Решение № 12151 от 10.07.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12151 гр. С., 10.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА В. КИРОВА при участието на секретаря ГАБРИЕЛА КР. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело № 20221110167940 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правно основание чл.45 от ЗЗД от Г. В. Р.,ЕГН **********,с адрес гр.С.,кв.“Д.“ ул.“ГГ.п.“ № 2А,против Л. С. А.,с адрес гр.С.,ул.“В.“ №,с искане за осъждане на ответницата да заплати сумата от 5000 лева – обезщетение за неимуществени вреди,считано от деня на увреждането – на 02.12.2022 г. до окончателното изплащане на вземането.

Ищецът твърди,че е ръководител на танцов състав „Др. огън“ с над 40 години професионален опит като към настоящия момент обучава около 50 деца в различни възрастови групи. Сочи се,че през м.07.2022 г. ищецът завел група от деца за участие в международен фолклорен фестивал,а някои от децата били придружавани от родителите си. Твърди се,че ответницата А. придружавала своята дъщеря А.,но през цялото време на престоя имала претенции и пречела на работата на ищеца,поради което след завръщането на групата в С. ищецът помолил ответницата да отпише детето си от заниманията. В исковата молба се сочи,че на 02.12.2022 г. във вайбър група,в която са включени родителите и децата ответницата отправила към ищеца обвинения,които са клеветнически и обидни и засегнали достойнството и доброто име на ищеца. Ищецът твърди,че започнал да изпитва срам и тревожност,което наложило посещение при психолог,сънят му бил нарушен,поради което претендира сумата от 5000 лева,предявена частично от сума в размер от 10000 лева. Ищецът моли съда да постанови решение,с което да уважи исковата претенция.

В срока за подаване на писмен отговор е депозиран такъв от ответницата А. със становище за недопустимост на иска,а ако бъде възприет за допустим – за неговата неоснователност. Сочи се,че употребените изрази не са нито обидни,нито клеветнически,а ответницата е проявила смелост да предпази други жени,които биха могли да бъдат атакувани от ищеца Р. вербално или физически. Твърди се,че негативното отношение на ищеца Р.

1 към детето А. се е породил от отказа на майката ищецът да има определени отношения с майката. Ответницата изтъква,че употребените изрази не са нито обидни,нито клеветнически,поради което не може да бъде присъдено обезщетение за вреди. Ответната страна моли съда да постанови решение,с което да отхвърли исковата претенция.

Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за установено следното :

Представено е текстово съобщение от Л. А..

Установява се,че на 26.10.2022 г. Л. А. е поискала от настоятелството на Народно читалище „Св.Св. К. М.“ обяснения за причините за отстраняване на нейната дъщеря от школа по народни танци с ръководител Г. Р..

С отговор изх.№ 15/02.12.2022 г. на Л. А. е отговорено,че настоятелството не разглежда лични взаимоотношения.

Според психологическо становище за психичното състояние на Г. В. Р. от 15.12.2022 г.,изготвено от „Психея консулт“ЕООД Г. Р. има тревожнодепресивна симптоматика,което нарушава нормалното му взаимодействие в социална среда и се отразява негативно на семейните и личните му взаимоотношения,поради което е необходимо интензивно психотерапевтично лечение.

Представена е психологическа консултация от Център за работа с деца М. от 06.03.2023 г.,според която А. А. получава психологическа помощ веднъж седмично.

Установява се,че Център за работа с деца М. издава служебна бележка на А.Л. А. за извиняване на отсъствие от учебни занятия поради провеждане на психологическа консултация на 13.02.2023 г.

Приет е договор за съвместна дейност от 01.12.2022 г.,сключен между НЧ „Св.Св. К. М.“ и „Др. огън“ЕООД с ръководител Г. В. Р..

Установява се от представената диплома от Академия за музикално и танцово изкуство – Пловдив,че Г. В. Р. има специалност българска народна хореография.

От приетото заключение по изслушаната съдебно-психологична експертиза се установява,че по анамнестични сведения се установява,че Г. Р. е бил тревожен и депресивен,към настоящия момент няма данни за наличие на депресия и тревожност като клинична изява,ако е наличен стрес проявите на стрес са с продължителност около шест месеца,според експертното заключение ищецът изпитва в по-висока степен негодувание и гняв,които са стенични емоции,а не обида и огорчение като астенични емоции и са в основата на депресията и тревожността,към момента на изготвяне на експертното заключение няма завишени нива на стрес,тревожност,депресия,към момента на изследването Г. Р. е в добро психично състояние.

В хода на производството са събрани гласни доказателства – от разпита на свидетелката ММ. се установява,че нейната дъщеря посещава танцовия състав,а с Л. А. се запознали на лагера. Според свидетелката ММ. преди 2 отпътуване за С. Л. товарела багажа на своята кола и на висок глас започнала да говори в трето лице за Г. – „той ще ми казва,че съм се държала по някакъв начин,той ще ми казва,че съм лош родител“ и тогава Г. се обърнал към нея и попитал Л. какво иска да каже. Според свидетелката ММ. Л. обяснила,че са й казали,че според думи на Г. Л. е лош родител и не се грижи за своите деца. От показанията на свидетелката ММ. Л. била в агресивна фаза и свидетелката заедно с нейния съпруг се отдалечили,защото се получавал личен конфликт.

Свидетелката ММ. депозира показания,че след случката първо заминала Л.,а Г. се качил в автобуса с децата и бил разтревожен,а според разказаното от дъщерята на свидетелката по време на пътуването на Г. му прилошало.

Разпитана в съдебно заседание,свидетелката ММ. депозира показания,че във вайбър групата на състава Л. пуснала дълго съобщение,в което се съдържали неистини – според свидетелката ММ. Г. е изказвал мнение,че детето на Л. се справя много добре. От показанията на свидетелката ММ. се установява,че Г. не е носил ракия на лагера и свидетелката не е видяла да има закачки от страна на Г. с Л.. Свидетелката ММ. депозира показания,че по време на лагера Г. е пиел бира,свидетелката не е виждала Л. да носи бира на Г.,а й е направил впечатление начинът,по който Л. се обръщала към Г. – Ж. в присъствието на съпругата на Г.. От показанията на свидетелката М. се установява,че познава Г. от дете,а с Л. се познават от пет години,защото Л. й е служител. От показанията на свидетелката М. се установява,че са пътували до летен лагер на танцовия ансамбъл,където се настанили в стая с Л. и двете деца. Според показанията на свидетелката М. Г. пиел ракия и на обяд,както и изпращал Л. да му вземе бира като според свидетелката М. поведението на Г. към Л. не било много окей и дори веднъж Г. влязъл в стаята им. Според показанията на свидетелката М. по време на провежданите разходки детето на Л. чуло Г. Р. да казва,че Л. е безотговорна и не може да си гледа децата. От показанията на свидетелката М. се установява,че пред хотела Г. казал А. повече да не посещава заниманията и след това А. получила психологичен срив. От показанията на свидетелката М. се установява,че след връщане в „Д.“ децата разказали какво се е случило на лагера и председателя на читалището поискала от Л. да подаде жалба,за да бъде отстранен Г. от ансамбъла,свидетелката сочи,че написаното от Л. отговаря на истината,нейното дете все още посещава танцовия състав. Разпитана в съдебно заседание,свидетелката М. е казала,че със съпруга й са спонсорирали читалището и танцовия състав чрез предоставяне на храна,а за едно пътуване до Турция съпругът й поел всички разходи освен транспорта. Свидетелката М. е депозирала показания,че съпругата на Г. е била на лагера,на свидетелката не е известно вайбър съобщението да е коментирано от родителите. От показанията на свидетелката Р. – Н. се установява,че нейното дете посещава танцовия ансамбъл,свидетелката е казала,че лагерът е протекъл много приятно с изключение на инцидент,който я изненадал като инцидентът започнал с обвинение от г-жа А. към Г. Р.,че я е обидил като казал,че не е добра майка. Според свидетелката Р. – Н. по време на пътуването Р. бил притеснен. От показанията на свидетелката Р. – Н. се установява,че когато прочела съобщението във вайбър групата се учудила,защото Г. Р. бил много отговорен към децата по време на провеждане на лагера и не е видяла да е употребявал алкохол освен да пие бира. Според показанията на свидетелката Р. – Н. родителите на децата имат доверие на ръководителите на ансамбъла – 3

Г. Р. и неговата съпруга като след написаното съобщение другите майки нито са питали свидетелката дали написаното е вярно,нито е имало коментари.

Свидетелката Р. – Н. е казала,че не знае защо детето на г-жа А. не посещава репетиции,след публикуване на съобщението във вайбър групата неговата съпруга водила няколко репетиции сама. Свидетелката Р. – Н. е депозирала показания,че чрез написаното се уронва престижа на преподавателя,на свидетелката не е известно дали Г. е влизал в стаята,където е била настанена г-жа А.. От показанията на свидетелката Д. се установява,че познава Л. от сладкарница „Мая“,където е клиент и пазарува четири или пет пъти годишно,свидетелката била поръчала сладки за Димитровден и тогава се обадили по телефона на Л. и тя се разстроила и помолила свидетелката да я закара до бул.“Ч.в.“. Според показанията на свидетелката Д. отишли до училището и детето излязло разстроено и треперещо. Свидетелката Д. разбрала от Л.,че поради възникнал конфликт между нея и треньора детето било изгонено публично от ансамбъла и се влошило състоянието му като започнало да получава паник атаки. Според показанията на свидетелката Д. тя не е виждала детето на Л. А. друг път,не знае дали Л. А. има друго дете,не е близка с Л. А..

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи :

Уважаването на иск с правно основание чл.45 от ЗЗД е обусловено от доказване,че на ищеца са причинени вреди,ответната страна е извършила действия или е допуснала бездействие,вследствие на които се нарушава принципът да не се вреди на другиму,между деянието и вредоносния резултат да съществува причинна връзка по начин,по който вредите не биха настъпили,ако не беше осъществено деянието. Съгласно чл.45,ал.2 от ЗЗД е установена оборима презумпция за наличието на вина на дееца,което означава,че ответната страна следва да докаже,че са налице обстоятелства,изключващи отговорността й.

В настоящия случай ищецът Р. претендира обезвреда за вреди,възникнали вследствие употребени думи и изрази в текстово съобщение,което е качено във вайбър група на танцов състав,който ръководи,а именно „искал нещо от дама“,“не спря да се закача“,“винаги миришел на алкохол“,“винаги е нервен,защото му липсва пиенето“,“започна да крещи пред мен пред хотела“ като между страните не съществува спор,че ответницата А. е публикувала съобщението в този вид и не се оспорва,че е употребила тези изрази,а по същество спорът между страните е дали тези думи и изрази могат да ангажират отговорността на ответницата. Съдът възприема като неоснователен доводът на ответницата чрез процесуалния й представител в подадения писмен отговор,че искът е недопустим,а ако бъде възприет за допустим е неоснователен,защото употребените думи и изрази обективно не отговарят на съставомерно деяние обида или клевета. На първо място,преценката дали искът е допустим съдът реализира при наличието на изложени твърдения,че е осъществено непозволено увреждане,а въпросът дали са реализирани материалноправните предпоставки за уважаване на иска е въпрос по съществото на спора. На второ място,следва да бъде отчетено,че по реда на чл.45 от ЗЗД се претендира реализиране деликтна отговорност на ответната страна като понятието деликт е по-широко спрямо понятието 4 престъпление и деликт е както деяние,което осъществява от обективна и субективна страна състав на престъпление,така и деяние,което макар формално да не осъществява състав на престъпление представлява неправомерно такова,насочено към възникване на вреди за друго лице.