Решение № 219 от 25.03.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 219 гр. София, 25.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Даниела Борисова

Членове:

Милен Михайлов

Бетина Б. Бошнакова при участието на секретаря МАРТИНА М. ТРАЙКОВА в присъствието на прокурора Ас. Б. Н. като разгледа докладваното от Милен Михайлов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20221100600110 по описа за 2022 година

Производството е по реда на глава ХХІ НПК.

Производството е по реда на глава двадесет и първа от НПК.

С Присъда от 29.06.2021 г., постановена от СРС, НО, 129 състав по НОХД № 10629/2020 г., съдът е признал подсъдимия Г.Г. Л. ЗА ВИНОВЕН в това, че на 08.12.2019г., около 18.00 ч., в гр. София, при управляване на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Хюндай”, модел „Елантра”, с рег.№ ****, по пътното платно на бул. „Царица Йоанна”, с посока на движение от бул. „Панчо Владигеров” към ул. „Добринова скала”, в района срещу бл. 348, на прилежаща пешеходна пътека, означена с пътен знак Д-17 и пътна маркировка М 8.1-тип „Зебра” от ЗДвП, нарушил правилата за движението по пътищата, посочени в следните разпоредби, а именно:

- чл. 116 от ЗДвП: „водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, ... “/

- чл.119, ал.1 от ЗДвП: „При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре”, като не пропуснал преминаващата по пешеходна пътека, от ляво на дясно по посоката му на движение пешеходка В. АНТ. Ж., на 51 год. и реализирал пътнотранспортно произшествие с нея, като по непредпазливост й причинил средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК, 1 изразяваща се в следните травматични увреждания:

- счупване на дясната малкопищялна кост, е което й е причинено трайно /за срок повече от 30 дни/ затрудняване на движенията на десния долен крайник;

- разкъсване на симфизата- съчленение на двете срамни кости на таза, е което й е причинено трайно /за срок повече от 30 дни/ затрудняване на движенията на двата долни крайника, като деянието е извършено на пешеходна пътека - престъпление по чл. 343, ал. 3, предл.„последно”, б. “а”, пр. 2, вр. ал. 1, б. “б”, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, поради което и на основание чл. 303 от НПК, вр. чл.54 от НК го е ОСЪДИЛ на наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 1 /ЕДНА/ ГОДИНА.

Съдът е ОТЛОЖИЛ, на основание чл.66, ал.1 от НК, изпълнението на наложеното наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 1 /ЕДНА/ ГОДИНА с изпитателен Срок от 3 /ТРИ/ ГОДИНИ.

Съдът е ЛИШИЛ, на основание чл.343г, вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК, Г.Г. Л. /с посочени по-горе данни за самоличност/ от право да управлява МПС за срок от 1 /ЕДНА/ ГОДИНА и 6 /ШЕСТ/ МЕСЕЦА, считано от датата на влизане на присъдата в сила.

С оглед изхода на делото, съдът е осъдил Г.Г. Л./с посочени по-горе данни за самоличност/ да заплати разноските, направени в досъдебното производство за експертизи в размер на 317,40 /триста и седемнадесет лева и 40 ст./ лева, в полза на Държавния бюджет и по сметка на СДВР, както и разноските, направени в съдебното производство за възнаграждение за вещи лица в размер на 239,50 /двеста тридесет и девет лева и 50 ст./ лева, в полза на бюджета на Съдебната власт и по сметка на Софийски районен съд.

Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна Жалба от адв. М. М. от САК, защитник на подсъдимия Г.Г. Л. с която се иска присъдата да бъде отменена или изменена.

Защитата сочи, че деянието не е безспорно доказано, досежно квалифицирания състав, а именно, че деянието е извършено на пешеходна пътека, като били налице основания и за прилагане на разпоредбата на чл. 343а, ал. 3, б. „В“ от НК. В заключение се прави искане за отмяна на присъдата и прилагане на чл. 78а от НК.

В съдебното заседание по делото адв. М. поддържа жалбата и не прави искания за отводи. Прави се искане за назначаване на допълнителна автотехническа експертиза, което настоящият състав остави без уважение.

Прокурорът от своя страна е оспорил искането.

В хода по същество защитата счита, че първоинстанционната присъда е неправилна, незаконосъобразна и не кореспондира със събраните по делото доказателства. Сочи, че СРС е ценил доказателствата едностранно. Адв. М. прави подробен разбор на доказателствата, като твърди, че от тях се установява, че пешеходката е блъсната преди пешеходната пътека, а автомобилът се установил на самата пешеходна пътека. Сочи също така, че подсъдимият е оказал помощ на пострадалото лице, което обаче не е взето предвид от СРС, който не е преквалифицирал деянието като такова по чл. 343а, ал. 1, б. „в“, вр. чл. 343, ал. 3 от НК, която защитата счита, че е приложима в настоящия казус. В заключение се иска отмяна на 2 присъдата и връщане на делото за разглеждане от друг състав на СРС, алтернативно, подсъдимият да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.

Прокурорът моли жалбата да бъде оставена без уважение, а присъдата на СРС потвърдена по възприетата от съда правна квалификация, тъй като същата е правилна, законосъобразна и обоснована.

Подсъдимият Л. лично в своя защита поддържа казаното от неговия адвокат. Заявява, че е блъснал жената преди пешеходната пътека. Изразява съжаление за стореното.

В последната си дума подсъдимият моли да му бъде наложено наказание Глоба.

Съдът, като обсъди доводите в жалбата, както и изложените в съдебно заседание от страните, и след като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт намира следното:

От фактическа страна :

Подсъдимият Г.Г. Л. е с ЕГН **********, роден на ****г. в гр. София, българин, българско гражданство, неженен, средно образование, неосъждан, с адрес гр. Сливница, ул.

****.

На 08.12.2019г. около 18.00 часа в гр. София, подс. Г.Г. Л. управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка “Хюндай”, модел “Елантра“, с рег.№ ****, като се движел по пътното платно на бул. „Царица Йоанна”, с посока на движение от бул. „Панчо Владигеров” към ул. „Добринова скала”, в дясната от двете пътни ленти със скорост от около 40 км./ч. Било в тъмната част на денонощието, видимостта била добра, поради работещо улично осветление. Платното за движение било мокро.

В същото време пострадалата В. АНТ. Ж. предприела пресичане на бул.“Царица Йоанна” в района срещу бл. 348 на прилежаща пешеходна пътека, означена с пътен знак Д17 и пътна маркировка М 8.1-тип „Зебра”, от ляво на дясно спрямо посоката на движение на автомобила. Пешеходката навлязла на платното за движение, когато автомобилът отстоял на разстояние 34-60 метра от мястото на удара и била видима за водача, излизайки вдясно от спрелите в лявата част на платното за движение автомобили, когато автомобилът, управляван от подс. Л., отстоял на разстояние 30-52 метра от мястото на удара. Подс. Л. не е възприел или ако е възприел, не е реагирал своевременно на намиращата се на платното за движение пешеходка, направил опит да избегне удар, завивайки на ляво, но не успял и последвал удар с предно-страничната дясна зона на автомобила отдясно на тялото на пешеходката. Скоростта на автомобила преди и в момента на удара била 40 км/ч. От силата на удара тялото на Ж. било отхвърлено напред и вдясно спрямо посоката на автомобила и паднало на терена в зоната на пешеходната пътека. След удара подс. Л. продължил движението си и спрял малко по-надолу, след което слязъл от лекия автомобил, за да провери състоянието на пострадалата Ж., след което позвънил на тел. 112, като разговорът бил проведен от неговата майка – св. Г., тъй като самият подсъдим бил в шок. На място пристигнал екип на ЦСМП и Ж. била откарана в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов”.

3

По делото била назначена и изготвена съдебно-медицинска експертиза от заключението на която се установява, че в резултат на реализираното пътнотранспортно произшествие В. АНТ. Ж. е получила следните травматични увреждания: счупване на дясната малкопищялна кост, с което й е причинено трайно /за срок повече от 30 дни/ затрудняване на движенията на десния долен крайник; разкъсване на симфизата-съчленение на двете срамни кости на таза, е което й е причинено трайно /за срок повече от 30 дни/ затрудняване на движенията на двата долни крайника, характеризиращи се е медикобиологичния критерий на средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК, както и контузия на гръдния кош, като последната причинила временно разстройство на здравето й, неопасно за живота.

Изготвена била и Автотехническа експертиза, от заключението на която се установява, че мястото на удара се намира по широчина на платното за движение - на 8,0-10,0 м вдясно от левия край на платното за движение на бул. “Царица Йоанна”, считано в посоката на огледа /от бул. „Панчо Владигеров” към ул. “Добринова скала” - посоката на движение на автомобила/ и по дължина на платното за движение - от 4,0-8,0 м след ориентира, на пешеходната пътека, считано в същата посока. Скоростта на автомобила преди произшествието и към момента на удара на пешеходката е била от порядъка на 40 км/ч.

Опасната зона за спиране при конкретните пътни условия и скорост 40 км/ч е 23-24 м.

Подсъдимият Л., движейки се със скорост 40 км/ч от момента, в който пешеходката е видима за него, излизайки вдясно от спрелите в лявата част на платното за движение автомобили е имал техническа възможност да спре преди мястото на удара.

От техническа гледна точка причина за настъпване на произшествието е субективното поведение на водача на автомобила, който не е реагирал своевременно с аварийно спиране на намиращата се на платното за движение, на пешеходна пътека, пешеходка.

По доказателствата :

Описаната по-горе фактическа обстановка не се различава съществено от установената от Софийски районен съд въз основа на събраните и анализирани в тяхната съвкупност доказателства и доказателствени средства а именно

Гласни : Обясненията на подсъдимия Г. Г. ЛЮБ. , Показанията на свидетелите В.

АНТ. Ж. – пострадала от престъплението; Р.Е.Ц.; Т.А. Г. ; и на свидетелите – полицейски служители Б.Б. и А.А.;

Писмени : констативен протокол № К-727 /л.2/, протокол за оглед на местопроизшествие /л. 14-15/, съдебно-медицинска експертиза /л.20/, автотехническа експертиза /л.32-40/, съдебно-техническа експертиза /л.45-51 от делото/, свидетелство за съдимост на поде. Л. и справка картон за водач на същия, справка от Дирекция „НС 112“ към МВР, веществени доказателствени средства - скица на местопроизшествие /л. 16/ и фотоалбум към протокол за оглед на местопроизшествие /л. 17-18/;

Първоинстанционният съд е извършил детайлен анализ на свидетелските показания, като е разгледал същите поотделно и в тяхната съвкупност, съпоставил ги е с останалия 4 доказателствен материал, като правилно е основал върху тях своите фактически изводи.

По делото не се спори, че ПТП е причинено от подсъдимия Г. Г. ЛЮБ., който като е управлявал лек автомобил марка “Хюндай”, модел “Елантра“, с рег.№ ****, като се движел по пътното платно на бул. „Царица Йоанна”, с посока на движение от бул. „Панчо Владигеров” към ул. „Добринова скала”, в дясната от двете пътни ленти със скорост от около 40 км./ч. осъществил удар с предно-страничната дясна зона на автомобила отдясно на тялото на пешеходката – пострадалата св. Ж. при което й били причинени следните травматични увреждания: счупване на дясната малкопищялна кост, с което й е причинено трайно /за срок повече от 30 дни/ затрудняване на движенията на десния долен крайник; разкъсване на симфизата-съчленение на двете срамни кости на таза, е което й е причинено трайно /за срок повече от 30 дни/ затрудняване на движенията на двата долни крайника, характеризиращи се е медикобиологичния критерий на средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК, както и контузия на гръдния кош, като последната причинила временно разстройство на здравето й, неопасно за живота.

Спорният въпрос, върху който са концентрирани доводите на защитата е свързан с мястото на което е осъществено ПТП. В тази връзка, подобно и на първоинстанционния съд и настоящият състав дава вяра на казаното от пострадалото лице Ж., чиито показания относно времето, мястото и механизма на настъпване на инцидента са подробни, логични и кореспондират с останалия доказателствен материал. По основния спорен въпрос – мястото на настъпване на Пътнотранспортното произшествие, съдът намери, че следва да даде вяра на казаното от тази свидетелка, а именно, че това е станало на пешеходната пътека. Същата твърди, че е пресичала пешеходната пътека и почти е стигнала до тротоара, автомобилът, управляван от подсъдимия я блъснал отдясно в коляното, след което тя паднала и останала да седи на пътното платно. Районният съд изключително подробно е анализирал показанията на тази свидетелка, като ги е съпоставил с казаното от свидетелката Ц. и с останалите доказателства по делото и който анализ настоящата инстанция споделя напълно, поради което и не намира за нужно да го преповтаря. Следва да се отбележи, че въпреки обстоятелството, че е пострадало лице, съдът не констатира тенденциозност в показанията на тази свидетелка, а напротив – казаното от нея е логично и последователно, без опит да се утежнява положението на подсъдимия.

Разпечатката съдържа 46 от 99 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5682690a-4f05-4825-b3c9-bc5fb1331bbd