Протокол № 158 от 17.05.2022, Окръжен съд - Сливен

ПРОТОКОЛ

№ 158 гр. Сливен, 16.05.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Снежана Бакалова при участието на секретаря Радост Д. Гърдева

Сложи за разглеждане докладваното от Снежана Бакалова Гражданско дело № 20212200100569 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 13:30 часа се явиха:

Ищецът Н. Н. Ч., редовно призован, се явява лично и с адв. Ж. Д.а от АК Хасково, редовно упълномощена от по-рано.

За ответника ЗД „Бул Инс“ АД, редовно призован, се явява адв. Г.Д. от АК Ямбол, редовно упълномощен от по-рано.

Адв. Д.А: Да се даде ход на делото.

Адв. Д.: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че липсват процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д ЕЛ И :

ДАВА ХОД на делото.

Адв. Д.А: Поддържам исковата молба. Във връзка с определението на съда водя двама свидетели, които ще моля да бъдат разпитани.

Адв. Д.: Оспорвам иска на основанията, които са изложени в отговора на исковата молба.

На основание чл. 146 от ГПК, съдът ДОКЛАДВА делото.Ищцата Д.С.Н. твърди в исковата си молба, че на 11.07.2021 год. около 01:00 часа в гр. Твърдица, ул. „Бенковски" № 21 водачът А. И. А., при управление на МПС 1

- лек автомобил марка "БМВ", модел „318 И", с рег. №******** поради движение със скорост, несъобразена с пътните условия, загубил контрол върху автомобила, който пропаднал по стръмен склон на пътя, с което допуснал ПТП, при което била причинена смъртта на возещата се в лекия автомобил пътничка на предна дясна седалка С. Н. Н.. Починалата С. Н. Н. била нейна майка.

Виновният за настъпилото пътно-транспортно произшествие водач А.

И. А., попадал в кръга лица, чиято отговорност се покрива от застраховката „Гражданска отговорност" - полица В6 120003442873, валидна от 16.12.2020 год. до 15.12.2021 год., издадена от ответника ЗД „БУЛ ИНС" АД, за лек автомобил марка "БМВ", модел „318 И", с рег. №********, т.е. валидна към датата на настъпване на застрахователното събитие.

Причинените травми на С. Н. Н., довели до нейната смърт били в пряка причинно-следствена връзка с виновното поведение на водача, който е бил застрахован при ответника. В резултат на виновно причинената смърт на майката на ищцата, същата е претърпяла неимуществени вреди, продължава да търпи до настоящия момент и ще продължава да ги търпи занапред.

Неимуществените вреди се изразявали в непрекъсната болка и страдание от неочакваната загубата на нейната майка. Преди пътният инцидент, отнел живота на С. Н. Н., тя е била в отлично здравословно състояние, работоспособна.

Счита, че справедливия размер на обезщетението е 200 000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от изтичане на 15-дневния срок по чл. 497, ал. 1, т. 1 КЗ - 28.08.2021 год. до окончателното изплащане на задължението.

Спазени били изискванията на чл. 380, ал. 1 от Кодекса за застраховането, като била подадена претенция за извънсъдебно изплащане на обезщетението на 13.08.2021 год. В резултат на това в ответното дружество била заведена щета № ********** и към настоящия момент същото не било изпратило отговор на така предявената претенция и не е изплатило обезщетение, въпреки че са изминали повече от три месеца от момента на депозирането.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на Д.С.Н., в качеството си на наследник на майка си С. Н. Н., сумата от 200 000 (двеста хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, както и за тези, които тепърва ще търпи за цял живот, ведно със законната лихва, считано от изтичане на 15-дневния срок по чл. 497, ал. 1, т. 1 КЗ - 28.08.2021 год. до окончателното изплащане на задължението. Претендира разноски.

Ответникът е депозирал в срок писмен отговор, в който не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка 2

„Гражданска отговорност" на автомобилистите за процесният автомобил марка "БМВ", модел „318 И", с рег. №********.

Не оспорва, че на 11.07.2021 г. е настъпил пътен инцидент, квалифициращ се като застрахователно събитие, с горепосоченото МПС, в което е починала С. Н. Н..

Оспорва изложения в исковата молба механизъм на произшествието , като твърди, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалото лице. Съгласно данните съдържащи се в приложения към исковата молба протокол за оглед на местопроизшествие, към момента на настъпване на ПТП загиналата С. Н. Н. най -вероятно е била без поставен предпазен колан.

Съгласно чл.51, ал.2 ЗЗД обезщетението за вреди от непозволено увреждане може да се намали, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване. Съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат. Такова рисково поведение е пътуването в моторно превозно средство без поставяне на обезопасителен колан, при наличието на такъв.

Твърди, че е налице съпричиняване от страна на загиналата за настъпване на вредите, което следва да се има предвид от съда.

Оспорва размера на претендираното обезщетение, като счита същото за прекомерно завишено с оглед твърдените неимуществени вреди, принципа на справедливостта, заложен в чл. 52 от ЗЗД, трайната съдебна практика /ППВС № 4/1968г/ и неблагоприятните последици от настъпилото пътнотранспортно произшествие за ищеца.

Счита, че претендирания размер на обезщетението за неимуществени вреди от 200 000 лв. е прекомерен с оглед твърдените от ищцата неимуществени вреди, не кореспондира по никакъв начин с принципа на справедливостта и установената съдебна практика, както и не се доказва от представените с исковата молба доказателства. Принципът на обезщетяването по справедливост на чл.52 от ЗЗД, изисквал да се извърши преценка на комплекс от редица конкретно съществуващи обстоятелства, които трябвало да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.

Последното трябвало да бъде съразмерно с вредите и да отговаря както на конкретните данни по делото, така и на обществените представи за справедливост. То трябвало да удовлетворява изискването за справедливост и при съпоставянето му с други случаи по аналогични казуси. Счита, че претендираното от ищцата обезщетение на неимуществените вреди е неоснователно завишено, прекомерно и не се подкрепя от фактическата обстановка, представените доказателства по делото и не съответства с изискването за справедливост. Нещо повече, размера на обезщетението при непозволено увреждане вследствие на ПТП, подлежи на конкретно доказване за всеки отделен случай с оглед претърпените вреди, които се характеризират със субективен елемент, тъй като преживените болки и страдания за всеки 3 човек са строго индивидуални. В настоящия случай следва да се съобрази обстоятелството, че в изложението на исковата молба няма никакви данни за изключителност на връзката между майка и дъщеря, което да оправдае присъждане в претендирания размер.

Предявеният иск намира правното си основание в чл. 432 от КЗ във вр. чл. 45 от ЗЗД. Акцесорният иск намира правното си основание в чл. 86 от ЗЗД. Възражението намира правното си основание в чл. 51 ал.2 от ЗЗД.

В тежест на ищцата е докаже твърденията си в исковата молба за наличие на непозволено увреждане с неговите елементи, противоправност, вреда, вина и причинно-следствена връзка между тях. Да докаже интензитета на търпените неимуществени вреди. Да докаже, че поискала заплащането на обезщетение от ответника в съответните срокове.

Ответникът следва да докаже възражението си за съпричиняване на вредоносния резултат поради непоставен предпазен колан.

Приема за безспорно и ненуждаещо се от доказване наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите за процесният автомобил марка "БМВ", модел „318 И", с рег. №******** при ответника към 11.07.2021г.

Адв. Д.А: Нямам възражения по доклада.

Адв. Д.: Нямам възражения по доклада. Във връзка с определението, касаещо доказателствата, представям образуваната преписка. Всички документи по нея са известни на ищцовата страна.

Адв. Д.А: Запознах се с претенцията. Известни са ни доказателствата.

Да се приемат.

На основание чл. 148 от ГПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА и ПРИЛАГА допуснатите писмени доказателства, както и получената служебно с изх. № 1250/14.04.22г. от ОД на МВР РУ Твърдица, заверени копия от материалите по ДП № 107/11.07.2021г. по описа на РУ Твърдица и представените в днешното съдебно заседание от ответната страна доказателства по застрахователна претенция на малолетната ищца Д. Н., представлявана от настойника си Н.Ч..

Адв. Д.А: Водим и моля да допуснете до разпит като свидетели лицата 4

И. Й. И. и Х. Н. Н..

Съдът СНЕ САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛИТЕ, както следва:

И. Й. И. – 46 г., българка,българска гражданка, неосъждана.

Свид. И.: Баба съм на ищцата. Желая да свидетелствам.

Х. Н. Н. – 30 г., български гражданин, неосъждан.

Свидетелите, ПРЕДУПРЕДЕНИ обещават да говорят истината. за наказателната отговорност,

Съдът ОТСТРАНИ свид. Николов от залата.

СВИД. И. И., РАЗПИТАНА КАЗА: Съпруга съм на Н.Ч. и баба на ищцата Д.. Живея със съпруга си, сина ми и снаха ми и техните деца в Твърдица. В една къща живеем общо. Дъщеря ми живееше при мен преди катастрофата. Нямаше сключен граждански брак. След като роди дъщеря си Д., дойде да живее в къщи с детето. Тя си гледаше детето, кърмеше го, къпеше го. Бащата не е помагал. Не знам как се казва бащата. Този човек, който направи катастрофата, той е бащата на детето. Той живее в с.

Чинтулово. Аз започнах да се грижа за Д. след катастрофата. Тя започна да плаче, искаше да суче, майка й я нямаше. Детето беше на един месец, като стана катастрофата, а сега наближава да направи една година. Мисля, че детето плаче, защото търси майка си. Сега и за мен плаче. Показвам на Д. снимки и й казвам, че това е майка й и тя произнася „мамо, мамо”. Търси я.

Това е единственото дете на С.. За нас е много тежко загубата на дъщеря ми.

Дъщеря ми беше на 17 години, когато роди Д.. Бяхме в къщи, гледахме телевизия, беше вечер и дъщеря ми отиде до тоалетната и по едно време дойдоха едни малки деца и казаха, че дъщеря ми е направила катастрофа, а аз им казах, че тя няма книжка, не може да направи катастрофа. Ние отидохме там, където е станала катастрофата, но не ни пуснаха да видим дали е тя. А. беше навън с колата и сигурно я е чакал. Това беше към 23.00 часа. Когато тя е излязла, бебето беше при нас в къщата, спеше. Бебето беше на един месец, когато катастрофира дъщеря ми. След това то остана при нас да го гледаме.

Бебето беше гладно, затова плачеше, защото дъщеря ми го кърмеше. Когато почина, започнах да му купувам изкуствено мляко да му давам и трудно приемаше тази храна.

Трудно приемаше храната, защото искаше да суче от майка си.

5

Страните: Нямаме повече въпроси.