Решение № 3013 от 10.10.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3013 гр. Варна, 10.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 30 СЪСТАВ, в публично заседА.е на осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Елена Николова при участието на секретаря Антония Анг. Пенчева като разгледа докладваното от Елена Николова Гражданско дело № 20213110107245 по описа за 2021 година

Предявени са искове от „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, ЕИК 130697606, със седалище и адрес на управление: гр. София, жк. „Младост” 4, Бизнес парк София, сгр. 14, срещу С. А. К., ЕГН: **********, с адрес: гр. В. по реда на чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК за установяване на вземането, предмет на Заповед №261593/26.02.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.

№2768/2021г. по описа на ВРС за следните суми: сумата 15337.50 лв. /петнадесет хиляди триста тридесет и седем лева и петдесет стотинки/ - непогасена главница по Договор за потребителски кредит с номер PLUS-15676327 от 26.01.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 26.01.2021 г., до изплащане на задължението; сумата 4638.72 лв. /четири хиляди шестстотин тридесет и осем лева и седемдесет и две стотинки/ – възнаградителна лихва за периода от 20.03.2018 год. до 20.02.2022 год.; сумата 4076.41 лв. /четири хиляди и седемдесет и шест лева и четиридесет и една стотинки/ - мораторна лихва за периода от 20.04.2018 г. до 15.01.2021 г., както и сумата 531.05 лв. /петстотин тридесет и един лева и пет стотинки/, представляваща сторени в заповедното производство разноски, от които – 481.05 лева – заплатена държавна такса и 50.00 лева – юрисконсултско възнаграждение, на основА.е чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, вр. чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Претендират се и направените в настоящото производство разноски.

В исковата молба се твърди, че на 26.01.2018 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс" и С. А. К., ЕГН ********** бил сключен договор за потребителски паричен кредит №PLUS-15676327 посредством, който стрА.те постигнали съгласие кредиторът 1 да отпусне на кредитополучателя заем в общ размер на 15000.00 лева за срок от 48 месеца, обхващащ периода от подписване на договора до 20.02.2022 г., съгласно погасителен план, включващ падежните дати на месечните погасителни вноски, техния размер и размер на оставащата главница. Договорено било паричният кредит да бъде изплатен на 48 броя равни месечни вноски, всяка в размер на 465.39 лева, като в договора била посочена и общата стойност на плащА.ята по кредита. Въз основа на индивидуалния кредитен профил на ответника бил определен годишен процент на разходите. Кредитополучателят следвало да заплати и такса ангажимент, срещу което кредиторът сключва договора при фиксиран лихвен процент по смисъла на § 1, т. 5 от ЗПК, при съдържащите се в договора условия, размери и срокове. Таксата се заплаща от кредитополучателя при усвояване на кредита, като кредиторът удържа сумата посочена в поле „Такса ангажимент" от общия размер на кредита." Лихвеният процент по кредита бил фиксиран за срока на договора, като началната дата за изчисляване на ГПР била датата на подписване на договора при допускането, че годината има 365 дни, независимо дали е високосна и договорът е валиден за целия срок като стрА.те изпълняват точно задълженията си по него. Сумата, предмет на договора била преведена по личната банкова сметка на ответника, декларирана от същия и посочена в договора за кредит.

На основА.е на чл. 3 във връзка с чл. 4 от договора за ответника възникнало задължението да погаси заема на 48 месечни вноски, всяка по 465.39 лева, като в чл. 5 от договора било предвидено, че при забава на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата. Обезщетението за забава е равно на ОЛП, обявен от Българската народна банка, в сила от 1 януари, съответно от 1 юли на текущата година плюс 10%. Длъжникът не е погасил нито една вноска по кредита.

Твърди, че на основА.е чл. 5 от договора, вземането на „БНП Париба Пърсънъл Файненс" става изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска, която в настоящия случай е 20.04.2018 г., от която дата вземането е станало ликвидно и изискуемо в целия му размер, за което от страна на кредитора е изпратено изрично уведомление до длъжника. Тъй като от страна на длъжника не били извършвА. погашения по дълга от кредитора било подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

При условие, че установителният иск, бъде отхвърлен поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането по кредита преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, моли да съдът да приеме, че в условията на евентуалност предявява осъдителен иск, като счита, че същият осъдителен иск има характер на волеизявление за обявяване на кредита за изискуем, чрез връчване на препис от същия на ответната страна.

2

В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил отговор от назначения от съда особен представител на ответника. В отговора излага, че счита предявения като главен иск за неоснователен, като излага следното: На първо място оспорва размера на претендирА.те от ищеца суми, тъй като липсват доказателства за реалното им предоставяне на ответника по настоящето производство. На следващо място, смята, че предявеният установителен иск следва да бъде отхвърлен поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането по кредита, като се позовава на т. 18 на Тълкувателно решение №4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело №4/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС. По отношение на предявения в евентуалност осъдителен иск, твърди, че същият е недопустим, тъй като с ищцовото дружество счита, че той има характер на волеизявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, чрез връчване на препис от същия на ответната страна, като в случая твърди, че се до идентичност на основА.ето на установителния и евентуален иск. Позовава се на т. 11б от TP №4/2013 на ОСГТК на ВКС, съгласно която при условията на обективно съединяване може да бъде предявен евентуален осъдителен иск за вземането по оспорената заповед за изпълнение, но в случаите на друго основА.е или до пълния размер на вземането, което не е било предмет на заповедта за изпълнение, а в настоящата искова молба не се съдържат каквито и да било самостоятелни факти досежно предявения евентуален иск, които представляват ново и различно основА.е на този иск, поради което, заявеният евентуален иск за същата сума, предмет на установителния иск и при същото основА.е, е недопустим. А претенцията за лихви следва да бъде отхвърлена поради неоснователност на главния дълг.

Съдът, като прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в съвкупност събрА.те по делото доказателства, доводите и възраженията на стрА.те, и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е представен Договор за кредит за текущо потребление от 26.01.2018 г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс" и С. А. К., ЕГН **********, по силата на който Банката е предоставила на Кредитополучателя банков кредит в размер на 15 000 (четиринадесет хиляди) лева, с краен срок за издължаване 20.02.2022 г. (48 месеца, считано от неговото усвояване, съгл. т.2 от Договора, при ГЛП от 13,41% и ГПР от 16,41%.

Представени са и Условия по договора и погасителен план.

Представена е последна покана изх. № PLUS-15676327 от 12.09.2018 г., с която кредитополучателят е поканен да погаси задълженията си по договора, обявени от банката за предсрочно изискуеми в общ размер от 20596,45 лв., от които главница 15337,50 лв., договорна лихва - 4638,72 лв., обезщетение за забава - 620,23 лв. и представена към нея обратна разписка, на която не са отбелязА. никакви извършени 3 действия във връзка с връчването.

По делото е изслушана и приета съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице А. В., съгласно която с преводно нареждане на 29.01.2018г на лицето С. А. К. е преведена сумата от 14475,00 лв. по лична банкова сметка, декларирана от лицето в „Банка ДСК“ АД. Сумата представлява разликата между общ размер на кредита по договор за кредит с номер PLUS-15676327 – 15000 лв. и удържаната такса ангажимент 525,00 лв., съгласно клаузите на договора. Размерът на задълженията на ответника към датата на завеждане на заявлението по чл. 410 от ГПК – 26.01.2021 г. е 24177,00 лв. и включва: главница в размер на 15000 лв., главница по застраховка по кредит – 337,50 лв., договорна лихва в размер на 4638,72 лв. и мораторна лихва в размер на 4200,78 лв.

Към датата на изготвяне на експертизата размерът на задълженията по договора за кредит възлизат на 26571,36 лв., от които 15000,00 лв. – главница, 337,50 лв. – главница застрахователна премия по договора за кредит; 4638,72 лв. – договорна лихва и 6595,14 лв. – договорна лихва.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск за главница е с правно основА.е чл. 9 от ЗПК; за договорна (възнаградителна) лихва с пр. осн. чл. 11, т.9 от ЗПК; за лихвена надбавка за забава с пр. осн. чл. 11, т. 15 от ЗПК и за дължими заемни такси с пр. осн. чл. 10а от ЗПК.

Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква при предявен осъдителен иск ищецът да докаже възникването и съществуването на спорното право; че между неговия праводател и ответника е сключен процесният договор за кредит, с посочените в исковата молба условия; че ищецът е изправна страна по него, изискуемостта на процесните вземА.я; настъпването на предсрочната изискуемост.

От представените по делото доказателства безспорно се установи, че е налице облигационна връзка между ответника в качеството му на кредитополучател по процесния договор за банков кредит и „БНП Париба Пърсънъл Файненс". Установи се, че кредиторът е изпълнил задълженията си по договора като е предал на ответника заемната сума. Ответникът не е изпълнил задълженията си по договора, тъй като не е заплатил в цялост уговорените в него суми – главница, падежирали вноски по застраховка, договорна лихва и обезщетение за забава.

Длъжникът е изпаднал в забава още на първата падежна дата – 20.03.2018 г.

Съгласно чл.5 от Договора при забава на плащА.ята на две или повече погасителни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички определени от този договор надбавки ведно с дължимото обезщетение за забава, без да е необходимо изпращане на съобщение от кредитора за настъпилата предсрочна изискуемост.

4

Поканата за обявяване на кредита за предсрочно изискуем е изпратена до длъжника, но така и не е получена от него.

С т.18 от ТР №4/18.06.2014г. по Тълкувателно дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС са дадени разяснения, че предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общия принцип в чл.20а, ал.2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от стрА.те и при наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. Ако волеизявлението на кредитора се съдържа в исковата молба по чл.422 ГПК може да се приеме, че предявяването на иска има характер на волеизявление на кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем, и същият се обявява на длъжника с връчването на препис от исковата молба, то моментът на предсрочната изискуемост ще настъпи с получаването на преписа от ответника по иска. Връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на назначения му особения представител и от този момент се пораждат свързА.те с факта на връчване правни последици. Или в конкретния казус, доколкото няма връчване на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, за дата на обявяване на предсрочната изискуемост по кредита следва да се приеме датата на връчване на съдебните книжа по чл.131 от ГПК на назначения на ответника особен представител при условията на чл. 47, ал.6 от ГПК.

Разпечатката съдържа 29 от 49 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5684939a-de1c-46e0-a991-ea6dd9740a8d