Решение № 5183 от 17.09.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5183 гр. София, 17.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

ГЕОРГИ СТОЕВ при участието на секретаря Ели Й. Гигова като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТОЕВ Въззивно гражданско дело № 20221100501469 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 20157297/14.07.2021 г., постановено по гр.д. № 6431/2020 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 171 състав, е уважен предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от С. Д. С., ЕГН **********, срещу М. Т. Б., ЕГН **********, установителен иск с правна квалификация чл. 240, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено между страните, че М. Т. Б. дължи на ищеца по делото сумата от 5 173,17 лв., представляваща задължение по договор за заем за потребление, ведно със законната лихва от 10.9.19 г. до окончателното изплащане.

Първоинстанционният съд се е произнесъл и по дължимостта на разноските в исковото производство на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба с вх. № 25126718/04.08.2021г., подадена от ответника М. Б., чрез адв. Н.., с която е обжалвано решението в цялост.

Въззивникът навежда оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение, поради нарушение на процесуалните правила, регламентиращи процеса по установяване на релевантни факти и оценка на събрания доказателствен материал, както и поради противоречие на материалния закон. Излага правни доводи във връзка с неправилност на извода на съда, че свидетелските показания са недопустими за установяване на твърдените от ответника факти и обстоятелства. Счита, че не е установено в условията на пълно и главно доказване сключването на процесния договор и прехвърлянето на паричната сума в 1 патримониума на ищцата. Моли решението да бъде отменено като неправилно и да бъде постановен нов акт, с който да се отхвърли предявения иск. Претендира сторените разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца, с който изразява становище за нейната неоснователност по съображения, подробно изложени в отговора. Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено и да бъдат присъдени направените съдебни разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт:

Въззивният съд, съгласно чл. 269 ГПК, е ограничен от посоченото в жалбата, когато са наведени твърдения за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд, водещи до неправилност на решението, а съгласно Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. ОСГТК на ВКС в рамките на въззивната проверка съдът служебно изследва въпросите; 1) дали е приложена правилно императивна материалноправна норма, 2) както и за интереса на някоя от страните по делото. Съдът служебно следи за валидността на решението в цялост, а за пороци водещи до недопустимост само в обжалваната част на решението.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

По основателността на иска:

Решението е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Предмет на делото е твърдяното от ищеца материално субективно притезателно право за връщане на дадената в заем парична сума. Ищецът твърди, че е предоставил на ответника сумата от 5 173,17 лв. по силата на възникналите между страните заемни правоотношения на 11.09.2017 г.

Заемът за потребление е двустранен, неформален и реален договор по силата на който заемодателят предава определена сума пари или заместими вещи в полза на заемателя, който поема насрещното задължение да върне полученото от същия вид и качество. Предаването на обекта на правоотношението е елемент от правопораждащия фактически състав, т.е. от този момент се счита, че договорът е сключен, респективно настъпват предвидените правни последици. Освен предаването на вещта следва да са налице две насрещни и покриващи се по съдържание волеизявления на страните по договора, с които да определят основното съдържание на облигационната връзка.

Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна следва да докаже фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни последици. Следователно ищецът следва да установи в условията на пълно и главно доказване твърдения от него правопораждащ фактически състав, въз основа на който са възникнали процесните притезания, а именно 1) постигнато 2 съгласие между страните за сключване на договор за заем и 2) предаване на паричната сума, обект на правоотношението.

По делото е приобщен като писмено доказателство Договор за заем, подписан от заемателя – ответник по дело. В хода на първоинстанционното производство ответникът не оспорил истинността на положения под договора за заем подпис. От представения по делото договор се установява факта, че страните са постигнали съгласие за възникване на правните последици, присъщи на договора за заем, също така и факта на предаване на процесната сума и нейния размер, включително и датата на падежа, на която длъжникът следва да престира – 08.10.2017 г. Следователно първоинстанционният съд правилно е приел, че с договора, служещ и за разписка, подписан и неоспорен от заемателя, се установява по несъмнен начин наличието на заемно правоотношение между страните по делото. В този смисъл е и непротиворечивата съдебна практика: Решение № 337 от 10.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3621/2023 г., IV г. о., ГК, Решение № 50080 от 10.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2288/2022 г., III г. о., ГК, Решение № 50168 от 4.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4625/2021 г., IV г. о., ГК, Решение № 60261 от 20.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3385/2020 г., IV г. о., ГК, според която съдът е длъжен да приеме за установено, че договор за заем е сключен, когато по делото е приет частен писмен документ, издаден от ответника и свидетелстващ за предаване на заемните средства. Предоставянето на паричните средства на 11.09.2017 г. се подкрепя, макар и косвено, от извлечението от банковата сметка на ищеца, което доказва, че на същата дата е изтеглил от банковата си сметка 2 564,10 евро.

Разписката, като частен свидетелстващ документ, удостоверява получаването на посочената в нея сума и не доказва договора, по който е извършено плащането, освен ако съдържа признания за обвързаност от неговите съществени елементи. За да попадне в това изключение – т. е. да доказва сключването на договора за заем, разписката следва да съдържа изявлението на заемателя за получаването на заетата сума и признанието на поетото задължение да бъде върната в определен срок от длъжника, каквото е процеснта хипотеза.

Необходимо и достатъчно за целите на процеса на доказване е да е установено по ясен, несъмнен и категоричен начин извършеното предаване на паричната сума от заемодателя на заемателя, от една страна и от друга - постигнатото съгласие за връщането й. Тези два елемента от фактическия състав на твърдяното притезание с правна квалификация чл. 240, ал. 1 ЗЗД в случая са налице. Заетата сума е реално предадена от заемодателят на заемателката срещу задължението й за връщане на 08.10.2017 г.. Ответникът не е доказал основателността на възражението си, че не е получил реално парични суми на твърдяната от ищеца дата.

Представените писмени доказателства с отговора на исковата молба (гаранционна карта и касова бележка за покупка на телевизор) не установяват обстоятелства, свързани с процесното задължение на ответника и са ирелевантни към предмета на доказване. Това се отнася и до приобщените по делото четири броя вноски бележки/платежни нареждания от 05.08.2017 г., от 4.12.2017 г., от 4.10.2017 г. и от 05.09.2017 г. за внесени суми по сметката на ищеца. От същите не се установява погасяване на задължението на заемателя за връщане на 3 паричната сума, тъй като посоченото в тях основание за извършване на преводите е „захранване на кредитна карта“ и „вноска по кредитна карта“, което е ирелевантно и неотносимо към въведено възражение за погасяване на твърдяното от ищеца притезание.

Настоящата съдебна инстанция приема, че така предявеният иск следва да бъде уважен, доколкото се установиха и двата елемента на правопораждащия фактически състав.

На основание чл. 271, ал. 1, пр. I ГПК първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено като правилно.

По отговорността за разноските:

Отговорността за разноски е за въззивника. Право на разноски има въззиваемата страна, която е представила доказателства за сторени такива в размер на 950 лева, представляващи адвокатско възнаграждение. Настоящият състав счита възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение за основателно, с оглед фактическата и правна сложност на делото, поради което намалява същото до сумата от 750 лева.

Така мотивиран, Софийски градски съд:

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20157297/14.07.2021 г., постановено по гр.д. № 6431/2020 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 171 състав.

ОСЪЖДА М. Т. Б., ЕГН **********, да заплати на основание чл. 78, ал 1, ГПК на С. Д. С., ЕГН **********, сумата от 750 лева, представляваща сторените в настоящето производство съдебни разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд, при условията на чл. 280 ГПК, в едномесечен срок от връчването на препис – чл. 7, ал. 2 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4