Определение № 12 от 12.01.2026, Окръжен съд - Кърджали

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 12 гр. К., 12.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – К., II. СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Ал. Александров

Членове:

Кирил М. Димов

Невена К. Калинова като разгледа докладваното от Пламен Ал. Александров Въззивно частно гражданско дело № 20255100500377 по описа за 2025 година Производството е по чл. 278 във връзка с чл. 248, ал. 3, изр. 2-ро от ГПК.

Образувано е по частна жалба, депозирана от Е. Х. А., чрез представител по пълномощие, против определение № 1364 от 09.11.2025 г., постановено по гр. д. № 194/2025 г. по описа на Районен съд – К., в частта, с която е отхвърлена молбата му с правно основание чл. 248 от ГПК за увеличаване на присъдения размер на съдебни разноски за адвокатско възнаграждение от 200 лева на 461.63 лева за заповедното производство по ч. гр. д. № 1510/2024 г. и от 1 000 лева на 2 000 лева по гр. д. № 194/2025 г.

Излага съображения за неправилност на атакуваното определение в обжалваната му част, поради което моли съда да го отмени в тази му част и да увеличи присъдения размер на съдебни разноски за адвокатско възнаграждение от 200 лева на 461.63 лева за заповедното производство по гр. д. № 1510/2024 г. и от 1 000 лева на 2 000 лева по гр. д. № 194/2025 г.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е подаден отговор от насрещната страна „П.К.Б.“ ЕООД гр. С., в който се излагат съображения за неоснователност на частната жалба. Моли да се остави буз уваженвие подадената частна жалба.

Въззивният съд, като взе предвид доводите на страните, както и данните по делото, приема следното:

Частната жалба е депозирана в срока по чл. 275 от ГПК , подадена е от 1 легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество частната жалба е частичнво основателна по следните съображения:

Производството по гр. д. № 194/2025 г. по описа на Районен съд – К. е образувано по предявени от „П.К.Б.“ ЕООД гр. С. срещу Е. Х. А. обективно съединени искове, с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, за съществуване на следните вземания, за които е издадена заповед № 691 от 30.10.2024 г. за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 1510/2024 г. по описа на Районен съд – К.: 1.) 2 124.51 лева – главница по договор за потребителски кредит № 40007162772/20.12.2021 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 29.10.2024 г. – датата на подаване на заявлението по чл.

410 от ГПК, 2.) 632.10 лева – договорно възнаграждение за периода от 20.11.2023 г. до 20.06.2024 г., 3.) 227.43 лева – лихва за забава за периода от 06.07.2022 г. до 05.08.2024 г., 4.) 136.19 лева – законна лихва за периода от 05.08.2024 г. до 29.10.2024 г., както и осъдителни искове, с правно основание чл. 79 във връзка с чл. 240 от ЗЗД във връзка с чл. 415, ал. 3 във връзка с ал. 1, т. 3 от ГПК, сумата в размер на 388.80 лева, представляваща възнаграждение за закупена услуга „Фаст“, за периода от 05.08.2023 г. до 05.08.2024 г. и за сумата в размер на 1 088.80 лева, представляваща възнаграждение за закупена услуга „Флекси“, за периода от 05.08.2023 г. до 05.08.2024 г., ведно със законната лихва върху тези суми от датата на подаване на исковата молба, за които суми е отказано издаването на заповед за изпълнение.

С влязло в сила решение № 401 от 16.08.2025 г. Районен съд – К. е отхвърлил всички предявени от „П.К.Б.“ ЕООД гр. С. срещу Е. Х. А. искове. С решението съдът е осъдил „П.К.Б.“ ЕООД да заплати на Е. Х. А. сумата от 200 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение по заповедното производство по ч. гр. д. № 1510/2024 г. по описа на Районен съд – К., както и сумата от 1 000 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение в исковото производство.

С молба по чл. 248 от ГПК Е. Х. А., чрез своя представител по пълномощие, е поискал изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските и увеличаване на присъдените разноски за заповедното производство от 200 лева на 461.63 лева, увеличаване на присъдените 2 разноски за исковото производство от 1 000 лева на 2 000 лева, както и присъждане на разноски за вещо лице в размер на 300 лева.

С обжалваното определение № 1364 от 09.11.2025 г. районният съд, като е допълнил постановеното по делото решение и е осъдил „П.К.Б.“ ЕООД да заплати на Е. Х. А. разноски за вещо лице в размер на 300 лева, е отхвърлил молбата по чл. 248 от ГПК на Е. Х. А. за увеличаване на присъдения размер на съдебни разноски за адвокатско възнаграждение от 200 лева на 461.63 лева за заповедното производство по ч. гр. д. № 1510/2024 г. по описа на Районен съд – К. и от 1 000 лева на 2 000 лева по гр. д. № 194/2025 г. по описа на Районен съд – К..

Видно от ч. гр. д. № 1510/2024 г. по описа на Районен съд – К., Е. Х. А. е направил разноски за адвокат по заповедното производство в размер на 650 лева, който е подал възражение по чл. 414 от ГПК за недължимост на претендираните суми. Установява се също така, че по исковото производство п о гр. д. № 194/2025 г. по описа на Районен съд – К. Е. Х. А. е направил разноски за адвокат в размер на 2 000 лева, който е подал подробен отговор, с който е взел становище по обстоятелствата, на които се основават исковете и е направил възражения срещу исковете и обстоятелствата на които се основават, включително и възражения за неравноправни клаузи в договора за потребителски кредит. Установява се също, че упълномощеният от ответника адвокат в исковото производство е поискал назначаване на съдебно – счетоводна експертиза, каквато е била назначена и изслушана, явил се е в две съдебни заседания и е представил по делото писмени бележки, в които е изложил подробни съображения за неоснователност на предявените искове.

При така установените по делото обстоятелства, въззивният съд намира следното:

С оглед вида и броя на предявените искове за парични вземания (четири установителни иска и два осъдителни), предмета на доказване по тях, в т.ч. и относно въпросите за защита на потребител по смисъла на ЗЗП, е налице както фактическа, така и правна сложност на делото, при която адвокатското възнаграждение, уговорено от ответника в общ размер от 2 000 лева, предвид и предприетите от процесуалния представител процесуални действия по делото, не се явява прекомерно. Уговореното възнаграждение не се явява прекомерно и с оглед на многобройната практика по ЗЗП по 3 въпросите за наличието на неравноправни клаузи и задължението на съда по чл. 7, ал. 3 от ГПК, което именно обосновава и по-голям обем от необходимо време и усилия за подготовка за делото на процесуалния представител на страната. Що се касае до размерите на адвокатското възнаграждение, предвидени в служещата за ориентир Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, конкретно чл. 7, ал. 2, т. 1 и т. 2 от същата, то уговореният размер на адвокатското възнаграждение на ответника е под тези размери с оглед вида и броя на предявените искове (четири иска с цена до 1 000 лева и два иска с цена над 1 000 лева), съгласно правилото на чл. 2, ал. 5 от наредбата, предвиждаща, че се дължи възнаграждение за всеки един от исковете. В тази връзка, въззивният съд не споделя становището на първоинстанционният съд и цитираната от него по-стара съдебна практика, съгласно която когато с една искова молба са предявени обективно кумулативно съединени оценяеми искове, интересът, върху който следва да се определи минималния размер на адвокатското възнаграждение, е сборът от цената на всички искове. Настоящият състав споделя съдебната практика, съгласно която от значение е търсеният материален интерес, който при обективно кумулативно съединение на искове, се определя върху цената на всеки от исковете, поотделно, а не в сбор. Съобразно чл. 68 от ГПК цената на иска е паричната оценка на предмета на делото. За защита на различни интереси се предявяват обективно или субективно съединени искове. Според чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, адвокатските възнаграждения за осъществяване на процесуално представителство по граждански дела се определя съгласно цената на всеки иск, съобразно вида и броя на предявените искове, всеки един от тях поотделно независимо от формата на съединяване на исковете. Под материален интерес по смисъла на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 за възнаграждения за адвокатска работа , се има предвид цената на всеки от обективно кумулативно съединените искове, а не техният сбор, като за всеки иск се определя минимално възнаграждение, след което вече определените минимални възнаграждения се събират при определяне на отговорността за разноски. В този смисъл е актуалната съдебна практика – определение № 50 от 17.01.2023 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4735/2022 г., ІІІ г. о., ГК, определение № 146 от 4.04.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 358/2022 г., ІІ т. о., ТК, определение № 88 от 9.03.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 446/2022 г., ІV г. о., ГК и др.

4

Този уговорен и заплатен размер на адвокатското възнаграждение – 2 000 лева, е справедлив и обоснован, в т.ч. и съгласно посочените в решение на СЕС по дело С-438/22 от 25.01.2024г. критерии, че националният съд не само може, но и е длъжен да откаже да приложи националната правна уредба като тази по Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (с изменено понастоящем наименование), при което съобразявайки всички посочени в чл. 78, ал. 5 от ГПК критерии изводът в обжалваното определение, че не са налице предпоставките за увеличаване на дължимото адвокатско възнаграждение, е неправилен.

Що се касае до присъдените разноски за адвокатско възнаграждение за заповедното производство – 200 лева, то за да отхвърли молбата по чл. 248 от ГПК за увеличение на адвокатското възнаграждение, районният съд е приел, че липсва изрична норма в Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (Наредбата), поради което е приел, че защитата при подаване на възражение по чл. 414 от ГПК е най-близка по смисъл и обем с действията, описани в чл. 6, т. 5, предл. последно от Наредбата – възнаграждение за подадени молби.

Във връзка с приетото от районния съд, въззивният съд намира, че при преценка дължимостта на разноските, сторени в заповедното производство от длъжника за адвокатско възнаграждение, следва да се има предвид, че същите са по повод подадено възражение срещу издадената в полза на „П.К.Б.“ ЕООД заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, а процесуалният закон не изисква обосноваване на възражението по чл. 414 ГПК. Следва да се възприеме разрешението, дадено в Определение № 102 от 14.03.2022 г. по ч. т. д. № 2481/2021 г. на ВКС, ТК, I т.o., че разноските следва да бъдат определени в приложение на чл. 11 от Наредба N 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения по аналогия на основание §1 от Допълнителните разпоредби. Правилото на чл. 11 урежда подобна хипотеза на възнаграждение за частно производство. Необходимо е да се има предвид, че защитата на длъжника в заповедното производство се осъществява чрез подаване на частна жалба - чл. 419 от ГПК, искане за спиране - чл. 420 от ГПК и възражение - чл. 414 от ГПК, все действия, с които не се извършва същинска защита срещу заявеното от молителя материално право. Поради тази причина сторените разноски по повод извършване на 5 сочените действия не следва да бъдат съизмервани със заявения за защита от молителя материален интерес. Той има значение единствено при определяне на разноските, сторени от заявителя, предвид разписаното правило в чл. 7, ал.

7 от Наредба N 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Едва с отговора на исковата молба по чл. 422 от ГПК ответникът е длъжен да наведе всичките си доводи в защита срещу предявения иск под страх от преклузия, с което осъществява същинската отбрана срещу заявеното материално право. В този смисъл са и определение № 140 от 19.03.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 236/2020 г., ТК, ІІ т. о., определение № 45 ОТ 23.01.2019 г. на ВКС по ч. т. д. № 3074/2018 г., ТК, І т. о.

Предвид изложеното, въззивният съд намира, че адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева е обосновано и съответно на извършената работа.