Решение № 551 от 25.10.2024, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 551 гр. Велико Търново, 25.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станислав Стефански

Членове:

Еманоел Вардаров

Явор Данаилов при участието на секретаря Галина Д. Занчева като разгледа докладваното от Явор Данаилов Въззивно гражданско дело № 20244100500777 по описа за 2024 година

Производството по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 472 от 3.07.2024г. по гр.дело № 756/2024г. по описа на РС-Горна Оряховица, съдът ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ уволнението на А. Т. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: с.Д., община Г. О., ул.“...“ №.., извършено със Заповед № 66/19.02.2024 г. на Директор на Д.. – с.Д., ЕИК ..., с адрес: с.Д., община Г. О., ул.“Г.С.Р.“ № ..;

ВЪЗСТАНОВЯВА А. Т. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: с.Д., община Г. О., ул.“...“ №.. на заеманата преди уволнението длъжност „Социален работник“ при Д.. – с.Д.;

ОСЪЖДА Д.. – с.Д., ЕИК ..., с адрес: с.Д., община Г. О., ул.“Г.С.Р.“ № .., представлявано от Директора А. Д. да заплати на А. Т. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: с.Д., община Г.

О., ул.“...“ №.. сумата от 6 996 лв. (шест хиляди деветстотин деветдесет и шест лева), представляваща обезщетение за оставане без работа за периода от 19.02.2024 г. до 19.06.2023 г. поради незаконно уволнение, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 04.04.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска в частта над присъдените 6 996 лв. (шест хиляди деветстотин деветдесет и шест лева) до предявения размер от 11 400 лв. (единадесет хиляди и четиристотин лева), или за сумата от 4 404 лв.

(четири хиляди четиристотин и четири лева), както и за периода от 20.06.2024 г. до 19.08.2024 г.

Против решението е подадена въззивна жалба от ДПЛУИ с.Д., в частта с която са уважени исковете по чл.344, ал.1 от КТ. Счита решението за неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводстветите правила, в противоречие с 1 материалния закон и необосновано. Излагайки подробни съображения за това моли съда да отмети атакуваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли предявените искове, като неоснователни и недоказани.

С отговора си ответницата по жалбата А. Т. П. счита решението за правилно обосновано и законосъобразно, което моли съда да бъде потвърдено.

Против решението е подадена въззивна жалба и от А. Т. П., чрез пълномощника й адвокат С. М., в частта, в която е отхвърлен иска й за заплащане на обезщетение за незаконно уволнение в търсения размер от 11400 лв., или за сумата 4404 лв. и за период 20.06.2024г. – 19.08.2024г. Счита решението за неправилно в тази му част, тъй като посочения период е изтекъл след приключване на съдебното дирене пред първоинстанционния съд и през същия жалбоподателката е била без работа в резултат на незаконното си уволнение.

Постъпил е отговор от ДПЛУИ с. Д., представляван от директора А. Д., в който моли съда да отхвърли въззивната жалба на А. Т. П. и да потвърди решението в обжалваната му част.

Съдът извърши служебна проверка на обжалваното решение по реда на чл. 269 от ГПК и констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед обхвата на обжалването – и допустимо.

Съдът, като разгледа жалбите и обсъди доводите на страните, приема за установено следното и достига до следните правни изводи:

Предявени са първоначално кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2, т.3 във вр. чл.225, ал.1 от КТ.

Ищцата е работила на длъжността “социален работник” в Д.. с. Д.. По действалото до 01.01.2024 год. щатно разписание в ДПЛУИ с. Д. е имало 2 щатни бройки за длъжността “социален работник”. По щатното разписание от 01.01.2024г., утвърдено от кмета на Община Г. О., е предвидена 1 щатна бройка за длъжността “социален работник”.

Със заповед № 16 от 12.01.2024г. на директора на ДПЛУИ с.Д. е определена комисия, в състава на която влизат негови служители - счетоводител, касиер и фелдшер, чиято задача е да извърши подбор между служителите, които заемат длъжността „социален работник“.

Съгласно същата заповед и по указанията на работодателя, оценката на документите, които се намират в трудовите досиета на служителите на длъжността, следва да се извършва на база следните критерии: 1. Образование; 2. Професионален опит; 3. Работа с лица с умствена изостаналост; 4. Ниво на изпълнение на трудовите задължения /работи по добре/;

5. Придобити знания. Всеки критерий носи на служителите по 1,2 или 3 точки в зависимост от образованието, години професионален опит, години работа с лица с умствена изостаналост, задоволително, добро или отлично изпълнение на задълженията и преминато обучение през последната календарна година.

Подборът, в който е включена и ищцата А. Т. П. е извършен, като е съставен Протокол на комисията от 26.01.2024г., подписана от председателя и членовете на 2 комисията. За всеки определен показател /критерий/ били определяни точки – 1,2 или 3, от които се получава сборната бална оценка. При извършения подбор ищцата А. П. получила по-малко точки – 8, а служителя Л. В. – 12 точки.

Със заповед № 66/19.02.2024 год. на Директора на ДПЛУИ е прекратено трудовото правоотношение на А. Т. П. като “социален работник” на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ – съкращаване на щата, считано от 19.02.2024г.

Брутното трудово възнаграждение на ищеца А. Т. П. за месеца предхождащ уволнението му – м. септември 2023г., който се явява и пълен месец предхождащ уволнението й, е 1939.15 лв. – л.40 от преписката по първоинстанционното дело.

Така изложената фактическа обстановка съдът установи от съвкупната преценка на приетите по делото писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира предявеният иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ за основателен и доказан, по следните съображения:

Безспорно по делото се установи, че трудовото правоотношение на ищцата е прекратено на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ – поради съкращаване в щата. Извършването на подбор е последица от прилагането на установените в чл. 329, ал. 1 от КТ фактически състави за уволнение, чието изброяване е изчерпателно.

Съдът намира, че е съществувало използваното от работодателя основание за уволнение – съкращаване на щата. В действащото от 01.01.2024г. щатно разписание е била съкратена 1 бройка на длъжността „социален работник“, които преди това да били 2, а с новото щатно бройката става 1. Тъй като трудовата функция на съкратената длъжност не е отпаднала занапред и наличието на повече от една бройки на съществуващата длъжност “социален работник” по изменяното щатно разписание, е създало необходимостта от извършване на подбор по смисъла на чл.329 от КТ.

Доводите на жалбоподателя ДПЛУИ с. Д., развити във въззивната му жалба, са неоснователни.

Първоинстанционният съд, в изпълнение на разпоредбата на чл.312, ал.1, т.2 от ГПК е изготвил писмен доклад по делото, в който правилно е указал на работодателя ответник, че следва да докаже, че е извършил подбор измежду служителите по заложените в закона критерии, както и, че е останал на работа служител с по-висока квалификация и по-добра работа от ищцата – л.52-54 от делото. Макар да носи доказателствената тежест за това, ответникът-работодател не доказа, че извършеният подбор при уволнението на ищцата е законосъобразен. В съдебното производство не беше доказана определената от излъчената Комисия от работодателя комплексна оценка за по-добрата работа и квалификация на оставения на работа работник в сравнение с работата и квалификацията на ищцата.

Служителят е оспорил верността на обективираните в протокола на комисията на работодателя факти, което следва да бъде преценявано от съда с оглед всички събрани по делото доказателства. В случая не са ангажирани свидетелските показания на членовете на 3 комисията или на други служители, които да потвърдят оценката на същата комисия за подобрата работа и квалификация на останалата на работа служителка, в сравнение с тази на ищцата. За установяване на верността на констатациите на комисията, работодателятответник в съдебното производство изрично сочи единствено на писмените доказателства, съдържащите се в материалите по трудовите досиета на двете служителки и протоколи и отчети за дейността, които писмени доказателства са били и в основата на проверката на комисията и в заложените критерии от работодателя.

Извършеният подбор от ответника е неправилен по смисъла на закона. Основните критерии за подбор са установени в разпоредбата на чл. 329, ал. 1 от КТ и се свързват с повисоката квалификация и нивото на изпълнение на възложената работа.

Под професионална квалификация следва да се има предвид наличието на образование, знания и умения съобразно изискванията за съответната длъжност. При подбора и в протокола от комисията е отчетено по-високото образование на останалия работник от това на ищцата, но в критериите „професионален опит“ и „работа с лица с умствена изостаналост“ е включена единствено продължителността им в години, т.е. и по двата критерия основното предимство на работника се явява по-дългия му трудов стаж при работодателя. От друга страна, по критерия „придобити знания“ оценката на работниците е ограничена само и единствено по преминалото обучение през последната календарна година, и то оценено не като вид и значение на придобитите знания от обученията за пряката работа, а само като брой сертификати

Нивото на изпълнение на възложената работа включва срочното, количественото и качественото изпълнение на възложените задачи. В приложеното по делото лично трудово досие на останалия на работа работник Л. В. се съдържат данни за наложено й преди дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ – заповед № 263/13.6.2022г., на л.41 от делото. Противно на тези данни в ЛТД, работниците получават еднакъв брой точки, като оценката е единствено на база отчети и доклади за свършена работа само за последната календарна година. Всичко това навежда, че при прилагане критериите за подбора не са взети предвид всички данни за лицата по трудови досиета.

Критериите за подбор са установени в разпоредбата на чл. 329 от КТ, като по силата на този текст, право да останат на работа имат онези служители, които имат по висока квалификация и работят по-добре от останалите. Съпоставката между цитирания текст от една страна, и от друга – начинът, по който е извършен подборът, сочат различие, което влече незаконосъобразност на атакуваното уволнение. Вместо да извърши преценката по критериите дадени в закона, работодателят, макар да е съобразил релевантните параметри, за да уволни служители, е изходил от една сумарна оценка, каквато законът не познава.

В настоящия случай, решаващо значение при извършения подбор, са имали определените от работодателя други критерии /напр. “придобити знания“, оценени с брой сертификати и то само за последната календарна година/, като самостоятелни такива, а не тези определени в чл.329 от КТ. Освен това, оценката по показателя „Ниво на изпълнение на работата (работи по-добре)“ е следвало да бъде извършена единствено въз основа на 4 отчети/доклади за извършена работа през последната календарна година. Представени са от работодателя протоколи за проведени дейности за подкрепа, но те са изготвени съвместно от двете оценявани служителки, като липсват други доказателства за начина, по който всяка от служителките е изпълнявала работата си, което прави невъзможна преценката по този критерий. Въпреки, че задачата на комисията е да оцени документите на служителите в ЛТД, няма преценка от същата и на наказанието на служителката Л. В. „Предупреждение за уволнение“. В резултат на това, макар на работа да е останал работник по-високо образование от ищцата А. П., в настоящото производство не са ангажирани доказателства за еднаквата или по-добрата му работа в сравнение с ищцата, съобразно заложения от закона критерий за подбор в чл.329 от КТ.

Изложеното налага извода, че всяко отклонение от заложената в Закона схема за преценка опорочава подбора, а това прави незаконно уволнението по смисъла на чл.344, ал.1, т.1 от КТ. В този смисъл искът за признаване незаконност на уволнението и отмяната му е доказан и основателен.