Решение № 268 от 13.10.2023, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 268 гр. гр. Добрич, 13.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Жечка Н. Маргенова Томова

Членове:

Анна Великова

Станимир Т. Ангелов при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно гражданско дело № 20233200500359 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна жалба вх.№3648/27.02.2023г., подадена от О. К. М. с ЕГН ********** от гр.

Р., и по въззивна жалба вх.№4541/13.03.2023г., подадена от Окръжен съд – Силистра, двете срещу решение №148/24.02.2023г. по гр.д.№2245/2022г.на РС-Добрич, което всяка от страните обжалва съобразно интерес си , а именно:

О. К. М. обжалва решението в отхвърлителните му части – за сумата от 964.50лева , разлика над уважените претенции в общ размер 7658.85лева и предявените в общ размер 8623.35лева, съставляваща неизплатена част от дължимото за 2020г. допълнително трудово възнаграждение за постигнати резултати; за сумата от 132.09лева изтекли лихви за забава плащането на главното задължение от 964.50лева.

Оплакванията са за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на процесуалните правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на правния извод, аргументирани с доводи относно предмета на отхвърлената претенция – неплатена част от допълнително възнаграждение за постигнати резултати през 2020г., включена с исковата молба в предмета на делото и неоспорена с отговора на исковата 1 молба от ответника, наличието на спор между страните само относно правилността на алгоритъма за определяне на размера на основното възнаграждение, като база за определяне и на допълнителното. Излага се, че едва в последното съдебно заседание ответникът навел доводи касаещи размера на допълнителното възнаграждение, както и, че съдът не бил включил в доклада по делото обстоятелства относно тази претенция, не разпределил доказателствена тежест за установявани на относими към нея факти. В жалбата се излага несъгласие с извода на съда , че процесното ДТВ е с непостоянен характер и не се дължи в по-висок размер от вече изплатения.

Излагат се и доводи по същество на спора относно дължимостта и конкретния размер на ДТВ за постигнати резултати за 2020г., начина на определянето му, характера на акта на административния ръководител, с който се определя и приложимостта на инцидентен съдебен контрол по чл.17 от ГПК по отношение на този акт. Иска се отмяна на решението в ожалвА.та част и постановяване на ново за уважаване на претенциите за главното вземане за ДТВ и акцесорното за лихви.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК, писмен отговор е подаден от ВСС, евентуален ответник, с доводи за неоснователност на жалбата и искане за нейното отхвърляне. Исковата претенция била насочена срещу двама ответници при условията на евентуалност, при което без значение било кой ответник какви възражения е изложил, съдът следвало да обсъди и вземе предвид всички, относими към съдебния спор. В случая съдът бил обсъдил доводите и възраженията на страните относно ДТВ. Излага и, че спорният предмет на делото бил основното месечно възнаграждение на ищеца, което не включвало допълнителни възнаграждения с непостоянен характер, каквото било процесното. Като евентуален ответник ВСС бил направил възражение за начина и метода на изчисляване на исковата претенция, която била за основно трудово възнаграждение.Счита да липсва непълнота в доклада по делото относно предмета на спора, счита инцидентния съдебен контрол по чл.17 от ГПК за неприложим по отношение на акта на административния ръководител СОС за определяне на ДТВ. Иска потвърждаване на решението в обжалваните части.

Окръжен съд –Силистра обжалва решението в осъдителните му частиза сумата от общо 7658.85 лева, представляваща сбор от неплатена разликата 2 между дължимото и платеното месечно възнаграждение по чл.218 ал.2 от ЗСВ за периода от 01.07.2019 г. до 30.06.2021 г., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаването на исковата молба-09.05.2022 г.; за сумата от 1293.28лева, представляваща сбор от обезщетенията за забава върху главните вземания от датата на изискуемостта -от второ число на всеки следващ месец до 09.05.2022 г.

Оплакванията се свеждат до несъгласие с извода на районния съд относно размера на месечното възнаграждение на ищеца и начина на определянето му, както и отговорността си за неплащането на възнаграждение в претендирания от ищеца размер. Излага доводи по същество на спора и извежда извод, че заплатите на младшите магистрати следва да се определят ежегодно, преди приемане на бюджета, с оглед данните от НСИ, че в компетентността на ВСС е да взема решение за определянето на заплатите на младшите магистрати, че административния ръководител на ОС-Силистра няма компетентността да ревизира определените в Таблица №1 на Пленума на ВСС размери на възнагражденията. Счита и, че статистическите данни са съобразени от ВСС при вземане на решения за увеличение с определен процент на заплатите на цялата съдийска общност. Счита за необосновано осъждането на ОССилистра за процесните суми при прието от районния съд, че на ищеца са платени възнагражденията в размера, определен с решения на Пленума на ВСС, че административния ръководител на ОС-Силистра е действал в съответствие с финансовите правила, че частичното неплащане се дължи на неправилно посочване в Таблица №1 на Пленума на ВСС на размери, пониски от удвоената средномесечна заплата в бюджетната сфера според данните на НСИ, при условие, че ОС-Силистра няма задължение и основание да изисква справки от НСИ за средните бюджетни заплати, няма компетентност да ревизира посочените в Таблица №1 на Пленума на ВСС размери на заплати на младшите магистрати. Иска отмяна на решението в осъдителната му част и постановяване на ново за отхвърляне на претенциите на ищеца.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК, писмен отговор по жалбата на ОССилистра е подаден от насрещната стрА. О. К. М., който счита за неоснователни доводите на жалбоподателя относно неправилността на обжалваното решение. Подробно аргументира становище относно

3 отговорността на ОС-Силистра за процесните вземания в качеството му на работодател, относно компетентността на ВСС по прилагането на чл.218, ал.2 от ЗСВ. В аспекта на оплакванията в жалбата и извън тях подлага на подробно обсъждане доводите и възраженията на страните и решаващите мотивите на съда по предмета на спора. Иска потвърждаване на решението в осъдителната му част.

Съединена за общо разглеждане е и частна жалба Вх.

№6854/18.04.2023г., подадена от О. К. М. с ЕГН ********** от гр. Р., срещу определение по чл.248 от ГПК №896/13.04.2023г. по същото дело. Изразява несъгласие с извода на съда за приложимост на правилото на чл.78, ал.3 от ГПК, излага обстоятелства относно процесуалното качество на ВСС и аргументира теза за наличие на условията на чл.78, ал.10 от ГПК при решаване на въпроса относно отговорността за разноските, сторени от ВСС.

В отговор на частната жалба ВСС излага становище за неоснователност на жалбата, по съображения, че в качеството му на стрА.-евентуален ответник, му се дължат разноски съобразно изхода от делото.

Жалбите са депозирани в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, с начало 27.02.2023г. за О. К. М., когато му е връчен препис от обжалваното решение и 18.04.2023г., когато му е връчен препис от обжалваното определение, и с начало 06.03.2023г. за Окръжен съд –Силистра,когато му е връчен препис от обжалваното решение, отговарят на изискванията на чл.260, т.1, 2, 4 и 7 и чл.261 от ГПК и са допустими.

Добричкият окръжен съд разгледа съдържащите се в тях оплаквания, становището на насрещната стрА., и с оглед на тях и събраните по делото доказателства, в рамките на правомощията си по чл.269 от ГПК провери обжалваното решение и основателността на исканията, като приема за установено следното:

Предявените с искова молба вх.№3197/09.05.2022г./по регистър на ОССилистра, където първоначално е подадена/, уточнена с молба вх.

№14796/29.08.2022г. и молба вх.15521/09.09.2022г/двете по регистър на РСДобрич, на който по реда на чл.23 от ГПК делото е изпратено за разглеждане/ от О. К. М. срещу Окръжен съд-гр.Силистра, евентуално срещу Висш съдебен съвет, искове са по чл.128 вр. чл. 229 от ЗСВ, за сумата от общо 8626.89лева, сбор от неплатени разлики между дължимо и изплатено брутно 4 възнаграждение/основно и допълнително за трудов стаж и професионален опит/ за периода 01.07.2019 г. до 30.06.2021г. и допълнителното трудово възнаграждение за постигнати резултати за 2020г. / с конкретно посочени размери на отделните вземания в табличен вид в обстоятелствената част на уточняващата молба с вх.№14796/29.08.2022г.-22 от делото на ДРС/, ведно със законната лихва от датата на подаването на исковата молба - 09.05.2022г., до окончателното плащане; по чл. 86 от ЗЗД за сумата от общо 1426.27лева, сбор от обезщетения за забавено частично плащане, съизмерими със законната лихва върху неплатените разлики между дължимото и изплатено месечно възнаграждение за периода 01.07.2019 г. -30.06.2021г. и допълнителното трудово възнаграждение за постигнати резултати за 2020г., от датата на изискуемостта на всяко вземане - второ число на всеки следващ месец, до датата на подаване на исковата молба -09.05.2022 г.

Не се спори, че през периода 01.07.2019 г. - 30.06.2021 г. ищецът е работил на длъжността „младши съдия“ в Окръжен съд – Силистра, както и че му е изплащано брутно възнаграждение, определено по размер от основно трудово възнаграждение по утвърдената с решение на Пленума на ВСС Таблица №1 за определяне на максималните основни месечни работни заплати на съдии, прокурори и следователи /утвърдена за календарните 2019г.-2021г. с решение от заседание, проведено на 24.01.2019г., решение от заседание, проведено на 30.01.2020г., решение от заседание, проведено на 04.02.2021г./, и допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в размера по чл.219 от ЗСВ. По данни от представени по делото Таблица №1 на ВСС, максималните основни месечни работни заплати на младшите магистрати за процесния период са както следва: за 2019г.- в размер на 2248 лева; за 2020г. - в размер на 2473 лева, за 2021г. - в размер на 2720 лева. По данни от представената изходяща от ответника ОСгр.Силистра справка за начислени и изплатени трудови възнаграждения на ищеца/л.87 от делото на ДРС/, за положения труд на заемА.та длъжност за процесния период 01.07.2019г.-30.06.2021г. му е начислявано брутно месечно възнаграждение, формирано от основна работна заплата в размера по утвърдената от ВСС Таблица №1 и допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в процент върху основната работна заплата. Така за месеците юли, август и септември на 2019г. му е начислено възнаграждение, формирано от основна заплата от 2248лева и 5 допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит от 10% върху основната работна заплата; за месеците октомври, ноември и декември на 2019г.- от основна заплата от 2248лева и допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит от 11% върху основната работна; за месеците на 2020г.- от основна заплата от 2473лева и допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит от 13% върху основната работна заплата заплата; за месеците януари-юли на 2021г. - от основна заплата от 2720лева и допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит от 15% върху основната работна заплата.

Не се спори относно факта на плащане и размера на платените месечни възнаграждения за процесния период, формирани по посочения начин, удостоверени с представената справка. Спора се свежда до размера на дължимите месечни възнаграждения на ищеца, в частност до размера на дължимите основни месечни възнаграждения/които са и база за определяне на размера на допълнителното възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит/ - дали е тpябвaлo за положения труд като младши съдия дa пoлyчaвa ocнoвнo мeceчнo възнaгpaждeниe в претендирания paзмep yдвoeнaтa cpeднoмeceчнa зaплaтa нa зaeтитe лицa в бюджeтнaтa cфepa пo дaннитe нa Haциoнaлния cтaтиcтичecĸи инcтитyт, или в определения с peшeнията нa Πлeнyмa нa BCC, каквито са му начислявани и плащани съобразно отработеното време.