Решение № 327 от 30.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 327 гр. София, 30.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВИАНА ДИМЧЕВА при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА като разгледа докладваното от ИВИАНА ДИМЧЕВА Административно наказателно дело № 20251110211408 по описа за 2025 година

Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.

Образувано е по жалба на ******* (подадена чрез юрк. Х. Х.) срещу Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата с № 8505308183, с който на основание чл.187а, ал.2, т.3, вр. чл.179, ал.3б от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложена „имуществена санкция” в размер на 2500 (две хиляди и петстотин) лева, както и такса по чл.10б, ал.5 от Закона за пътищата (ЗП) в размер на 119 (сто и деветнадесет) лева.

В жалбата се твърди, че Електронният фиш е незаконосъобразен, издаден при съществени пропуски на процедурата по издаването му и при нарушения в процесуалния и материалния закон. Твърди се, че има неправилно установени факти и обстоятелства, които явно се разминават с правилното фактическо положение. Електронният фиш се твърди и че е необоснован. Не било ясно в какво се изразява неправомерното поведение на наказаното лице и за какво му се налага наказание. Приема се, че е нарушена процедурата за ангажиране на административно-наказателната отговорност, тъй като към датата на извършване на соченото нарушение, респ. установяването му и издаването на Електронния фиш (21.04.2022г.) е липсвала изрична законова разпоредба, предвиждаща възможност да бъде съставен Електронен фиш за нарушение по чл.179, ал.3, б. „б“ от ЗДвП. Посочено е, че такава възможност е предвидена с промените в Закона, влезли в сила месец февруари 2024г.

(Доп. - ДВ, бр. 13 от 2024г., в сила от 13.02.2024г.). Въпросната норма не е съществувала към 1 датата на извършване на соченото нарушение. Жалбоподателят се позовава на чл.3 от ЗАНН и заявява, че е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като се ограничавали правата на лицето, сочено за нарушител, включително да възрази по смисъла на чл.42, ал.1, т.8 и чл.44, ал.1 от ЗАНН и да представи доказателства в подкрепа на своите твърдения. В жалбата се твърди, че Електронният фиш е издаден в нарушение на разпоредбата на чл.80, ал.1, т.5 от НК, тъй като е вписана дата на нарушението - 21.04.2022г., а Електронният фиш бил връчен през месец юни 2025г., т.е. не са били предприети действия, които да прекъснат 3-годишната давност, тъй като след датата на нарушението няма данни Агенция „Пътна инфраструктура“ да е правила опити за връчване на Електронния фиш. Посочва се, че Дружеството не е прекратявало дейност, не се е укривало, подавало е финансовите си отчети всяка години и не следва да се прилага чл.81, ал.2 от НК. От дружа страна жалбоподателят счита, че има неточности и непълноти в съдържанието на Електронния фиш. Приема се, че е налице разминаване в описаното в обстоятелствената част нарушение и квалификацията му, посочени в Електронния фиш. Не било ясно в какво действителност се изразява неправомерното поведение на наказаното лице, като по-конкретно се сочи, че не се установява безспорно дали ******* е наказано заради това, че е нарушило забраната по чл.102, ал.2 от ЗДвП, като е допуснало движение на пътно превозно средство /ППС/, без едновременно да са изпълнени задълженията по установяване размера и по заплащане на съответната такса по чл.10, ал.1 от ЗП или заради това, че не е заплатило дължимата пътна такса. В жалбата се релевират аргументи, че в Електронния фиш описаното деяние не било квалифицирано с надлежната административно-наказателна разпоредба, тъй като чл.139, ал.7 от ЗДвП касае налагане на наказание на водача на ППС, а в случая била наложена имуществена санкция на юридическо лице. Същевременно в обстоятелствата част на Електронния фиш не се споменавало нищо за водача и за собственика на ППС. Не били посочени и датата, и часа на извършване на нарушението, а само датата и часа на „установено нарушение“, т.е. когато електронната система за отчитане на пътни такси е установила нарушението, но не и датата и часа на извършването му. Не било определено и мястото на извършване на нарушението. В Електронния фиш липсвало описание на отделните ТОЛ сегменти, в които съответното ППС е навлязло, така и на техническите характеристики на пътя или пътния участък. Според жалбоподателя не бил ясен начинът, по който е определен размерът на дължимата такса от 119 лева. В недостатъчна степен било индивидуализирано и ППС /съставът от ППС/. Според жалбоподателя в Електронния фиш е индивидуализиран само влекача като е посочен регистрационния му номер, макар че липсвала информация за номера на шасито и двигателя. Въпреки, че в Електронния фиш се твърди, че влекачът е „в състав с ремарке с общ брои оси 2“, такова ремарке не било посочено. По-нататък в жалбата се твърди, че Електронният фиш не съдържа дата на издаване, поради което бил невъзможен контролът за законосъобразност относно спазването на сроковете по чл.34 от ЗАНН и ангажиране на отговорността на нарушителя в рамките на законоустановения срок от извършване на нарушението, респ. установяване на нарушителя.

Освен това не било съвсем ясно дали административно-наказателната отговорност е ангажирана пряко към юридическото лице - *******, тъй като в Електронния фиш пишело, 2 че Дружеството може да се освободи от административно – наказателна отговорност, ако в 14-дневен срок от получаването на Електронния фиш се плати компенсаторна такса по чл.10, ал.2 от Закона за пътищата в размер на 540 лева. В жалбата се твърди, че Електронният фиш е издаден в нарушение на чл.52, ал.4 от ЗАНН, тъй като наказващият орган се е произнесъл по преписката преди да прецени всички обстоятелства, относими към въпроса за вината на жалбоподателя и без дори да извърши проверка относно тези обстоятелства. Допълва се, че Електронният фиш е издаден и в нарушение на материалния закон, тъй като е санкционирано деяние, за което няма категорични доказателства, че осъществява признаците от състав на административно нарушение по чл.102, ал.2 от ЗДвП.

Макар отговорността на юридическите лица да е безвиновна, не били ангажирани доказателства за това, че ******* е допуснало движение по платената пътна мрежа на собственото си ППС в разрез с установения ред. В жалбата се твърди, че от страна на Дружеството били предприети и извършени всички необходими действия съгласно ЗДвП и ЗП, вкл. заплащане на пътни такси, като Дружеството било оборудвало камиона с бордово устройство за отчитане на таксите и плащането им през доставчик на услуги. Дори и да се приеме, че е налице реализиран състав на административно нарушение, деянието следвало да се квалифицира като маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като деянието не се отличава със значителна обществена опасност, наложената глоба в размер на 2500 лева се явявала несъразмерно тежка и за влекача са плащани пътни такси. Жалбоподателят се позовава на Директива 1999/62/ЕО и на практиката на Съда на ЕС (дело С-497/15 и С498/15), като отбелязва, че при нетранспониране в срок на Директивата или при неправилното й транспониране се поражда директен ефект, който позволява непосредствено приложение на съответните текстове от Директивата. Твърди се, че обжалваният Електронен фиш е в разрез и с Решение по дело С-61/23 на Съда на ЕС и че при определяне на наказанията трябвало да се прибегне до най-малко обвързващата санкция и причинените неудобства не трябвало да са несъразмерни. Сочи се, че с процесния Електронен фиш са наложени две наказания (имуществена санкция в размер на 2500 лв. и такса в размер на 133 лв.) за едно извършено нарушение, а съгласно цитираното Решение от 21.11.2024г. е недопустимо налагането на система от наказания. Обръща се внимание и на това, че ******* е имало сключен договор с доставчик на услуги чрез ***** за автоматично отчитане и събиране/плащане на пътни такси с т.нар. бордови устройства, като се твърди, че от доставчика на услугата не са изпращали до Дружеството – жалбоподател уведомление за дължима пътна такса, която се твърди, че не е платена. Жалбоподателят се позовава на чл.2, § 7 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 година относно подробните задължения на доставчиците на услуги на Европейската услуга за електронно пътно таксуване, минималното съдържание на заявлението за електронно пътно таксуване, минималното съдържание на заявлението за област на Европейската услуга за електронно пътно таксуване, електронните интерфейси, изискванията за съставните елементи на оперативната съвместимост и за отмяна на Решение 2009/750/ЕО, в сила от 19.10.2021г., както и на чл.10б, ал.7-9 от ЗП (ДВ, бр.14 от 2023г., в сила от 01.01.2024г. ). С тези аргументи се иска от съда да отмени изцяло обжалвания Електронен фиш и да присъди 3 сторените по делото разноски в полза на Дружеството – жалбоподател.

В молба-становище с вх. № 341609 от 20.10.2025г., подписана от юрк. Х. Х., се заявява, че се поддържа жалбата и се моли за отмяна на Електронния фиш. Преповтарят се доводите, изложени в жалбата. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 190 лева.

Пред СРС, НО, 10 състав жалбоподателят ******* не изпраща представител, който да вземе становище по време на съдебните прения.

Въззиваемата страна Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/ се представлява пред СРС, НО, 10 състав от юрк. Г.. В съдебното заседание на 28.10.2025г. тя заявява, че оспорва жалбата. По време на съдебните прения пред СРС юрк. Г. иска съдът да остави жалбата без уважение, тъй като била неоснователна, а обжалваният Електронен фиш е определен като правилен и законосъобразен. Поради това се пледира за неговото потвърждаване. Според юрк. Г. обжалваният Електронен фиш отговаря на всички нормативни изисквания, съдържа изискуемите реквизити, издаден е от компетентен орган по утвърдения образец, а нарушението е установено и правилно квалифицирано. Претендира се и юрисконсултско възнаграждение.

По делото е налице писмо с вх. № 266196 от 05.08.2025г., с което жалбата е препратена от Агенция „Пътна инфраструктура“, Национално ТОЛ Управление на СРС заедно с административно – наказателната преписка. В това писмо се посочва, че обжалваният Електронен фиш е издаден в съответствие с разпоредбата на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето от електронната система по чл.167а, ал.3 от ЗДвП, в отсъствие на контролен орган и на нарушител, по образец, утвърден от УС на Агенция „Пътна инфраструктура“. Посочено е, че Електронният фиш притежава всички задължителни реквизити съгласно чл.189ж, ал.1 от ЗДвП, а жалбата на ******* е определена като неоснователна и нeдоказана. Иска се съдът да потвърди процесния Електронен фиш като правилен и законосъобразен.

По делото е депозирано писмо от Агенция „Пътна инфраструктура“, Национално ТОЛ Управление /подадено чрез юрк. Д./ с вх. № 346043 от 23.10.2025г., според което техническо устройство № 20141 представлява стационарна контролна точка (СКТ) и поточно автоматично устройство за записване на пътния трафик (АУЗПТ), което е разположено на метална рамка, неподвижно монтирана над път А-2 (автомагистрала „Хемус“), км. 6+804 метра, попадащо на територията на Горни Богров, Столична община.

Твърди се, че устройството е част от Електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП. Съгласно чл.167а, ал.1 от ЗДвП Агенция „Пътна инфраструктура“ осъществява контрол върху заплащането на съответната такса по чл.10, ал.1 от ЗП чрез електронна система за събиране на пътни такси (ЕССПТ), като за всяко установено нарушение по чл.179, ал.3-3в от ЗДвП се създава доклад, към който автоматично се прилага снимков материал и/или видеозапис, които са доказателства за отразените в тях обстоятелства относно ППС, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа, мястото 4 на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, както и местонахождението на техническото средство. В писмото се цитира чл.10, ал.1 от Наредба за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние. Твърди се, че в нормативен акт не е предвидено изискване ЕССПТ или нейните компоненти да са преминали проверка по Закона за измерванията (ЗИ). В писмото се цитират чл.1, чл.5 и чл.57 от ЗИ, както и §1, т.1 от ДР на ЗИ. Посочва се, че ЕССПТ и нейните компоненти не извършват измервания на стойности и величини, а само сравнителен анализ на данните относно регистрационен номер, категория на ППС, брой оси и екологичен клас на ППС. При установяване на нарушенията по чл.179, ал.3-3в от ЗДвП нямало измерване на величина. Отчитането на нарушението се извършвало при преминаване на ППС по участък от платената пътна мрежа, върху който е разположена СТК, като техническото средство заснемало движещия се автомобил и неговия регистрационен номер, снимковият материал се пазел в база данни, от която специален софтуер разчитал регистрационния номер и го сравнявал със списъците за заплатени пътни такси. В случай, че не се установи заплатена такса, съответстваща на характеристиките на ППС, системата автоматично изтегляла данните за нарушителя от регистрите на Министерство на вътрешните работи (МВР) чрез платформата за междурегистров обмен RegiX. В писмото се твърди още, че СКТ – част от електронната система разполагат със система за мониторинг, която сигнализира за настъпили неизправности в някои от техните елементи, като в случай на такъв сигнал – служители от Сектор „Техническа поддръжка на крайпътна и правоприлагаща инфраструктура“ на Отдел „Управление на информационна система и инфраструктура“ към Национално ТОЛ Управление при Агенция „Пътна инфраструктура“ отстранявали възникналата неизправност. Посочва се, че изискванията на ЗИ били относими към автоматизираните технически средства и системи (АТСС), използвани в структурите на МВР, тъй като служели за количествено измерване на определени величини (например скорост на движение), както и за тяхното сравняване с величини от същия вид. Подобно измерване на величини и тяхното съпоставяне една с друга не било налице в процесите на обработка на данни от електронната система по чл.167, ал.3 от ЗДвП. Използването на различни термини в чл.189, ал.4 от ЗДвП и в чл.189ж, ал.1 от ЗДвП също показвало, че става въпрос за различни средства /системи/, като системата по чл.167а, ал.3 от ЗДвП не попадала в обхвата на определението на АТСС, дадено в т.65 от ДР на ЗДвП и прилагането на правните норми по аналогия в случая било недопустимо. В заключение в писмото на Агенция „Пътна инфраструктура“, Национално ТОЛ Управление (приложено на лист 35-37 от делото) се казва, че техническо средство № 20141 е въведено в експлоатация заедно с ЕССПТ след измененията на ЗДвП и ЗП (ДВ, бр.105/2018г.). В писмо с вх. № 346043 от 23.10.2025г. юрк. Д. се позовава на Становище от Отдел „Управление на информационна система и инфраструктура“ в Национално ТОЛ Управление, както и на извлечението от електронната система на Агенция „Пътна инфраструктура“ за история на обработка на нарушението.