Решение № 1798 от 18.05.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1798 гр. София, 18.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕЛЯН ЛЮБ. ДИЛКОВ при участието на секретаря ЗАРИНА С. АНДОНОВА като разгледа докладваното от ДЕЛЯН ЛЮБ. ДИЛКОВ Административно наказателно дело № 20251110204906 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН

Образувано е по жалба на „Е.“ ЕООД против електронен фиш Серия Г № 0045219, издаден от СДВР, с който, на основание чл. 638, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 вр. чл. 461, т. 1 КЗ, на жалбоподателя била наложена имуществена санкция, в размер на 2 000 лева за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ.

НП е обжалвано от санкционираното лице, в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. В жалбата си оспорва наказателното постановление, като навежда доводи за процесуални нарушения (незаконосъобразен ред за ангажиране на отговорност; непрецизна цифрова квалификация; неясно описание; смесване на състави на нарушения; non bis in idem) и за недоказаност. Моли за отмяна на процесното наказателно постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят, нередовно призован, не се представлява. Същият не е открит за връчване на призовка нито на посочения в жалбата адрес, нито на регистрирания такъв и производството протича, при условията на чл. 61, ал. 4 ЗАНН.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. Излага становище по същество в писмен вид. Претендира деловодни разноски. Прави възражение за прекомерност на насрещните.

Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа страна следното:

На 10.07.2022 г., в 15:49 ч. неустановено по делото лице управлявало лек автомобил „Ф.Т.“, ДК № ... (собственост на „Е.“ ЕООД) в гр. София, по бул. „П. К. Яворов”, с посока на движение от бул. „Драган Цанков” към бул. „Черни връх“. При № 56 бил заснет от автоматизирано техническо средство MD1197. В хода на извършена проверка било установено, че за автомобила няма валидно сключена и действаща към момента застраховка „гражданска отговорност на 1 автомобилистите“, за което били издаден електронен фиш.

Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: електронен фиш; снимков материал; справка за собственост; заповед за утвърждаване на образец; протокол за техническа проверка; преглед на вписан тип; решение за одобрение на типа; протокол а използване и снимка; справка за генериране и връчване на фиш; справка от Гаранционен фонд; форма на отчет; сертификат.

Доказателствената съвкупност е вътрешно непротиворечива и еднопосочна, по отношение на описаната фактическа обстановка, поради което и по аргумент от разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, подробен анализ на доказателствата не е наложителен. Наличният снимков материал, в светлината на приложения протокол за използване, позволява твърдението, че на посочените дата и час лекият автомобил не се е намирал на инкриминираното място, да бъде счетено за опровергано.

Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата

Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана страна – наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, както и срещу подлежащо на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.

По приложението на процесуалния закон

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери законосъобразността на атакувания акт, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.

314, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл. 13, чл.

107, ал. 2 и чл. 313-314 НПК вр. чл. 84 от ЗАНН) констатира, че фишът е издаден от компетентен орган; в предвидената от закона писмена форма и съдържание, както и при спазване на предвидения за това процесуален ред.

Не се установява кога и по какъв начин фишът е връчен на санкционираното лице, но и по правило това обстоятелство има отношение единствено към началото на преклузивния срок по чл.

59, ал. 2 от ЗАНН, но не и към законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.

Не са налице твърдение от жалбоподателя процесуални нарушения. Абсолютно коректно се сочи, в принципен план, че доколкото отговорност се ангажира за липса на валидна застраховка, словесно изложение за ограничение на скоростта и приспаднат толеранс носи всички признаци на неуместност, т. е. теза за отклонение от процесуалните стандарти е защитима. Едновременно с това, обаче, за да съставлява отменително основание, едно нарушение следва да бъде съществено, т. е. да нарушава или поне да ограничава правото на защита. Доколкото, в конкретния случай, инкриминираното нарушение е надлежно словесно и цифрово описано (дори с ненужни елементи, 2 като посока на движение, доколкото деянието би било съставомерно и в двете платна за движение), то и отправената критика към дейността на контролните органи не би могла да бъде изцяло споделена.

На следващо място, действително бланкетната (по силата на препращането към ал. 1) санкционна норма на чл. 638, ал. 4 КЗ касае изпълнително деяние „управление“, което не би могло, поради своите специфики, да бъде осъществено от юридическо лице, законодателят е предвидил санкцията да се налага именно на собственика (аналогично на законодателното решение на чл. 188 ЗДП, макар ал. 2 на цитираната разпоредба да предполага налагане на санкция на законния представител на юридическото лице), с предвидени алтернативи на санкция за физически лица и юридически такива (респ. – еднолични търговци). В този смисъл и доколкото възможност на установяване на нарушението с автоматизирано техническо средство изрично да е регламентирана с разпоредбата на чл. 638, ал. 4 КЗ (допълнена от тази на чл. 647, ал. 3 КЗ), то и изложените доводи за необходимост от съставяне на АУАН не биха могли да бъдат споделени.

Касателно съотношението между разпоредбите на чл. 483, ал. 1, т. 1 и чл. 638, ал. 4 вр, ал.

1, т. 2 КЗ, важат христоматийните постановки за съотношение между диспозиция и санкция, в който смисъл и отговор по този пункт от възражението предполага излагане на пространни теоретични доводи, с които повереникът, безспорно, е запознат. Отново в този ред на мисли, действително разпоредбата на чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ регламентира задължение за сключване на застраховка „гражданска отговорност“, на което кореспондират санкциите на чл. 638, ал. 1, т. 1 и т.

2 КЗ, но ал. 4 на цитираната разпоредба урежда самостоятелен състав на нарушение, обвързан с липсата на застраховката (и за който има всички основания да бъде по-тежконаказуем, макар да не е уреден, като такъв), свързан не само с отсъствието й, но и с ползване на ППС по предназначение, въпреки тази липса. В този смисъл и не се касае за противоречие, а за необходимо допълване между правни норми, тълкувани систематично.

Доколкото обжалваният електронен фиш и цитираният в жалбата касаят установени нарушения с различни пространствени и времеви параметри, макар и извършени с едно и също ППС, то не е налице и забраната non bis in idem.

По приложението на материалния закон

Фишът е законосъобразен и от материалноправна гледна точка. В хода на съдебното следствие се установи по несъмнен начин, че на 10.07.2022 г., в 15:49 ч. неустановено по делото лице управлявало лек автомобил „Ф.Т.“, ДК № ... (собственост на „Е.“ ЕООД) в гр. София, по бул.

„П. К. Яворов”, с посока на движение от бул. „Драган Цанков” към бул. „Черни връх“,валидно сключена и действаща към момента застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите“.

Въз основа на установената фактическа обстановка настоящият състав приема, че дружеството не е изпълнило задължението си по чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ - да ползва моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване има сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. При липса на данни за конкретно физическо лице, ползвало автомобила, но и с оглед разпоредбата на чл. 638, ал. 4 КЗ, законосъобразно фишът е бил адресиран срещу собственика на превозното средство.

Съставът на това нарушение урежда изпълнително деяние, което го определя като нарушение на просто извършване, осъществявано чрез противоправно бездействие. От субективна 3 страна деянието е извършено при форма на вина - непредпазливост, тъй като нарушителят е бил длъжен да следи за наличието на сключена застраховка /общественоопасния характер на деянието/; предвидими са общественоопасните последици, а именно, че застрашава обществените отношения, свързани с репариране на вреди от евентуално настъпило, но е неглижирал настъпването на общественоопасните последици, без причините за това да се отразяват върху ангажирането на отговорност.

Съдът приема, че нарушението не представлява маловажен случай, по смисъла на чл. 28 ЗАНН – такъв, при който извършеното административно нарушение, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от съответния вид (субсидиарното приложение на Наказателния кодекс касае само посочените в чл. 11 ЗАНН въпроси, поради което дефинитивната норма на чл. 93, т. 9 НК следва да бъде приложена в административнонаказателното производство по analogia legis, с оглед наличието на празнота в ЗАНН; вж. и ТР № 1/12.12.2007 г. по т. н. д. № 1/2007 г., ОСНК на ВКС). По тази причина наказаното лице не следва да бъде освободено от административнонаказателна отговорност. Това преди всичко е така, тъй като, с оглед на доктриналната класификация на правонарушенията, в зависимост от изискването за настъпване на определени общественоопасни последици за съставомерността на деянието, процесното такова следва да се отнесе към т. нар. „нарушения на просто извършване” или „формални нарушения”.

Същото се явява довършено със самия факт на неизпълнение на предвидените в КЗ задължения на физическите и юридическите лица, без законът да поставя изискване за настъпване на определен противоправен резултат. По този начин законодателят е въздигнал в нарушение само застрашаването на обществените отношения, предмет на закрила, без да е необходимо от това да са настъпили вреди (имуществени или неимуществени). Разбира се, приложението на чл. 28 ЗАНН (а това се отнася и за чл. 9, ал. 2 НК вр. чл. 11 ЗАНН) не е изключено и при формалните административни нарушения, но преценката следва да бъде направена не с оглед наличието или не на вредни последици, а на степента, с която формалното нарушение е застрашило обществените отношения. В конкретния случай нарушението е застрашило обществените отношения, свързани с възможността за уреждане на претенции за вреди от ПТП, поради което следва да се приеме, че обществената опасност на този пропуск се отличава с достатъчен интензитет, за да се приеме, че същото следва да се санкционира по административен ред, а не представлява маловажен случай.

По размера на санкцията

Съгласно нормата на чл. 638, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 КЗ, когато с автоматизирано техническо средство или система е установено управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, на собственика на моторното превозно средство се налага глоба от 250 лева за физическо лице или имуществената санкция от 2 000 лева – за юридическо лице или едноличен търговец. Санкцията е във фиксиран размер, поради което и подробни разсъждения по индивидуализацията й са безпредметни.