Решение № 396 от 08.05.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 396 гр. Бургас, 08.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АНДОН В. ВЪЛКОВ при участието на секретаря МИЛИЦА Т. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от АНДОН В. ВЪЛКОВ Административно наказателно дело № 20262120200717 по описа за 2026 година Производството е по реда чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Бургаски държавен университет "П.........", ЕИК ...., срещу Наказателно постановление № 873089-F867744/05.02.2026 г., издадено от началник на отдел "Оперативни дейности" - Бургас, Дирекция „Оперативни дейности", Главна дирекция „Фискален контрол" на НАП, с което за нарушение на чл. 26, ал. 1, т.

7 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин на МФ (Наредбата), вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, на основание чл.

185, ал. 2, изр. 2, вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, му е наложена имуществена санкция в размер на 550 евро.

В жалбата се моли за отмяна на наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, представлява се от юк.

Н. П..., който поддържа жалбата и моли за отмяна на НП.

Административнонаказващият орган, редовно уведомен, се представлява от юк.

М. Т..., която оспорва жалбата и моли за потвърждаване на НП.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

На 08.01.2026 г., в 11:04 часа, е била извършена проверка от служители на НАП, сред които и свидетелката С. Х. - инспектор по приходите, на търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС - паркинг, находящ се в гр. Бургас, ул. П.........., стопанисван от жалбоподателя. В хода на проверката е установено, че издаваните фискални бонове не съдържат всички задължителни реквизити. След извършен анализ от изведени справки КЛЕН за дати 08.01.2026 г. и 13.10.2025 г. е установено, че 1 извършените продажби се регистрират в „ДП 1“ и „ДП 4“, като издаваните ФКБ не съдържат наименование на услугата. Издадените ФКБ № 000610/08.01.2026 г. и № 0000397/13.10.2025 г. не съдържат задължителните реквизити, регламентирани в чл.

26, ал. 1, т. 7 от Наредбата, а именно - наименование и вид на услугата предмет на покупката, което не позволява идентифициране на вида на услугата. За извършената проверка и констатациите от нея бил изготвен протокол.

На 21.01.2026 г. свидетелката С. Х. съставила на жалбоподателя акт за нарушение по чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредбата. Актът е съставен в присъствието на представител на жалбоподателя, който го подписал с възражение, че нарушението на следващия ден е било отстранено.

На 05.02.2026 г. било издадено и атакуваното в настоящото производство НП, в което била пресъздадена фактическата обстановка, изложена в АУАН, като административнонаказващият орган е счел, че жалбоподателят е нарушил чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредбата и на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2, вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, му е наложил имуществена санкция в размер на 550 евро.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и от гласните доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. Съдът напълно кредитира показанията на актосъставителя, като ги намира за логични, последователни и напълно кореспондиращи с останалия доказателствен материал.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото НП, относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание, и предвид на така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена в рамките на 14-дневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН (НП е връчено на 10.02.2026 г., а жалбата подадена на 20.02.2026 г.), от легитимирано да обжалва лице и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна.

Наказателното постановление и АУАН са издадени от компетентни органи, видно от приложените по делото заповеди (л. 40 - 46). Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е издадено в шестмесечния срок. Въпреки това съдът счита, че в хода на производството е било допуснато съществено нарушение, водещо до порочност на издадения санкционен акт по следните съображения.

Съгласно изискванията на чл. 42, т. 4. и т. 5 о т ЗАНН, в АУАН следва точно и ясно да са посочени нарушението, обстоятелствата при които същото е извършено и правната му квалификация. Аналогични изисквания са предвидени и към НП с нормата на чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН.

Безспорно е и в теорията и практиката, че АУАН е акта в административнонаказателното производство, аналогичен на обвинителния акт в наказателното производство, който определя предмета на вмененото нарушение и предмета на доказване в процеса. АУАН очертава нарушението, с неговите съставомерни признаци от обективна и субективна страна, срещу което нарушителят трябва да се брани. В този смисъл предявяването на АУАН на нарушителя за запознаване е аналога в административнонаказателното производство на привличането като обвиняем и предявяване на обвинението в наказателния процес. От този момент 2 възниква правото на защита на обвиняемия и от този момент той може да използва всички средства - да прави възражения, да ангажира доказателства, за да обори повдигнатото му обвинение. В този смисъл посочването на всички съставомерни признаци на вмененото нарушение (изпълнителното деяние) в АУАН и точната правна квалификация се явява същностен елемент от правото на защита на нарушителя, доколкото с липсата на посочване на изпълнително деяние в АУАН или с липсата на посочване на съответната правна квалификация нарушителят се поставя в положение да се брани срещу едно предполагаемо нарушение, с чиито фактически и правни рамки той не е запознат. Казано по друг начин, за да може АУАН и в последствие НП да изпълнят функциите си, в тях следва точно, ясно и вярно да бъдат посочени в словесен вид всички признаци на състава на вмененото нарушение, както и в цифров вид - съответната правна норма, която е нарушена. Следва да е налице и корелация между съставомерните признаци на нарушение и посочената като нарушена правна норма.

В конкретния случай в АУАН и НП са описани най-малко две отделни нарушения. Видно от цитираната, като нарушена норма - чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредбата - всяка издадена фискалната касова бележка от ФУ трябва да бъде четима, да съответства на образеца съгласно приложение № 1 и да съдържа задължително следните реквизити, сред които и наименование на стоката/услугата, код на данъчна група, количество и стойност по видове закупени стоки или услуги; наименованието трябва да позволява най-малко идентифицирането на вида на стоката/услугата; в случай че се продават стоки от един и същи вид, които са с различни цени, във фискалния бон всяка стока се отразява поотделно със съответната стойност.

Разпоредбата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС също задължава всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице да издава фискална касова бележка за всяка отделна продажба. Това означава, че щом актосъставителят и АНО са приели, че са били извършени продажби с издаването на две фискални касови бележки - № 000610/08.01.2026 г. и № 0000397/13.10.2025 г.), то това са две самостоятелни и отделни нарушения, довършени на различни дати, за които следва да се наложи отделно наказание/санкция. "Обединяването" на двете нарушения в едно и налагането само на една санкция е незаконосъобразно и води до опорочаване на цялото производство. Това е така, защото още с Тълкувателно решение № 77/29.11.1984 г. по н. д. № 68/1984 г. на ВС е прието задължително тълкуване на закона в смисъл, че:

"съгласно изричната разпоредба на чл. 18 ЗАНН, когато едно лице извърши няколко отделни нарушения, се налагат отделни наказания за всяко едно от тях." Посочено е в Тълкувателното решение и това, че в административнонаказателния процес "... не се прилагат разпоредбите на чл. 23-26 от НК и затова, ако са извършени две или повече деяния, за всяко едно от тях ще се наложи отделно административно наказание и няма да се определя общо наказание ..." Действително няма пречка нарушенията да се констатират с един акт или да се издаде едно наказателно постановление, с което за всяко нарушение да се наложи съответната санкция, но при всички случай за всяко нарушение следва да се наложи отделно наказание/санкция. Както приема и приложимата практика на касационната инстанция - след като в случая безспорно се касае за няколко административни нарушения, то налагането на обща по размер санкция (която практически е една санкция, тъй като е в еднократен предвиден от закона размер) е: "... в нарушение на принципа на чл. 18 от ЗАНН, което винаги е основание за отмяна на наказателното постановление ..." - Решение № 2008 от 8.11.2018 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 1781/2018 г. (в този смисъл е и Решение № 205 от 14.10.2021 г. на АдмС - Велико Търново по к. а. н. д. № 10207/2021 г.).

3

С оглед на изложеното, съдът счита, че в хода на производството е допуснато съществено нарушение на закона, довело до незаконосъобразно ангажиране на отговорността на жалбоподателя, поради което и атакуваното наказателно постановление следва да се отмени изцяло.

При този изход на спора разноските за юрисконсултско възнаграждение следва да бъдат присъдени в полза на жалбоподателя. Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в съдебните производства страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, или установи незаконосъобразност по чл. 193, ал. 2, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Относно размера на разноските разпоредбите на чл. 63д, ал. 3 и ал. 5 от ЗАНН предвиждат, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование, който размер не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, съгласно който възнаграждението за защита в производства по Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража е от 130 до 190 лв. Предвид извършените действия, съдът достигна до извод, че за осъществената от юрисконсулта дейност в полза на жалбоподателя следва да се определи възнаграждение в минимален размер от 130 лв.

(66,47 евро), което да се заплати от АНО.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 873089-F867744/05.02.2026 г., издадено от началник на отдел "Оперативни дейности" - Бургас, Дирекция „Оперативни дейности", Главна дирекция „Фискален контрол" на НАП, с което за нарушение на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредбата, вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2, вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, на жалбоподателя Бургаски държавен университет "П.........", ЕИК ...., е наложена имуществена санкция в размер на 550 евро.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на Бургаски държавен университет "П.........", ЕИК ...., сумата от 66,47 евро, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

4