислено върху брутното трудово възнаграждение, предхождащ уволнението - м.09.2023 г., като същото било 812,76 лева и лихва за забава на основание чл.86 от ЗЗД, в размер на 41,57 лева, считано от 21.10.2023 г. - датата на прекратяване на трудовия договор до предявяване на иска - 05.03.2024 г.
Ответното дружество дължало и обезщетение по чл.224 от КТ, за неизползван платен годишен отпуск на 17 работни дни за календарната 2023 г. в размер на 654,50 лева, както и лихва 33,71 лева за забава по чл.86 от ЗЗД върху неплатеното обезщетение, считано от датата на прекратяване на трудовия договор до предявяване на иска в Рг.РС.
В срока по чл.131 от ГПК, не е представен отговор на ИМ от ответника.
В СЗ исковата претенция се поддържа, а ответникът - редовно призован, не изпраща представител, без да е направено искане за разглеждането на делото в негово отсъствие.
С оглед процесуалното му поведение, ищецът сочи че са налице предпоставките на чл.238 и сл. от ГПК и моли за постановяване на неприсъствено решение.
Съдът е приел молбата за основателна, приключил е съдебното дирене, дал е ход на устните състезания и е уведомил страните, че ще постанови неприсъствено решение.
За прецизност отново следва да се посочи, че са налице формалните предпоставки по чл.238, ал.1 и чл.239, ал.1, т.1 от ГПК, за постановяване на неприсъствено решение, а именно: на ответната страна, чрез законния представител, е връчен препис от ИМ и приложенията към нея на 07.03.2024 г. , като са дадени указания, че може да подаде писмен отговор в едномесечен срок, както и за последиците при непредставянето на такъв. Въпреки това отговор не е постъпил. Наред с това, макар и ответното дружество да е редовно призовано, не изпраща представител в първото по делото ОСЗ (призовката е връчена на 16.04.2024 г. ).
Не е направено искане за разглеждането на делото в отсъствие на страната, макар и изрично да са указани последиците от предприетото процесуално поведение.
Налице са и предпоставките по чл.239, ал.1, т.2 от ГПК – предявените искове са вероятно основателни с оглед посочените в ИМ обстоятелства и представените доказателства.
2
С оглед изложеното и процесуалното бездействие от страна на ответната страна, съдът приема, че исковата претенция е основателна и ще бъде уважена в претендирания размер.
Съгласно нормата на чл.239, ал.2, изр.1 от ГПК, неприсъственото решение не се мотивира по същество, поради което съдът не излага подробни съображения.
С оглед изхода от спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените разноски по настоящото производство.
Представено е препис от пълномощно за осъществяване на процесуално представителство от името и за сметка на ищеца в настоящото, като е представено и договор за правна помощ и съдействие, от който е видно платена сума за адв. възнаграждение от 800,00 лв.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на съда и сумата от 334,20 лева – държавна такса по делото, на основание чл.78, ал.6 от ГПК.
Тъй като настоящото решение е окончателно, не следва да се постановява предварително изпълнение на решението съобразно чл.242, ал.1 от ГПК.
По изложените съображения и на основание чл.239, ал.2 от ГПК, съдът Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Н.БГ“ЕООД, ЕИК*, представлявано от Е.Т., с адрес в г.Р., у.„Г.Д.“№59, да заплати на Х.Н.М., с ЕГН* и адрес: г.Р., о.Р., о.Б. , сумата общо на 8`355,03 лв., от която брутни трудови възнаграждения от м.03.2023 г. до м.10.2023 г., общо на 6`269,82 лева, лихва за забава от 542,67 лева за периода от 01.04.2023 г. до 05.03.2024 г., обезщетение по чл.222, ал.1 от КТ, на 812,76 лева, лихва за забава на основание в размер на 41,57 лева, считано от 21.10.2023 г. до 05.03.2024 г., както и обезщетение по чл.224 от КТ, за неизползван платен годишен отпуск от 17 работни дни за календарната 2023 г. в размер на 654,50 лева, както и 33,71 лева лихва за забава по чл.86 от ЗЗД, върху неплатеното обезщетение, считано от датата на прекратяване на трудовия договор до предявяване на иска в съда, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на ИМ (05.03.2024 г.) до датата на пълно погасяване на задължението.
ОСЪЖДА „Н.БГ“ЕООД, ЕИК*, представлявано от Е.Т. - управител, с адрес в г.Р., у.
„Г.Д.“№59, д а заплати на Х.Н.М., с ЕГН* и адрес: г.Р., о.Р., о.Б. , сумата от 800,00 лева деловодни разноски, направени в хода на делото.
ОСЪЖДА „Н.БГ“ЕООД, ЕИК, представлявано от Е.Т. - управител, с адрес в г.Р., у.
„Г.Д.“№59, да заплати по сметка на съда сумата от 334,20 лева – дължима държавна такса.
Решението не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________
3