Определение № 93 от 20.02.2024, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 93 гр. Благоевград, 20.02.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ДЕВЕТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Търговско дело № 20231200900153 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от Д. Г. О. с ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, Л. Г. О. с ЕГН ********** и постоянен адрес: *** и А.

Г. О. с ЕГН ********** и постоянен адрес: ***, чрез пълномощника им адвокат Р. Р. вписан във *, срещу ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС” АД, ЕИК 831830482 със седалище и адрес на управление: гр. София 1407, бул. „Джеймс Баучер” № 87, представлявано от С. С. П. и К. Д. К. в качеството им на членове на Съвета на директорите Предявени са искове с правно основание чл. 432 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД.

Твърди се с ИМ, че на 18.07.2020г. около 17.10 ч., на път 11-19, в района на 47-ми километър, посока гр. *- с. *, е настъпило пътно-транспортно произшествие /ПТП/.

Управлявания от правоспособния водач Б. Ц. П. лек автомобил „*“ с per. № *, собственост на същия/, на права отсечка на изхода на гр. *, предприема изпреварване на лек автомобил и с голяма скорост навлиза в десен завой, при посока на движение от гр. * кам с. *. Твърди се от ищцовата страна, че скоростта, с която навлиза в завоя от 94- 95км/час е по-висока от критичната скорост за преодоляване на кривата на завоя от 85 км/час, което е довело до невъзможност водачът да се върне в дясната лента и той е продължил движението си в лявата лента по посоката му на движение. Срещу него в същата лента се е движел лек автомобил м. „*“ с peг. № ***, управляван от Л. Г. О., като водачът на движещия се насрещно лек автомобил, не е имал техническа възможност за предотвратяване на удара чрез извършване на маневра заобикаляне, като не е имал и техническа възможност за предотвратяване на удара чрез аварийно спиране, тъй като разстоянието на което се е намирал автомобила от 15,17м., е по-малко от опасната зона за спиране 18,21м., поради което между двата движещи се насрещно леки автомобили е последвал удар.

Сочи се в ИМ, въз основа на която е образувано настоящото дело, че вследствие на 1 инцидента П. Г. О. /возещ се отпред вдясно в лек автомобил „*“ с per. № ***/ е получил множество увреждания, които в последствие са довели до неговата смърт на 01.10.20г.

Освен П. Г. О., пострадал от настъпилия инцидент е и водача Л. Г. О., който е получил гръдна травма, травма в областта на корема, множество охлузвания и натъртвания по тялото и крайниците.

За настъпилото ПТП е било образувано наказателно производство, което е приключило с Решение № 149/ 26.04.23г. по нак.д. № 909/22г. по описа на ВКС, с което е потвърдено и оставено в сила Решение № 194/05.07.22г. по ВНОХД № 498/22г. по описа на Апелативен съд- София. С Решение № 194/ 05.07.22г. по ВНОХД № 498/22г. по описа на Апелативен съд - София, Б. Ц. П. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 1, б. „Б“, ал. 1, б. „В“ вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК и във вр. с чл. 58а от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 3 /три/ години и 8 /осем/ месеца. На основание чл. 343г вр. чл. 377, т. 7 от НК е лишен от правото да управлява МПС за срок от 5 /пет/ години.

При условията на чл. 300 от ГПК, поддържа се с ИМ, че безспорно е установена вината, противоправността на деянието, както и механизма за настъпване на процесното ПТП, а поддържа се че смъртта на П. Г. О. се намира в причинно следствена връзка с така осъщественото деяние. Исковата претенция е основана на доводи, че ищците търпят страдания от смъртта и загубата на техния брат, което е обусловило правния им интерес от завеждането на преки искове за имуществени и неимуществени вреди срещу застрахователя на автомобила, управляван от виновния водач.

При изложените съображения, предявени са искове с правно основание чл. 432 от КЗ, с които се иска съдът да постанови решение, с което да осъди Застрахователно дружество „Бул инс“ АД, да заплати:

1. 25 100лв. за претърпени неимуществени вреди от Д. Г. О., ЕГН *, брат на починалия П. Г.

О., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на непозволеното увреждане18.07.2020г. до окончателното изплащане на обезщетението;

2. 25 100лв. за претърпените неимуществени вреди от Л. Г. О., ЕГН **********, брат на починалия П. Г. О., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на непозволеното увреждане- 18.07.2020г. до окончателното изплащане на обезщетението;

3. 25 100лв. за претърпени неимуществени вреди от А. Г. О., ЕГН **********, брат на починалия П. Г. О., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на непозволеното увреждане- 18.07.2020г. до окончателното изплащане на обезщетението;

4. 15 000лв. за претърпените лично от Л. Г. О., ЕГН **********, неимуществени вреди за претърпените болки и страданията от получените телесни увреждания, в резултат на ПТП, настъпило на 18.07.2020г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на непозволеното увреждане- 18.07.2020г. до окончателното изплащане на обезщетението;

5. 1 250лв. за претърпените имуществени вреди от Л. Г. О., ЕГН **********, съставляващи пълната загуба на лек автомобил м. „*“ с peг. № ***, ведно със законната лихва върху тази 2 сума от датата на непозволеното увреждане- 18.07.2020г. до окончателното изплащане на обезщетението.

Претендират се от ищцовата страна и направените разноски в производството по делото пред първата съдебна инстанция.

Съдът въз основа на служебно извършената проверка по реда на чл. 130 от ГПК за допустимостта на предявените искове и въз основа на изведените от процесуалният представител на ищците фактически твърдения и правни доводи с исковата молба и представените към нея доказателства счита, че пред съда са предявени за разглеждане искове с правно основание чл. 432 ал.1 от ТЗ, във вр. с чл. 79 ал.1 от ЗЗД и чл. 86 ал.1 от ЗЗД, които са процесуално допустими.

След като прие исковата молба за редовна и счете че е налице изначална допустимост на предявените пред съда за разглеждане искове с правно основание чл. 432 ал. 1 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД, съдът извърши проверка за приложимия процесуален закон и за процесуалния ред по който следва да се проведе производството по делото. Възникналото между страните по делото правоотношение следва да бъде съотнесено към тези изрично визирани в разпоредбата на чл. 365 ал.1 т. 1 от ГПК и производството по делото следва да се развие и проведе по реда на Глава ХХХІІ от ГПК, приложимия закон уреждащ търговските спорове.

С Определение № 463 от 25.09.2023г. по настоящото т.д. № 153/2023г. по описа на ОС Благоевград, съдът е разпоредил препис от ИМ и приложените към нея писмени доказателства, да бъдат изпратени на ЗД „БУЛ ИНС“ АД. Указал е на ответника, че в двуседмичния срок по чл. 367 ал. 1 от ГПК, може да депозира писмен отговор, който следва задължително да съдържа реквизитите посочени в разпоредбата на чл. 367 ал.2 от ГПК.

В срока по чл. 367 ал.1 от ГПК, по делото е постъпил писмен отговор от ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК 831830482, чрез пълномощника- адвокат М. Г., с който предявените обективно съединени искове за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди и за лихви за забава се оспорват както по основание, така и по размер. Оспорват се от ответника и акцесорните искове за лихва за забава, считано от датата на ПТП - 18.07.2020г.

Не оспорва с писмения отговор от ответника- наличието на застрахователно правоотношение между ЗД „БУЛ ИНС“ АД и водача на лек автомобил „*“ с per. № *- Б. Ц.

П. към датата на ПТП. Не се оспорва и факта на настъпилото ПТП и механизъма, при което то се е осъществило, както и, че при пътния инцидент е починал П. Г. О..

Оспорва се от ответната страна правната легитимация на тримата ищци да получат обезщетение за неимуществени вреди.

Поддържа се че по въпросът кои са критериите, които следва да бъдат съблюдавани и преценявани от съдилищата при определяне на обезщетение за неимуществени вреди по повод причинена смърт в съответствие с принципа на чл. 52 от ЗЗД е налице задължителна практика на Пленума на ВС, дадена с ПП № 4/68г. Развити са правни доводи, че според нормата на чл. 45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Според чл. 51 от ЗЗД пък обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и 3 непосредствена последица от увреждането. Това предполага, че фактическият състав на непозволеното увреждане обхваща наличието на противоправно деяние, вина и вредоносен резултат, което да е пряка и непосредствена последица от увреждането. Липсата на конкретика за кръга от лица имащи право да претендират обезщетение за неимуществени вреди е дала основание на Пленума на ВС на НРБ съобразно правомощията му по действащите в съответните периоди Закони за устройство на съдилищата да издаде постановления даващи отговор на този въпрос, които са били задължителни за съдилищата.

Те са такива и е оглед действащия в момента ЗСВ.

С писмения отговор се сочи, че с ППВС № 4/61г. е прието, че за неимуществени вреди следва да бъдат обезщетявани само най-близките на пострадалия в случай на неговата смърт. Те са изрично посочени- низходящи, съпруг и възходящи. Направено е и уточнение, че това става след като се установи, че действително са претърпели такава вреда. Посочено е и че нямат право на обезщетение за неимуществени вреди близките на починалия при непозволено увреждане, които са били с него в лоши лични отношения- родители, изоставили децата си, съпрузи живеещи в дълга фактическа раздяла. С ППВС № 5/1969г. посочения по- горе кръг лица е допълнен и е посочено, че имат право на обезщетение за неимуществени вреди и отглежданото, но неосиновено дете, съответно отглеждащият го, ако единият от тях почине вследствие непозволено увреждане, както и лицето, което е съжителствало на съпружески начала с починалия при непозволено увреждане, без да е бил сключен брак, ако това съжителство не съставлява престъпление и не противоречи на правилата на морала.

Поддържа се с отговора на ИМ от ответника, чрез пълномощника му по делото, че от мотивите на цитираното постановление е ясно, че за Върховния съд водещо при определяне кръга лица, а и размерът на самото обезщетение за неимуществени вреди е залегналия в чл.

52 от ЗЗД принцип на справедливостта. По тази причина Пленумът на ВС е приел, че този принцип предполага, че на обезщетяване подлежат лицата, които най-пряко са засегнати от загубата на морална опора и подкрепа, т.е. най-близките на пострадалия -неговите низходящи, съпруг и възходящи.

Сочи се с ИМ по делото, че по въпроса за кръга лица имащи право на обезщетение през 2018г., ОСНГТК на ВКС е приело и TP № 1 по т.д. № 1/2016г. С него е решено, че материално легитимирано да получи обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на негов близък освен лице от кръга посочен в ППВС № 4/61 г. и ППВС № 5/69г. по изключение може и да е всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Изложеното сочи че не е променен подхода, при което според установената практика на ВКС справедливостта изисква едно лице да бъде обезщетено за неимуществени вреди от смъртта на друго лице, т.е. отново се изиска да е налице силно изградена връзка между починалия и увредения, т.е. да е налице връзка идентична с тази присъща на роднините от най-близкия наследствен кръг-родители, деца, съпруг.

4

Обезщетения на братя и сестри, баби, дядовци и внуци се дължат само по изключение и то при доказана по делото при условията на пълно и главно доказване на силно изградена връзка между починалия и увредения, която връзка трябва да е идентична с тази присъща на роднините от най-близкия наследствен кръг-родители, деца, съпруг, за да бъде прието, че са налице предпоставките, при които е справедливо лицето, което претендира обезщетение да бъде обезщетено.При претенция за обезщетение от страна на лице извън този най-близък кръг то следва да докаже наличието на изградени отношения с починалия, които да се идентични на тези с лицата от най- близкия кръг роднини. Също така следва да докаже, че следствие на тези отношения той е претърпял и продължителни болки и страдания от загубата на лицето, за което твърди да му е особено близък.