Решение № 194 от 29.10.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 194 гр. Пловдив, 29.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев при участието на секретаря Мила Д. Тошева като разгледа докладваното от Вера Ив. Иванова Въззивно гражданско дело № 20245000500391 по описа за 2024 година

Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 792/17.06.2024 г. по гр.д. № 3048/2023 г. на ОСП., с което е обявен за нищожен сключеният между „С. к.“ ООД-гр.С. от една страна, в качестовото му на заемодател, и от друга И. Й. К. в качеството му на заемател, договор за паричен заем „Ф.Д.“ с нотариална заверка на подписите на страните рег. №****/10.07.2019 г. на Г.Д. - помощник-нотариус при И. М. нотариус в район Районен съд - П., рег. №*** на Нотариалната камара, неразделна част от който е Приложение № 1 - Погасителен план месечни погасителни вноски Договор за паричен заем №*****/11.07.2019 г., поради противоречието му на закона - чл. 24, ал. 1, т. 9 във връзка с § 1, т. 17 ДР и чл.

29, ал. 9 Закон за кредитите за недвижими имоти на потребители, и е осъдено „С. к.“ООД-гр.С. да върне на И. Й. К. всички платени суми, надхвърлящи общия размер на кредита по Договор за паричен заем „Ф.Д.“ с нотариална заверка на подписите на страните рег. №****/10.07.2019 г. на Г.Д. - помощникнотариус при И. М. - нотариус в район Районен съд - П., рег. №*** на Нотариалната камара, неразделна част от който е Приложение № 1 1 Погасителен план месечни погасителни вноски Договор за паричен заем №*****/11.07.2019 г., възлизащи на 5 236.99 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда 14.11.2023 г. до окончателното им изплащане, както и е осъдено „С. к.“ООД-гр.С. да заплати на адвокат Р. Н. Р. от Адвокатска колегия – П. сумата от 4 315.29 лв. - адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ и съдействие на ищеца по гр. д. №************ по описа на Окръжен съд - П. за 2023 г. И. Й. К., както и да заплати на Окръжен съд - П. сумата от 1 630.28 лв.- държавна такса по производството и сумата от 180 лв.-бюджетни разноски по допуснатата по делото съдебно-счетоводна експертиза.

Жалбоподателят „С.к.“ООД-гр.С. моли решението да бъде отменено като незаконосъобразно, неправилно по съображения, изложени във въззивната жалба от 10.07.2024 г., като бъдат отхвърлени предявените срещу дружеството искове. Като ответник в производството пред окръжния съд оспорва предявените искове като неоснователни. Претендира за присъждане на разноски.

Ответникът по въззивната жалба И. Й. К. моли тя да бъде оставена без уважение като неоснователна по съображения, изложени в отговор от 19.08.2024 г. Като ищец в производството пред окръжния съд предявява обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.38 във вр. с чл. 24,ал.1,т.9 от ЗКНИП, чл. 39 от ЗКНИП и чл. 86,ал.1 от ЗЗД за прогласяване нищожността на сключения между страните на 10.07.2019 г. договор за паричен заем „Ф.Д.“ поради нарушение на разпоредбите на чл.

24,ал.1,т.8 и т.9 от ЗКНИП, тъй като посочените в договора за кредит стойности на лихвения процент по кредита и годишния процент на разходите не отговарят на реално прилаганите, и за осъждане на ответното дружество да му върне сумата 5 236,99 лв., представляваща заплатени без основание лихви, такси, неустойки и разходи по процесния договор за кредит, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба.

Претендира за присъждане на разноски за въззивното производство.

Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на обжалваното решение съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК и във връзка с оплакванията и исканията на жалбоподателя, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и намери за установено 2 следното:

Безспорно е между страните, че 10.07.2019 г. между тях е сключен представеният в копие от ответника с отговора на исковата молба договор за паричен заем „Ф.Д.“. Безспорно е, че съгласно този договор дружеството като заемодател е предоставило на ищеца като заемател сумата 10 000 лв. със срок на връщане 60 месеца. Безспорно е, че за обезпечаване на задълженията си по договора за заем ищецът като заемател е учредил в полза на дружествотозаемодател ипотека върху свой недвижим имот с нотариален акт за учредяване на договорна ипотека №**/10.07.2019 г., том **, рег. № ***, дело № ***/2019 г. на нотариус И. М.. Безспорно е, че ищецът не е предоставил на дружеството обезпечение съгласно поетото от него задължение по чл.11 от договора – в срок до 20 дни от датата на предаване на заемната сума да предостави на заемодателя обезпечение – трето физическо лице солидарен длъжник, което да отговаря на посочени в клаузата изисквания. Безспорно е, че на 17.12.2019 г. от ищеца-заемател е изплатено задължението му по договора. Безспорно е, че в отношенията между страните по процесния договор за заем приложими са разпоредбите на ЗКНИП.

С подадената на 12.01.2024 г. искова молба ищецът твърди, че сключеният договор за паричен заем е нищожен и той е дължал връщане само на чистата стойност на кредита, без да дължи лихва, неустойка или други разходи по кредита, като всички платени суми по кредита над главницата от 10 000 лв. са платени без основание и подлежат на връщане. Твърди, че договорът е нищожен поради нарушаване на добрите нрави, тъй като посоченият в договора фиксиран лихвен процент в размер на 40,08% не отговаря на реално приложения, защото предвидената в договора неустойка в размер на 10 571,20 лв. за неизпълнение от заемателя на поетото задължение в срок от 20 дни от усвояването на заемната сума да предостави обезпечение чрез поръчителство от физическо лице, което да отговаря на посочени в договора условия, представлява скрита печалба и добавък към договорната лихва. Твърди, че при неизпълнение на уговорката за предоставяне на това обезпечение заемателят дължи неустойката, която се престира разсрочено заедно с погасителната вноска, към която се кумулира месечна вноска за неустойка. Заявява, че съгласно съдебната практика при обезпечени заеми възнаградителната лихва следва да не надхвърля повече от два пъти размера на законната лихва. Твърди, че в случая договорената между страните лихва 3 надхвърля повече от 4 пъти законната лихва. Твърди, че в случая възнаградителната лихва за целия период на договора, без да се включва в нея начислената неустойка, която представлява скрита лихва по своята същност, възлиза в размер на 14 948,80 лв., което е почти един път и половина повече от отпуснатата главница. Твърди, че в нарушение на чл.24,ал.1,т.8 и т.9 от ЗКНИП посочените в договора за кредит стойности на лихвения процент по кредита и годишния процент на разходите не отговарят на реално прилаганите. Твърди, че посоченият в договора фиксиран лихвен процент в размер на 40,08% не отговаря на действително приложения лихвен процент, тъй като уговорената неустойка по своята същност представлява добавък към договорната лихва. Счита, че тази неустойка представлява скрита печалба, с която кредиторът допълнително се обогатява. Твърди, че чрез предвиждането на неустойка за неосигуряване на обезпечение заемодателят си осигурява допълнителна печалба, която вече е калкулирана с договорената възнаградителна лихва, като е преодоляно законовото изискване за таван на лихвените нива и другите разходи по предоставената в заем сума. Твърди, че бидейки наясно с невъзможността на потребителя да изпълни посочените в договора задължения, заемодателят предварително е предоставил на ищеца погасителен план, в който е предвидено заплащането на неустойката като част от анюитетните вноски. Твърди, че поради невключването на неустойката в посочения в потребителския договор размер на ГПР той (ГПР) не съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение.

Твърди, че с това кредиторът недобросъвестно е увредил потребителя, който е сключил кредитната сделка при планирани разходи в размер на 48,13% ГПР.

Твърди, че не му е било разяснено по ясен и разбираем начин и при спазване на изискванията на чл. 6 от ЗКНИП преди сключване на договора какъв е размерът на всички разходи, за които той трябва да заплати, нито тази информация произтича по прозрачен за него начин от условията на договора и поради незапознаването му с основните характеристики на услугата той не е могъл да разбере икономическите последици на поетото от него задължение относно обхвата на всички разходи, които той следва да понесе във връзка с получения заемен ресурс. Заявява, че във величината на ГПР като глобален израз на всичко дължимо по кредита следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които длъжникът ще направи и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. Твърди, че 4

ГПР се формира по точно определена методика, регламентирана в чл. 29,ал.1 от ЗКНИП и по силата на чл.29,ал.2 от ЗКНИП по алгоритъм, уреден в Приложение №1 и само въз основа на такси и други разходи, изрично уговорени между страните и включени в договорното съдържание по аргумент от чл.23,ал.3 от ЗКНИП. Твърди, че в процесния договор кредиторът е посочил единствено като абсолютни стойности лихвеният процент по заема и ГПР, като липсва разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита (кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 48,13%). Твърди, че е посочен лихвен процент по кредита 40,08% (който е фиксиран), но освен възнаградителната лихва в съдържанието на договора не са включени други действия, индивидуализирани по вид и с посочен размер на дължимите такси за извършването им, поради което ответникът не е имал право да формира размер на ГПР от 48,13%. Твърди, че законодателят задължава кредитодателите да включват в текста на договорите за потребителски кредити размера на ГПР, тъй като от него потребителите могат да получат информация за стойността на всички плащания, които ще направят в срока на действие на договора и така да вземат информирано решение дали кредитът съответства на техните потребности и финансовите им възможности да го обслужват. Съответно, с оглед засилената защита на правата на потребителите и за санкциониране на злоупотребата с тях от страна на търговците, които са по-силната икономически страна в гражданския оборот, законът предвижда при неизпълнение на задължението за посочване на действителния размер на ГПР тежката правна последица на непораждане на права и задължения от кредитния договор съгласно чл.24,ал.1,т.9 във вр. с чл.38 от ЗКНИП. Затова моли съда да прогласи нищожността на договора за паричен заем и да осъди ответника да му върне посочената сума като платена без основание, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаването на исковата молба.

С отговора на исковата молба от 26.03.2024 г. ответното дружество оспорва исковете по основание и размер. Твърди, че неустойката, която се начислява при непредоставяне на трето физическо лица като солидарен длъжник от страна на заемателя в срок до 20 дни след усвояване на сумата, изпълнява своята обезпечителна функция. Твърди, че са неоснователни твърденията на ищеца за нищожност на начислената обезпечителна неустойка съгласно чл.11 от договора. Твърди, че предвидената неустойка за 5 непредоставяне на трето физическо лице за солидарен длъжник в посочения срок не се начислява първоначално при сключването на договора, а под отлагателно условие – в случая, че заемателят не предостави договореното обезпечение. Твърди, че така договорената неустойка не е прекомерна и не излиза извън пределите на присъщите й обезщетителна и обезпечителна функции. Заявява, че неизпълнението на задължението за предоставяне на обезпечение – трето физическо лице солидарен длъжник от страна на потребителя води до непропорционално увеличение на поетия от заемодателя финансов риск от невъзможност за събиране на вземането в случай на неизпълнение на договора от страна на потребителя. Заявява, че предоставянето на това обезпечение зависи изцяло от волята и действията на потребителя. Заявява, че в случай, че ищецът изначално е бил наясно, че не може да предостави исканото от кредитора обезпечение – трето физическо лице солидарен длъжник, то той е договарян недобросъвестно в нарушение на изискванията на чл.12 от ЗЗД с ясното намерение да лиши кредитора от обезпечение по кредита. Заявява, че в случай че договореният между страните 20-дневен срок е бил недостатъчен за осигуряване на обезпечение, потребителят е следвало да информира за това кредитора, като отправи писмено искане за удължаване на договорения срок, или да предложи друго заместващо обезпечение, а в случая клиентът не е направил нито едно от двете неща. Възразява, че дори и да се приеме, че договорената неустойка е прекомерна, това не обуславя извод за нищожност на целия договор за кредит, а води до нищожност единствено на тази клауза по аргумент от чл. 29,ал.10 от ЗКНИП. Заявява, че дори да се приеме, че договорената неустойка е уговорена в противоречие с добрите нрави, то по смисъла на чл.29,ал.10 от ЗКНИП подлежи на обявяване за нищожна единствено клаузата за неустойка, а действието на договора за кредит следва да бъде запазено в съответствие с възприетия в чл. 26 от ЗЗД принцип. Твърди, че кредиторът дава възможност на кредитополучателя да предостави обезпечение – трето физическо лице солидарен длъжник и едва след като това не се случи се начислява тази неустойка. Твърди, че за разлика от лихвата, която се дължи изначално, начисляването на тази неустойка е под отлагателно условие и кредиторът няма как предварително да знае дали такава неустойка ще бъде начислена или не, това зависи изцяло от действията/бездействията на кредитополучателя, от което произтича и основната разлика с възнаградителната лихва. Твърди, че е 6 неоснователно искането на ищеца да плати само чистата стойност на кредита, без лихвата и другите разходи по кредита. Възразява, че е неоснователно твърдението, че договореният фиксиран годишен лихвен процент в размер на 40,08% е в ущърб на потребителя и в разрез с изискванията за добросъвестност. Твърди, че е спазена разпоредбата на чл. 29,ал.9 от ЗКНИП, съгласно която ГПР не може да бъде по-висок от 5 пъти размера на законната лихва за просрочени задължения в левове и валута, определена с постановление на МС. Заявява, че в случая лихвата е единственият разход, взет предвид от кредитора при определяне размера на ГПР, който е в рамките по разпоредбата на чл. 29,ал.9 от ЗКНИП. Заявява, че договорът съдържа ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора, като са посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение 1 начин.