Определение № 27941 от 03.08.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

*7941 гр. София, 03.08.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в закрито заседание на втори август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНА Д. БОРИСОВА като разгледа докладваното от ЯНА Д. БОРИСОВА Гражданско дело *0251110144703 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от А. А. М. против А. С. М., К. А. М., И. А. М. и П. А. Ш. с правно основание чл.34 от ЗС.

Съдът намира, че са налице предпоставките за насрочване на делото в открито съдебно заседание.

Следва да бъдат приети всички представени от страните преписи на документи като писмени доказателства по делото с оглед тяхната допустимост и относимост.

Съдът намира, че е допустимо в едно и също производство да бъдат разгледани обективно и субективно съединените искове за делба за посочените две групи имоти /втората група с участието на трето лице, която няма качеството на наследник/, доколкото разпоредбата на чл.345 от ГПК предвижда, че когато в наследството има имоти, които наследодателят е притежавал в съсобственост с трети лица, тези имоти се изключват от поделяемата маса, ако между наследниците, от една страна, и третите лица - от друга, не се извърши делба преди съставянето на разделителния протокол. Съгласно трайната практика на ВС и ВКС делба на имоти, притежавани в съсобственост с трето лице, може да бъде извършена както в същото, така и в отделно производство. Съдът намира, че предвид липсата на оспорване от страна на ответника П. Ш., както и от другите страни относно притежаваните от тях идеални части от процесните недвижими имоти, липсата на предявени преюдициални искове и възражения, които биха сериозно усложнили производството, намира, че няма пречка именно в едно общо производство да бъдат разгледани така съединените искове за делба.

Съдът съобщава на страните проекта си за доклад по делото:

Предявени са обективно и субективно съединени искове за делба с правно основание чл.34 от ЗС на две групи имоти и лица.

Ищецът А. М. претендира да бъде допусната делбата на следните имоти между него и ответниците А. М., К. М. и И. М. – всички наследници на общия им наследодател А. И* М., при равни квоти – всеки по ¼ идеална част от придобитото по наследство общо от страните право на собственост върху следните недвижими имоти:я

Апартамент *, находящ се в **, находящ се на * етаж, който апартамент представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор ** по КККР на * в сграда с идентификатор * идеални части от дворно място, представляващо поземлен имот с идентификатор ** и заедно с построените върху този поземлен имот гараж * с идентификатор **.2 с площ от * с идентификатор **.44 с площ от * Ищецът сочи, че съсобствеността между страните върху имота възникнала на основание наследяване на общия им наследодател А. И* М., който приживе придобил еднолично имота 1 по силата на нотариален акт за дарение № 129, дело № * г. от своите родители, а те от своя страна придобили имота по силата на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот ** г.; нотариален акт за недвижим имот по регулация № * на СРС по дело № 1722 по описа за 1974 г., влязъл в законна сила на 30.05.1974 г.

Ищецът сочи, че между него, останалите наследници А. М., К. М. и И. М. от една страна, както и трето лице – ответникът П. Ш. възникнала съсобственост върху следните имоти:

Урегулиран поземлен имот с площ от *, който съгласно дворищно-регулационен план на с.Чавдар, Софийска област, одобрен със заповед № 34/1999 г. съставлява парцел XIII – ****, находящ се на ул. *, заедно с построените в него едноетажна полумасивна жилищна сграда със застроена площ от * състояща се от мазе, а на етажа от три стаи, коридор и кухня, полумасивна плевня с обор със застроена площ от *., който имот бил идентичен с поземлен имот с идентификатор № *, находящ се в ** Сграда с идентификатор *.1, находяща се в * която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор № *;

Сграда с идентификатор *.2, находяща се в същия поземлен имот.

Ищецът сочи, че съсобствеността върху имотите възникнала от договор за доброволна делба на поземлен имот *, том 1, рег.№ 97/30.01.2022 г., нотариален акт за дарение на недвижим имот * г. и по наследство на А. И* М.. Сочи, че неговата квота, както и на А. М., К. М. и И. М. били равни – всеки по 1/8 идеална част от недвижимите имоти, а ответникът П. Ш* който не бил наследник на починалия А. М. –притежавал 4/8 идеални части.

В срок са постъпили отговори от А. М., К. М. и И. М.. Сочат, че не оспорват твърденията на ищеца, че са наследници на починалия А. М. при посочените от него равни квоти.

Оспорват обаче твърденията на ищеца, че всеки от тях притежава 16,66 % идеални части от поземления имот, в който е построена сградата, в която е находящ се апартамент *. Твърдят, че е недопустимо да бъде извършена делба на поземления имот, доколкото същият се притежава не само от наследниците, участващи в настоящото производство, но и от други лица, които не са конституирани като страни. Същите аргументи излагат и по отношение на гараж * и гараж № 4, като считат, че следва да бъдат изключени от делбата, тъй като са построени в поземления имот, който се притежава в съсобственост с други лица.

Ответницата А. М. се позовава на предварителен договор, сключен между нея и ищеца, като твърди, че същият следва да бъде квалифициран като предварителен договор за делба на 1/4 идеална част от процесния имот - апартамент * и че уговорените между страните плащания следва да бъдат съобразени при извършване на делбата.

Съдът намира, че твърденията на ищеца в исковата молба са в насока не да бъде допусната делба на самия поземлен имот, върху който е построена сградата, в която се намира апартамент *, а желае делба да бъде допусната единствено на апартамента, както и гаражите, като претендира като прилежаща част съответните припадащи се идеални части от дворното място, следващи главния обект – апартамент *.

Спорните въпроси между страните се отнасят до това дали към правото на собственост върху апартамента принадлежат твърдените от ищеца 16,66 % идеални части от поземления имот; дали процесните гаражи са съсобствени между страните и подлежат на делба; какво е правното значение на представения предварителен договор.

Съдът намира с оглед представените по делото писмени доказателства и в частност представения нотариален акт за придобиване на процесния апартамент от 1975 г., в който е посочено, че имотът – апартамент * се придобива „без място“, ведно с 19/100 идеални части от общите части на сградата, че в тежест на ищеца е да установи, че наследодателят е бил собственик на идеални части от поземления имот, техния размер и правното основание за придобиването им, от което да произтичат и твърдените права на съделителите върху посочените идеални части. Ищецът следва да установи и твърдението, че притежаваният самостоятелен обект – апартамент * е свързан с права върху поземления имот, както и дали този поземлен имот е обща част на възникнала етажна собственост или правата върху него са придобити на друго основание.

2

По отношение на оспорването относно принадлежността на правото на собственост върху процесните гаражи и твърденията на ответниците, че същите представляват приращение към поземления имот, а не самостоятелни обекти на правото на собственост, съдът намира, че следва да укаже на ищеца да изложи твърдения и да представи доказателства относно правното основание, въз основа на което поддържа, че процесните обекти са били собственост на наследодателя и са преминали в наследствената маса.

Ищецът следва да посочи и обстоятелствата относно изграждането на гаражите – кога са построени, от кого и на какво основание, включително дали това е станало преди или след придобиването на собствеността върху апартамент * от наследодателя.

Следва да се укаже на ответницата А. М. в срок до приключване на първото по делото заседание да уточни дали поддържа, че с представения предварителен договор е настъпила промяна в правото на собственост върху процесната идеална част, или се позовава на договора единствено като облигационно основание за уреждане на отношенията си с ищеца във втората фаза на производството по делба.

По отношение предявения иск за делба на втората група имоти е постъпил писмен отговор П. А. Ш., с който ответникът не е оспорил посочените от ищеца квоти в съсобствеността, като е изразил воля отношенията му с наследниците да бъдат уредени доброволно, както и че не възразява да продаде притежаваната от него идеална част, но на справедлива цена, отчитаща всички подобрения в имота. Останалите ответници също не оспорват посочените от ищеца за притежавани от всеки от тях квоти от съсобствените имоти.

Така мотивиран и при наличие на предпоставките за разглеждане на делото в открито съдебно заседание, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 19.11.2026 от 11:30 часа, за която дата и час страните да бъдат редовно уведомени, като им се връчат преписи от настоящото определение.

ПРИЕМА като писмени доказателства всички представени от страните преписи на документи.

СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото.

УКАЗВА на ищеца да конкретизира дали притежаваният от сънаследниците самостоятелен обект – апартамент * е свързан с права върху поземления имот, както и дали този поземлен имот е обща част на възникнала етажна собственост, или правата върху него са придобити на друго основание, като представи доказателства за това.

УКАЗВА на ищеца да изложи твърдения и да представи доказателства относно правното основание, въз основа на което поддържа, че процесните обекти - гаражи са били собственост на наследодателя и са преминали в наследствената маса.

УКАЗВА НА ОТВЕТНИЦАТА А. М. в срок до приключване на първото по делото заседание да уточни какво правно значение придава на представения предварителен договор в настоящото производство – дали поддържа, че същият представлява основание за промяна на кръга на съделителите и квотите им, или го сочи единствено като облигационно правоотношение между нея и ищеца, което следва да бъде съобразено при евентуалното извършване на делбата. След постъпване на уточнението съдът ще се произнесе по допустимостта и относимостта на направеното искане с оглед неговия характер.

СЪДЪТ НАПЪТВА страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, включително сключване на съдебна или извънсъдебна спогодба, като им УКАЗВА, че медиацията, като безплатна, доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове, приключва със споразумение, което се одобрява от съда и има силата на съдебна спогодба. За провеждане на процедурата страните следва да се обърнат към 3 действащата при СРС Програма „Спогодби“, в Центъра за спогодби и медиация.

УКАЗВА на страните, че при приключване на делото със съдебна спогодба, същата има силата на влязло в сила решение, спорът ще се реши в по-кратки срокове, а и на основание чл.8 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по реда на ГПК, когато страните сключат спогодба преди съставяне на разделителния протокол се събира от съделителите държавна такса по 2% от стойността на всеки дял, а не по 4 %.

ДА СЕ ВРЪЧАТ преписи от настоящото определение на страните.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4