Решение № 992 от 14.11.2021, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 992 гр. с., 14.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 19-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ П. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря ДЕЛИНА ИВ. ГРИГОРОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. ГЕОРГИЕВА Административно наказателно дело № 20211110211383 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано въз основа на жалба, подадена от Застрахователно дружество „б.и.”АД, гр. с. срещу наказателно постановление № Р-10-604/20.07.2021 г. на заместникпредседателя на Комисията за финансов надзор (КФН), ръководещ управление „Застрахователен надзор”, с което на дружеството е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 4 000 (четири хиляди лева) лв. на основание чл.647, ал.2 и чл.644, ал.2, предл. II-ро, във вр. с ал.1, т.2 от Кодекса за застраховането (КЗ), във вр. с §1, т.51 от допълнителните разпоредби (ДР) на КЗ за извършено нарушение на чл.108, ал.1 от КЗ.

С жалбата се оспорва нарушението да е извършено при условията на повторност, твърди се неправилна правна квалификация на твърдяното нарушение, както и други допуснати съществени нарушения на процедурните правила, твърди се несъответствие с разпоредбата на чл.12 от ЗАНН на наложената санкция, както и се твърди маловажност на случая по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Иска се отмяна на процесното наказателно постановление, алтернативно да се преквалифицира наложената санкция от такава по чл.644, ал.2 от КЗ в такава по чл.644, ал.1, т.1 от КЗ и бъде наложена минималната такава.

1

За жалбоподателя редовно призован в съдебно заседание не се явява процесуален представител.

За органа издал наказателното постановление, в съдебно заседание се явява процесуален представител, който оспорва жалбата и по същество пледира да бъде оставена без уважение жалбата и да бъде потвърдено наказателното постановление като законосъобразно, при правилно определена правна квалификация за нарушение извършено в условията на повторност, както и огромно закъснение над шест месеца и факта, че застрахователя се е произнесъл след намеса на КФН. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

От фактическа страна, относимите към спора обстоятелства, се установяват от събраните писмени и гласни доказателства:

Със Заповед №З-2/08.01.2021 г., с която са отменени Заповед №З157/28.07.2020 г. и Заповед №З-163/31.07.2020 г. са определени длъжностните лица от управление „Застрахователен надзор”, които могат да съставят актове за установяване на административни нарушения по Кодекса за застраховането (КЗ) и актовете по прилагането му, с изкл. административни нарушения по чл.315, ал.1 и ал.2, чл.315а от КЗ (отмен.).

В КФН е постъпила жалба вх.№91-02-708/08.06.2021 г. от н.т.в. за това, че е налице липса на произнасяне по предявена претенция №2010029251 пред ЗД „б.и.“ АД.

Във връзка с тази жалба започнала проверка от КФН на ЗД „б.и.” АД.

Изискани били с писмо от 11.06.2021 г. всички документи по случая. От приложените по преписката документи предоставени от ЗД „б.и.“ АД с писмо от 17.06.2021 г. се установило следното:

Предявена била на 01.10.2020 г. претенция по застраховка, обективирана в полица №BG/02/120002380424, с период на застрахователно покритие от 20.08.2020 г. до 19.08.2021 г. за изплащане на застрахователно обезщетение по повод настъпило застрахователно събитие – пътнотранспортно произшествие, по повод на което са причинени имуществени вреди на лек автомобил „Опел Корса“, с ДК № ---------. Образувана е преписка по щета №2010029251 от 01.10.2020 г. в ЗД “б.и.“.

На 01.10.2020 г. са били предоставени всички документи, относими към 2 установяване на основанието и размера на претенцията. На същата дата са предоставени и пълни и точни данни за банковата сметка, по която да бъде изплатено обезщетението, както и е извършен оглед на увредения автомобил, за което е съставен опис на претенцията. Застрахователят не е изисквал допълнителни документи.

В хода на проверката от КФН по сигнала на претендиращия обезщетението н а 16.06.2021 г. ЗД „б.и.“ се произнася по претенция №2010029251 като е изплатено определеното застрахователно обезщетение в размер на 559, 35 лв. по банкова сметка на н.т.в..

На 18.06.2021 г., от оправомощеното длъжностно лице В.Р. Ш.: старши експерт в отдел „Правоприлагане”, дирекция „Застрахователен надзор”, управление „Застрахователен надзор” при КФН е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № Р-06-566/18.06.2021 г. срещу ЗД „б.и.” АД, за това, че дружеството е извършило нарушение на чл.108, ал.1 от КЗ не е изпълнило задължението си да произнесе по щета №2010029251 по раздел I от приложение №1 или по т.1-3, 8-10 и 13-18, раздел II, б. „а“ от приложение №1, които не са застраховки на големи рискове, в срок до 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл.106, като определи и изплати размера на обезщетението или застрахователната сума, или мотивирано откаже плащането в срок до 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл.106 от КЗ, а именно от представяне на всички доказателства от 01.10.2020 г., но не покъсно от 22.10.2020 г., включително, което се твърди, че е осъществено на 23.10.2020 г. в гр. с., като на 16.06.2021 г. е налице произнасяне по претенцията със закъснение. АУАН е връчен на упълномощено лице на 18.06.2021 г.

Въз основа на този цитиран по-горе АУАН е съставено наказателно постановление № Р-10-604/20.07.2021 г. на заместник-председателя на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор”. Същото е връчено с обратна разписка на 23.07.2021 г.

Срещу ЗД „б.и.” АД е било издадено и НП №Р-10-821/17.09.2019 г., което е влязло в сила на 16.03.2020 г. затова, че е извършило нарушение на чл.108, ал.1 от КЗ, осъществено на 21.11.2018 г. в гр. с.. Същото е било потвърдено с решение по НАХД № 16280/2019 г. на СРС, НО, 94 състав, потвърдено с 3 решение №1920/16.03.2020 г. на АССГ по адм. дело №602/2020 г.

Гореизложената фактическа обстановка се установява от приетите по делото писмени доказателства, както и гласните: показанията на свидетеля Ш.. Доказателствата са пълни, логични и непротиворечиви, поради което и се кредитират.

Въз основа на тази фактическа обстановка съда стига до следните правни изводи:

Жалбата срещу наказателното постановление е допустима като подадена в законния седмодневен срок и от надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване, като по своята същност е неоснователна, поради следното:

Съгласно чл.108, ал.1 от КЗ, застрахователят е длъжен в срок 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106 от КЗ да определи и изплати размера на обезщетението или застрахователната сума, или мотивирано да откаже плащането на потребителят на застрахователната услуга. Касае се за императивна норма, която застрахователното дружество е следвало да спазва. Законодателят е предвидил задължение от страна на застрахователя, с оглед изложеното по-горе да спазва определено поведение за защита правата на потребителите и се касае за задължение, което не е от частно-правен характер.

Посоченото в състава на чл.108, ал.1 от КЗ задължението за застрахователя да определи и изплати размера на обезщетението или застрахователната сума, или мотивирано да откаже плащането, субсумира именно осъществено бездействие, изразяващо се в две форми „непроизнасяне в срок” или в „не мотивирано произнасяне в срок”, както го е определил и административнонаказващия орган при описание на нарушението от обективна страна.

Съответните норми на КЗ, касаещи застраховки на автомобилистите, са изцяло в защита правата и интересите на потребителите на този вид услуги.

Касае се за изисквания, които са установени от държавата за защита интересите на потребителите на застрахователни услуги, поради което и неспазване на установения в КЗ срок от страна на застрахователя влече санкция, доколкото съставлява нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН.

Срокът, който разпоредбата на чл.108, ал.1 от КЗ е предвидил е за бързина и неспазването му е административно нарушение, за което в разпоредбата на 4 чл.644 от КЗ е предвидена санкция. Срокът за произнасяне по щетата е задължение, което държавата е предвидила към застрахователя и е независимо и извън условията, предвидени за договориране между правните субекти в частно-правните им отношения. Посочената за нарушена правна норма:чл.108, ал.1 от КЗ е в глава седма „Система на управление”, раздел VII на КЗ, която урежда организацията на дейността по застрахователните претенции и обхващат всяка една от видовете застраховки.

Конкретно по претенция №2010029251/01.10.2020 г. документите по преписката, която е заведена на 01.10.2020 г. са представени на същата дата, извършен е оглед на автомобила също на 01.10.2020 г. Съгласно представените в КФН доказателства от ЗД „б.и.” АД липсват такива, удостоверяващи допълнително събрани доказателства по щетата след дата 01.10.2020 г. или такива, които да са били изискани от претендиращия по настъпилото застрахователно събитие и които да са необходими за установяване на основание и размер на претенцията.

В случая дружеството се е произнесло по заведената претенцията №2010029251 по щета на 16.06.2021 г., когато е заплатил обезщетение на претендиращия щетата, което е извън законоустановения срок от 15 работни дни, в който е дължал произнасяне.

Застрахователят е дължал произнасяне по щетата в срок независимо дали ще уважи или не искането. Налице е осъществено от застрахователя бездействие по отношение на заявителя за произнасяне в срок по един от алтернативно посочените в т.1 и т.2 от разпоредбата на чл.108, ал.1 от КЗ начини: да определи и изплати размера на обезщетението или застрахователната сума или мотивирано да откаже.

Посоченият в закона срок от 15 работни дни в случая касае преценка от страна на застрахователя приложените документи ще съставляват ли основание за изплащане на щетата или отказ по същата. От друга страна заявителя на щетата е в невъзможност да научи в проточилия се във времето срок удовлетворено ли е или не искането му. Като в случая ЗД е дължало произнасяне не по-късно от 22.10.2020 г., включително (работен ден четвъртък).

Просрочването на предвидения в закона срок, независимо от това с колко съставлява нарушение, а в случая това просрочване е близо осем месеца.

5

Всеки един заявител следва да знае защо не е приключена заявената от него щета в срок от застрахователя. Налице е осъществено от застрахователя бездействие по отношение на заявителя за произнасяне в законовия срок.

Задължението за произнасяне от ЗД се отнася за всички видове застрахователни договори, с изключение претенциите по застраховки на големи рискове по смисъла на §1, т.31 от ДР на КЗ.

Съдът не намира, че в хода на административно-наказателното производство са били допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до нарушаване на основните права на жалбоподателя, включително и това на защита, поради следното:

АУАН е съставен, а наказателното постановление е издадено от съответните компетентни длъжностни лица, при спазване на изискванията на ЗАНН и в сроковете, посочени в същия. В случая не е изтекъл тримесечния срок по чл.34, ал.1, изр.2-ро от ЗАНН от откриване на нарушителя, тъй като по административно-наказателната преписка във връзка с установяване на нарушението е разменена кореспонденция между административно-наказващ орган и жалбоподателя. По същата документите са постъпили на 17.06.2021 г., когато с писмо ЗД „б.и.” АД е предоставила на КФН доказателства по щетата и такива за осъществено плащане и към датата на съставяне на АУАН на 18.06.2021 г. не е изтекъл тримесечния срок, предвиден в чл.34, ал.1, изр.2ро от ЗАНН и това е станало в двугодишния срок от извършване на нарушението, доколкото същото касае КЗ, какъвто е случая. Предвид което не са налице основания административно-наказателното производство да бъде прекратено, съобразно посоченото в нормата на чл.34, ал.1, изр.2-ро от ЗАНН.

Обстоятелствено и подробно е посочено, както в АУАН, така и в наказателното постановление нарушението, обстоятелствата, при които е осъществено, време и място на извършването му.